Най-острите проблеми на здравеопазването: парите, кадрите и спешната помощ

https://www.24chasa.bg/novini/article/5257755 www.24chasa.bg
Директорът на УБ “Лозенец” проф. Любомир Спасов (вляво) поздравява доц. Божидар Финков, бивш здравен министър, шеф на кардиологичната клиника в УМБАЛ “Св. Анна”.

Лекарите искат политика за задържане на младите да работят в страната

И през 2015 г. основният проблем в здравната система е финансирането. 70% от лекарите, включени в инициативата на в. “24 часа” го сочат като една трите най-болни теми на здравеопазването. Това установи проучване на в. “24 часа” с медици, включени в книгата “Лекарите, на които вярваме”, и водещи специалисти и мениджъри от големите болници и университетските центрове.

"24 часа" огласи годишното изследване между над 500 български лекари за трите най-важни теми в здравеопазването. Това стана на церемония в пленарната зала на Народното събрание в понеделник. На нея лекарите, на които читателите вярват, получиха сертификати за номинациите в присъствието на министър Петър Москов и председателя на парламента Цецка Цачева. За първи път бяха номинирани и отличени 12 млади специалисти, които ще попълват през следващите години лигата на "Лекарите, на които вярваме

В проучването проблемът с парите за здравеопазване е разгледан в различни аспекти: недостатъчни като дял от БВП, неравномерно разпределени, липса на реално остойностяване на клиничните пътеки и лечението на хоспитализирани с повече от едно заболяване - парите не вървят след пациента, липса на остойностяване на лекарския труд и този на медицинските професионалисти. Мнозина поставят проблема с неосигурените около 1 млн. души, които вече стават обект на болничната помощ, ползвайки я като извънболнична.

В няколко отговора се засяга въпросът за повишаване на здравната вноска от 8 на 10%, но за разлика от предишното издание на инициативата сега тези идеи са единични.

На второ и трето място с малка разлика са поставени дефицита на медицински кадри (42%) и спешната помощ (40%).

Спешната помощ бе посочена сред основните въпроси и през 2014 г., докато дефицитът на кадри излиза остро на преден план през 2015 г. Мнозина лекари предупреждават, че ако няма дългосрочна политика по обновяване и задържане на медицинските кадри у нас, ще се усети много остра липса след по-малко от 10 г.

Сочейки дефицита на кадри, голяма част от анкетираните извеждат проблема за политиката към младите лекари и медицински сестри. Като главен проблем при тях се сочи ниското заплащане. Като създаване на перспектива за специализиращите са отчетени усилията на екипа на здравния министър д-р Петър Москов с новата организация на специализациите, чрез която специализантите се наемат на трудов договор от болниците.

Следват проблемите, свързани с липсата на ефективен контрол - върху разходите, качеството на медицинската дейност, равнопоставеността на лечебните заведения в спазването на финансовите правила и правилата на добрата практика (25%).

Достъпът на пациентите до различни видове медицинска помощ също е сред проблемите, сочени от лекарите (20%). Има съмнения сред част от специалистите в практиката, че с разделянето на пакета медицински дейности на основен и допълнителен ще се наруши достъпът за определени заболявания.

Лекари от практиката поставят и проблема за профилактиката (5%) - липсват ефективни програми за онкоскрининг.

Лекарите споменават сред проблемите и нуждата от саморегулация на лекарската професия (3%) и неограниченото разкриване на нови болници (3%).

Сега е моментът да се поставят всички тези въпроси в контекста на започналото договаряне за нов национален рамков договор между здравната каса и съсловните организации. Все още се обсъждат и планираните генерални промени в здравната система, които трябва да влязат в сила от 1 април.

Доц. Ангелов: Обективно да се оценява качеството

Да се създаде обективна система за оценяване на качеството на здравеопазването. Това поиска шефът на Александровска болница доц. Костадин Ангелов от министър Петър Москов на дискусията на “24 часа” “Лекарите, на които вярваме”.
“При обективна система ще се отхвърлят всякакви съмнения на пациентите, допълни той. Според него най-важният проблем е качеството. Лекарите работим ежедневно, качеството не може да е едно и също, но трябва да има обективна система”, каза още доц. Ангелов.
Изпълнителният директор на Александровска болница каза, че е провел много разговори с Министерството на здравеопазването.
“Всяка лекарска грешка, всеки провал се атакува. В България няма увеличаване на лекарската небрежност и на лекарската грешка”, каза още той.
Две години не е имало ваксини за изпълняване на имунизационния календар. Това била истината за ваксините.
Доц. Ангелов отбеляза, че е горд с младите лекари в Александровска болница.
Младите специализанти са 220. От тях 80 са на трудов договор. Тече назначаването на още 80.

Доц. Любомир Киров: Лекарите застаряват. Скоро ще се питаме Дядо Коледа ли седи в кабинета

Над 65% от общопрактикуващите лекари сега са около 60-те. Това значи, че след няколко години пациентите ще се чудят при Дядо Коледа ли влизат в кабинета. Това каза доц. Любомир Киров, председател на сдружението на общопрактикуващите лекари.

Той напомни, че и общата медицина е сред дефицитните специалности у нас, и предложи държавата да дотира специализациите в тези специалности, за да се гарантира постъплението на кадри.

Доц. Киров говори и за здравния бюджет в частта му за извънболничната помощ. При 178 млн. лв. за миналата година сега са предвидени 180 млн. лв. - увеличението с 2 млн. лв. е незначително. Той припомни, че при заложените 5,6% дял от общия здравен бюджет за извънболнична помощ увеличението трябва да бъде със 70 млн. лв. годишно.

Проблемите в системата са много и ще лъснат от 1 април, смята доц. Киров.

Проф. Милан Миланов: Здравната каса не може да е на печалба

ко в един регион има болница, която е изпълнила предварително зададения си обем и респективно бюджет на 120%, друга - на 50%, а трета - на 80%, ще има ли изравняване на регионалния бюджет, попита проф. Милан Миланов от “Пирогов” на дискусията.

На същия принцип ще има ли изравняване на национално ниво, или отново ще има санкционирани болници както миналата година, допълни анестезиологът.

Изравняването в рамките на бюджетите на районните здравни каси и на национално ниво е предвидено в новия Национален рамков договор, както и в новия механизъм за финансиране, отговори здравният министър д-р Петър Москов.

Това е логично, защото здравната каса не може да бъде на печалба, т. е. да остава неусвоен бюджет, коментира проф. Миланов.

Д-р Сопотенски: Ще съм жив ли да видя нова държавна болница?

Дали ще съм жив да видя нова държавна болница от край до край, на високо технологично ниво, попита министъра д-р Стоян Сопотенски, заместник-началник на “Пирогов” по лечебната дейност и началник на спешното отделение.
Министър Петър Москов обясни, че има 350 болници и няма конкретна нужда от нова. Той допълни, че обновяване на отделения ще има, за да не е като от времето, когато се записал като санитар и сестра по време на следването си.
Министър Петър Москов разказа следния виц: Програмист хванал златната рибка. Пусни ме, ще ти изпълня едно желание, помолила го рибката. Програмистът поискал да не умре девствен. Така бил измислен вечният живот.

Д-р Людмила  Емилова: Господин министър, подкрепете проект - всяко дете с ябълка в училище

Главният проблем е в профилактиката. Това каза д-р Людмила Емилова, специалист по хранене и диететика. Според нея наистина има нужда от много пари за лечение на болните, но здравеопазването трябва да акцентира върху предотвратяването на заболяванията.

Най-ценно ще е, ако научим децата на полезни навици и здравословно хранене, допълни лекарката.

Много по-добре е децата да изядат една-две ябълки в муждучасието вместо кроасани, бисквити, вафли и енергийни или подсладени напитки, даде пример тя.

Всекидневното ядене на вредни храни в детството увеличава риска за тежки заболявания. Особено лошо е прекаляването с храни, които стимулират ранното полово съзряване, което е свързвано с нарастването на вероятността за тумори на хормонална основа, каза още д-р Людмила Емилова.

Тя предложи да се създаде практика на децата да се дават целенасочени знания за здравословното хранене още от началното училище.