Може ли изследване на гените да спаси пациент от химиотерапия

https://www.24chasa.bg/novini/article/5358482 www.24chasa.bg
Редовните профилактични прегледи увеличават шанса за успешно лечение при рак на гърдата.

Историята на 50-годишна жена с премахната гърда, изправена пред избора дали да се подложи на терапия на сляпо

Здравите хора мразят да слушат за болести. Цинична, високомерна и егоистична реакция, брънка от човешкия ген. Едно е обаче да си индиферентен към някакви си смъртоносни вируси в Китай и съвсем друго да отвръщаш глава от темата за рака. Според статистиката годишно над 17 000 българи умират от онкологично заболяване, безумно е да отвръщаш глава от такъв мор. Все едно язовирна стена се пропуква, а държавата нехае.

Две мои приятелки получиха диагноза рак на гърдата през миналата година. Едната е истински герой, модерна, интелигентна, красива жена, достойна за възхищение и уважение. От 25 г. живее в Англия със семейството си, винаги е била последовател на хомеопатията и алтернативната медицина, децата ѝ не са ваксинирани.

Когато научи за болестта си, категорично отказа да тръгне по пътя на традиционното лечение. “Те прилагат едно и също на всички - заяви тя, - изрязване на гърдата или направо и на двете, изваждане на лимфните възли, химиотерапия, лъчетерапия, хормонална терапия.

Не ги интересува

конкретният случай,

действат на сляпо,

защото друго не знаят

Аз няма да стана част от този конвейер”.

И тръгна по другия път: контролира храненето си до последната троха, консултира се с онколози и натуралисти (така се наричат лечителите, които прилагат природни методи), които се концентрират конкретно върху нейния организъм, изследват я и препоръчват точно това, от което се нуждае. Приема имуностимулиращи естествени продукти, посещава клиники за алтернативно лечение на рак в САЩ, била е дори във Филипините при световноизвестния Алекс Орбито, който оперира онкоболни с голи ръце. И е добре. Изглежда и се чувства чудесно, увереността и смелостта ѝ са заразителни за близките ѝ и за стотици във фейсбук.

Другата ми приятелка обаче не притежава подобни качества, не е никак космополитна, не борави с пространна информация. Тя е обикновена работеща българска жена, толкова препарирана от ужас, че вярва на първия срещнат доктор и за миг не се усъмнява в преценката му.

Нейната диагноза рак идва след рутинен преглед при мамолог. Дисциплинирана е иначе, редовно се преглежда. Спомня си, че при предишната консултация докторът се загледал в екрана на ехографа, понамръщил се, но накрая отсякъл, че всичко е наред. Казал ѝ, че има мастопатия и трябва да я следи внимателно. Когато обаче идва време за следващата им среща след половин година, той вече е разтревожен. Този път забелязва изменение в мастната тъкан и съобщава, че пациентката трябва да го посети след 3 месеца.

Става дума за голяма столична частна болница, в нея по случайност моята приятелка има познат служител. Отива притеснена при него, споделя проблема. Той веднага урежда преглед при по-опитен мамолог, след това я консултира и с онколог. Всички мнения са категорични - незабавна биопсия. Правят я. Резултатът е лош, нарича се “инвазивен дуктален карцином”, или бързо развиващ се рак на гърдата. Назначават ѝ операция в края на същата седмица. Междувременно, пак благодарение на инициативата на нейния познат, а не на лекарите, минава на скенер. Жената с облекчение научава, че няма т.нар. далечни метастази в черния дроб и белите дробове.

Оперират я. Премахват гърдата и лимфните възли. Колкото и невероятно да звучи, тя

знае името на

хирурга, но никога не

го е виждала - нито

преди, нито след

изрязването

Не е дошъл да ѝ каже дори “здравей”. Всъщност никой нищо не ѝ обяснява след операцията, просто по-късно същия ден я изпращат да си почива вкъщи с дренажа.

Прибира се, без да са ѝ изписали нито едно витаминче или поне успокоително. Трябвало да се върне след 3 дни за превръзка и това е.

Пациентката няма представа, че след такава операция се нуждае от незабавна рехабилитация, че се назначават консултации с психотерапевти, че съществуват медикаменти и други помощни средства за бързо зарастване и възстановяване. Отново се намесва познатият от болницата, който ѝ урежда рехабилитация - все едно е дефицитна услуга, а не задължителна грижа. Докато чака резултата от хистологичното си изследване, тази добродушна и скромна жена за първи път си задава въпроса: “Как да се доверявам на лекари, на които очевидно не им пука за мен?”

За щастие, резултатите са оптимистични - в лимфните възли не са открити ракови клетки, задължителният тест HER2 е отрицателен, т.е. по-вероятно е болестта да не се разпространява.

Облекчението обаче трае кратко. Онкологът, при когото я изпращат, заявява, че все пак е “хубаво да се направи химиотерапия”. Всъщност никак не е хубаво, защото пациентката страда и от заболяване на вътрешен орган и токсините, които имат намерение да ѝ влеят, може да я убият. “Ако видим, че се чувствате зле, ще спрем”, успокоява я онкологът.

Присъствах на този разговор:

Аз: Защо настоявате да ѝ правите химиотерапия?

Докторът: Защото съществува риск ракът да метастазира.

Аз: А не е ли по-голям рискът да увредите фатално други органи?

Докторът: Не, ще наблюдаваме състоянието ѝ.

Аз: Каква е гаранцията, че в нейния случай химиотерапията ще ликвидира или поне ще ограничи опасността от разпространение на раковите клетки?

Докторът: Гаранция няма, но клиничните изследвания показват, че пациенти, които са се подложили на химиотерапия, имат по-добри шансове.

Аз: Но тя в момента няма рак. Защо искате да разболеете здрав човек? Не ни ли дебнат рискове всеки миг в края на краищата?
Докторът: Има установена процедура, по която сме длъжни да лекуваме.
И пак отначало.
Накрая все пак се случи нещо различно, матрицата леко се огъна.
Той се смили над нас
и призна, че има
изследване,
чрез което с точност може да се разбере каква е опасността от метастази и ще има ли полза от химиотерапията. Алилуя! Идеше ми да изкрещя в лицето му: “Защо ни разигравате досега? Да не сте положили обет за мълчание? Тя от притеснение може всеки момент да получи инфаркт и да умре, бе!”

Спомних си и десетината пациенти, с които чакахме пред кабинета, възрастни и млади, болни, отчаяни. Сигурна съм, че не подозират за съществуването на такъв тест. Пълен лаик съм, разбира се, нямам претенции, че разбирам от медицина, освен това съм и силно пристрастна към съдбата на моята приятелка. Стремя се обаче да следвам логиката. Не е ли редно хората да бъдат максимално информирани за най-страшната болест на човечеството? За живота им става дума все пак!

Тъкмо преди да си отворя устата обаче, докторът поясни, че тестът се прави само в САЩ и струва 3000 евро без ДДС. Не защото сме българи, такава му била цената за цял свят. В Америка бил задължителен, даже не им признавали медицинските застраховки, ако не го направят. Имало и още един тест за същите пари, той и в Европа можело да се направи и показвал каква е поносимостта на пациента към лекарствата. С него отпада притеснението за увреда на други органи и какво ли още не. Но! Здравната каса отказвала да поема разходите за каквито и да било изследвания, не само за рак. Точка.

Дадох си сметка, че разговарям с доктор, който е наясно, че не може да приложи адекватно лечение на пациентите си, защото няма начин да ги изследва, и спокойно се примирява с това. Твърди, че е “хубаво” да се направи превантивна химиотерапия, без изобщо да е сигурен в собствените си думи. Седи зад бюрото и изрежда на всеки онкоболен: “Имаме установени процедури: химиотерапия, лъчетерапия, хормонална терапия до края на живота.”

Вместо българските онколози да крещят в един глас, че заради държавата много често
не са в състояние да
прилагат адекватно и
модерно лечение,
че по-заможните пациенти се спасяват в европейските и американските клиники, те просто прилагат това, с което разполагат. Сякаш сме на фронта и не достигат провизии.

Колкото и толерантен да е човек, когато ракът почука на вратата му, започва да гледа на медиците с други очи, да си задава въпроса за клиничната пътека ли ги е грижа повече, или за Хипократовата клетва? Май някои забравят онзи пасаж: “Никога и никому няма да препоръчвам употребата на отрови и ще отказвам да давам на когото и да било подобно нещо.”

За моята приятелка равносметката е смазваща. За да узнае дали химиотерапията ще я убие, или ще я излекува, трябва да плати най-малко 12 000 лв. за два теста. Естествено, тя не разполага с толкова пари, така че може да предприеме 2 неща: да се подложи 6 месеца на химиотерапия и да стиска палци, че ще оцелее, или да отхвърли терапиите и да живее години в ужас, че всеки момент ракът може да се активира. Като котката на Шрьодингер - затворена в кутия, 50 процента жива и 50 процента мъртва.
Никой нормален съвременен човек не заслужава да се изправя пред такъв избор. А държава, в която това се случва, не заслужава нищо.

Пациентите: Генетиката вдига шанса за успех

Навлизането на генетиката в съвременната онкология и по-широкото място в нея дават по-големи възможности на лекарите и пациентите - в диагностиката, лечението и прогнозата, казва Евгения Адърска, председател на Асоциацията на пациентите с онкологични заболявания (АПОЗ). Това е първата пациентска организация у нас, която започна и продължава вече 11 г. с активна политика за подобряване на цялостната грижа за хората с онкозаболявания.

Генетиката има приложение и в терапевтичната част, където за много от новите лекарства има възможност предварително да се прецени дали ще бъдат ефективни за конкретен пациент чрез генетични тестове. Те точно затова са известни и като индивидуализирана терапия.

Другата част от тестовете работят в прогностичен план.
Всички тестове са безкрайно полезни, стига да бъдат използвани правилно и от хора със съответната експертиза, а не да се налага хората сами да решават да ги правят, уточнява Адърска. Както знаем, това се случва често, пациентите обичат да вземат решение сами, но това е полезно да става само когато те са много добре информирани, подчертава тя.

Категорично смятам, че пациентите трябва да бъдат много активни в търсенето на информация. Доколко тя е полезна за тях, трябва да обсъждат обаче с лекаря - очевидно се появяват възможности за това как пациентът да бъде предпазен от нещо, да му се спести нещо. Разговорът между лекаря и пациента никога не е излишен, не е каприз, трябва да се стимулира, защото е полезен и за двете страни.

Рано или късно здравната каса ще трябва да започне да реимбурсира и това средство в диагностиката и терапията на онкологичните заболявания. Много бързо се развиват медицината и инструментите, които тя използва, затова съм сигурна. Това е въпрос на експертна заявка, след която може да последва обсъждане.

Появи ли се проблем, докато не се намери решение, не бива да спира заявката, че то е нужно, казва Евгения Адърска.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

ПОСЛЕДНО ОТ последно от 24 Часа

"Лудогорец" проявява интерес към младежкия национал на Швеция Джейк Ларсон, съобщават медиите в страната. Футболистът е е собственост на "Йоребро". През лятото интерес към него е имало от два италиански клуба - "Интер" и "Бреша". Талантът е бил близо до преминаване във втория Бреша, но в крайна сметка италианците се подсилиха с друг швед Саймон

Звездата на австрийския "Щурм" Кирил Десподов срещна легендата на хърватския футбол Дарио Сърна. Двамата бяха за кратко съотборници в италианския "Каляри" през миналата година, но вече не са част от Серия "А". Сърна прекрати през миналото лято славната си кариера и в момента е помощник-треньор в украинския "Шахтьор"

Голмайсторът на ЦСКА Али Соу е на път да остане в клуба до края на сезона. Към нападателя няма нови оферти и почти сигурно няма да бъде продаден през януари. Към Соу имаше конкретно предложение от египетския "Ал Ахли", но двата клуба не стигнаха до консенсус за цената. От страната на фараоните предлагаха малко над 2 млн