Банките щели да се по-силни след стрес тестовете
Ръстът на икономиката ще продължи, като постепенно ще се излезе от периода на ниска инфлация. Това е записано в доклад на Кристофър Павлов, главен икономист на Уникредит Булбанк, представен по време на годишната среща на ЕБВР, която се провежда в Лондон.
Ускоряването на ръста на БВП през следващите няколко години щяло да бъде свързано най-вече с нарастващата роля на сектора на домакинствата.
Те щели да търсят повече кредити заради възстановяването на пазара на труда и на имотния пазар. Стабилизирането на бюджетите на домакинствата ще активизира отложеното търсене през последните 7 години, се казва в доклада на Павлов.
Той обаче посочва, че основната причина за нарастването на отпуснатите кредити ще е бизнесът, на когото се падат близо три-четвърти от обемите на новоотпуснатите заеми. Търсенето на корпоративни кредити оставало засега свито. Преди от 2009 година инвестициите на корпоративния нефинансов сектор превишаваха спестяванията с около 6% от БВП, казва в доклада си Павлов. От 2010 до 2015 г. тенденцията се обърнала и сега спестяванията надхвърляли с 4% инвестициите.
Това показвало, че компаниите вече разчитат в много по-голяма степен на собствени средства, за да финансират инвестициите и по-рядко теглят кредити. Заемите на нефинансовите предприятия паднали до 98,5% от БВП през 2014 година, а през 2010 г. бил достигнат пик от 106,5% от БВП. Кредитите, отпуснати от местни банки, през последните 6 години били на най-ниското си ниво - 37,1% от БВП. Намалената задлъжнялост на бизнеса показвал, че тя вече не е един от основните източници на уязвимост за българската икономика, казва Павлов
Според него след приключването на прегледа на качеството на активите на банките буферите от капитал и провизии ще са по-силни. Част от банките вече взели мерки заради стрес тестовете и се преориентирали към формирането на по-големи провизии и укрепване на капиталовите си позиции. Павлов прогнозира, че съотношението собствен капитал към общо активи ще нарасне до 14.2% в края на 2016-а спрямо 13,2 и 12,7% съответно през 2015-а и 2014 година. Буферите щели да нараснат до прогнозирано ниво от 75% за съотношението провизии към лоши кредити в края на 2016 година, в сравнение с 68 и 58% през 2015 и 2014 година.
С достигането на капитал към активи от над 14% в края на 2016 година, българските банки на консолидирано ниво ще имат обезпеченост с капитал, значително по-висока спрямо банките в САЩ и Западна Европа, където същото съотношение е от порядъка на около 6% и съответно 4%, твърди Павлов.
Укрепването на буферите от провизии и капитал би трябвало допълнително да стимулират банките да кредитират повече, но се очаквал голям скок заради все още свитото търсене на заеми.
САМУИЛ ОГНЯНОВ
НАШ ПРАТЕНИК В ЛОНДОН