Искали да убият Георги Марков с отровен гел върху кола

https://www.24chasa.bg/novini/article/4725413 www.24chasa.bg

В предишен брой на в. "24 часа" разказахме как е било унищожено досието “Скитник” на Георги Марков и как Държавна сигурност замита следите, така че в архива ѝ да не останат материали, свързани с писателя. Сега продължаваме с разпитите на Тодор Живков и бившия генерал от КГБ Олег Калугин.

“Смешно е един държавен глава да обсъжда с друг държавен глава убийството на Георги Марков. Това е абсурд. Това в световната практика го няма. Направо - фантазия.”

Думите са на бившия генерален секретар на Политбюро на БКП Тодор Живков. Казва ги в 11 ч на 21 декември 1990 г. на разпит за убийството на писателя Георги Марков. По това време бившият Първи е в затвора. Живков се гневи на твърденията на бившия полк. от КГБ Олег Гордиевски. Резидентът на КГБ в Копенхаген и Лондон, работил през 1973-1974 г. за британска секретна служба, пише книга в началото на 90-те, в която твърди, че убийството на автора на “Задочните репортажи”

Искали да убият Георги Марков с отровен гел върху кола

е обсъждано между

Искали да убият Георги Марков с отровен гел върху кола

Живков и тогавашния

ръководител на СССР

Леонид Брежнев

“Бях готов да напиша опровержение, но с оглед на сегашното ми положение се въздържах”, казва Живков.

“Заявявам като бивш държавен глава, че никой в България не е могъл да вземе подобно решение по мое време. Ако има изобщо подобно нещо - да не ме занимават, да не искат съгласието ми, да не ми докладват...”, разсъждава Живков. Той защитава бившия вътрешен министър Димитър Стоянов. Нарича го честен човек, дисциплиниран. “Той не може на своя глава да реши подобно нещо. Не може МВР зад гърба ми да е разговаряло с КГБ и да не ми докладват”, твърди Живков.

Версията, че българските служби нямат общо с убийството, се поддържа от всички разпитани от Първо главно на ДС - Владимир Тодоров, Мичо Ганчовски (началник на отдел 4 в ПГУ), резидента в Лондон Димитър Кендименов, завеждащия консулската служба и изпълняващ задачи на 4 отдел Франческо Тодоров.

За разлика от нашите разведки двама техни колеги - полковник и генерал от КГБ - са словоохотливи. Единият е Олег Гордиевски, другият е най-младият генерал на КГБ и бивш шеф на контраразузнаването на СССР Олег Калугин.

Неговият разпит, приложен по делото, е няколко часа. (За Калугин виж в карето.)

Той дава показания два пъти - веднъж у нас, в кабинета на главния прокурор през февруари 1992 г., когато е на посещение по покана на президента Желю Желев, и втори път в Лондон.

На 31 октомври 1993 г. генералът е привикан в полицейския участък “Белгрейв” от детектив Дейвид Кемп и гл. полицейски инспектор Кристофър Бърд, които разследват убийството на Марков. Калугин, който е в Лондон по покана на Би Би Си, обаче е задържан. Според предположенията му, защото щял да свидетелства в полза на Франк Смит, обвинен в шпионаж за СССР.

Калугин отрича връзка с убийството въпреки настоятелните въпроси на Кемп защо е посещавал България през 1977-1978 г. и защо е награждаван с орден и пушка.

От показанията му става ясно, че първо на него е подхвърлена идеята Москва да помогне. При редовните му срещи с тогавашния зам.-шеф на Първо главно Владо Тодоров мимоходом му споменава, че Живков е недоволен от вражеските предавания на Марков по ББС и иска да се направи нещо, но не знае какво.

“Българите директно

поставиха въпроса

през февруари 1978 г.

На сбирка при тогавашния шеф на КГБ Андропов (от 1982 до 1984 г. генерален секретар на ЦК на КПСС) шефът на разузнаването ген. Кручев в края на разговора отново повдигна темата за българската молба”, казва Калугин.

“Живо си спомням, че Андропов стана и започна да крачи напред-назад. После каза: “Аз съм против политическите убийства. Оставете ги да правят каквото искат.” Кручев продължи да настоява.”

Пред Андропов той изтъква, че ако не услужат на Димитър Стоянов, Живков щял да помисли, че съветските другари са изгубили доверие във вътрешния министър или че отношенията между братските служби са охладнели. “Тогава Андропов каза: Окей, дайте им каквото искат - оръжие, ноу-хау, но не се бъркайте, не е наша работа.”

Задачата е поверена на отдела за “мокри поръчки” на Сергей Голубев, за когото се смята, че е донесъл у нас отровата. Той предлага няколко начина, но “българите останали недоволни”. Единият - с гел, поставен на дръжката на кола.

“След хващане

на дръжката има

сърдечна атака

от 24 до 48 ч”, казва Калугин. Другият - традиционен - отравяне с напитка. Гелът е отхвърлен, защото се страхуват, че може приятел на Марков да пипне дръжката. “Не че бяха хуманисти, но така щяха да го уплашат”, разяснява Калугин.

Все пак този метод на отравяне за малко да се изпробва, докато писателят е на почивка със семейството си в Италия през лятото на 1978 г. “Когато Марков бил на плажа, времето било лошо и не могли да се приближат до колата”, внася яснота Калугин. Информацията получава от Голубев, а не от българите, които се оплаквали от него.

На разпита твърди, че така и не разбира къде е поставена сачмата с отровата - дали в мастилена писалка, а чадърът е за заблуда, или чадърът е прикритие, а под него е устройството. “Объркан съм. Голубев ми го описа като писалка под прикритието на чадър, който бил направен така, че устройството да изстреля сачмата", казва той.

Калугин не пропуска надълго да разкаже на английските детективи пикантни подробности от биографията на Голубев. Бил любител на водката, напивал се зверски три пъти - във Вашингтон, Кайро и в кабинета си в Москва. Там бил заварен в 5 ч сутринта мъртвопиян, седнал на пода, с разпилени бутилки и чаши около него, а сейфът му със секретни документи зеел отворен.