Димитър Попов, първият премиер некомунист след 1946 г., почина от паркинсон (обзор)

https://www.24chasa.bg/novini/article/5158230 www.24chasa.bg
Димитър Попов

Правителството му изпълни програмата си, той ще остане в историята

с фразата “За бога, братя, не купувайте!”

Юристът Димитър Попов, първият български премиер некомунист след 1946 г., почина около 17,30 часа в събота, 5 декември, на 88 години. Той си отиде след усложнения от паркинсон, от която болест страда през последните 5-6 години.

Димитър Попов е роден на 26 юни 1927 г. в Кула. Произхожда от стар род, който осем поколения е давал на България свещеници и книжовници. Жена му Мария пък е внучка на екзарх Стефан.

Като юноша

Попов е член

на организацията

“Бранник”,

създадена през 1940 г., за да възпитава българската младеж в националистически и промонархически дух. Заради това “петно” в биографията той е допуснат трудно да следва, но все пак успява да завърши право в СУ. Служи трудовак и след това около 2 години работи в мина. После става юрист на Сдружението на частните автомобилисти, които извършват транспортни услуги.

Когато комунистическа власт закрива сдружението, Попов започва пак като юрист в Съюза на българските автомобилисти (СБА) и е дългогодишен член на неговото ръководство. Като съдия на авторалита най-после е допуснат да излиза в чужбина, включително и в капиталистически държави.

От 1972 г. е съдия в Софийския градски съд (СГС), през 1990 г. е избран за негов председател. Попов беше юридически консултант на няколко вестника, включително и на седмичника “Поглед”, където работех тогава. Разбра се, че сме земляци, и аз му виках чичо Митко. Когато стана премиер, се обръщах с официалното г-н Попов, после пак стана чичо Митко.

Димитър Попов пишеше често и за рубриката “Тема, която ме вълнува”. Веднъж донесе текст, който беше озаглавил “Черна неблагодарност”. Коментираше от правна и морална точка случай от практиката си: в апартамент пламва пожар и съседът разбива външната врата, за да спаси намиращото се вътре дете. След време бащата на детото поискал съседът да му плати ремонта на разбитата врата.

Художникът Генчо Симеонов беше постоянният илюстратор на рубриката и за този текст нарисува един огромен добродушен мъж, който слага венец на главата на злобно мъничко човече, а в същото време то го рита в глезените. Много емблематична за държавата ни рисунка, нали?

Случаят, за който Попов сигурно е отнесъл най-много критики и злобни нападки, е издадената от него през 1985 г. смъртна присъда на 26-годишния Тодор Дечев.

Дечев е обвинен в поругаване на гроба на Людмила Живкова в нетрезво състояние. След ареста признава още две извършени от него престъпления - нападение на постовия пред столичната пожарна и кражба на автомата му и нападение над полицай в кв. “Хаджи Димитър”. Върховният съд потвърждава смъртната присъда. Държавният съвет, председател на който е Тодор Живков, отказва да помилва осъдения и присъдата е изпълнена.

Преди години в офиса на Попов на бул. “Витоша” събрах кураж и го попитах за този случай. Той помълча и каза само едно изречение:

“Такъв беше

законът,

по него трябваше

да съдим...”

“Митко никога не се отпусна да говори пред мен за историята със смъртната присъда - каза ми Сашо Лазаров, един от най-добрите приятели на Попов, - но веднъж го чух да повтаря същата фраза - такъв е законът...”

В началото на 1990 г. заради високите си професионални качества и авторитет Димитър Попов е избран за председател на Централната избирателна комисия (ЦИК). Под нейното ръководство е проведен вотът за Седмото велико народно събрание.

Когато на 22 ноември 1990 г. Андрей Луканов подава оставка и на второто си правителство, партиите отново посочват Димитър Попов за премиер на правителство, което остава в историята като “правителство на националното съгласие”.

Кабинетът беше създаден трудно най-вече заради поста вътрешен министър. Дълго време партиите не можеха да намерят компромисна фигура. Димитър Попов успя да убеди стария си приятел Христо Данов и в “12 без 1” на 20 декември 1990 г. кабинетът е гласуван. В него за първи път влизат представители на опозиционните партии. На СДС е даден за управление икономическият блок.

На 1 февруари правителството освобождава цените. Хитри търговци, които дотогава крият много стоки, изведнъж ги слагат на рафтовете, само че многократно по-скъпи. След края на правителственото заседание журналистите наобикалят премиера Попов. Той коментира ситуацията и на другия ден всички медии разтръбяват изречението “За бога, братя, не купувайте!”

Всичко, изречено от премиера тогава, вече е забравено, но тази фраза остана в историята. А Попов казва буквално следното: “За бога, братя, не купувайте това, което ви харесва, но е много скъпо, защото след 30-40 дни цените ще паднат, а вие ще сте похарчили парите си и няма да можете да купите най-необходимото ви.”

Освен че

проведе родната

“шокова терапия”,

правителството на Попов успя да извърши и най-важното, за което беше избрано. На 14 юни 1991 г. е обявена новата конституция на България. Въпреки всичките й недостатъци, тя все пак е първата крачка на доскоро тоталитарната държава към европейската демокрация.

Димитър Попов се справя добре и с външната политика на правителството си, дори избегна капан, и до днес неясно от кого точно заложен.

През януари 1991 г. Попов с няколко от министрите си отива в Давос. Присъствието им, както и заплащането, са осигурени от Робърт Максуел.

Димитър Попов се среща с външния министър на Германия Ханс Дитрих Геншер. Правителството на Луканов вече едностранно е обявило мораториум върху българските плащания по външния дълг.

Геншер казва

на Попов:

“Знаем, че сега нямате пари и не можете да си върнете заемите, но пред вас има 93 банки, какво да очакват?” Двамата решават да бъде създадена финансова къща с български съветници в Лихтенщайн, които да следят проблема. Мораториумът да бъде отменен и да започнат преговори с кредиторите.

След Давос Попов отива във Вадуц и разбира, че и Симеон Сакскобургготски е там, гостувал на братовчед си Ханс Адам Втори, краля на Лихтенщайн. Когато обаче дават програмата, става ясно, че в нея като водач на българската група е посочен Н. В. Симеон Втори, цар на България, придружен от първия си министър Димитър Попов. Българската делегация веднага си тръгва.

На летището в София Ивайло Трифонов, началник на кабинета на президента Желев, го кани в президентството. Там д-р Желев му казва: “Г-н Попов, ако бяхте приели присъствието на Симеон в българската делегация, щях да поискам оставката ви”.

След време Димитър Попов ще признае, че във Вадуц е направен елегантен опит за държавен преврат, който не успява. Веднъж Виктор Вълков, тогава външен министър, ми каза, че отказът на Попов не може да се тълкува като погрешен, всичко е въпрос на избор.

След като на 8 ноември 1991 г. предаде премиерския пост на лидера на СДС Филип Димитров, Димитър Попов пробва да остане в политиката. През 1992 се кандидатира за президент на страната от името на Българската национална демократическа партия.

Опитът не успя и Попов се върна към любимата си професия, към книгите, китарата и песните, които толкова много обичаше.