Мария Русалиева угасна след битка с алцхаймер

https://www.24chasa.bg/novini/article/4909124 www.24chasa.bg
Мария Русалиева в дома си СНИМКА: РУМЯНА ТОНЕВА

Поклонението е в петък в черквата "Св. Праскева" ат 12,30 ч

На 87 години почина актрисата Мария Русалиева, съобщи агенция Фокус, позовавайки се на нейни близки. В Министерството на културата все още не бе получена молба тя да бъде положена в Алеята на изтъкнатите творци на културата, не знаят и кога е насрочено сбогуването с нея. (От семейството уточниха, че имат свои фамилни места в Централните софийски гробища и няма да се възползват от тази възможност - б.а.) Но такава молба за гробно място вече има за режисьора Иван Георгиев-Гец, който си отиде преди дни.

Русалиева, която освен театрална е и филмова актриса, участвала във филми като “Рицар без броня”, “Любимец 13” и последно в “Ла донна е мобиле”, е поредната личност от света на големия екран, която ни напуска през тази тъжна за българското кино седмица... Изгубихме светли личности.

Мария Русалиева казваше, че е трудна за издържане поради лекотата на характера си. Заради нумерологията, с която се занимава, мнозина я търсят, за да “погледне” в бъдещето им. Убедена е, че всеки има своя карма, която няма как да заобиколи.

Вярва и в

прераждането,

и в това, че във всеки

свой следващ живот

човек плаща

за ония грешки, които е направил в миналите си животи.

Четеше доскоро без очила и не заспиваше без книга. Тя бе от онези дами, за които елегантността е втора природа - не излизаше от вкъщи без грим и червило. Внимателно подбираше тоалета си според случая. И не спираше да се шегува - най-вече със себе си.

Живееше на ул. “Раковски” в стара кооперация в апартамент, носещ духа и културата на миналия век. Четиридесет години от живота на актрисата преминават на сцената на Военния театър. Зад гърба си Мария има четири брака и четири развода. Сменила е пет коли, живяла е в няколко апартамента. В числа тя измерва не само миналото и настоящето си, но и често поглежда в бъдещето на свои близки. Нумерологията е нейна страст, завладяла я от детските и години. Когато била на 5 г., баща ѝ, поетът Владимир Русалиев, я завежда при Учителя Дънов, който препоръчва: “Обърнете внимание на това дете. То ще има тежък и славен път.”

Годините минават сред приятели и хора, които се доверяват на нейния талант да поглежда в бъдещето. После идва нещо страшно - болестта на Алцхаймер. Тя не щади точно хората, които най-много работят с ума си. Последствията са страшни, особоно за близките. Прочутият писател фантаст Тери Пратчет дори направи филм за това, че хора с тази диагноза трябва да имат право да изберат сами края си, преди да престанат да разпознават и най-близките си хора... Той угасна преди да стигне този стадий

.

Мария Русалиева не е страдала. Светът за нея е бил вече едно бяло петно с мънички цветни петънца, в които са се отразявали лицата на близките ѝ. Невинаги... Ляво - дясно, горе - долу, къде съм и и кой си ти, коя съм аз, къде е моята кукла, оята стая, къде е моята дъщеря... Такива въпроси често тревожат и Русалиева, както и болните от тази изтриваща паметта болест. Но близките им винаги трябва да са до тях, да знаят какво да сторят за своите майки и бащи, за хората, които са ги напуснали и забравили, но тялом са до тях и може и да не разбират, но усещат. Това, че вече не са същите. Защо трябва да им се случи това, питат се с тъга.

“Мама вече не ме

познаваше. Не се

мъчеше. Не знаеше

какъв е светът

около нея

Тя - човек, толкова влюбен в живота! Но тази болест не прощава и, уви, поразява най-умните. Сякаш е някакво отмъщение на природата за това, че са били такива...”, споделя дъщерята на Русалиева - Елена. Тя - нейната любов и гордост с успехите ѝ като актриса в кукления театър.

Уникално позитивен човек, в артгилдията казваха за нея: “Питай Мария!” И какво разказваше тя? “Когато бях на 16 години, умря 10-годишната ми сестричка и майка ми полудя в буквалния смисъл на думата. В един от пристъпите си тя се обърна към мен, хвана ме за китките и счупи и двете ми ръце. После я настаниха в психиатрия и аз трябваше да се грижа за нея. Слава Богу, оздравя напълно. Не помнеше нищо от онова, което ми беше причинила. Беше забравила ужасното и продължи да е прекрасна майка и съпруга. Смея да кажа, че ѝ аз и помогнах с моята доброта и търпение. По това време следвах философия. Баща ми, който издаваше списанието за наука и изкуство “Предел”, беше убеден, че с каквото и да се занимавам, преди всичко трябва да получа богата обща култура. “Простият човек нищо не може да постигне, запиши философия, пък после ще видим какво ще стане”, казваше ми той. Така и направих, учих философия до трети курс, когато чух, че има конкурс за четци пред микрофон. Явих се ей така, без подготовка, нямах представа какво е това етюд и ме скъсаха. А шефът на школата Митов казал на баща ми: “От нея артистка не става.” Ей това изречение всъщност така ме амбицира, че ме направи актриса... На следващата година се подготвих брилянтно, приеха ме и цял живот...”

Русалиева е от хората, които не се правят на звезди, спокойно и мъдро говорят за живота си. Затова не криеше:

“Не намразвах мъжете, с които се разделях. Забравям лошите неща, изтривам ги от паметта си. Всеки от тези мъже е раздвижил емоционалната ми природа, дал е импулс в живота ми. Трябвало е да се срещна с тези хора, да се разплатим за нещо и да се разделим. Това е моята карма!

Известната актриса претендира, че има по-къс брак от всички холивудски звезди. Само

24 дни е траял

семейният ѝ

живот с бъдещия

голям оператор

на българското кино Димо Коларов. По-късно в нумерологичните си занимания Мария Русалиева ще открие, че нейното число я обрича на нещастен брак.

“Разбрах, че дори да се омъжа за Уиндзорския херцог, пак ще се разведа. И се успокоих! Започнах да гледам позитивно на връзките си.” Третият мъж признава, че няма доверие в чувствата, защото е актриса. Четвъртият е по-млад от нея и остава предано до Мария в тежък здравословен момент от живота. “Каза ми - спомня си актрисата: “Няма да позволя да се случи нещо лошо с теб!” И се отнасяше с мен като с дете. Той ме измъкна от болестта. Беше много чувствителен и интелигентен.” Но тя чувства, че няма право да го задържи... Мария Русалиева остава в приятелски отношения със свекървите си. Всичките са верни след нейните раздели със синовете им.

Каква е

равносметката от

попрището жизнено

след средата?

“Цял живот съм била потърпевша, но малко хора го подозират. Това, което съм преживяла с мъжете в живота си, не го считам за страдание. Аз съм непримирима с много неща, имам по-големи изисквания или не съм успяла да изразя по-добре себе си, така че да ме опознаят. Да видят, че не е опасно да се живее с мен. Може би това е карма - изплащам стари грехове и дългове в минали животи. Вярвам дълбоко в прераждането.

Носят се легенди за една смешна случка между нея, Калоянчев и неговата половинка Валя... Разказва с удоволствие:

“Първата главна роля на Калоянчев бе във филма “Димитровградци” (1956), заради който пък... едва не се разведе. Синът му Ивайло беше на 6 месеца. Жена му Валя дойде на снимките. Стои и гледа как в един епизод съпругът се целува с мен. Той е Щерю Барабата и аз - комсомолката Невена, която трябва да го превъзпита. Целуват се веднъж, два пъти, три пъти... Единайсет дубъла направиха режисьорите Никола Корабов и Дучо Мундров! Накрая свършиха. Калата отива при жена си и гледа - тя реве, та се къса!. “Защо ма, Валя?” “Ами единайсет пъти се целувате, може ли такова нещо?” “Ами то е само на кинo...” Нейсе, размина се с този аргумент. А в лентата влезе първата целувка.

“Аз живея красиво - казваше Русалиева. - Благодарение на вкуса на Елена (дъщеря от брака ѝ с говорителя на БНР Александър Александров) живея в красива къща. Харесва ми обстановката, живеем в разбирателство. Баща ми и братята му бяха гениални художници. Дядо ми даскал Марин Пенков от село Драганово е прототипът на стария Радионов от пиесата “Царска милост” на Камен Зидаров. Асен Разцветников, Камен Зидаров и баща ми Русалиев са израснали под брястовете на Янтра.

Дали Елена е наследила дарбата ѝ. Не крие, че има пророчески сънища, но сега, точно сега тъгува. Майка ѝ вече я няма. Дано да я сънува, че е на по-добро, щастливо и спокойно място.

Изпращаме Мария Русалиева утре (петък) в 12,30 ч в черквата “Света Параскева”, съобщиха от семейството. Бог да я прости.