Обзавеждането на дома може да бъде както вълнуващо и вдъхновяващо преживяване, така и нещо изморително, досадно и излишно. За семейство Златинови е и двете. На Златина й отне много години опяване (и спестяване), докато накрая успее да склони Златин да преобзаведат старата панелка. Не един и два пъти присядаше тя на скърцащия, покрит с булана в ръждив цвят диван и разглеждаше с въздишка списания за интериор. И не един и два пъти Златин й отрязваше мераците с довода, че секцията още си вършела работа, какво като е на 40 години. Не му се даваха пари за нови мебели, а си и беше свикнал с тези - наредените по рафтовете колички, играчки от шоколадови яйца и празни флакони от дезодоранти го връщаха в детството. Златина пък така и не успя да се почувства у дома си сред тези избрани от свекървата мебели (не че у майка й не бяха почти същите). Затова упорито спестяваше пари и обработваше Златин, докато накрая съпротивата му рухна и той се съгласи.
Триумфът на Златина обаче не трая дълго - колкото да замъкне Златин в 2-3 мебелни магазина, той да види цените и да отсече „Не!”. Не го трогнаха нито крясъците, нито сълзите, нито обвиненията. Накрая, все пак, капитулира в името на семейния мир и измисли компромисен вариант. Негов трети братовчед, много точно момче, работел в мебелен цех и колко му било да скове няколко столчета, една масичка, една секцийка, че и едно диванче даже. Хем свой човек, хем няма да им смъкне по сто кожи. Така че отидоха при него – Златин с шише ракия, Златина с куп списания и брошури. „Няяяма проблем – повтаряше леко завалено братовчедът – аз такива колко съм ги правил, ехеееей”.
Колко ги беше правил, Златина не знаеше, но когато мебелите най-сетне бяха готови, нямаха нищо общо с тези от снимките. Ако трябва да бъдем честни, нямаха много общо с каквито и да било мебели. Бяха криви, заковани едно към гьотере и скърцаха зловещо. Но нямаше време за рекламация – Златина беше поканила същия ден родителите си да видят преобзаведеното жилище. Позамазаха положението, доколкото беше възможно, с покривки, възглавнички и кувертюри и в началото всичко изглеждаше под контрол. Но някъде между руската салата и пържолите тъщата (която беше солидна и добре гледана жена) реши да се понамести малко по-енергично на стола и внезапно се озова с гръм и трясък на земята, заобиколена от летви и трески. Положението не се подобри, когато балдъзата отвори шкафа и вратичката остана в ръката й. Нито когато тъстът се тръсна на дивана и уважаемите му задни части бяха посрещнати от коварно стърчаща пружина. С две думи, пълен провал.
Уви, мебелите не са някакъв малотраен продукт. Когато обзавеждаме жилището си, го правим с идеята тези мебели да ни служат години наред. Това означава, че трябва не само да са здрави, функционални и лесни за поддържане, но и да ни удовлетворяват като естетика и да ни бъде приятно с тях – все пак, ще съжителстваме заедно доста време. Това пък, от своя страна, означава, че компромисите не са желателни. Затова първо подберете от
подходящите мебелни къщи, отговарящи на вашия вкус и бюджет. После се въоръжете с търпение и нашите съвети и тръгвайте на лов за съвършения диван.
Как да подходите при избора на мебели?
Най-напред трябва да сте наясно какво точно искате, да имате в главата си изградена представа как да изглежда стаята. Можете да го нарисувате, да разпечатате или изрежете снимка. Това при всички положения ще ви улесни.
Измерете помещението – ширина, дължина, има ли чупки или колони. Носете тези размери със себе си в магазина, както и метъра. Добре е мебелите да не заемат по-голямата част от пространството, а да има повече въздух.
Във връзка с това - какви и колко мебели са ви нужни (и нужни ли са ви наистина всичките)? Не купувайте неща „просто за да има” – винаги е по-лесно да вземете няколко стола от съседите, ако се наложи, отколкото да се чудите къде да държите тези, които сте купили „за всеки случай”.
Уточнете бюджет, в чийто рамки да се разпростирате. Не е нужно мебелите непременно да струват космически суми, но обикновено много ниската цена е компромис с качеството. Оглеждайте внимателно.
Обърнете внимание на материала, от който са изработени. По-евтините обикновено са от пресован картон или по-тънки плоскости, което ще се отрази на здравината и трайността им. Качествените мебели имат здрава и тежка конструкция. Те трябва да са стабилни и да не скърцат.
Изберете мултифункционални мебели – диван, който се превръща в легло, разтегателни фотьойли, вградени ракли. Повечето съвременни жилища са с ограничена площ, така че е добре да се съвместяват няколко функции.
Придържайте се към избрания от вас стил, независимо класически или модерен. Имайте предвид все пак, че по-изчистените форми по-лесно се съчетават с другите елементи от интериора. Съобразете се с цветовете, материите и десените на стените, подовата настилка и пердетата.
Най-важното обаче е мебелите да са комфортни и удобни. В крайна сметка, не ги купувате за красота, а за да спите, седите, ядете на тях. Отделете достатъчно време, за да ги изпробвате и не претупвайте нещата. Бъдете търпеливи и разглеждайте колкото е необходимо, докато намерите точно това, което ви трябва. Не се изкушавайте да купите първата спалня, която видите и да не се занимавате повече. Ако имате някакви специфични изисквания, помислете дали мебели по поръчка не са по-добрият вариант за вас.
Изобщо, когато купувате мебели, помнете, че става дума за дълготрайни отношения. Независимо дали домът ви е вашето гнездо или вашата крепост, трябва да ви е приятно да го обитавате. Обзаведете го с любов и грижа, той ще ви се отблагодари.