Норките край Стара Загора гледани по европейски правила (Снимки)

https://www.24chasa.bg/novini/article/4755573 www.24chasa.bg

“Това, че норките се дерат живи заради кожите им, е абсолютно безумство. Кощунство е да се говори подобно нещо.

Спекулация са и твърденията, че животинчетата ни били от защитен див вид. Наистина, европейските норки са защитени, но в нашата ферма отглеждаме само американски норки, които са селектирани за промишлени цели.”

Това казва д-р Виолета Матева, управител на старозагорска фирма, която напоследък нашумя заради твърдения на природозащитници, че в нейната ферма край Стара Загора отглеждали при примитивни условия норки за кожени палта. А животните били убивани по най-жесток начин в газови камери, за да не се наранява кожата им.

В интернет дори се появи и подписка с искане да бъде спряно по-нататъшното изграждане на обекта.

Това за неизбежната смърт на симпатичните животинчета от семейство порове чрез “приспиване” с въглероден двуокис е истина, но такива са европейските и българските предписания “за

намаляване до

минимум на

страданията на

животните по

време на клане или на умъртвяване”.

Българската наредба №22 е от 14 декември 2005 г., европейският регламент е от 2009 г. Специалисти твърдят, че този метод е по-хуманен от електрошока, с който задължително зашеметяват птици и говеда в кланиците за месо.

И в единия, и в другия случай животните минават под общия знаменател “животни със стопанско значение”.

На неверниците във фермата край Стара Загора могат да покажат сертификат за хуманно отношение.

“Нашата ферма е сред най-проверяваните, включително и от европейски организации”, добавя д-р Матева. Неотдавна разбрали, че при тях площта за едно животинче е повече, отколкото например при сходно производство в Дания.

“Норматив за това няма, но в нашата ферма всяка норка е в отделна клетка. В едно хале, където нормално могат да живеят 25 хил. “щастливи” кокошки носачки, ние отглеждаме 1700 норки”, казва ветеринарната лекарка.

По нейна информация в момента в света в промишлени условия се отглеждат над 100 млн. норки, 63% от които в страните от ЕС. България е 23-ата поред страна, в която развиват този бизнес. Челниците са Дания, Холандия, Полша.

Отглеждането на норки в промишлени условия е вид защита на вида в естествената му среда, защото кожарската промишленост не спира и ако ги няма фермите, веднага ще се появят бракониери, твърдят от бранша.

В момента във

фермата край

Стара Загора

живеят 10 хил.

норки на

различна възраст,

внесени от Полша. Борсовата цена на женските достигала 60 евро за брой.

Заселили ги тук през миналия декември, вече имат и първите малки. Екзотичните животинки достигат полова зрялост на 11 месеца, тогава пускат женската при мъжкаря. Тя кара 40-60 дни бременност, след това се раждат между 4 и 8.

Норките раждат веднъж годишно, една женска може да стане майка поне 4 пъти. Съдбата на мъжките е по-друга - след като изпълнят “съпружеските си задължения”, те поемат по дългия път към палтата на знайни и незнайни красавици.

Но в България няма техника за тяхното одиране и за обработката на кожите им - това най-вероятно ще става някъде в чужбина, където ще доставят замразените им трупове.

Когато поискали разрешение от РИОСВ за бизнеса си, от фирмата заявили, че ще отглеждат 400 хил. норки.

Но малко се презастраховали. Най-вероятно няма да стигнат дотам, реално било в халетата да има към 200 хил.

Оказва се, че по закон за изграждането на ферма за норки не е необходимо Оценка за въздействието върху околната среда (ОВОС) на обекта.

И това е бизнес като всеки друг с животни със стопанско предназначение. Насочили се към него не защото се печели бързо и лесно, а защото лесно могат да осигурят храната на питомците си.

Норките са месоядни, известни са и като естествените санитари в природата. Обичайното им меню при отглеждане в промишлени условия са конфискати (отпадъци) от кланици и животински продукти, останали след преработката на свине, птици, риба. Все “лакомства”, които фирмата осигурява лесно.

Храната на норките прилича външно на пастет, разнасят я с помощта на малко тракторче и я “сервират” на равни дажби с помощта на маркуч, прикачен към устройство, което автоматично оразмерява порциите.

В тях са прибавени необходимите за малките витамини и микроелементи. На ден едно от тях поглъща между 160 и 300 г храна, което прави по 50-70 кг на година.

Освен редовно хранене

норките се

нуждаят от

непрекъснат

приток на прясна

вода, добра

климатизация,

както и от

спокойствие

“На практика производството ни е безотпадно - водата циркулира в затворена система, а отпадъците от норките се преработват в биогаз в завода ни край Нова Загора”, пояснява д-р Виолета Матева.

Много са пъргави и умни. Ние се държим добре с тях и те са добри с нас, шегуват се гледачите за питомците си. И добавят, че белите на цвят са по-чувствителни и деликатни от черните.

Сега за норките се грижат около 25 души, но намеренията са с разрастването на фермата и персоналът да нарасне до 125 души.

Фермата край Стара Загора не е първата в страната ни. Този бизнес е практикуван у нас още в края на 70-те години на миналия век в районите на Костинброд, Бохот и Славяново, Плевенско, където навремето имало големи птицекомбинати, способни да осигурят храна за малките бозайници.

В началото на демокрацията обаче те фалирали.

Сега подобна ферма работи около Варна, в старозагорската РИОСВ вече е подала документи за инвестиционните си намерения в тази област друга фирма, която иска да строи ферма за норки в недалечното с. Могила.

Спомените за методите на работа в някогашните ферми за норки съвсем ще възмутят днешните природозащитници, защото тогава вместо безболезнено с газ умъртвявали животинчетата, като ги бесели едно по едно на специални бесилки - мятали примка на врата му и го опъвали за опашката, докато издъхне.

Разбира се, също с цел да не повредят ценните им кожи.