Юми Реджеб: Бях на 5, когато за първи път хванах "24 часа". Макар и на обратно

https://www.24chasa.bg/novini/article/5473093 www.24chasa.bg

Безброй са историите - и забавни, и тъжни, преминали през журналистите в “24 часа”. Тук и в следващи броеве четете как хората, които познавате от техните текстове, си спомнят за отминалите години. Тези истории не са станали публични, но се разказват като редакционен фолклор десетилетия. Те също дават отговор защо “24 часа” 25 години е неизменно №1, как се създава магията, омагьосала българския народ за четвърт век. Те са поучителни и са истинската ненаписана досега история на българската журналистика, която не се учи в университета.

Бях на 5, когато за първи път хванах в ръце в. "24 часа", благодарение на моя дядо. Макар и на обратно. В 11-и клас малко самонадеяно си казах: "Някой ден ще работя в този вестник". На 19 взех, че наистина прекрачих прага на редакцията като стажант. Някак неусетно минаха първите ми три години тук.

Пътят на младия репортер често е осеян с теми, които не познава в дълбочина. Разбрах го, докато работих по един от първите си текстове. Бе свързан с човек, управлявал по времето на комунизма. Та тогава дори не съм била родена, си казах веднага. Как ще успея? Стотици въпроси, започващи с "как" циркулираха в главата ми. А когато чуех АПК, комсомол, ТКЗС и ДКМС, положението сякаш се влошаваше още повече. Мисията невъзможна бе нищо в сравнение с напълно неразбираемия език, на който ми говореха. Бях съвсем обезсърчена, когато получих първия си и най-ценен урок, благодарение на един човек. В най-голямата си паника, отсреща чух думите: Това е твоята работа. Трябва да умееш да пишеш за различни неща, защото ще ти се наложи да го правиш много пъти в живота. Длъжна си да се информираш, за да можеш да информираш и читателя след това. Никой не трябва да разбира, че ти не си познавала темата в дълбочина.

Тези думи ми помогнаха да повярвам в себе си. След няколко безсънни нощи, 2-3 прочетени книги по темата и малко сълзи на безсилие все пак успях.

Днес без съмнение мога да заявя - "24 часа" е най-добрата школа, в която може да попадне млад кадър, който иска да се занимава в печатни медии. Работата във всекидневник от такъв ранг те учи на много - да съчетаваш бързина и качество, да си организиран и комбинативен. Най-ценният урок обаче е друг - тук се учиш да бъдеш себе си. Защото в "24 часа" изпълняваш собствените си идеи, а не нечии чужди. Градиш името си като автор, подкрепян да изразяваш свободно личното си мнение.

Обичам "24 часа". Мисля, че никога няма да мога да се откажа от работата тук. Писането за вестника е страст, която се превръща в зависимост. "24 часа" е начин на живот - веднъж попаднал в коловоза му, имаш нужда да се връщаш винаги.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

ПОСЛЕДНО ОТ последно от 24 Часа

Един от най-известните певци в Сърбия и легенда на югофолка Шабан Шаулич е загинал в катастрофа в Германия тази сутрин. Информацията бе потвърдена от зетя на певеца Бата Миркович. 67-годишният Шаулич е пътувал с лек автомобил към международното летище в Дортмунд, а катастрофата е станала край град Билефелд. Певецът не е шофирал колата.

Приближен на сочения за наркобос Виктор Боцев-Джуката отърва панделата! Георги Златков призна, че е участвал в бандата на Джуката за разпространение на дрога, сключи споразумение с прокуратурата и се размина с 2 години условно с 4-годишен изпитателен срок, научи "България Днес". Според прокуратурата Виктор Джуката е ръководил бандата между май и

Силвия Кацарова е съвестен сметкоплатец! Естрадната певицата стриктно следи плащането на задълженията си. Преди дни беше забелязана в офиса на мобилен оператор да се издължава за телефон, интернет и телевизия. Кацарова бе една от малкото клиентки, които си тръгнаха с усмивка, след като джобовете й олекнаха.