За първи път в историята иларията се появи на 17 април рибата по морето тръгва
Миналата събота “24 часа” предсказа, че пролетните риби по морето тръгват. Същия ден на Морската гара във Варна бяха уловени килограми дребна илария. Толкова рано никога кефаловите видове не са започвали да кълват. От много години се знае, че иларията започва да яде, когато узреят първите череши - в края на май.
“Извадих късмет - от 9 сутринта до към 2 следобед хванах 28 иларии. Толкова много риба никога не съм улавяла”, похвали се ветеранката Ани Иванова, която е една от най-страстните рибарки в България.
Вярно е, че рибата е доста дребна, по-дребна дори от т.нар. боклуджа от същия вид заради стръвното си отношение към всякакви отпадъци в морето.
В следващите 2 дни иларията отново се показа от 9 до 15 ч. Кеят във Варна бе препълнен, а първите морски червеи по магазините свършиха за часове.
“Казаха, че и
по буните се
виждали покрай
бетонната стена да
минават големи риби,
хванали са и кефали навътре на мрежи”, казва Борко Боразана, търговец на червеи.
Според Тодор Тодоров илария имало масово на брега край топлия басейн в “Св. св. Константин и Елена”. Ловели по една кофа, и то дори през нощта на светеща плувка, казва Тодоров.
По принцип в късна есен и ранна пролет иларията обича да се навърта край места, където в морето се изливат топли минерални води.
В няколкото слънчеви дни иларията се ловеше на малка плувка на 1-1,5 м от повърхността, защото е риба, която обича слънцето. При вятъра, който се появи в сряда, рибата изчезна. Иларията рядко кълве в дъжда за разлика от сафрида, който е хищник и се активизира при лошо време.
Иларията обаче не е самотен предвестник на уникално рано започналия риболовен сезон по морето. От 17 април се хващат и хамсии - риби, които по принцип идват със сафрида около 24 май.
Наско Шока свидетелства, че са хванати и първите 6 сафрида на Морската гара - хаймани, които предвещават появяването на пасажите. Тръгнаха и легендите, че около “Евксиноград” са изкарали две лонди с пролетен сафрид.
Не е ясно обаче как ще се отрази на рибата започващото дупчене в морето на изток от Варна за газ. Или рибите ще бъдат трайно прогонени към Крим, или ще се настанят във Варненския залив.
Тежките вибрации от проучването обаче със сигурност ще нарушат естествените им маршрути на миграция. Очакваното изобилие от риба след слабия сезон през 2015-а може да се окаже химера. В същото време идва информация от Резово и Ахтопол, че местните рибари са накъсали рефера на чепаре от лодките.
Форумите за риболов у нас обаче са тотално умрели и никой нищо не пише за сензационно започващия сезон. По-скоро всеки пази тайна и не иска да раздува слуката си, да не би някой да му хване рибата. Една друга новина беляза рано започналия сезан за белите риби, както варненци наричат кефаловите, сафридите и леферите.
Каята се оттегли
навътре рано,
алармираха нейни преследвачи. По принцип след 15 април трябва да има най-много попчета, но явно топлото време ги кара рано да спрат с масовото кълвене.
В сряда Левон Киркоров, известен като Ончо, показа хубави жълти лихнуси, уловени на края на варненския вълнолом. В тази ситуация трябва да се пробват различни видове стръв. Най-добра обаче си остава белената скарида, която върви и през горещото лято.
През пролетта каята върви дори на бял червей и пилешко месо, напоследък се настървява и на парченца от рапан. Хоботът на черните миди също е класика за всички сезони.
Предвестникът на сафрида - меджидът, също се показва по дъното. Този дребен вид трескова риба е презиран от варненци, но големите майстори правят от него фантастичев чироз. Все още около буните я няма барбун, който идва от Мраморно море.
Дунав се изчисти от унгарските отрови от 2010 г.
Дунав вече е чист от голямото химическо замърсяване от унгарски завод през 2010 г. Доказа го директорът на училище “Раковски” Красимир Цветков, който пипна почти 4-килограмов шаран край Тутракан. Местните рибари казаха, че са се появили дребни моруни, което също е знак, че реката отново е чиста, добави Цветков.
Оригиналният див шаран бе приготвен като експеримент от майстора на пърженето в царевично брашно волейболиста от Попово Иво Симеонов, който заяви, че месото му е вкусно като на калкана.
Екокатастрофата в Унгария доведе до прогнози, че Дунав ще е мъртва зона поне за 10 г. напред. Потокът от отровния червен отпадък, излял се в резултат от авария от резервоари на алуминиевия завод, стигна до голямата река. Специалисти казаха тогава, че за ликвидиране на последиците ще потрябват няколко години, при това пълното възстановяване на екосистемата на региона едва ли е възможно. Експертът от Световния фонд на дивата природа Алексей Книжников заяви тогава, че катастрофата е колосална.
Обемът на излелите се отровни вещества беше близо 1 млн. куб. л, което е съпоставимо с обема разлив на нефт при аварията в Мексиканския залив.
“Последиците се виждат още сега, това е гибел на хора, на риба. Фактът, че замърсяването стигна до Дунав, говори, че това е трансгранична катастрофа от европейско равнище”, допълни експертът.
Специални служби на граничните с Унгария страни и Австрия, Словакия, Хърватска, Сърбия, България, Румъния, Молдова и Украйна наложиха строг мониторинг на качеството на водата. Проблемът бе, че отровният поток можеше да се изтича във водите на Дунав.
Наложи се спасителите да създават нови методи за очистване. Един от тях бе сипването във водата на гипс, който да попива вредните вещества и да пречи на по-нататъшното им движение. Но тази технология не се оказа успешна поради голямото количество червени отпадъци.
Червеният цвят на отровните вещества бе от железния оксид. Но най-голяма опасност представляваха тежките метали, които сега ще се разпространяват в околната среда и ще могат да попадат в организма на човека.
Освен химически изгаряния, които се появяват при непосредствен контакт с червеното вещество, може да се стигне и до силно отравяне. Тези съединения бяха от производството на алуминиевия окис - суровина за производство на алуминий, и бяха отпадъци, които съдържат крайно отровни съставки.
За последно замърсяване на Дунав наскоро бе подаден сигнал за петно нефт по течението на реката от жители на Мартен на спешен номер 112. Катер на дирекция “Речен надзор” в Морската администрация в Русе бе изпратен веднага. Установено бе, че в район от 7 км по течението се е образувала ивица от тънък филм с миризма на нафта.
Количеството в реката не е опасно за животинските видове и за хората в района, казаха еколозите. Има два варианта за произход на петното. Замърсяването е или от Румъния, или от транзитно преминаващ кораб.