Изкараха първите морски червеи рекордно рано
Морето край Варна стигна 12 градуса и това е знак, че риболовният сезон ще започне уникално рано.
За последно преди 10-ина години уловът на кефал и илария стартира около 24 април. Тазгодишните майски температури през април обаче със сигурност ще докарат рибата по-рано.
“По принцип морският кефал започва да яде, когато узреят черешите в края на май. Сега обаче, ако се дигне още един-два градуса температурата, рибата ще започне”, казва Агоп Агопов.
Според него рибата първо се вдига на повърхността на големи петна, наричани още джуруми. Трябва да се търси на долна тапа, вързваш отдолу тапата и над нея слагаш трите куки през 30 см, съветва Агопов.
При това положение трите червея минават покрай кефалите и изгладнелите от дългия зимен пост риби не могат да устоят на изкушението. Обикновено така се лови рано сутрин на варненския вълнолом и по буните в града, на “Траката” и “Панорама” на Златни пясъци.
“Тази седмица изкарвам първите морски червеи.
Хора, които ходят
за попчета, казват,
че са видели при
вълнение петна
от кефал по
повърхността”,
добавя снабдителят с морски червеи Краси Иванов, който потвърди теоретичните размишления на Агопов.
Кефалът трябва вече да е излязъл от Варненското езеро при тази топла вода в морето, обясниха и други любители на тази дива и красива риба. От 2 седмици пък варненци мятат усърдно за карагьоз пред Морската гара. Отивам за кая, а изведнъж гледам едни мятат на спиниг с чепарета и вадят “лопатки”, обяснява Гошо Мамата, който е един от любителите на карагьоза.
Той е от групата, която обича вечер на изкуствена светлина да клати с 8-метров прът на кея и да чака карагьозите да атакуват чепаретата.
Тази година рано тръгна и атерината, която във Варна наричат с турската дума за перла гюмюшът. Някои пробваха местния черноморски вид на чепаре за сафрид с добър успех. Въпреки че гюмюшът е доста презрян като вкус, мнозина го предпочитат, защото е първата прясна морска риба през пролетта.
В Истанбул местните, които продават по улиците на “Аксарай” пържена риба с дървени колички, слагат табелки с надпис хамсъ, т.е. хамсия, и продават здраво пържен гюмюш, който е 3 пъти по-евтин. Само варненци могат да уловят измамата за ужас на хората с газови котлони по улиците.
Карагьозът отива на черни и зелени пера по куките, които обикновено са 5-и номер. Когато чепарето се мята навътре със спининг, е добре оловото да се влачи по дъното. Понякога обаче рибата е горе и трябва да се търси и да се върти по-бързо макарата.
Карагьоз има на новия канал под Аспаруховия мост. Въпреки че има доста кости, тази риба е деликатес, защото те са меки. Месото ѝ пък се приготвя на скара и понякога е вкусно като това на лефера.
В момента най-добре вървят попчетата на Зеленка. Това е осеяна с подводни камъни местност на юг от нос Калиакра. Там човек може да застане на малкия кей и да гледа как разноцветни попчета едно след друго се надпреварват да налапат стръвта.
На това място няма празно хвърляне, а преди 15 г. мартенският риболов даваше по 100 кг риба на ден. Уловите се осъществяваха пред погледа на бившия служебен премиер Стефан Софиянски, който гостуваше в местната рибарска хижа на тамошния талян.
Топлото море може да докара по-рано и сафрида от Босфора. Преди 7 г. този вид се появи по 1 май - с 20 дни по-рано от традиционното му пристигане във Варна. Тогава дори в Истанбул сафридът беше рядък, докато нашето море завря от пасажи с този вид.
Варна - столица на ЕС за риболова в Черно море
Европейската комисия одобри Консултативният съвет за рибилова в Черно море да се помещава във Варна. Решението бе обявено на 26 февруари т.г.
Идеята за създаване на подобен консултативен съвет тръгна през 2011 г. след силното напрежение около квотите за калкан. Тогава най-големите браншови организации “Бгфиш” и “Черноморски изгрев” обявиха пред Брюксел, че трябва да има разделение със съвета по Средиземно море.
След като евродепутати обходиха Черноморското ни крайбрежие и се убедиха в необходимостта от отделен Консултативен съвет, ЕК определи и срок за неговото създаване в края на 2015 г.
Инициативният комитет по реализация на идеята беше създаден от 6 сдружения на рибари, рибопреработватели и правозащитници на работна среща във Варна през пролетта на 2013 г.
Тъй като в новия Консултативен съвет влизаме заедно със северната ни съседка, от ключово значение беше намирането на вариант, който да задоволява интересите както на нашия, така и на румънския бранш. Риболовът в Румъния е многократно по-слабо развит - там имат само един риболовен кораб, една рибопреработвателна фабрика и около 900 лодки.
Докато у нас само риболовните кораби са над 100, а лодките са повече от 3000. Създаването на новата структура стана с използването на опита на Холандия. Там бе създаден първият Консултативен съвет за Северно море през 2004 г., който обхваща 9-те страни-членки на ЕС, по неговото крайбрежие. Холандия фигурира и в още един Консултативен съвет, който е за северозападните води.
Засега има общо 7 КС, като последният - за Средиземно море, тръгна през 2008 г.
Консултативният съвет за Черно море получи регистрация от Варненския окръжен съд като юридическо лице с нестопанска цел със седалище Варна - втори в Констанца. Генерален секретар на Консултативния съвет за Черно море е бившият шеф на ИАРА д-р Йордан Господинов.
90% от средствата за съвета ще идват от ЕС и само 10% остават от членския внос. Първото общо събрание на КС за Черно море ще бъде до 2-3 месеца, когато се очаква да получат и одобреното финансиране от ЕК, допълни неговият генерален секретар.
Според него засега в новата структура членуват 15 организации - 9 от България и 6 от Румъния. Сред тях най-много са тези на рибарите, рибопреработвателите и производителите на аквакултури. Има и една екологична и една синдикална организация.
Новата структура била отворена и за други участници.
На първото общо събрание ще бъде приет и планът за работа на съвета през 2016 г., който се очаква да обхване 4-5 важни теми за бранша.
Първата сред тях ще е калканът. Ще има работна група, която да прегледа реалното състояние на запасите от деликатесната риба. Информацията ще бъде събрана от учените, които изследват популацията , от рибарите и от контролните органи от ИАРА.
Специално те ще бъдат включени като наблюдатели в Консултативния съвет, за да подпомагат работата му. Ако резултатите се окажат добри, ще искаме увеличаване на квотата, а не както ставаше досега, всяка година да ни я намаляват и в същото време други черноморски страни безконтролно да ловят калкан.
Другата тема била свързана с бялата мида, която също е важен морски ресурс, но трябвало да бъдат одобрени и унифицирани методите и уредите за улова . Сериозни въпроси има и около рапаните.
Вече има защитени зони в морето по “Натура 2000” и е важно да се знае как ще се ловува в тях. Все още има проблем и с риболова в румънски и наши води въпреки общото европейско законодателство.
Топлата зима докара изобилие на хищници
Форумите у нас свидетелстват за големи успехи през топлата зима в улова на хищници. Неслучайно от 15 февруари и 15 март щуките и белите риби бяха забранени от министерството на земеделието.
“Чу се даже и за битки със сомове, което в ранна пролет си е изненадващо. Само че дните за улов на бяла риба са преброени. От 15 март този хищник влезе в режим на забрана заради изискването на закона да се осигурят оптимални условия за възпроизводството му.
Притежателите на лодки залагаха на влачене на изкуствени примамки, но мнозина замятат и от брега с дънни въдици и жива рибка за стръв. Това си е класически подход в улова на бяла риба, пише столичен риболовец. И допълва, че вече са се хванали солидни сомове по някои язовири.
Костурът също е на разположение, но той като че ли остава в периферията на вниманието на тролингистите. Масовите риби не са големи, а трофейни костури, и се хващат относително рядко през пролетта.
Най-после се размърда рибата и в яз. “Искър”, след като почти цяла зима нямаше нищо оптимистично. Сега вниманието се насочва към залива в устието, където се влива река Искър. Първите изяви на платиката там са факт, а тази риба тепърва ще става център на внимание за риболовците чак до влизане на пролетната забрана за риболов.
Традиционният риболов на плувка също набира почитатели с улов на уклей на големите язовири. В някои тръгна и таранката.