До златото в Челопеч - по 100 км подземни пътища

https://www.24chasa.bg/novini/article/4930880 www.24chasa.bg
Рудничарите влизат на 600, 700 и повече метра под земята, където са огромните машини. СНИМКА: Алексей Димитров

От тон руда се извличат 3-3,5 грама, среброто е 7-8 грама

Къде е златото? Оказва се в Челопеч, но на 600-700 м под земята, под два хълма. Дълбочината на разработките стига и до 1000 м.

100 км подземни пътища са издълбани през годините, в които се добива злато. Преди да преасфалтират шосето от София до града, в рудника се шегували, че техните пътища са по-добри.

Трябват ни

4 неща, за да

работим - руда,

въздух, вода и

безжичен

интернет,

казва Цветомир Велков, производствен директор на “Дънди прешъс металс” - канадска компания, която държи най-голямото златно находище у нас.

95% от подземията са покрити с интернет връзка. В огромните машини под земята - пробивните и в челните товарачи, има таблети. Чрез тях в реално време се следи какво се случва. Там, където задачите се изпълняват според плана, на екраните в оперативния център свети зелено. Където цветът е оранжев, означава, че има изоставане и трябва помощ.

В един камък има около 50 елемента, в Челопеч са 75-78. От скалите се извличат мед, злато, сребро. Находището е от средно богатите - от тон руда се извличат 3-3,5 грама злато, среброто е 7-8 грама, съдържанието на мед е 0,95-1%. От най-богатите рудници в света добивът е между 8 и 10 грама злато на тон руда.

В Челопеч

на година се

добиват средно

2 млн. т руда,

казва изпълнителният директор за България на “Дънди прешъс метълс” Илия Гърков.

Находището в Челопеч се разработва от 1932 г., от 1954 г. се добиват медно-златно-пиритни руди. През 1999 г. 75% от акциите са купени от холандската “Наван Бългериън майнинг”. В периода 1999-2002 г. поради несигурни пазари, ниски цени и амортизирано оборудване групата “Наван” търпи загуби. В края 2002 г. е поставена под административен надзор, а “Ърнст и Янг” са назначени за синдици.

През 2003 г. канадската “Дънди прешъс акуизишънс” придобива активите на “Наван” и предприятието се казва “Челопеч майнинг”. През 2013 г. името е променено на “Дънди прешъс металс Челопеч”.

За 10 години канадската компания е

инвестирала

855 млн. лв.

“От един банкрутирал рудник сега сме в топ 10 на най-иновативните и съвременните в света”, казва Гърков.

Реинвестираме, купуваме фадроми, и то най-последен модел, допълва го шефът на производството Велков. Средно една машина струва 1-1,5 млн. долара.

Влизането в рудника през шахти с асансьори е минало. Тогава са разглобявали тежките машини на земята, за да ги вкарат в галериите, и след това ги сглобявали отново.

Сега слизането под земята става по 22-километрова наклонена галерия, една от двете “магистрали” в рудника, която е наречена “Надежда”, другата е с името “Вяра”. Следва возене с минен авгобус, който е нещо като затворена камионетка, седалките са с колани. Специален гащеризон и каска с лампа са задължително облекло. В каската има и чип - ако някой се загуби сред тези 100 км галерии, по сигнала да бъде намерен. Има и спасителен пакет с активен въглен, който произвежда кислород за 30 минути.

Един от рудничарите обяснява, че ако главата се завърти хоризонтално, светлината от лампата казва на отсрещния - не идвай. Ако се завърти в кръг, означава - ела веднага. Така съм свикнал, че и вкъщи, без да се усетя, на децата давам тези знаци с глава, смее се той.

Миньорите слизат в рудника с леки автомобили. Една производствена смяна навърта 50-60 км под земята.

Над 100 тойоти

се движат в

подземните

галерии

На 756 м под земята, на път за разработка - място, където се подготвя взриваване на скалата, се вижда автомобил, покрит с бял прах. С него операторът на добивна сонда “Соло” ще излезе на повърхността на земята след смяната си. Другата машина, с която се дълбае, се нарича пробивна карета.

Паралелно с разработките се докарва и вентилационната тръба от плат, елинсталация и вода. В рудника има 7 вентилационни шахти и 4 огромни вентиратора, които докарват въздуха.

Ако намерите злато, ваше е, казва Гърков.

Дълбоко под земята са така наречените добивни галерии. Там, където има руда, първо се разчертава шахматно каре, след това се пробиват дупки, в които се поставя взрив. Казва се пробиване на дълги сондажи, те се зареждат и се взривяват. При твърдите скали най-популярният метод са пробивно-взривни работи, обяснява ни директорът по производството Велков.

Взривяването става дистанционно, от контролната зала. Едно разширение е 3 метра, като в рудника се правят по 450 - 500 метра галерии на месец.

След взрива се прави укрепване с анкери и започва изнасянето на раздробената скала. Това става с челен товарач -

тежка машина,

която в греблото

си събира 50 тона

И тя е с таблет в кабината.

Машината се управлява дистанционно заради опасността да паднат по-големи камъни от вече взривения участък. Не се влиза в добивната камера. Ако останат по-големи парчета скали, те се раздробяват и след това отиват до комините, в които се изсипват, за да стигнат до подземната трошачка, която смила скалите. Тя е разположена в огромно празно пространство, подобно на бална зала. След смилането скалите поемат към повърхността по транспортна лента, дълга 24 км. След товна отиват в обогатителната фабрика на повърхността.

Обогатяване всъщност означава разделяне на металите от скалната маса. Прави се с машини, които действат на принципа на пералнята. Отдолу се вкарва въздух, има вода, реагенти. От въздуха се образуват мръсносиви мехурчета, като от олово, по които полепват прашинките злато, сребро, мед и излизат най-отгоре и след това преливат. Това вече е концентрат. Той бива меден и пиритен. Ценните метали в медния концентрат са мед, сребро и злато, докато в пиритния има само злато.

От медния

концентрат се

извличат 55%

злато, 15%

сяра и арсен

И тъй като от 90-те години у нас е забранено да се работи с арсен, това налага концентратът да се изсуши. След това се товари на специални вагони - контейнери, композициите стигат до Бургас, а оттам с кораби концентратът заминава към Намибия и Китай.

Част от скалната маса се връща в рудника, за да се запълни с нея взривеното, друга част отива в хвостохранилището. То е на площ от 750 дка.

Пиритният концентрат не е бил най-търгуваното нещо през годините. В Челопеч са държали на склад 70 000 т. Местили го 7 пъти, докато цената на пазарите ги удовлетворила.

В една стъклена паничка в информационния център сред други камъчета, които показват на гостите на рудника, има две червеникави топчета. Те са от мед и злато, все още неразделени, от завода в Намибия.

През 2004-05 г. говорех, че в рудника има запаси за 10 г. През 2015 г., казвам пак, че има за още 10 г. Това е заради проучвателните сондажи, които правим, казва директорът Илия Гърбов. На година те са 40 хил. м.

В рудника -

след проба

за алкохол

Всеки, който прекрачи портала в Челопеч, ще трябва да даде проба за алкохол. Зад въртележката, която пропуска влизащите, чака човек с дрегер. Назависимо кой премине - дали е баш шефът на завода, дали е гост, дали са инспектиращи - ще ги тестват, и ако покажат над 2 промила - нямат шанс да влязат.

Започнало е като на шега през 2007 г., но сега е закон. След като работниците и служителите вече не рискували да са махмурлии, рязко спаднали травматичните случаи в рудника. Нещо повече - намалели и пътно-транспортните произшествия в района, защото в предприятието работят 1000 души. Катаджиите дори не спирали хората от рудника, ако им покажат пропуска си, махвали с ръка и ги пускали.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

ПОСЛЕДНО ОТ последно от 24 Часа

Халфът Георги Костадинов е оптимист за бъдещето на националния отбор. Играчът на руския "Арсенал" (Тула) съжалява за изпуснатата победа в гостуването на Кипър. "Имаме добра основа - смята Костадинов. - Все още ни липсват някои неща, които се изграждат с времето. Имаме добро бъдеще. При 1:0 се оголихме и затова съперникът ни вкара гол.

Голмайсторът на България в мача срещу Словения Галин Иванов остана разочарован от неуспеха на отбора да се класира за следващата фаза на турнира. Халфът на "Славия" отбеляза дебютното си попадение за "лъвовете". "Разочароващо е, че не успяхме да се класираме напред - каза Иванов. - Има голямо желание, имаше и голяма цел,

Ветеранът Георги Петков е готов да продължи да играе за националния отбор и в европейските квалификации догодина. 42-годишният страж направи страхотно спасяване в края на мача със Словения и спаси отбора от загуба. Петков няма нищо против и да спечели наградата "Футболист на годината", за която е фаворит според репортерите на БНТ.