Даскалите няма да преборят преписването на матурите

https://www.24chasa.bg/novini/article/5468992 www.24chasa.bg
Бъдещият професор Александър Балабанов е автор на ръководство по преписване.

Имаме традиции в ученическите измами още от 1895 г.

Драконовски мерки взе Министерството на образованието и науката за тазгодишните матури. Разделени са в два пакета - явен и таен. Като вариант А и Б в криминалните сюжети.

Преди изпитите комисия под прикритие ще проверява класните стаи за СРС-та. След чистката ще ги запечата. Ще бъдат обискирани и отходните места с цел да бъдат обезвредени биологични отпадъци.

Не само зрелостниците, но и квесторите ще са лишени от мобилни устройства. Личните химикалки се сменят с държавни. Само с черно мастило, защото истината винаги излиза черно на бяло.

Родители, организирани като доброволни отряди, ще кръстосват коридорите. Цялата операция ще се следи онлайн от цитаделата на образованието.

Истината е, че където

се е преписвало,

пак ще се преписва

И сателитите на НАСА да прекъснат, даскалите пак няма да преборят ученическите измами. Те са стари колкото самото просвещение и ние имаме исторически принос в неговия развой.

Не кой да е, а бъдещ професор по класическа филология е автор на уникално ръководство по преписване. През есента на 1895 г. Александър Балабанов събира натрупания опит, систематизира го, влага нови идеи и спретва полезна книжка.

“Трябва да кажа, че тогава ние, учениците, пъшкахме под гнета на множество писмени работи в клас - внезапни или екстемпорални, месечни, срочни, полугодишни, годишни и не само по математика и езиците, но и по всички други предмети”, спомня си Стефан Л. Костов.

Талантливият комедиограф е съученик на Балабанов в пети клас на софийската Мъжка гимназия. По това време

школото възпитава

плеяда от бележити

личности

От гимназията излиза композиторът Янко Биненбаум, който пробива в Мюнхен и Париж. Коста Баталов пък се издига до министър на външните работи. Всички обаче са в сянката на яркия чешит Александър Балабанов.

Той е родом от Щип и целият му живот е белязан от знака на куриоза. Като момче Сандо се опитва да подражава на Икар.

“Аз не един път бях си навяхвал силно крака, когато исках да политам от брега на реката с големи орлови крила - и падах като пълен чувал на пясъка”, разказва професорът.

В зрелите си години Балабанов се прочува като най-разсеяния българин. Класическият му номер е да си събува галошите, преди да се качи в трамвая.

Александър Балабанов обаче е най-големият наш специалист по древни езици и литература.

Още като ученик

той печата

преводи на “Илиада”

в авторитетното списание “Български преглед”. Македончето няма проблеми с латинския и старогръцкия, но съучениците му немеят в часовете по тези мъртви езици. “Знайте, че абсолютно всички преписваха тия предмети от мен”, хвали се Сандо и разкрива процедурата: “Във време на класни Байчев Панайот седеше до мен, преписваше бърже от мен темите и преводите и ги хвърляше с котешка ловкост на нуждаещите се другари...”

Класът обявява стачка, когато Сандо е изхвърлен от гимназията заради лошо поведение. Двойкаджийте правят събрание и стигат до извода, че приятелят е изключен несправедливо. Ст. Л. Костов взема думата: “Абе справедливо, несправедливо. Не е там въпросът. Ами въпросът ето где е: като го няма Балабанов, от кого ще преписваме латински и гръцки?”

Форумът решава, ако не бъде върнат Сандо, всички да напуснат гимназията.

В този дух е пратен

ултиматум

до директора

“Приеха ме, но с минус единица поведение”, разказва изключеният. Лошото е, че даскалите надушват хватката с листчетата. Тогава Георги Аврамов предлага да използват “ръчната азбука” от енциклопедия “Ларус”. По време на зор двама посредници надничат в тетрадката на Балабанов и усърдно работят с пръстите.

Сандо обаче иска да реши радикално въпроса: “Тая работа с преписването отиде дотам, щото аз, който нямах никакъв интерес тогава, поне за тия предмети да преписвам, обявих, че ще издавам ръководство по преписването.”

Разпратени са покани до провинциалните гимназии за събиране на спомоществователи. С такива предварителни абонати са издавани книгите през Възраждането. Интересът е огромен!

Потича сребърен

поток от

всички краища

на отечеството

Най-много мераклии има в Сливен и Пловдив. Ст. Л. Костов разказва как Сандо събирал средства в междучасията:

“Чорлав, зачервен, с провиснал изпод недозакопчаната му жилетка каиш, с опърпани крачоли, той развяваше с ръка оръфана, мазна хартийка с имената на спомоществователите. Той викаше, убеждаваше, рекламираше своята методика всред глъч и смях и събираше медни и никелови рубчета.” Рубче е 5 стотинки, по джоба е и на най-бедния гимназист.

Всички очакват с трепет ценния наръчник. Книгата вече е в печатницата, но работата се разчува. Списание “Учител”, което е в опозиция на официалната просветна политика, използва случая да удари министерството. “Жестока, но е много духовита иронията на един ученик - Александър Балабанов, който е приготвил ръководство по преписването”, злорадства журналът.

Разярен, директорът привиква Балабанов.

“Ти ще се

подиграваш

ли с нас?",

реве педагогът

“И преди да отворя уста да му отговоря, така силно ме цапна по лицето - собствено по носа, защото се извърнах, за да отбегна удара му - щото шурна кръв, много кръв”, свидетелства преводачът на Омир.

Свикан е конгрес, на който гимназистите обсъждат драматичната ситуация. Първо, събраните пари са обърнати в сладолед. С него делегатите подслаждат горчилката си.

Второ, конгресът решава да не предава фронта. “Прие се, като най-изгодно, всеки да си преписва на малки тефтерчета всеки учебник по всички предмети. А за устни изпитвания и класни на свободни теми все още помагаше ръчната система по “Ларус”, разказва Балабанов.

Бунтарят пак е изключен, но под натиска на общественото мнение отново е върнат на чина.

Поведението му пада

на минус 3 единици

“Значи, аз трябва да се старая да постигна нулата, че сетне да се качвам едно по едно”, пресмята даровитият елинист.

Сандо твърди, че новите пищови са полезни изделия. “Аврамов, Павлович, Пупешков, Груев, после дългогодишен главен счетоводител, бяха станали Гутенберговци. И всички бяха силни ученици”, гордее се с питомците си той.

Най-сръчен бил Цветан Пупешков. Пълнел “пищовите" със ситни, четливи и красиви букви. Оръжието се пъхало в джоба на жилетката. При нужда се вадело и гърмяло без засечка.

Александър Балабанов завършва гимназията през 1898 г., когато просветен министър е Иван Вазов. По ирония на съдбата народният поет също е обвиняван в преписване. Още през 1882 г. Захари Стоянов открива, че “Митрофан и Дормидолски” са откопирани от Гогол. “Бог да прости озлобената му душа!”, възкликва майсторът на перото.

Плагиатството

е широка тема на

литературното поле

Трудно е да се посочи класик, върху чието чело да не свети клеймото на крадец. Христо Ботев обвинява Любен Каравелов, че е обрал Хайне. Пенчо Славейков твърди, че Кирил Христов е преписал драмата “Стълпотворение”. Кирил пък алармира, че Пенчо пладнешки е задигнал поемата “Фрина”.

По различно време за преписвачи са обявени Стоян Михайловски, Пейо Яворов, Людмил Стоянов, Елисавета Багряна.

Особено място в този пантеон заема Елин Пелин. Разказвачът от Шопско е най-близкият приятел на Александър Балабанов. Той следвал Молиеровата мисъл: “Вземам хубавото, където го намеря.”

Елин Пелин е

упрекван, че е

откраднал разказа

“Самодивските

скали”

Той нехае и революционно предлага в ПЕН клуба да се четат плагиати, защото в тях е застъпено и чуждото, и родното. На премиерата на Йовковата “Боряна” обаче Пелинко излиза от кожата си. Скача и дърпа съседа по място Добри Немиров: “Хайде, бе, тръгвай, не видиш ли, че “Гераците” са обрани напълно!”.

В ония години самите професори преписват, без да се изчервяват. Когато Балабанов използва “Ларус”, те черпят с пълни шепи от “Голямата енциклопедия”. През 1898 г. вестник “Сила” съобщава, че “студентите много пъти намерват например в La Grande Encyclopedie кое и колко е откраднал еди-кой техен професор”.

Това старо издание е радост за преписвача. В неговите 31 тома са подвързани 37 406 страници.

В Софийския университет, където се пенсионира Балабанов,

преписването пуска

дълбоки корени

През 1989 г. там хванаха с лука в торбата проф. Михаил Василев. Лъсна, че колосални трудове на професора са преписани от колеги. “Става дума за такова явление като плагиатството”, правилно заключи вестник “Литературен фронт”.

Кражбата на Мишо Василев се доказа трудно, защото е бъркал в няколко джоба. Без да си има хабер от Балабановото ръководство, той по интуиция спазил най-важното правило: “Никога не преписвай само от едно място, вземай най-малко от две!”.

Дан Браун е най-обвиняваният в плагиатство

Плагиатството е сложна материя. В нея се преплитат влиянията, тъй наречените странстващи сюжети, нарочно търсената интертекстуалност.

В древността plagiarius били похитителите на хора, които продавали в робство свободни люде. Марк Валерий Марциал пръв влага в думата значението на “литературна кражба”.

Той е роден около 42 г. и е живял до 101 или 104 г. след Христа. Тоест изпреварил е юридическата мисъл със столетия, защото в класическата и средновековната книжнина “авторското право” е фикция.

Всеки можел да сложи ръка на създаденото преди него и да увенчае челото си със слава.

Дори в епохата

на Ренесанса

преписването

не се смята за грях

Нещо повече, преоткритата съкровищница на класическото слово става градина за посегателства. Да обсебиш Цицерон или Лукиан, било като да откъснеш две ябълки от дървото на съседа.

В тази ситуация лека-полека изкристализира противопоставянето на свое и чуждо, в творчески, и което е по-важно - в морален план. През XVII век френският писател и философ Франсоа дьо ла Мот казва: “Да заимстваш от древните, е все едно да направиш морски набег, но да обираш съвременниците, е все едно да разбойничиш на голям път.”

В плагиатство са обвинявани Шекспир, Дикенс, Молиер, Волтер, Монтен, Русо, Дидро, Стендал, Флобер, Зола и мнозина други гении на мисълта.

Особен е случаят

с Александър

Дюма-баща

Той не плагиатствал само от втора и трета ръка пишещи, посягал на класици като Фридрих Шилер, Уолтър Скот и Франсоа дьо Шатобриан. Веднъж излязъл на дуел заради спорна литературна собственост.

Историята на плагиатството е история на литературните скандали. През 1965 г. съветският поет Василий Журавльов помести в списание “Октябрь” цикъл стихове. Беше заловен веднага - ограбена е Анна Ахматова.

През 1986 г. наследниците на Маргарет Мичъл заведоха дело срещу романа на Режин Дефорж “Синият велосипед”. Аргументите бяха, че книгата е плагиат на “Отнесени от вихъра”.

През 1989 г. медиите разгласиха, че кипърският писател Костас Сократос ще съди Умберто Еко. Неговият роман “Отлъченият” и “Името на розата” си приличали като близнаци.

Джоан Роулинг,

майката на

“Хари Потър”,

също бе изправена на съд по обвинение в плагиатство. През 2002 г. американката Нанси Стоуфър заведе дело срещу нея, защото Роулинг е откраднала идеи от книгата й “Легендата за Рах и за мъглите”. Дан Браун е най-обвиняваният в плагиатство. Претенции към “Шифърът на Леонардо” имаха трима американци, един новозеландец и един руснак. Браун спечели всички съдебни дела.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

ПОСЛЕДНО ОТ последно от 24 Часа

Обичаш с мен да залиташ, загатва новата звезда Sarah Един от тарторите на ЦСКА и националния отбор по футбол Николай Бодуров стана скрит герой в песен. Фолкфурията Sarah посвети първото си хитово парче "Любов или не" на защитника, научи "България Днес" от свои източници. Сексапилната блондинка е най-новата звезда в телевизията на Митко Пайнера -

Капитанът на "Берое" Мартин Райнов е сред най-опитните футболисти в тима, въпреки че е на 26 години. Той ще изведе с лентата своя отбор в мача с "Левски" утре. Двата отбора и ЦСКА-София спорят за квотите за Лига Европа. Райнов бе пред трансфер при "сините" през лятото, но той пропадна в последния момент.

Иван Златарев играл представления пред изумени лекари Бащата на кака Лара - актьорът Иван Златарев, е претърпял инсулт! 79-годишният артист бил приет преди дни в Трета градска болница в столицата. За радост мозъчният удар бил исхемичен, което не навредило по никакъв начин на говора и ума му. За изумление на кака Лара и на лекарите ударът не