Човек и добре да живее, остарява. Колкото и да си мислим, че винаги ще бъдем млади, здрави и със запазен разсъдък, уви – нещата не стоят точно така. Вероятността на 90 години да сме силни, бодри, подскачащи старчета с ум-бръснач горе-долу е толкова, колкото да сме на мястото на Григор Димитров (или на Никол Шерцингер). В един момент телата ни започват да ни предават, за съжаление така си тече животът.
Така се получи и с баба Злата, бабата на Златина. Някога енергична и оправна жена, преживяла война, глад и кризи, тя полека-лека грохна. До един момент нещата бяха под контрол. Жената живееше на село, справяше се както може. Вярно, на няколко пъти щеше да подпали къщата, защото забравяше печката. Случваше се да излезе и да се изгуби, понеже не помнеше къде живее. Но когато си счупи крака и остана на легло, без да може да се възстанови и да се обслужва, стана ясно, че така не може да продължава повече. Прибраха я в града, но Златина не можеше да напусне работа, за да гледа баба си, нито да наеме специализирано медицинско лице, а жилището им и без това беше малко. Така след дълго умуване се спряха на варианта „хоспис”.
У нас хосписите и домовете за възрастни хора обикновено предизвикват неодобрение и негативни асоциации. Приема се, че ако настаним близките си в такова заведение, едва ли не сме се отказали от тях и сме ги захвърлили. Това, обаче, съвсем не е така. Възрастните хора, особено тези в безпомощно състояние изискват постоянни и специфични грижи, които ние не винаги можем да им осигурим. Ако наемем медицинско лице, грижите ще са почасови, така че това също не решава проблема. В този случай хосписът е по-доброто решение.
Според българското законодателство хосписът е вид лечебно заведение, в което се осъществява продължително медицинско наблюдение, поддържащо лечение, предписано от лекар, на лице в терминално състояние, с хронични инвалидни заболявания или медико-социални проблеми. Дейността на хосписите е насочена към пациенти с тежки инвалидизиращи и терминални заболявания, които се нуждаеят от постоянно обслужване и активно наблюдение от медицински кадри, но в извънболнична обстановка. Макар че в хосписа има дежурни лекари, сестри и санитари, които обгрижват домуващите, дават лекарства, сменят памперси и т.н., обслужването не е с болничен характер, а по-скоро в хуманен план.
Когато вземем нелекото решение да настаним близките си в хоспис, ние искаме най-доброто за тях – и като грижи, и като атмосфера, така че да не се чувстват изоставени. Затова трябва да сме особено внимателни и прецизни в избора си.
Как да изберем подходящия хоспис или дом за възрастни?
На първо място зависи от състоянието на болния и необходимостта от специализирани грижи. В зависимост от това ще решите дали ви трябва лицензиран хоспис или дом с по-лек режим.
При всички положения цената е много важен фактор. Престоят в тези заведения не е евтин и трябва да прецените дали можете да си го позволите. Цената обикновено се формира от обема грижи, които трябва да се полагат и в нея не се включват консумативи и лекарства.
Местоположението също е от значение. За хосписите, в които са настанени тежко болни, предимство е да са в близост до медицинско заведение – така през цялото време ще имат връзка със специалисти и съответната апаратура. Добре е да се намират на тихо и спокойно място, осигуряващо комфорт на пациентите. Особено за домовете за възрастни хора, които не са на легло, добрият вариант е къща с двор, с места за почивка и разходка. Важно е да са подсигурени рампи за инвалидни колички, а стълбищата (ако има) да са максимално обезопасени.
Обикновено местата в тези домове са не повече от 20, разположени в стаи с отделен санитарен възел, както и общо помещение за дневни занимания и посещения от близките. По-малкият брой места предполага повече внимание, лично отношение и грижи за настанените, така че е за предпочитане.
Когато посетите заведението, обърнете внимание на хигиената. Миризмата е важен показател – не само за нивото на чистота в помещенията, а и за грижите, които се полагат. Ако мирише на застояла урина, това може да означава, че памперсите и чаршафите на обитателите не се сменят достатъчно често.
Не е зле посещението ви да съвпадне с часовете за хранене, така ще можете да видите с очите си какво се сервира. Наблюдавайте отношението на персонала към домуващите, както и самите тях – дали изглеждат спокойни и щастливи (доколкото е възможно в такава ситуация) и каква е цялостната атмосфера в заведението. Това е не по-малко важно от физическите грижи, които се полагат. Възрастните и болни хора имат нужда от общуване, внимание и социална среда, за да изживеят старините си като достойни хора.
ще ви помогне в този нелесен избор, като ви предложи адреси и телефони на подбрани хосписи и домове за възрастни хора. Оттам нататък се доверете на собствената си преценка и интуиция. Не се измъчвайте от чувство за вина, че се е наложило да вземете това решение. Помнете, че правите най-доброто за близките си, но не забравяйте да ги посещавате и да им обръщате внимание. Защото и най-добрите специализирани грижи не могат да заменят обичта.