4-годишната Габи издъхнала от остра левкемия заради забавена трансплантация. Отказали на семейството лечение в чужбина, защото има сестра, подходяща за донор
100 000 лв. обезщетение за претърпени болки и страдания ще получат родителите на 4-годишната Габриела Петрова, която е починала от остра лимфообластна левкемия заради забавено лечение. Това реши Пловдивският административен съд. Сумата трябва да бъде изплатена солидарно на семейството от Министерството на здравеопазването и Фонда за лечение на деца в чужбина. Според магистратите те носят вина за фаталния край на момиченцето.
Малката Габи, която е от Русе, заболяла през 2008 г. След поставяне на диагнозата било проведено необходимото лечение.
Състоянието на детето се подобрило, но 3 г. по-късно болестта рецидивирала.
Лекар от УМБАЛ “Св. Марина” във Варна съобщил на родителите Петър и Росица Петрови, че се налага тежка химиотерапия, чиято цел е да доведе до ремисия, за да бъдат създадени условия за трансплантация на стволови клетки. Петрови подали искане до фонда за лечение на деца да финансира процедурата в чужбина, но на 13 април 2011 г. получили отказ.
Мотивът бил, че има съвместим фамилен донор - по-голямата сестричка на Габи, което намалявало трансплатационния риск и следователно процедурата трябва да се извърши в България.
Родителите били отчаяни, но истински удар за тях била информацията, че
друго момиче със същото заболяване е изпратено зад граница за присаждане на стволови клетки на разноски на държавата. Обяснението е, че второто дете няма фамилен донор, а трансплантацията от ненапълно съвместим източник трябва да се извършва в чужбина заради по-големите възможности на реномираните клиники там да се справят с евентуалните усложнения и страничните ефекти.
След отказа на фонда Петрови подали жалба в Комисията за защита на дискриминация (КЗД) за неравнопоставено третиране на Габи и другото дете с нейното заболяване. При разглеждане на казуса комисията е изискала становище от експерт.
“При трансплантация от напълно съвместим фамилен донор могат да възникнат същите усложнения, както и при нефамилен. Различна е единствено процентната вероятност за появата им”, посочва специалистът. Пред комисията двама наши медици са обяснили, че европейските клиники разполагат с по-големи възможности за реакция при страничните ефекти, които могат да се появят след трансплантацията на стволови клетки. По тази причина от КЗД постановяват, че в случая на Габи е налице дискриминационно
отношение от страна на фонда за лечение на деца и на Министерството на здравеопазването, които са били ответници по казуса.
Според решението на комисията Габи е била неоправдано по-неблагоприятно третирана от фонда само затова, че е имала кръвен донор. От страна на здравното министерство пък е налице бездействие да изпълни задълженията си по Националната програма за развитие на трансплантацията на стволови клетки. От КЗД заключават, че родителите на Габи е нямало да търсят финансиране от държавата за лечение в чужбина, ако у нас са били създадени условия за качествена терапия на пациентите с онкохематологични заболявания чрез подсигуряване на необходимия брой донори на костен мозък за нуждите на страната и натрупване на достатъчно количество генетичен материал в обществената банка.
Габи не доживява решението на комисията, което излиза на 12 март 2013 г. Междувременно след като получават отказ за финансиране на лечението в чужбина, родителите организират дарителска акция и успяват да съберат необходимите средства. Момиченцето заминава в чужбина, но е вече късно.
“Лекарите от италианската болница, в която е постъпила, били изумени от гъбичните инфекции в тялото заради забавяне на лечението”, твърди учителката на сестричката на Габи, която е дала обяснения пред пловдивския административен съд.
Магистратите в Пловдив са изслушали и други двама свидетели, близки до семейството на детето. Те са разказали за мъката на Петрови заради това, че не са могли да помогнат на собственото си дете.
“Родителите са изпитвали чувство на вина и безсилие, тъй като не са били в състояние да осигурят своевременна терапия на детето си. Тези страдания едва ли ще бъдат заличени до края на живота им”, посочва в мотивите за решението си съдия Александър Митрев.
Той е коментирал и позицията на ответниците - здравното министерство и Фондът за лечение на децав чужбина, според които искът на Петрови е недопустим, тъй като дискриминационното отношение било налице само по отношение на починалото дете, без да рефлектира върху тях.
“Подобна теза е несъстоятелна до степен, граничеща с цинизма.
Още по-грубо и абсурдно е твърдението на ответниците, че доказателства за настъпили неимуществени вреди за родителите не били събрани или ако има, то те се отнасяли единствено за бащата на детето. Липсвали доказателства за преживени страдания от майката. Настоящият състав счита за излишен по-нататъшен коментар на подобни аргументи”, посочва в мотивите си съдия Митрев. Делото се е водило в Пловдив, тъй като последният настоящ адрес на семейството е било в града. В момента те живеят в Италия.
Адвокат Снежана Стефанова, която ги е представлявала на процеса, определя решението на пловдивските магистрати като “брилянтно”. Според нея значимостта на делото надхвърля рамките на конкретния правен спор. По думите установяването на такава съдебна практика ще стимулира и други засегнати семейства да завеждат подобни искове по Закона за отговорността на държавата.