Три жени - Снежана, Петя и Романьола, са музите на Евтим Евтимов

https://www.24chasa.bg/novini/article/5570451 www.24chasa.bg
Евтим Евтимов и Романьола - разликата между тях е 20 години

Евтим Евтимов не можеше да твори и дори да живее, ако до него няма жена, в която е силно влюбен и която му е вярна муза.

Това твърдят хора, които познаваха отблизо този майстор на любовната лирика.

Големият поет почина в съня си рано сутринта на 8 юни в болница “Сердика”. На 28 октомври щеше да навърши 83 години. Почитателите му отдадоха последна почит в Народния театър вчера.

Евтим Евтимов ни остави над 40 книги с поезия, проза и публицистика. С композитора Тончо Русев сътвориха повече от 100 песни, повечето от които отдавна са се превърнали в хитове.

Поезията и любовта, любовта и поезията са двата кита, с които Евтим Евтимов преплува живота си и замина за отвъдния свят.

Самият той казваше: “Любовта и поезията са едно и също нещо. Любовта е поезия и поезията е любов.”

При него любовта изпреварва поезията. Когато е в 9 клас, значи 15-16-годишен, Евтим вижда момиче от съседния клас и нещо трепва в душата му. Може би първият любовен порив? Младежът споделя за девойката с приятелите си.

“Как ще отидеш при

нея с тези кърпени

дрешки, бе?”,

смеят се те. Той й пише писмо, но тя не му отговаря. Никога и не разговаря с нея. Но въпреки несподелената любов той й посвещава едно от първите си стихотворения.

В едно интервю след години поетът признава: “След това момиче имаше и други жени в живота ми, но сърцето ми още трепва при тези първи вълнения.” По-късно в едно от стихотворенията си ще напише, че най-голямата любов е несподелената. Защото завинаги остава чиста и неомърсена, нестъпкана в калта, неунизена от ревности, обиди и битови подробности.

През 1951 г. в местния вестник “Пиринско дело” излиза първото му стихотворение. По това време той е вратар на футболния отбор. След един мач учителят по физкултура чете вестник и младежът вижда на четвърта страница своето стихотворение. Грабва го от учителя и побягва.

На другия ден физкултурникът го вика в учителската стая: “Евтиме, защо ми открадна вестника?” “Нямам пари да си го купя, а в броя имаше мое стихотворение...” “Защо не ми каза, щях да ти купя десет вестника” казва учителят.

Първата истинска любов на Евтим Евтимов трябва да е Снежана Илиева, която му става и съпруга. Тя също е учителка, заедно даскалуват десетина години в Петричкия край. През 1955 г. се ражда синът им Венко, днес известен поет и издател.

Снежана е музата на първите му стихотворения, събрани в книгите “Будни клепачи” (1959), “Люлка под върховете” (1962) и “Пирински балади” (1964).

През 1965 г. Евтим Евтимов става секретар на читалището в града. Същата година е приет за член на Съюза на българските писатели, без предварително да знае, че е епредложена кандидатурата му. Управителният съвет на СБП гласува единодушно за Евтимов, а в него влизат мастити писатели като Георги Караславов, Емилиян Станев, Ламар и др.

Някъде по това време, по собственото признание на Евтимов, пророчицата

Ванга му казала:

“Скоро ке станеш

голем човек”

И през 1966 г. той получава телеграма да се яви в ЦК на ДКМС. Така започва софийският му живот и работата в издателство “Народна младеж”. Първоначално е завеждащ отдел “Поезия”, след това става и директор на издателството.

Но преди това... Ах, преди това той е безмилостно улучен от стрелата на Купидон. Щастливката се казва Петя Йорданова, поетеса и секретар на Дома на учителя в София.

Руса, красива, знойна. Зпазнават се 1964 г. през женския месец март, когато природата подгонва соковете не само в цветята и дърветата, но и у човеците, в редакцията на в. “Учителско дело”. И помежду им започва една любовна история, достойна за мелодраматичен сериал с латиноамерикански край.

Та запознават се в редакцията на учителския официоз и си казват, че вече се познават чрез стиховете си. След десетина дни Петя се обажда по телефона на Евтим в Петрич и уговарят поетичен десант, както се казваше по онова време, на автори от София в Петричкия край. И то какви автори: Дамян Дамянов, Андрей Германов, Владимир Башев, Георги Струмски...

На 4 април 1964 г. Евтимов посреща знатните гости и ги води на Самуиловата крепост. Когато преминават през един брод над река Струмешница, Петя за момент се хваща за Евтим. След години той ще признае, че от допира на тази “хубава жена, която не прилича на другите”, през него преминава нещо като електрически ток. Или, както би казал един сицилианец, когато срещне хубава жена - сякаш го поразява мълния.

Вечерта, естествено, в Петрич е организирано ешмедеме за “високите гости от София”. Пищна трапеза, музика, песни и танци. След танц със съпругата си Снежана Евтим кани и Петя. Тя отказва със загадъчните думи: “Танца ще отложим за друг път и друго място...”

Скоро след тази вечер, преминала под звездите на Петрич, се появява стихотворението, вдъхновено от новата муза на поета, “Нощ над Петрич”.

А само месец по-късно й посвещава новото си любовно откровение - “Обич за обич”, публикувано във в. “Пулс”. Петя Йорданова също му посвещава стихове.

След 12 години брак със Снежана Евтим Евтимов се развежда и отдава сърцето си на Петя. Тя е омъжена, но не се разделя със съпруга си. Казват, че било заради родителите й.

На 11 август 1967 г. той пише следното стихотворение:

Ти сега си на морето.

Бият вълните.

и хапят брега,

защото там си с Него.

Падат скалите

и се превръщат в пяна,

защото там си с Него.

Сърцата на облаците

се разбиват,

защото там си с Него.

Всичко се къса.

Всичко реве.

Всичко протестира.

И боли.

И се мята.

И се разпъва.

А аз?

А той наема квартира през две улици от дома на любимата си. Тя започва да ходи често при него, двамата посещават заедно и “мероприятия” на СБП. Това силно скандализира моралистите. Неприятелите на поета

негодуват от факта,

че Петя “не слиза от

служебната му кола”

Освен директор на издателство “Народна младеж” той е и зам. главен редактор на сп. “Пламък”. Минава за човек на Георги Джагаров, който освен председател на СБП е и любимец на Тодор Живков.

Нека спрем да надничаме през ключалката в живота на двама души, които се обичат истински, и да оценим по достойнство два факта, за които трябва да сме благодарни на Петя Йорданова.

Първият. Тя го спасява от безпаметните запои, които често организира Джагаров в ресторанта на СБП, наречен “Тихият кът”. В компанията влизат Стефан Гецов, Георги Свежин и др. И го дисциплинира за повече творчество. Сам Евтимов признава: “Петя ме спаси от бохемските грешки, когато дойдох в София и и попаднах в необичайна за мен среда...”

Вторият. Петя е истинска муза за поета и вдъхновеното му перо съчинява най-силните любовни стихотворения в българската поезия. Родени от връзката му с Петя са книгите с любовна лирика “Нощи”, “Горчиво вино”, “Съновник”, “Обич за обич” и др.

Аз назаем не съм

те прегръщал

и назаем не съм те мечтал,

всяка ласка под брой

да ми връщаш.

Мен ми стига,

че нещо съм дал.

Може днес да не дойдеш

на среща

но след ден,

но след два,

но след три

да потрепне в душата ти

нещо

и за мен да преминеш гори,

над които небето поклаща

обгорено от бури платно.

Може дълго писма

да не пращаш,

но да сложиш две думи в едно

то за двеста писма

да вълнува

и за двеста да има цена.

Може само веднъж

да целуваш,

ала тази целувка една

до последния дъх да гори,

до последния дъх...

и до гроба.

Стига заеми!

Стига везни!

Искам

обич за обич.

Това стихотворение вдъхновява Тончо Русев и той сътворява една от най-прекрасните си песни.

През есента на 1993 г. Петя се разболява тежко и Евтим Евтимов урежда лечението й в Правителствена болница. Всеки ден е при нея с изключение на четвъртък, когато е денят за съпруга и близките й.

На 21 октомври Евтим й носи чай, за който го е помолила, и я намира издъхнала. Погребана е в Кокаляне до баща й. Евтимов разлива чая върху гроба. И двамата със съпруга на поетесата се прегръщат.

Смъртта слага точка

на битката за сърцето

на любимата жена

Трийсетгодишният любовен тригълник отива в историята...

Евтим Евтимов преживява много тежко загубата на Петя, която макар и без сключен брак, нарича своя съпруга.

Изпада в депресия, думите за поезия трудно му се подчиняват.

От тази “черна дупка” го изважда друга поетеса - Романьола Атанасова. Тя е на 45 години, също е омъжена, но не може да устои на обаянието на 65 годишния майстор на любовната лирика.

През 2004 г. двамата се венчават в черквата “Успение Богородично” в с. Купен.

През 2006 г. поетът издава “Жени, целунати от Бога” 1 и 2, посветени на жените съдби в живота му.

Първата е за Петя Йорданова, втората - за Романьола Мирославова.

През 2009-а, когато е на 70 г. поетът признава, че любовта е най-големият му грях, заради който е готов да иде и на Страшния съд. Но Бог не може да наказва за любов. А Бог наказва ли за изневяра? “Не съм се срещал с нея, не знам”, отговаря поетът и добавя: “Изневярата аз не я приемам...”

От две години

Романьола е болна

от рак,

напоследък състоянието й е много тежко. Грижите и тревогите около лечението й допълнително съсипват Евтим, сам налегнат от многобройни болести.

Дали поетът не избърза да си тръгне от този свят, за да изпревари Романьола, страхувайки се да остане сам след смъртта й?

Не знам.

Сбогом, поете. И знай, че името ти ще се помни и споменава, докато има българи, които пеят “Обич за обич”, “Високо, високо”, “Ако ти си отидеш за миг”, “Горчиво вино”...

Горчива обич нека ме опива.

От старите винари

още знам,

че истинското вино

е горчиво.

За подсладено -

няма да те дам!

Бъди в живота ми

като калинка,

излитнала от

топлата ми длан

към някоя звезда

под свода синкав,

в която винаги

ще бъда взрян.

Бъди една светкавица

голяма,

която нощем пада върху мен,

душата моя да превърне

в пламък

и всяка нощ

да светя като ден.

Бъди и грешна ти,

бъди и права,

бъди и с гневни и добри очи,

но всякога си остани такава,

дори когато много ми горчи.

Горчива обич нека ме опива.

От старите винари

още знам,

че истинското вино

е горчиво.

За подсладено -

няма да те дам!

България си взе последно сбогом с големия Евтим Евтимов

Ваня Сухарова

Фоайето на Народния театър "Иван Вазов" се оказа тясно за всички приятели и почитатели на поета. Сред тях бяха политици, общественици, културни дейци и открития на Евтимов.

Цветя и венци поднесоха много политически партии, сдружения и институции.

Съболезнователни адреси бяха изпратили председателят на Народното събрание Цецка Цачева, лидерът на БСП Корнелия Нинова, община Петрич, община Бургас и др.
Кметът на Община Петрич Димитър Бръчков чете съболезнователен адрес 

Прощални слова произнесоха Иван Гранитски, кметът на община Петрич Димитър Бръчков и синът на Евтим Евтимов - Венко Евтимов.

Последната съпруга на поета - Романьола Мирославова не присъстваше на поклонението, тъй като е тежко болна и е в лечебно заведение.

Майсторът на любовната лирика почина в сряда след дълго боледуване. Той ще бъде погребан на Софийските гробища.

Синът на Евтим Евтимов - Венко завърши речта си със: "Сбогом, татко!"

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

ПОСЛЕДНО ОТ последно от 24 Часа

Целият свят е свикнал с разголените снимки на бившата съпруга на Макси Лопес - Уанда Нара. Но настоящата му половинка Даниела Кристиансон определено изненада със секси кадъра, който си пусна. Гаджето на футболиста припомни почивката им на Малдивите. И показа на всички с какво е спечелила Макси Лопес.

Поетесата Надежда Захариева търси стихове на улицата. Топпапараците на "България Днес" изловиха вдовицата на великия Дамян Дамянов да дири вдъхновение в най-острия студ, оглеждайки минувачи и сгради с напрегнато изражение. Въпреки че вече е в добро здраве, поетесата нито веднъж не се усмихна на някого,

Вратарят на "Евертън" и Англия Джордан Пикфорд може да премине в "Манчестър Юнайтед" през зимата. Ръководството на "червените дяволи" гласи 24-годишния страж за заместник на Давид де Хеа. Договорът на испанеца с клуба е до лятото на 2020 година. В момента преговорите за продължаването му са преустановени.