Машина наряза “Скитник”, а Георги Марков стана Антонио Марини

https://www.24chasa.bg/novini/article/4714137 www.24chasa.bg
ГЕОРГИ МАРКОВ

“Аз съм писател. Бях един от първите писатели на страната си, което между впрочем беше признато. В качеството ми на писател имам право на трибуна. Щом като ми отказват такава трубина в родната ми страна, съм в правото си да я намеря, където мога. Дълбоко съм убеден, че времето ще постави всичко на мястото му. През целия си живот направих много по-малко грешки, в сравнение с огромните и неизброими грехове на властите, които си позволяват да ме съдят. Аз вярвам, че и този път съм прав.

Що се отнася до бъдещето, вярвам, че ще успея да напиша ония произведения, които ще докажат най-убедително правотата на моята постъпка. Убеждението ми е, че хората преди всичко трябва да са човеци. Дълбоко съм убеден, че в края на краищата всичко ще бъде така, както трябва да бъде.

Мислех да напиша

писмо до Тодор

Живков или

Павел Матев,

но реших, че е безпредметно, защото и те са жертви на системата, в която живеят, и при най-пълно разбиране на моето положение не биха могли да направят нищо.”

Пророческите думи са част от писмо на писателя Георги Марков до родителите му от 14 януари 1973 г. То е едно от десетките доказателства, събрани в 47 тома по дело №61/1992 г., което имаше за цел да разкрие истината за убийството на автора на “Задочните репортажи”.

След близо 25 г. разследване на Главно следствено управление делото е в историята и материалите са в архива. Томовете съдържат показанията на над 300 свидетели, сред които бившият генерален секретар на ЦК на БКП Тодор Живков, бившият вътрешен министър преди 1989 г. Димитър Стоянов, последният шеф на Първо главно управление на Държавна сигурност Владимир Тодоров, резиденти в Лондон, лекарите, оказали помощ на писателя, негови колеги от Би Би Си, писатели и интелектуалци.

Последно през 2012 г. е разпитан поетът и драматург Стефан Цанев. Има и

9-часов разпит на

Франческо Голино,

италиански авантюрист, сътрудник на Държавна сигурност с псевдонима Пикадили, за когото се предполага, че е физическият убиец на Марков, приложени са експертизи и писма между България и Великобритания.

За смъртта и трагичната съдба на автора на романа “Мъже” са посветени хиляди публикации в българската, английската и френската преса, направени са и десетки филми.

“24 часа” се връща към темата, защото в кориците на делото се съдържат интересни свидетелства за времето отпреди 1989 г. и за това как бившата Държавна сигурност замита следите, така че истината за смъртта на Георги Марков и нейните поръчители да не излезе наяве. Голяма част от участниците в събитията от 1978 г. вече са покойници, а от делото става ясно, че архивът на Първо главно е потънал в доменната пещ в Перник.

Разследването започва на 19 октомври 1990 г., като поводът са статии и бележки в българските медии, че Георги Марков е убит от бившата Държавна сигурност. То е възложено на Главно следствено управление, като с разпитите се заемат Богдан Карайотов и Коста Богацевски.

Работи се по три версии: Георги Марков е убит от служители и сътрудници на българското разузнаване, ликвидиран е от чужди разузнавания, умрял е от естествена смърт, в резултат на много заболявания. За изясняване на причините през 1992 г. е назначена съдебномедицинска експертиза, но само по писмени документи. На експертите е представен смъртният акт, съставен повече от година след кончината на писателя, която настъпва в

9,45 на 11 септември

1978 г. в болницата

“Сейнт Джеймс”

в Лондон. Експертите приемат, че той е отровен с рицин или абрин, поставен в метално топче.

Между 1991-1995 г. делото е спирано и възобновявано 5 пъти. През 1995 г. прокуратурата отново го спира, защото до този момент следствените действия не са довели до разкриване на извършителя и отново праща материалите на следователите. През 2000 г. Върховната касационна прокуратура дава указания на СГП да издаде постановление за решаване на делото по същество.

На 31 юли 2000 г. следва ново прекратяване, което след месец е потвърдено от апелативната прокуратура. На 17 октомври 2000 г. апелативният съд отменя решението и дава указание към материалите да бъдат приобщени и тези по делото срещу бившият зам.-министър на вътрешните работи Стоян Савов, шефа на Първо главно управление Владимир Тодоров и дългогодишната шефка на 3-и отдел на Държавна сигурност (архива) Нанка Серкеджиева, подсъдими за унищожаването на архива на Държавна сигурност през януари 1990 г. Така делото отново е възобновено.

Абсолютната давност на резследването изтича на 7 септември 2008 - 30 години след като на моста “Ватерло” в Лондон писателят е прободен с чадър от непознат мъж.

Реално обаче делото

е прекратено

през 2013 г.

На 18 септември българските власти съобщават на Скотланд ярд за решението разследването за убийството на писателя да отиде в архива.

Отговорът от Лондон идва доста по-късно - на 29 септември 2014 г.: “Извинете за забавянето, но през последните няколко месеца сме ангажирани със значителен брой операции. Разбирам напълно, че разследването в България е прекратето, но разследването във Великобритания продължава”, отговаря е следователят главен инспектор Фил Томпсън.

В поредица от публикации “24 часа” ще разкаже какво успяват да научат българските власти, които разследват смъртта на Георги Марков, кого разпитват, какво казват свидетелите и какви доказателства са събрани години след убийството на дисидента.

Тема на тази част е как Държавна сигурност унищожава 10-те тома материали от разработката за Георги Марков, наречена “Скитник”, и как вместо за писателя тя се оказва за италиански журналист Антонио Гомес Марини.

През 1977 г. с решение на Политбюро се възлага на Първо главно управление на ДС (разузнаването) да се активизира по линия на емиграцията и по-специално по отношение на Ценко Барев, Георги Марков и журналиста от “Свободна Европа” Владимир Костов. Задачата е да бъде проучено къде живеят, с кого се срещат и да се направи опит да бъдат дискредитирани. Така по отношение на тях са събрани десетки материали. За Марков има и около 6 тома в 6-и отдел на ДС. Бившите шефове на ДС обаче отричат.

Между ноември 1991 и март 1992 г. последният шеф на Първо главно управление Владимир Тодоров е разпитван на няколко пъти.

“В началото на 1990 г. един ден рано сутринта ме извика в кабинета си тогавашният вътрешен министър Атанас Семерджиев и поиска да знае, ако го питат за Георги Марков, какво да каже”, казва Тодоров. Семерджиев се готвел за участие в телевизионно интервю. “Казах му, че освен това, което се говори, друго не знам”, продължава в показанията си Тодоров.

Той уточнява, че в архива на Първо главно имало много малко неща за Георги Марков. Бившият зам. вътрешен министър Стоян Савов, който по-късно се самоубива, бил взел материалите за писателя, но не намерил нищо интересно. Дал ги и на Тодоров, който също ги прегледал и не открил нищо впечатляващо - те

съдържали само

две-три папчици с

бюлетини на БТА

за предаванията на

писателя по Би Би Си

Тогава последният шеф на Първо главно попитал дали да ги унищожи. Савов му препоръчал да го направи, а той от своя страна щял да съобщи на шефката на “Архив” Нанка Серкеджиева. Тодоров лично се отървал от материалите в кабинета си, където разполагал с машина за унищожаване на документи. Той не сметнал за нужно да съобщи на тогавашния министър Семерджиев за съществуването на “папчиците”.

На въпрос на следователя Карайотов: Следствието разполага с информация, че материалите са били 6 тома, а вие твърдите, че са били 2-3 папки. Кое е вярното? Тодоров отговаря хладнокръвно: Материалите ми бяха предадени в един плик и представляваха 2-3 папки. Когато ги унищожих, не бях пенсиониран, но бе говорено с мен на тази тема.

Лъжата му обаче

лъсва

след разпит на

Радко Тодоров,

шеф на служба “Картотека и архив” в Първо главно управление. След като в поредица от разпити отрича да е чувал за разработката “Скитник”, той проговаря. “В края на януари 1990 г. лично се убедих, че в Първо главно управление е водена оперативна разработка на Георги Марков, озаглавена “Скитник”, казва Радко Тодоров. Той проверил в архивния и в регистрационния дневник на управлението.

Това дело се съхранявало в секретния архив на ПГУ извън централата. Служебна кола откарала служителка в хранилището в кв. “Захарна фабрика”, откъдето натоварила материалите и се върнала с тях в управлението. Архиварката попълнила справка за предаване на делото.

Секретарката на Тодоров приела 10-те тома, като попълнила на ръка в справката името си и се подписала. След тази процедура 10-те тома от разработка “Скитник” най-накрая стигнали до ген. Владимир Тодоров.

В началото на януари 1990 г. в кабинета му се провело съвещание, посветено на това кои дела от фонд 2 на ПГУ, в който е била и разработката срещу Марков, да бъдат унищожени и кои не. След съвещанието Владо Тодоров наредил на подчинения си Радко Тодоров да остане. Двамата се усамотили в кабинета на секретарката на шефа на ПГУ. Тогава той наредил да се заличат следите по делото за Георги Марков и всичко в регистъра да бъде унищожено.

“След този разговор отидох в картотеката и прегледах картоните на Георги Марков. Скъсах ги и ги изхвърлих”, казва Радко Тодоров.

По същото време в управлението тече масово унищожаване на архива, под предлог че е препълнен и вече няма къде да се съхранява. Пенсионирани служители на разузнаването са повикани, за да помагат. Всяка сутрин им се носели десетки разработки, които те четели и в секретни бележници пишели дали да се запазят, или ликвидират. Официалният критерий е имат ли някаква историческа и културна стойност. След това папките и бележниците се вземали от Радко Тодоров.

През май и юни

томовете били

изгорени в доменната

пещ в Перник

При унищожаването на дадено дело всички материали се вадели от картотеката, тъй като то вече не същестувало. В същото време обаче се унищожавали и дела, които не били прегледани от комисията от пенсионирани разузнавачи, а от началниците, свидетелства Радко Тодоров.

За да се заличат следите на разработката “Скитник” обаче, той лично вписал в бележник друго име - Антонио Гомес Марини. “Това име си го измислих, но написах, че по професия е журналист”, казва Радко Тодоров.

Така истината за убийството на писателя Георги Марков потъва в кабинета на последния шеф на ПГУ.

Очаквайте продължение