Понеже четял трудно, предлагали малкият Васил Чанев да бъде пратен
в училище за умствено изостанали
Най-много обича да рисува пейзажи - дарбата му се отключила миналата есен
10-годишният Васил Чанев от Велико Търново открива в сряда първа самостоятелна изложба в регионалната народна библиотека “Петко Р. Славейков” във Велико Търново. Третокласникът има дислексия, но като повечето хора с този проблем притежава друга дарба -
рисува
удивително
за възрастта си
Само за няколко месеца е подготвил 40 маслени платна, още толкова картини с пастел и акварел, послания и скици, които ще покаже на съгражданите си.
Продуктивният автор, когото педагози искали да пращат в училище за умствено изостанали, мечтае да прилича на Леонардо да Винчи и да проектира планетариум в старопрестолния град.
Васко е по-големият син на кмета на Златарица Пенчо Чанев.
Проблема му
с четенето
забелязали
в края на първи клас.
“За съжаление, баща му не повярва, трябваше педагог да му го каже. В края на миналата учебна година взехме решение да го заведем и срещнем със Стела Богомилова, психолингвист. Тя потвърди това мое сериозно притеснение и в рамките на два месеца много упорит труд от негова и от нейна страна детето преодоля голям процент от това неудобство за него при четенето. Тръгна с огромно самочувствие в трети клас, за съжаление обаче, не получи от страна на училището необходимата подкрепа и отново се върна на старото си положение”, разказва майката на Васко, Бистра.
Като следствие на дислексията се появила и дисграфията - малкият ученик пишел ужасно, но продължавайки да работи дистанционно със столичния специалист, с много труд и много писане на букви преодолял това.
“Сега пише много красиво и е един от краснописците на класа”, горда е Бистра.
“Дислексията е особеност на мозъка да не обработва информацията, така както я обработват нормолитиците. Хората с дислектични проблеми гледат по-пространствено на нещата. Те имат трудности при четенето, но пък обикновено са хора на изкуството и на по-висшия разум. Много велики личности в света са дислектици като Айнщайн, Едисон, Ерин Брокович, Дженифър Анистън”, непримирима е майката на малкия художник.
Усилията на семейството са неимоверно големи, за да се чувства Васко пълноценен. А той не се различава по нищо от връстниците си.
Най-много обича
да рита футбол
в парка с приятелите си Тодор и Кристиян.
“Той срича при четене и това нещо го притеснява. Дислектиците не могат да се справят с елементарните неща, а в същото време, ако му го разкажеш или му го покажеш, той ще го разбере и ще го направи много по-добре от едно дете на неговата възраст. Класната му казва, че той не може да чете, защото не чете книги вкъщи, а би трябвало да му се даде устрем да продължава да го прави. Децата с такива проблеми
просто виждат
пространствено
по различен
начин
и оттам идва това бавно обработване на информацията “поглед - изговор на думата”. Но това в никакъв случай не е диагноза, защото се опитаха и това да ни кажат - че детето трябва да отиде в училище за бавно развиващи се. За съжаление в Търново е така”, не крие разочарованието си Бистра.
През септември м.г. Васко усеща непреодолимо влечение да рисува. Така се отключва дарба, която семейството насърчава. “Даваме му възможност да я развива, за да се чувства сигурен и свободен човек в своя свят, защото той е потиснат. Много пъти е казвал: “Защо другите могат, а аз не”, разказва майката.
“Като малък не обичах да рисувам, но във втори клас нещо ме накара да започна да работя с масло. Не беше трудно”, включва се в разговора третокласникът. Обича да рисува пейзажи -
планини и
поляни, плажове,
а пред тях
синевата на
морето
Понякога прави и вази с цветя, абстракции от Космоса. Рисува два пъти в седмицата по два часа под ръководството на доктора по изкуствознание и изобразителни изкуства Галя Николова. Васил я определя като много лъчезарна и усмихната. Казва, че винаги му дава умни съвети.
Понякога и вкъщи взема молива, за да щрихира някоя скица. Показва албум, от който някак подсъзнателно прозират рисунките на Леонардо. Една от скиците е същество с глава на орел и опашка на червей. “Искам да покажа как и най-малкото животно може да стане нещо велико”, зряло обяснява Васко.
Той обича да
пише и кратки
разкази
Последната му творба е за славянската азбука. “Господ ходил по земята, в различни държави и харесал най-много България. Понеже тук си имали всичко, но си нямали писменост, той помолил светите братя Кирил и Методий да напишат славянска азбука. Когато тя била готова, той се явил във вида на един просяк и казал на княз Борис I: “Ето това е вашата азбука!”, връчил му я и оттогава князът започнал да покръства българите”, предава сюжета третокласникът.
Разбира се, в училище най-много харесва рисуването. Въпреки дислексията завършва с добър успех класа в училище “Св. Патриарх Евтимий”. Казва, че само някои от съучениците му знаят за таланта, а класната не го подкрепя, защото за нея са по-важни българският и математиката.
“На изложбата на 25 май са поканени всички, но не знам кой е разбрал. Залепих им един плакат в стаята, всички се насъбраха да го гледат, но само картината гледаха и не четяха. Според мен не разбраха дори кой е авторът”, обяснява чистосърдечно, по детски Васил.
Иска да подари творба на учителката, която му дава частни уроци по английски, защото тя има интерес към дарбата му. Подарил е картина и на приятеля си Тошко за рождения му ден. Би дал от платната си и на министъра на културата Вежди Рашидов, но най-вече иска да ги излага в Търново и всички да ги гледат.
Иначе включените в експозицията творби си имат цена и ще се продават. Малкият художник искал паричките от евентуалните откупки
да отидат за
децата без
родители,
но му казали, че е твърде малък за такива каузи. Затова смята да вложи събраните средства в учение - за платна, бои и четки.
Васил мечтае да стане архитект и да построи планетариум на високо място във Велико Търново. Там да има голям телескоп и хората да съзерцават Космоса.