Кой е лобистът? Свалиха цените на тока от малки централи, за големите - не

https://www.24chasa.bg/novini/article/4920417 www.24chasa.bg
С новата цена на тока малките фотоволтаични централи няма да могат да посрещат оперативните си разходи, а камо ли собствениците им да връщат кредити.

Собствениците на ВЕИ, изградени с евросредства, пред фалит, след

като приходите им падат с 80%

500 собственици на малки фотоволтаични централи могат да фалират до няколко месеца.

Причината е намалената с пъти цена на тока, който произвеждат. Собствениците са теглили кредити, ползвали са и еврофинансиране, но с новата цена няма да могат да обслужват задълженията си. Повечето от соларните паркове - около 400, са ползвали пари от фонд “Земеделие”, други - от фонд “Козлодуй”.

Малки централи с

еврофинансиране

понасят

тежести заради

оздравяването на

енергетиката

Тъкмо европарите, с които са изграждани, и преференциалната цена, по която НЕК е задължена да изкупува електроенергията им, е мотивът Законът за енергията от възобновяеми източници да бъде променен и в него да бъде записан параграф 18, ал. 1. Той гласи:

“За производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници чрез енергийни обекти, които са изградени със средства от национална или европейска схема за подпомагане и по отношение на които заявления за подпомагане са постъпили до влизането в сила на Закона за енергията от възобновяеми източници, се прилагат цените по чл. 31, ал. 8 от същия закон, които последно са определени с решение на Комисията за енергийно и водно регулиране към датата на влизането в сила на този закон”.

Разгадаването на този текст показва, че Законът за енергията от възобновяеми източници е приет през 2011 г. А повечето централи са подали заявление за еврофинансиране през периода 2009-2011 г. Сред тях са и въпросните 500 фотоволтаици.

Цените на тока, който те произвеждат, се определят от решение на Комисията за енергийно и водно регулиране към датата на влизане в сила на този закон. Той е в сила от 24 юли тази година, а последното решение, което постановява цени на ВЕИ централи, строени с евросредства или национално съфинансиране, е от 1 юли 2014 г. То обаче не е важало за централи, които са присъединени до май 2011 г. С промяната в закона от 1 август те важат и за тях.

И ако до тази дата цените са им били по 400 до над 600 лв. за мегаватчас (в зависимост от годината, в която е пусната, и цената, която е определена), сега падат на 100 до 130 лв. за мегаватчас.

За всички

останали няма

намаление и

остават цените,

определени

при сключването

на договорите

Но пък КЕВР определи количествата енергия за всички, която да бъде изкупувана през годината. Така че продължава да има цени и над 700 лв. за мегаватчас за централи без еврофинансиране.

Собствениците на на тези, които са ползвали европари, казват, че с новите тарифи

приходите им

намаляват

с над 80%

Фотоволтаиците, които са финансирани по мерките на фонд “Земеделие”, са с мощност от 60 до 80 мегавата, общата инсталирана мощност на всичките е 24 мегавата. Годишното производство на една такава централа е 70 мегаватчаса. За всичките 500 централи това прави към 35 000 мегаватчаса. Само за сравнение - НЕК ще трябва да изкупи за 1 година количества електрическа енергия от ВЕИ на субсидирани цени в размер на 4 398 002 мегаватчаса, включително и от новоприсъединени централи на средно напрежение.

Представителите на собствениците казват, че делът на тези малки фотоволтаици в добавката “задължения към обществото” е към 5 млн. лв. Дори да престанели да работят, икономията щяла да се равнява на тази сума. А дефицитът, който трябва да се покрие в енергетиката, е над 800 млн. лв. годишно.

Ние

по никакъв начин

не допринасяме

нито за

поскъпването,

нито запоевтиняването на еленергията, казват производители на слънчев ток от малки инсталации.

Какво се получава с тези 500 малки фирми, след като приходите им падат с 80%?

През 2010 г. цената на киловат инсталирана мощност на фотопанел е била около 3500 - 4000 евро. През 2015 г. тя е 1000 - 1500 лв., казва Петър Лазаров от Чирпан, собственик на соларна централа. И не е редно централа, правена през 2011-2012 г. със скъпа технология, да я причисляват към цена от 2014-2015 г., казва той.

Повечето собственици на централи, които са ги строили преди 3 до 5 години, казват, че тогава са купували немски панели и стойки, китайските, които направиха бума през 2012 г., ги е нямало на пазара. Инвестиционните разходи на 1 киловат мощност са елемент от определянето на преференциалната цена на тока. Свалянето на инвестицията води и до по-ниската цена.

“Имаме определена цена с договор за 20 години. Подписали сме с електроразпределителната компания. Отишли сме в банка, тя е казала - добре, ще имате този приход, дайте обезпечение. Ние сме нови фирми и обикновено залагаме апартаменти. И сега изведнъж ни казват -

няма да получите

този приход, а

20% от него

Как ще погасим кредитите си”, чуди се Лазаров. Той допълва, че параграф 18 от закона касае малките централи, които са построени и с евросубсидии, не засяга големите.

Не става въпрос само за фалит на фирми, звънят ми колеги, там са и жилищата, образованието на децата, това са семейни бизнеси, всичко е заложено, казва Лазаров.

Една от идеите за справяне с кризата в енергетиката бе да се извади еврофинансирането от инвестицията и преференциална цена на слънчевия ток да е само върху вложението, което е направила фирмата. Звучи справедливо.

Комисията за енергийно и водно регулиране определя цени за ВЕИ в таблица, в която е отчетен делът на еврофинансирането - от 10 до 90%.

Да кажем, че една малка централа е построена със 70% европейски пари.

Тези проценти са за финансиране на проекта, ЕК казва - даваме пари за панелите, за стойките, казва Павлина Цанева от Габрово, собственик на малка соларна инсталация при Дряново. Не финансираме земята, кабелните линии, трафопоста.

За да се кандидатства за проект, трябва земя със сменено предназначение - на южен склон, близо до кабелни линии. Смяната на предназначение за електропроизводство е скъп процес, казват производители на ток от слънце. Така че само земата през фотоволтаика до кабелните линии и трафопоста

излиза към

600 000 лв.,

прави сметки Петър Лазаров от Чирпан.

Един трафопост е към 50 000 лв. Електроразпределителните дружества отказали да ги изкупуват, защото не обслужвали населението, а производителя. Така че те са останали като разход на малките фирми.

Задължително се плаща за охрана, освен монтирането на камери за наблюдение. За малък фотоволтаик в полето това са 4-ма души. Прави се поддръжка и мониторинг всеки месец, а данните за производството се изпращат в електроразпределителното дружество, това го прави специалист, на когото се плаща.

Освен това собствениците на фотоволтаици поддържат и високи застраховки. Фонд “Земеделие” ги е

задължил 5

години да не

работят друго

и да се самоосигуряват. “Юли и август са най-ползотворните, зимата не работим, в най-пълния месец - август, моят приход ще бъде 900 лв., при 2300 лв. кредит. Въведоха такса за балансиране на напрежението - 400 лв. на месец, плащаме 20 лв. такса на Агенцията за устойчиво енергийно развитие, интернет връзка насред полето е 80 лв. на месец. Чистите приходи на година от такава централа са около 50 000 лв. годишно, разходите, без кредитите са, 23 000-28 000 лв. годишно. Като сложиш и 16 000 лв. кредити на година, не остава нищо”, прави изчисления Цанева.

И допълва, че всеки от собствениците има 300 000-400 000 лв. кредити. Легенда било, че тези централи са работили цяла година. Цанева посочва и други извънредни разходи - таксата достъп от 40%, която паднала в съда, но минало време.След това се появила нова такса от 20% върху чистите приходи, която също паднала в Конституционния съд, но важала една година.

Освен това законът предвижда КЕВР да определя количествата ток, които НЕК е задължена да изкупи. Наречено е нетно специфично производство на ВЕИ. Според производители тези количества се изчерпват още през септември.

И накрая малките фотоволтаици, като производители, ще трябва да правят вноска от 5% върху месечните приходи във фонда за сигурност на енергийната система.

Собствениците на фотоволтаици казват, че добавката, която се плаща като преференциална цена,

не е държавна

субсидия, а е

субсидия върху

инвестиция

И дават пример със селскостопанските производители. Те получават примерно еврофинансиране за строителство, а след това субсидия за млякото. Това, което се случи с нас, може да се случи и с тях, казва Цанева и заявява, че пускат жалба до Еврокомисията, че са нарушени евродирективи. Подозират, че някой иска да ги фалира, а след това да ги изкупят.

Обидени са от обвинението, че не са декларирали двойното субсидиране - един път изграждане с европомощ, втори път - субсидия за цената.

Никой не го е искал това нещо от нас. Когато сме въвеждали централите в експлоатация, сме подали декларации в електроразпределителните дружества, че са изградени с евросубсидия, приложили сме договорите, защо не са ги видели, питат малките производители на ток от слънце.

“Законът дори не ни дава право да дръпнем шалтера и да кажем - фалираме. Според договора с енергоразпределителното дружество не можеш да разваляш баланса в балансиращата група,” казва Цанева.

Справка във финансовите отчети на НЕК показва, че средната цена на тока от възобновяеми централи, които компанията е изкупила за първата половина на годината, е 285 лв. за мвтч.

Компанията е трябвало да даде пари за 25,9% повече ток от възобновяеми централи, присъединени на средно напрежение, които са с по-голяма мощност.

Това прави 80 млн. лв. в повече в сравнение с преди година. Излиза, че

бумът във

възобновяемите

източници

продължава,

въпреки че със Закона за енергетиката бяха премахнати преференциалните цени на зелената енергия. Това е или заради присъединяването на централи, които имат договори отпреди промените, или заради единствените останали преференции - за инсталациите, които правят ток от оборски тор.