От новата учебна година гимназия “Иван Хаджиенов” увеличава участието си в проекта с още една специалност
“За да има успешно дуално обучение в българското образование, са от голямо значение 4 фактора: училище, фирми, ученици, родители. Без всеки от тях веригата ще се скъса”. Това обяснява пред “24 часа” Любомир Костадинов, помощник-директор на Професионалната гимназия “Иван Хаджиенов” в Казанлък.
Училището, заедно с Професионална гимназия по млекопреработване в София, е
част от българо-
швейцарския
проект
за внедряване на дуалното обучение, който стартира през миналата година.
Преди смъртта си през 1923 г. патронът на гимназията Иван Хаджиенов от Казанлък завещал на родния си град един милион златни лева с поръката там да бъде изградено “модерно занаятчийско училище”. На практика това завещание било изпълнявано и през годините, докато днешното училище се зовяло механотехникум “Цвятко Радойнов”.
Неслучайно и до днес в съзнанието на казанлъчани то е останало като Механото.
Историята е важна заради традициите, а те в гимназия “Иван Хаджиенов” повеляват от години часовете по практика на учениците от последните класове в машиностроителните специалности да се провеждат във водещи местни фирми, каквито са оръжейната “Арсенал” и “М+С хидравлик”.
От 1 януари т.г. към тях заради дуалното обучение се присъедини и фирмата “Гуала Клоужърс Тулс”.
“Между училището и фирмите вече имаше изградени добри взаимоотношения и това позволи на Казанлък да влезе в проекта за дуалното обучение със свой готов модел”, казва ръководителят "Техническо развитие" на “Арсенал” Владимир Чучумишев.
Дуалното обучение предполага в последните си 2 гимназиални години тийнейджърите да бъдат едновременно и ученици, и работници. По време на практиката си във фирмите
вече имат
трудови
договори
и на практика
са техни работници.
Засега казанлъшката гимназия участва в проекта само със специалността “Машини и системи с цифрово-програмно управление”, но за догодина вече са заявили желанието си да включат и “Мехатроника”. Идеята е за новата учебна година да бъдат приети общо 52-ма деветокласници - по 26 души във всяка специалност. А от опита на гимназията в това отношение вече се интересуват и от други градове - звънели от Стара Загора, Русе, Пазарджик.
Сега деветокласниците в специалността “Машини и системи с ЦПУ” са 23-ма. Те се обучават само в училищни условия, тъй като не са навършили 16 години и законът не позволява да бъдат наемани в предприятията. Те ще постъпят там с трудови договори в 11-и клас. За да се подготвят по-добре за това време, а и като бонус, че участват в проекта, от началото на годината тези ученици получават от проекта месечни стипендии по 50 лева. Това ще продължи и в десети клас, а след това, докато се дипломират, в продължение на 2 години ще получават трудовите възнаграждения, които си заработят по време на практиката си в предприятията.
В заводите, и то вече като участници в проекта за дуалното обучение, сега са единайсетокласниците от същата специалност на гимназията. “Когато ги приемахме, този проект не съществуваше. А когато се включихме в него, в началото той беше само за новоприетите деца от девети клас. Но след това решихме пилотно, и то по предложение на фирмите партньори, допълнително да включим и учениците от 11-и клас - те и без това вече са на практика в тези фирми”, разказва Любомир Костадинов.
Тези ученици са точно 20, сред които и едно момиче - Благомира Георгиева. Тя, както и останалите ѝ съученици вече са навършили 17 години и с изричното разрешение на Инспекцията по труда и на родителите им могат да сключват трудови договори. За да стане това, първо трябвало да изчакат да изтече 2015 година - и родените чак в края на годината да навършат 17. Затова през първите 3 месеца от новата учебна година и те както деветокласниците получавали стипендии от 50 лева с пари от проекта, а от 1 януари 2016 г. вече се водят на работа с трудови договори в трите казанлъшки фирми като равноправни техни служители. Тийнейджърите се гордеят и с първите си трудови книжки.
“От “Арсенал” дори искаха да наемат всички 20 ученици, но ние решихме, че за учебния ни процес е необходимо разнообразие, затова разпределихме учениците в трите фирми, които пожелаха да бъдем партньори в проекта”, разкрива Костадинов.
Сега 10 ученици се трудят в оръжейната фирма, 6 са в хидравликата, останалите 4 - в “Гуала”, където изработват шприц-форми, от които след това се правят дозатори и капачки за високоалкохолни напитки.
Трите фирми предварително се споразумели
учениците да не
бъдат
назначавани на
минималната
работна заплата,
а на реалната заплата, която отговаря на длъжността им “оператор на машина с ЦПУ”.
Те вече получиха първите си две заплати - през февруари и март, които са според времето, в което са били в цеховете - по 2 работни дни в месеца за по 7 часа.
За това време им се начисляват осигуровки, право на отпуск и всичко, което се полага на работника по трудов договор.
Според проекта времето на учениците във фирмите тепърва ще расте - занапред в 11-и клас практиката ще стане 2 дни от седмицата, в 12-и клас - 3 дни.
Във фирмите учениците получават конкретни производствени задачи от своите наставници, които обикновено са работници с дълъг стаж и опит. Но за реда по време на практиката задължително отговаря учител от гимназията. Това, за реда, бил един от многото въпроси, които задали родителите, преди да дадат писменото си съгласие децата им да бъдат включени в проекта.
“От общата ни работа ползата е взаимна. В училище си даваме сметка, че материалната ни база остарява и изостава, а една машина с ЦПУ струва от 100 хиляди лева нагоре. Имаме една за учебни цели, но не можем да си позволим повече. В същото време фирмите хвърлят много пари, за да се обновяват технически и да следват съвременните технологии, а нямат достатъчно подготвени квалифицирани кадри за работа с новите високотехнологични машини. Затова те имат голямо желание да си сътрудничим, в учениците, които са на практика при тях, те виждат своите бъдещи работници. По тези причини и преди дуалното обучение ние се бяхме насочили да провеждаме практиката си там”, разказва Любомир Костадинов.
“Освен че трупат на място знания и опит, тези ученици имат предимството отрано да познават и Кодекса на труда”, допълва Владимир Чучумишев. Това ги кара да се държат някак по-различно във фирмите, отколкото в училище, забелязва и учителката Златина Илиева, която преподава специални предмети и води и практика. Например, когато са на работа, учениците не само не отсъстват, но и не закъсняват, защото в предприятията се влиза с електронни пропуски и системата отчита всяко закъснение, което после се отразява върху заплащането. А в училище най-много да ти напишат за това неизвинено отсъствие, от което никой не се стряска... Но ако отсъстваш от работа, трябва да представиш болничен лист, който след това се представя в НОИ - досущ както при възрастните.
Като равноправни работници, тийнейджърите могат да ползват услугите на работническите столове, както и други социални придобивки. Например в “Арсенал” е отколешна традицията всеки работник на рождения си ден да получава подарък под формата на торта, изработена в кухнята на фирмата. Засега никой от 10-те нови работници ученици не е имал личен празник, но дойде ли денят, торти ще има и за тях, уверяват от ръководството. В “М+С хидравлик” пък стените на цеховете са украсени със стотици цветни снимки - портретът на всеки работник тук е на таблата. Скоро ще сложат и снимките на учениците, обещава Гергана Дечева, която отговаря за проекта от фирмата.
Техническият директор на “Гуала Клоужърс Тулс” Страшимир Овчаров обобщава позицията и на трите фирми, че са доволни от старанието на учениците и че
са готови, щом
завършат, да ги
приемат на работа
при тях
Дори и да пожелаят да завършат висше образование преди това. А в “Арсенал” имат и програма, според която издържат като свои стипендианти студенти, които учат по необходими за фирмата специалности.
“Не е тайна, че други ученици завиждат заради привилегиите, които получават връстниците им по дуалното обучение”, не крие Златина Илиева. Но дали само заплащането мотивира гимназистите да се включват с желание в проекта? Без съмнение, то е много важно, както и перспективата тези момчета и едното момиче един ден да не са клиенти на трудовите борси. Дори отсега единайсетокласниците “си правят устата” да ги оставят на работа и през лятото, когато ще бъдат във ваканция и не са задължени да идват на работа.
“Има много хляб в тази професия”, така Даниел Тонев, един от “работниците” на “Арсенал”, отговаря на въпрос на “24 часа” защо е избрал да учи тъкмо в тази, а не например някоя езикова гимназия. А Петър Демирев от град Крън има още един железен мотив да бъде тук - момчето е потомствен арсеналец. В тази фирма се пенсионирал навремето дядо му, сега тук работят майка му и баща му, брат му, леля му и свако му. И той не иска да изневери на семейната традиция, затова, когато ги разпределяли по фирмите, Петър избрал “Арсенал”.
За да продължат по-успешно дейността си в него, фирмите партньори в проекта, имат предложения. Обобщава ги ръководителят на "Техническо развитие" на “Арсенал” Владимир Чучумишев:
- Доста неща трябва да се променят - основно във вида на трудовите договори - сега те са такива, че да се правят компромиси. Това е така, защото законът допуска да се договаряме с непълнолетни лица над 16 години, но не казва нищо конкретно за учениците, които в рамките на дуалното обучение не са на работа по цял работен ден, а само за определени часове. Техните трудови договори следва да отразяват спецификата на дуалното обучение, защото на базата на непълните работни дни следват непълни месеци, непълни отчитания на осигуровките, на отпуските.
Друго важно е да има по-гъвкава политика по отношение на учебните планове. Те да се правят и с участието на фирмите партньори, които най-добре знаят какви са потребностите за едно добро обучение на бъдещите им работници.
Чучумишев посочва още една любопитна подробност в казанлъшкия опит в дуалното обучение - най-напред пилотните проекти - защото освен с Швейцария българските власти реализират подобни проекти още с Германия и Австрия, стартирали заради нуждата от квалифицирани кадри на смесени предприятия на българската страна тъкмо с тези държави.
Но в Казанлък основните 2 фирми - “Арсенал” и “М+С хидравлик”, са изцяло български, а “Гуала Клоужърс Тулс” е с италианско участие.
Разбира се, учениците от гимназия “Иван Хаджиенов” едва ли се интересуват от подобни подробности. Те още не могат да се нарадват на първите си заплати и без да са се договаряли предварително, почти всички твърдят, че все още не са похарчили нито лев от парите - пазели ги за море през лятото.
Сегашните програми вземат само доброто от старите УПК
По-възрастните учители си спомнят времената, когато към някои по-големи заводи имаше специални заводски училища - СПТУ (средно политехническо училище), които готвеха кадри за тези предприятия. По-късно те бяха масово закрити. По едно време учениците от хуманитарните гимназии бяха задължени да учат в УПК - учебно-производствени комплекси, за да придобият някаква работническа професия. Дори помощник-директорът на гимназия “Иван Хаджиенов” Любомир Костадинов не е забравил как навремето брат му, заедно с други отличници от Математическата гимназия, избрал да завърши уж непрестижното транспортно училище, за да вземе шофьорска книжка за професионалист категория "С". По-късно и УПК-тата останаха в историята...
Сега в дуалното обучение някои виждат едно своеобразно завръщане към предишния опит, но на друго, по-високо равнище.