Максимална печалба за сметка на пациентите

https://www.24chasa.bg/novini/article/5547660 www.24chasa.bg

Болните от рак в по-бедните страни в Европа често трябва да плащат повече за нови лекарства, отколкото тези в Германия и Франция

Животът на 37-годишната Йелена Блицава рязко се променя в края на 2014 г., когато тя влиза в болница със силни болки в корема. Лекарите в латвийския град Oгре й поставят диагноза рак на дебелото черво в напреднал стадий.

Операцията преминава добре, но лекарите препоръчват по-нататъшно лечение с Avastin, ново лекарство от швейцарския производител Roche, което се прилага с традиционната химиотерапия. Йелена се нуждае от 12 дози от три ампули на всеки две седмици. Оказва се обаче, че държавната схема за здравно осигуряване на Латвия няма да покрие разходите.

Йелена и съпругът й Марис са шокирани, когато разбират, че цената на лекарството за рак е € 485. Те ще трябва да платят за него € 416, ползвайки отстъпката на аптеката. Това сега ще струва на семейството € 1.250 на всеки две седмици. Двойката и двете им деца живеят с около € 1000 на месец.

Много пациенти с рак в бедните европейски страни, особено в бившия Източен блок, са изправени пред подобна история. Схемите за държавното здравно осигуряване покриват разходите за едва няколко нови лекарства.

Това е допълнителната неприятна изненада за болните от рака, заедно с факта, че средните цени на нови лекарства са се удвоили за последните десет години от € 4.500 до € 9.000 на месец, според Световната здравна организация (СЗО). Последните данни показват, че страните от Източна Европа изразходват около € 180 на година на пациент за лекарства.

За сравнение, Германия инвестира около € 600 на пациент – сума, кой

ято е над три пъти по-голяма. Цифрата е около € 530 във Франция и Белгия и около 500 € в Италия.

Този факт действа унищожително за пациентите и за здравно осигуряване в по-бедните европейски страни. По тази причина правителството на Латвия до голяма степен ограничава достъпа до най-новите лекарства за пациенти с рак, които са твърде скъпи. 10 години например са били нужни, за да започне да се покрива от държавата (след одобрение от ЕС) плащането на лекарството за рак на гърдата Herceptin от Roche.

Пациенти в по-бедните страни на Европа в момента получават само 5 от 30 нови лекарства срещу рак, които обикновено се заплащат от богатите страни от Европа чрез схемите за здравно осигуряване. Според Инесе Каупере от NHS този сериоен дисбаланс се дължи на ограниченията в здравните бюджети на по-бедните държави и на прекомерно високи цени, поискани от производителите: "Те са несъвместими с нашата покупателна способност", казва Инесе Каупере.

По тази причина всеки, който има нещастието да заболее от рак на дебелото черво, на белия дроб или рак на кожата, се третира с остарели лекарства.

Гунта Пуркалне, ръководител на Латвийската асоциация на хемотерапистите, отбеляза: "Срам ме е да кажа на колегите в чужбина за лекарства, които се налага да използваме."

Правителството в действителност може да получи отстъпки от производителите, чиито лекарства покрива със средства от бюджета. Какви точно са отстъпките обаче по правило остава в тайна, а цените на новите лекарства остават твърде високи – затова и труднодостъпни.

От друга страна фармацевтичните компании се страхуват да допуснат по-ниски цени в по-бедните страни, защото това би отворило врата за черен пазар и връщането на лекарствата за рак с по-ниски цени в страните от Западна Европа – което съответно ще доведе до намаляване на приходите на производителите.

Производителите също са загрижени за негативните ефекти при сравнението на цените на рекарствата в различните държави. Националните органи на почти всички страни от ЕС следят колко струват съответните лекарства в други държави и на тази база определя цената им в собствената си страна.

По този начин цените в Латвия например пряко влияят върху тези в Белгия, Финландия или Италия, чиито цени на са на свой ред се използват като база за сравнение от други страни от ЕС. Производителите са загрижени за верижната реакция, която се получава. Гърция е един от примерите за това.

Изследване, проведено от Европейската федерация на фармацевтичните индустрии през 2012 г. показва, че производителите са загубили 299 милиона евро приходи годишно във всяка страна, в която продават, когато цените на лекарствата им в Гърция са били намалени с 10%.

Така те ще загубят 799 милиона евро приходи на година в цяла Европа и 2,154 млрд. евро в световен мащаб. Причината е, че намаляването на цените в Гърция оказва натиск косвено върху цените в страни като Италия, Турция и Португалия.

Затова цените на нови лекарства срещу рак - като Perjeta, Avastin и Kadcyla, разходите за които не се покриват от държавата, струват в латвийските аптеки колкото и в както в богатите страни в Западна Европа.

Това става ясно от сравнението на каталожните цени на латвийската агенция за лекарства с цените в Германия, Швейцария и Великобритания.

Според статистическата служба на Латвия, латвийци печелят едва около 700 евро средно на месец, което е една пета от средната германска работна заплата.

Консултантът Сигне Плате от латвийския онкологичен център разказва за поне 20 пациенти, които си купуват сами Avastin. За целта на някои от тях се е наложило да продадат домовете си.

Карлис Лиепиньш (името му в историята е променено), е избрал по-различен подход. През юли 2015 г., 32-годишният мъж е бил диагностициран с рак на дебелото черво.

След операцията му, лекарите също препоръчват лечение с Avastin. Но Карлис Лиепиньш, който има тригодишен син и доходи на семейството от около 1000 евро на месец, избира по-евтина форма на химиотерапия. Последните му изследвания обаче показват, че това лечение не е достатъчно ефективна. Той определено се нуждае от Avastin, но казва: "Не мога да си го позволя".

Подобни случаи се срещат и в други страни. Например възрастната българска пациентка Елица с рак на гърдата получава като лечение химеотерапия на стойност 13 евро. Тази форма на лечение обаче е твърде остаряла и неефективна.

По-скъпо лечение обаче е на практика невъзможно за българските пенсионери, всеки пети от които живее с не повече от 70 евро на месец. Първата химиотерапия сесия на Елица през декември е безплатна, но от началото на 2016 т. Здравната каса в България спира доплащането за общо 1033 лекарства.

Причината е, че България спешно трябва да намали раздутите разходи на НЗОК. Например само разходите за лекарства против рак са нараснали с една четвърт през 2014 г. в резултат както на по-високите цени, така и на многобройните случаи на измама. Покриване на разходите за девет нови одобрени скъпи лекарства против рак е струвало допълнителни 15,3 млн. евро през 2015 г.

Ако пациентите настояват да използват лекарствата си за рак, които са отпаднали от платения лекарствен списък, те сами поемат разходите за тях през 2016 г. Здравната каса вече покрива само най-евтините лекарства за конкретно заболяване. Сред отпадналите от платения списък лекарства са и 12 медикамента, за които няма ефективни заместители, казва д-р Стойчо Кацаров от центъра за защита на правата в здравеопазването. Според него, за да спести средства държавата е спряла да плаща и за много нескъпи терапии и лекарства.

От друга страна най-новото поколение скъпи лекарства за рак са недостъпни за пациентите в България, където със средната заплата е около 450 евро на месец. На всичко отгоре, според доклад на Световната банка, при 20 лекарства против рак, които се използват в България към момента, осем струват повече, отколкото във Великобритания, където заплатите са многократно по-високи. Само три лекарства за рак са по-евтини, отколкото на Острова, а останалите имат същата цена.

Много от 110 000 раково болни в Румъния не получават безплатно каквито и да е лекарства. Държавното здравно осигуряване не е одобрило за плащане нови лекарства за рак през последните 5 години.

25 доказано ефективни лекарства за рак не са били на разположение в Румъния от 2008 г. до 2013 г. Много от тях не са достъпни и днес, според д-р Александру Енио от института на рак „Йон Чирикута”в Клуж-Напока. Сред тях са и химиотерапии като Tamoxifen и 5-FU.

В Националната агенция за закрила на пациентите са получени над сто жалби през 2015 г. от пациенти, изпратени от болници да купуват лекарства на свободния пазар, които всъщност трябва да са на разположение безплатно. Една от основните причини за проблема е паралелната (черна) търговия с лекарства за рак.

Производителите снабдяват румънските търговци с лекарства, но немалка част от тях на практика не се реализират в страната. Според търговец на едро, който желае да остане анонимен, петте най-големи посредници в търговията с лекарства изнасят количества на стойност до 700 милиона евро на година, което е 22% от общите приходи.

Лекарствата се продават в чужбина по-скъпо, отколкото в Румъния, но на практика по-евтино от аналогичните продукти на пазара там. Това подбива цените и създава черен пазар, от който страдат пациентите както в бедните, така и в богатите страни от ЕС.

Така например фирми в Румъния си докарват до 20% допълнителна печалба, изнасяйки лекарството за рак Mabthera в Германия. Mabthera се използва предимно за лечение на тумори в лимфната тъкан.

В много от случаите износът на лекарства за рак е незаконен. Според законодателството румънските търговци на едро могат да изнасят максимум 10% от стоката си. Те трябва също така структно да докладват за износа. Това обаче не се следи стриктно от страна на властите, казват експерти. А фирми, които на практика реализират печалби от десетки и стотици хиляди, са заплашени от санкция не повече от 2 200 евро, ако бъдат заловени в нарушение.

Лечението като цяло на пациенти с рак е лошо в държавите от Източна Европа. Европейската асоциация по медицинска онкология публикува първите резултати от проучване през 2015 г., което показва, че по-новите активни вещества за борба с тумори са трудно и ограничено достъпни в Източна и Южна Европа в сравнение със Западна и Северна Европа.

Най-сериозен е проблемът с липсата на лекарства за злокачествена меланома, рак на бъбреците и някои форми на рак на белия дроб и на дебелото черво.

Според неправителствената организация Health Action International в Амстердам, фармацевти и болници в Източна Европа често не осигуряват генерични лекарства, която принуждава пациентите да купуват скъпи оригинални версии.

Все още няма точни статистически данни, показващи колко пациенти с рак в Европа умират преждевременно, като резултат от посочените проблеми. Изследване, проведено от Европейската асоциация за пациенти с рак, показва, че шансовете за оцеляване на рак в Източна Европа са с 40% по-ниски от тези на пациентите Западна Европа.

Йелена Блицава и съпругът й се борят за намиране на решение. Семейството използва своите спестявания и пари назаем от роднини, приятели и колеги, което им дава възможност да плащат за първите две дози.

Работодателят на Йелена помага с плащането на още две дози, а производителят Roche доставя безплатно други две дози. За щастие терапията с общо шестте дози се оказва достътъчна. Не зная обаче какво бих направила, ако се беше наложило да купуваме още 6 дози, казва Йелена.

От Roche понякога проявяват щедрост към отделни пациенти, но това не променя цялостната им политика към поддържане на високи цени.

Roche, както и другите големи производители на лекарства като Novartis (Швейцария), Celgene, Eli Lilly (САЩ), Astrazeneca (Великобритания) и Bayer (Германия) носят частична отговорност за проблемите за достъп до лекарства за рак.

В тяхните главни офиси в Базел, Леверкузен, Лондон или Ню Джърси, стотици специалисти работят педантично над ценови стратегии дълго преди даден продукт да бъде предложен на пазара.

Централните офиси решават също, че новите лекарства обикновено излизат на пазара първо в страни с висока цена - като Германия, Франция, Финландия или Швейцария, последвани държиви, където лекарството се предлага на средна цена - като Холандия и Великобритания.

Фирми производители са склонни да забавят излизането на пазара на новите лекарства в по-бедните страни. Високопоставен мениджър от фармацевтични призна: "Ние бихме предпочели новите ни лекарства да не се доставят в някои източноевропейски страни."

Според Райнхард Бусе, професор по управление на здравеопазването в Берлин, "най-ниските цени в Румъния или България унищожават цените на производителите в Западна и Северна Европа." Това се дължи на ефекта от обратната връзка чрез сравняване на чуждестранната цена.

Централите на фирмите производители предвиждат, че дъщерните им дружества по места прилагат възможните минимални цени за новите им продукти. По тази причина главният изпълнителен директор на компанията майка има последната дума за цената.

Според запознати мениджърите на дъщерните дружества преговарят за цените на новите лекарства с представителите на съответните държави. Както и за възможността лекарствата да бъдат включени в списъка, продуктите от който се заплащат от здравната каса.

Преговорите се водят в координация и под стриктния контрол на централния офис на производителя, включително с участието на мениджъри на най-високо ниво, които пристигат в съответната държава.

Специалист от такава фирма, който отговаря за достъпа до пазара, казва, пожелал анонимност: "Нашата цел не е да не позволим създаването на значителни ценови разлики за едно и също лекарство в различните държави."

Всеки, запознат с тези особености знае, че производителите биха предпочели по-скоро да се откажат здравната каса да плаща за продукта им, отколкото да приемат цени, които са твърде ниски, когато пускат на пазара ново лекарство против рак.

Това им дава възможност да определят по-висока продажната цена на продуктите си – дори спрямо международните цени. Така се получава куриозната ситуация някои лекарства да са значително по-скъпи в Източна Европа, отколкото в Западна Европа, разкрива проучването.

Ако се вземе като база дохода на глава от населението, излиза, че латвийските пациенти с рак на кожата трябва да плащат осем пъти повече за лекарството на Roche, спрямо германските пациенти.

Запитани по тези въпроси, Roche и Novartis, производителите на онкологични лекарства с най-високи приходи от цял свят, обясняват в поставят цените си в координация с държавните власти, като калкулират разходите си за научни изследвания, и вземат предвид икономическата ситуация в страната и ползите от техния продукт за пациентите и обществото.

Говорителят на Roche Улрике Енгелс-Ланге подчертава, че фирмата е отворена за нови решения за ценообразуване. Говорителят на Novartis Сатоши Жан-Пол Сугимото заявява, че неговата компания помога на пациентите да получат достъп до лекарствата. И двамата говорители не пожелаха да коментират конкретни цени на техни лекарства в Източна Европа.

Ситуацията е доста сложна и едно от възможните решения е по-сериозната роля, която би могла да играе Европейската комисия при определянето на цените на лекарствата на всеки пазар. Например австрийският икономист Сабине Фоглер препоръчва чрез намесата на ЕК да се постигнат „достъпни цени на лекарствата, съобразени с покупателната способност в съответната държава.

ЕРИК БРАЙТЕНГЕР, АЛЕКСАНДРА ЙОЛКИНА, СТАНИМИР ВЪГЛЕНОВ, КРИСТИЯН НИКУЛЕСКУ, ДЕЙВИД ЛИЛУП, ХАРИ КАРАНИКАС, ДИМИТРА ТРИАНТАФИЛУ

Проучването е реализирано с помощта на Journalismfund.eu, журналистическа организация с централа в Брюксел