Tрима братя, родени във Видин през 1920, 1925 и 1927 г., се виждали тайно извън България по време на студената война, за да не ги пипне Държавна сигурност. До 1989 г. срещите ставали във Виена, в Чехословакия и в румънския курорт Констанца.
Това разказа за “24 часа” съпругата на най-малкия от братята - Петър, който единствен останал да живее в България. Другите двама - Владимир и Митко, заминали за Австрия и Австралия през 1939 и 1951 г.
Днес и тримата
видинчани са
покойници,
но дъщерята на австралийския брат - Мариета, започна да търси българското семейство на баща си с надеждата да успее да се срещнат през септември, когато идва в родината му.
“Вие направихте събитието на годината за мен. Очите ми се напълниха със сълзи, когато ми казахте, че сте намерили дъщерята на чичо ми, която ми се пада първа братовчедка. Родителите ми, ако бяха живи, щяха да бъдат също така щастливи, както съм и аз”, казва 60-годишната Мариета Лампе, когато разбира, че сме намерили дъщерята на чичо й Петър - Весела.
Преди да потърси “24 часа” за помощ, австралийката се притеснявала дали вестникът ще успее да й помогне за толкова кратко време, преди пътуването й до България през септември. “Вие успяхте много по-бързо, отколкото очаквах. Вече мога да стягам куфарите”, шегува се жената, в чиито жили тече българска кръв.
Не по-малко развълнувана е първата й братовчедка, която откриваме на работното й място в община “Младост” в София. “Да, аз съм тази, която търсите. Наистина имам чичо и братовчеди в Австралия”, казва Весела.
Тя споделя, че семейството й поддържало дългогодишна и много топла кореспонденция с роднините в страната на кенгуруто, но тя прекъснала след смъртта на Труди - австралийската съпруга на чичо й Митко.
Като доказателство Весела и майка й носят в редакцията
2 албума със снимки, които си разменяли семействата на тримата братя през годините.
Голяма част от фотосите, особено тези преди 1989 г., са правени в Чехословакия, Румъния или Виена.
“Съпругът ми и двамата му братя се срещаха тайно зад граница, за да нямат проблеми с властите”, разказва съпругата на Петър - Надка.
Тъкмо заради страха, който изпитвал, австралийският брат Митко се върнал за първи път в родината едва след 1990 г. Дошъл два пъти - през 1992 и 1994 г. За съжаление, не успял трети път, защото починал внезапно през 1996 г. Макар че бил младолик и в добра кондиция, рак на белия дроб го погубил за кратко.
“Мисля, че харесваше красотата на България, но бе разочарован, че не е направила голям прогрес. Сигурна съм, че сега е различно”, казва Мариета.
Братът Петър, който останал в България, работил 18 г. като виолончелист в симфоничния оркестър на радиото и телевизията.
“Беше уволнен по
непригодност
през 1968 г.,
защото има двама братя на Запад”, разказа съпругата му. После дълго време не можел да си намери работа.
Пръв напуснал България най-големият брат - Владимир. Той отишъл в Австрия през 1939 г., за да учи финанси. В края на 40-те години към него се присъединил средният брат Митко, който отишъл да учи химия - отначало във Виена, а после в Грац. “Баща ми бил пратен под прикритието на шпионин. Това е история, на която много се смяхме, защото не беше никак общителен. След това, както много други предполагам, е получил черна точка, защото отказал да се върне в България”, разказва дъщерята.
Една от причините за оставането била емоционална. В Австрия Митко се запознал с бъдещата си съпруга Труди и през 1951 г. двамата решили да заминат за Австралия.
Заради роднините на Запад
тукашното семейство
на емигрантите
Владимир и Митко
било следено
под лупа
За да не си навлекат гнева на властите, през 1968 г. тримата братя се срещнали в Чехословакия. По същото време съпругата на “австралиеца” Митко довела за 1 ден двете им деца с влак от Чехословакия, за да видят българската си баба.
“Беше доста плашещо за нас тогава. Татко не дойде, защото се страхуваше, че ако влезе в страната, няма да го пуснат да се върне обратно в Австралия”, спомня си Мариета, която по онова време била 13-годишна.
През 1984 г. българският й чичо Петър и съпругата му успели да намерят “връзки”, за да ги пуснат за 45 дни на гости в Австралия. Като “залог”, че ще се върнат, в България останала малката Весела.