Холивудски продуцент: Едно от най-добрите ми решения е да дойда в България, за да преподавам, е

https://www.24chasa.bg/novini/article/4669800 www.24chasa.bg
Голан Рамрас


Голан Рамрас - един от най-добрите сценаристи и продуценти в Холивуд, прие поканата на “Ню Бояна филм” да преподава във филмовото училище на компанията.
Всичките му ученици имат голям респект от него. Той е работил по продукции като „“Мистър и мисис Смит”, “Железният човек”, “Пропуснато обаждане”, сериала “Ориндж Каунти”, а всичко това е доказтелство, че може да ги научи как се правят истински кинохитове.
Рамрас ще остане у нас до април. След това трябва да свърши две неща – да организира сватбата си през май, а през юни започва да прави следващия си филм Falling (по романа “Боен клуб” на Чък Паланюк).
Роден е на 24 юни 1976 година в Америка.

С Голан Рамрас разговаря Силвия Жекова:

-Г-н Рамрас, тъй като вие сте филмов сценарист, а аз също пиша, искам да ви попитам как намирате идеи и вдъхновение за вашите герои и сцени?

- Tрябва да ви кажа, че когато започна да градя един образ, винаги започвам да мисля за себе си. Дори и когато пиша за чудовища. Всъщност това е най-големият проблем на повечето автори, защото всеки герой напомня за самите тях. Така, че по-скоро тук трудността е да се намери онова парче, което да отдалечи героя от мен. Това е на първо място.

Номер две е, че търся вдъхновение навсякъде. Аз живея в Ню Йорк. Там има метро. И се качвам вътре, за да наблюдавам хората. Обикновено нося слънчеви очила, за да скрия очите си от тях. Гледам как общуват по между си, какво правят. След това записвам интересните неща в малък файл в телефона си. Но обичам само да ги наблюдавам, без да се вслушвам в техните разговори.

Така че гледам какво правят и после се опитвам да създам историята, която си представям, че се случва в този момент. И дали е вярна или не - в крайна сметка няма значение. Има една фраза: “Възприятието на публиката е по-важно от намерението на автора.” Не знам дали това е истината, но това е моето учение. Защото е невъзможно да седна и да обяснявам на всеки: “Това е, което имах предвид, ти не разбираш.”

Търся вдъхновение през цялото време. Дори и когато съм на среща с приятели. Понякога те се шегуват с мен, защото сме седнали на вечеря, има приятни разговори и ако някой каже нещо наистина забавно, аз си го записвам. Това се случва постоянно. Например аз съм сгоден, ще се женя през май. И тъй като през повечето време годеницата ми е около мен, черпя много информация от нея. Тя работи в ресторантьорския бизнес, нищо общо с това, което правя аз. Но всеки път, когато видя нещо от нейната работа – това, което се случва в един ресторант, си мисля, че е възможно да се случи и в една шпионска база.

-Обикновено колко време ви отнема да напишете един сценарий?

-Няма определен период. Зависи най-вече от това дали работя за някой друг, или пиша за себе си. Има случаи, когато съм писал сценарии за мен в продължение на години. Не завършвам историите, изоставям ги, после се връщам към тях, импровизирам. Така че, когато пиша за мен и не разполагам с краен срок, мога да карам вечно. И буквално съм прекарвал години, седнал пред компютъра, за да напиша един сценарий.

Но когато си изкарвам прехраната с това, е по-различно. В тези ситуации работя в екип. И обикновено тогава ми отнема около месец или два в зависимост от това с колко точно време разполагаме. Понякога се заплаща допълнително, за да довърша сценария за две седмици. Писал съм сценарий и за шест дни – проучвах, писах, пренаписвах, после отново пренаписвах. Справих се, но бях много тъжен след това. Защото в продължение на шест дни аз не съм спал. Малко кафе, малко чай, малко кофеин и след това пишех отново.

Загубих много на тегло, което е положителната част от преживяването. Но аз знам, че това не е най-добрата ми работа. Това е т.нар. триъгълник - не може да бъде едновременно добро, бързо и евтино. Ако е добро и бързо, няма как да бъде евтино. Ако е добро и евтино, не е бързо. Ако е евтино и бързо, няма да бъде добро.

Но понякога хората, които ми плащат, не се интересуват толкова много от тези неща. Бих казал, че целият процес - от концепцията до завършването, обикновено е между 11-21 дни. Защото те ни дават толкова време.

- Колко дълъг е сценарият?

-Обикновено около 100 страници.

-Кое е по-трудно – да пишете адаптирани истории или да правите ваши оригинални сценарии?

- Нужни са различни умения за двете неща. Нещо като спринтьори срещу бегачи на дълги разстояния - и двамата бягат, но имат различни качества. Има писатели, спечелили оскари и милиони долари, хора, които правят това от 20 години. Трябва наистина да започнеш да мислиш по различен начин. Защото ти се дава един куп информация и ти трябва да създадеш нещо много по-кратко, нали? Имаш книга от 1000 страници, но все пак ти трябва сценарий от 100 странци. Например Стивън Кинг пише такива книги, но филмът е само 2 часа. Наистина са нужни различни умения, за да адаптираш една история. Аз предпочитам да напиша целия сюжет, почвайки от нулата. Много често обаче се иска от мен да напиша нещо, базирано на реални хора и случки. Или просто някой има идея, идва при мен и ме пита: “Би ли направил нещо с тези 4 изречения?” И аз предпочитам това, понеже така имам възможността да бъда креативен и да направя това, което искам. Различно е от това да ми се покаже пътят и да знам къде как ще завърша сценария, независимо дали ми харесва или не. Все пак и двете са забавни. Но предпочитам да пиша мои, оригинални истории.

-Писали ли сте и други неща освен филмови сценарии?

- Да, аз пиша и други неща. Писал съм поезия, когато бях по-млад. Имам няколко романа. Бях и журналист, работил съм за два вестника в Аризона, след това и в Лос Анджелис за кратко. Но създаването на един сценарист е нещо, което е най-близо до сърцето ми. За да го разбера, трябваше да опитам и другите неща.

-Какво правите, ако загубите вдъхновение, докато създаване един сценарий?

-Понякога просто трябва да изляза навън, да не гледам сценария и това ме връща към него. Друг път ми се танцува в офиса за минута, слушам музика. Друг път тренирам и правя куп лицеви опори.

- Как се случи така, че дойдохте в България?

- Добър въпрос. Моя студентка, която беше работила по проект тук, в “Ню Бояна”, бе помолена да препоръча професионалисти, които да преподават във филмовото училище на компанията. И тя се свърза с онези свои преподаватели, които цени и уважава най-много. Беше напълно интуитивно, стана много бързо. Тя ми се обади и ме попита дали искам да направя майсторски клас във филмовото училище “Ню Бояна”. И аз приех. Досега това е едно от най-добрите решения, които съм вземал!

- Как се чувствате тук?

-Когато пристигнах тук, открих, че хората са невероятни и храната е добра. А това далеч не е така навсякъде по света. Факт е, че когато съм в центъра на София и виждам тази красива планина, покрита със сняг, ми напомня, че аз съм в средата на цивилизацията, но и това, че все още природата я има. Това ме движи напред. Страната ви се превърна в едно от най-любимите места, които съм посетил досега.

Започва вторият курс в училището на

“Ню Бояна филм” – как се създава филм

Амбика Лей и Лора Бет Лов – и двете са много признати в киноиндустрията, идват в България. Те ще преподават в курса по създаване на филм в училището на “Ню Бояна филм”.

Ще предадат своя опит по режисура и операторско майсторство – нещата, в които са най-добри.

Амбика Лей е много награждаван режисьорка, редакторка и продуцентка в Америка. Освен в Холивуд тя е работила по проекти на “Епъл”, “Сони пикчърс” и “Майкрософт”.

Лора Бет Лов се занимава с продуцентство и операторство в Лос Анджелис. Тя е кинематографка на свободна практика в над 100 продукции, включително и 21 игрални филма. Много популярен е каналът ѝ в ютюб – lBLoveCinematography.

Този етап от обучението във филмовото училище започва на 17 април и продължава до 22 май. До 29 март е срокът за кандидатстване в курса.