Проф. Илия Г. Илиев от Института за исторически изследвания на БАН:
Не може да се
правят аналогии
със сегашните
потоци от мигранти
Проф. дин Илия Г. Илиев е специалист по средновековна история, византология, история на християнската църква, палеография, класически езици и литератури и историческо изворознание. Работи в Института за исторически изследвания от 1981 г. в секция “Средновековна история”. Специализирал е в САЩ, Чехия, Унгария и Гърция. Главен редактор на сп. “Исторически преглед”.
- Проф. Илиев, каква е причината за Великото преселение на народите от първото хилядолетие на новата ера?
- За събития отпреди близо 2000 години би било най-уместно да изказваме единствено предположения. Така или иначе, в началото на новата ера най-вероятно благоприятният климат (както го наричат специалистите - климатичен оптимум) е довел до създаване на условия за бързо нарастване на населението в някои части на азиатския континент.
Нуждаейки се от нови територии за изхранването си, това “допълнително” население е поело в единствено възможното сухоземно направление - на запад, в търсене на решение на своите екзистенциални проблеми. Още тук обаче искам дебело да подчертая, че
онези племена и
народи са носели
надеждите си за
оцеляване на
върха на своите
мечове и копия,
за разлика от тези смачкани от живота хора, които всеки ден виждаме по електронните медии да се тълпят пред пунктовете за настаняване на бежанци. Въпреки това някои побързаха да направят аналогия между съвременните потоци от мигранти от Азия и Африка и онова преселение на народите, Великото (т.е. голямото)! Но нейсе… След климатичния оптимум, както може да се очаква, настъпил климатичен песимум - ще рече, тежко време за изхранване и на хора, и на животни. Тези неблагоприятни условия се задържали доста дълго, цели векове, но напиращите от изток човешки маси вече били факт и изпитанията на общото захлаждане дори ги стимулирали да бъдат по-настойчиви в търсенето на нова родина. Тази обобщаваща схема вероятно предава твърде опростено един сложен сплит от фактори и тенденции, но поне показва в каква посока учените търсят причините за Великото преселение на народите.
- Как се променя съдбата на Европа и Азия?
- Въпросът има две неравностойни половини. Докато в Азия преместването на едни племенни групи “освобождава” терен за последваща поява и разширяване на други, в Европа положението е коренно различно. Така наречените варварски племена и народи слагат край на и без това издъхващата западна половина на Римската империя, където създават свои държавици - повечето мимолетни, но в крайна сметка гравитиращи около по-плътни етнически ядра като държавата на франките (от която по-късно се раждат днешна Германия, Франция и донякъде Италия). Източната половина на империята пък (бъдеща Византия) отстъпва значителни територии на трайно заселилите се славяни, българи и други народи.
- Какви са последствията за страните, в които се преселват племената - готи, хуни, вандали...? Защото идват със своите вярвания, обичаи, култура...
- Най-общо казано, заселилите се на територията на Римската империя “варварски” народи постепенно интегрират в себе си останките от местното население на Римска Галия, като в нейната източна част (бъдеща Франция) местното влияние остава по-силно, докато в западната (бъдеща Германия) надделява германският етнически и културен елемент. Навсякъде обаче
християнската църква
успява да привлече
новите европейци в лоното си и това е една друга, не по-малко вълнуваща история за раждането на средновековна Европа.
- Има ли последици и до днес? Те създават ли свои културни общности на новите територии? Или са претопени....
- Както стана дума, отделни ядра от “варварските” народи, заселили се на територията на Римската империя, създават свои държави, някои от които, като България на Балканите, са се запазили и до днес във вида, в който са възникнали. Други, като франкската държава, са преживели сложна метаморфоза, за да дадат начало на държави като Франция, Германия и Италия. Има и немалко племена, които са оставили само името си, станало нарицателно например за нецивилизовано поведение, като “хуни” и “вандали”.
- За какви маси хора става дума?
- По време на Великото преселение са се преселвали цели племена и народи, начело с вождовете и родовите старейшини, до жените, децата и последния човек, който можел да следва нелекия път или докъдето можел… С тях вървял и добитъкът, а в каруците пътувала и всичката “покъщнина”. Не мога на това място да се въздържа да не си спомня за онзи потрес и омерзение, което предизвика у мен гледката на керваните от москвичи и лади с дюшеци и пружини по покривите, с които българските турци бяха подигравателно изпращани от казионните медии на Голямата екскурзия. Тук, разбира се, връзката с Великото преселение, е никаква, просто една асоциация…
- Може ли да се направят аналогии със съвременните процеси?
- Вземам повод - както е модерно да се казва - от споменатото по-горе и бързам да отбележа (по-скоро да повторя), че сравняването на съвременните миграционни процеси (процеси, които с различна интензивност, посока и причини не са преставали през всичките столетия на Новото време) със случилото се в Европа между IІV и VIIIІІІ в., е възможно само ако се търси ефектът на сплашването на потребителите на тази “информация”, в съзнанието на които (ако не са бягали от часовете по история в училище) се възраждат
сцени на ужаси
и образи като
на бича божий -
Атила
Тук обаче политолозите и специалистите по историческа демография, етнология и икономика сигурно ще възразят, че макар и без да пристигат заедно с победоносните си войски на Стария континент, новите преселници (или както е модерно да ги наричаме мигранти) са не по-малко опасни за бъдещето на европейските народи (някои казват и на Европейския съюз) от своите далечни предшественици. Не ни остава нищо друго, освен да очакваме анализите на специалистите…
- От историческа гледна точка това ще преобърне ли историята на държавите, които досега според мен се правеха на щрауси и си затваряха очите за миграционните процеси?
- В една Германия например дебатът за това е ли Германия страна на имигранти, или не е, се води от години. Примери може да бъдат дадени и за други големи европейски и задокеански държави. Едно от благоприятните последствия от настоящата бежанска (и/или мигрантска) вълна може би ще бъде институционализирането на този дебат на ниво Европейски съюз например.
- Какво е бъдещето на тези хора, избрали континент с друга култура, как ще се впишат?
- Не мога да давам такива прогнози, защото не съм специалист, но от лаишките ми наблюдения върху интеграцията на испаноезичните в американското общество (имам предвид САЩ) или на някогашните турски гастарбайтери в Германия си мисля, че такава пълна асимилация като след Великото преселение на народите не трябва да очакваме. И въпреки това в споменатите държави като че ли успяват да живеят като “единни в многообразието”.