Двойници на Ботев се показват от отвъдното

https://www.24chasa.bg/novini/article/5579164 www.24chasa.bg
За този портрет Захарий Стоянов организира конкурс с трима художници.

Визуалните копия наподобяват поета

Христо Ботев е имал двойници, които наподобяват поета. Вехти фотографии се показват от отвъдното и палят полемики. Специалистите са раздвоени. Това действително ли е националният герой, или визуални копия на оригиналите?

На 1 юни 1968 г. във в. “Народна култура” излиза заглавието “Новооткрита снимка на Ботев”. Двама мъже са се прегърнали през кръста. Единият гледа напред в бъдещето, а другият се е вторачил в него. Знак, че е знаменитост!

Снимката е от личния архив на Димитър Дикиджиев, ближен на Христо Ботев. Той я пазил до смъртта си през 1934 г., като повтарял на децата: “Пазете я и вие! Това е Ботев със свой другар от четата. Фотографирал се е с дрехите на баща си – даскал Ботя, когато втори път отишъл в Румъния!”

Следвайки бащината заръка, дъщерята Ана предава реликвата в Централния държавен исторически архив.

Заедно с други документи тя се съхранява във фонд № 1058.

Оттам я вади

на светло

писателят

Звезделин Цонев

Убеден, че единият мъж е Христо Ботев, той се заема да открие кое е другото лице с карираните панталони. Половин година се рови в библиотеки и архиви. С куп фотоси за сравнение обикаля България. Най-сетне следите го отвеждат към Петър Ванков.

“В Русе - разказва Цонев - показах снимките на родствениците му и те категорично потвърдиха, че на снимката с Ботев се е фотографирал Петър Н. Ванков от Свищов, революционер, другар на Ботев и член от щаба на четата му.

Дадоха ми и друга, неизвестна негова снимка като кадет от Военната академия в Петербург. Спомниха си и думите на своя дядо Янко: “Казах на Ботев, като отиде в Одеса, да види брат ми Петър от Военното училище, а той го взел със себе си в четата.” Показаха ми и неговата чемширена табакера, гравирана с игла, която била изработена през време на заточението му на остров Родос.”

За да обърне

хипотезата

в реалност,

Звезделин повторно тиражира фотографията във в. “Учителско дело”. В “Литературен фронт” пък синът му Пламен обнародва лирическа творба, вдъхновена от сензационното кадро:

Възтесничък е редингота

за тази гръд на великан,

унаследен от даскал Ботя,

с едното копче закопчан.

Ах, погледнете

този профил

не от ретуша замъглен –

като Юмрукчал

над Калофер

със веруюто извисен!...

Първи реагира Институтът за балканистика при БАН. Под заглавие “Това наистина ли е Ботев?” ст. н. с. Стефан Великов прави анатомичен анализ във в. “Отечествен фронт”:

“Черепът – съвършено различен! Краката са твърде големи. Погледът е мрачен, очите скрити под веждите. При това линията на веждите е съвсем различна от линията на Ботевите вежди. Ръката е плътна, месеста, широка.

Ухото е широко,

голямо,

в никакъв случай не

като това на Ботев

Челото е по-широко, не така високо както Ботевото. Брадата е широка, рядка. Долната устна е дебела, плътна, а Ботевите устни са тънко изрязани. Носът е прав и дълъг.”

“Може ли при такава съпоставка да приемем, че публикуваната от Звезделин Цонев снимка на Ботев е наистина автентична, че имаме истинския образ на Христо Ботев?”, пита Великов.

Отговаря с категорично НЕ! и добавя: “Аз бих отишъл и по-далеч - Ботев на Зв. Цонев няма и оня ботевски вътрешен душевен пламък; тук представеният ни Ботев е човек безизразен, мрачен…”

През 1970 г. Звезделин Цонев се преселва при Христо Ботев да го пита той ли е на въпросното кадро. Пламен Цонев продължава земната мисия с канонада от публикации. “Нима Ботев е имал двойници? Ставало ли е някога дума някой друг хъш да е приличал на поета?”, хвърля реторични въпроси той.

Цонев печели привърженици, което разгневява Жечко Попов.

Художникът

цял живот

е рисувал поета,

познава го като родния си син. През 1977 г. Жечко излиза със смазващи аргументи във в. “Народна младеж”:

“Лицевият овал на Ботев е по-продълговат, черепът е с по-голямо и широко чело, с по-тесни скули, докато при другия е обратно: скулите са по-големи и широки, релефът на очните кухини е по-плитък, както у монголоидния тип, самите очи по-дребни. А вгледаме ли се по-внимателно в очите на предполагаемия Ботев, не е трудно да доловим, че той е СВЕТЛООК.”

Ето как на извехтяла черно-бяла фотография с главни букви може да се улови краската на човешката зеница!

Междувременно спорната фотография е дадена за експертиза в Научния институт по криминология и криминалистика към Дирекцията на народната милиция. С протокол № 30 от 25 май 1977 г. там заключават, че въпросното лице не е Христо Ботев.

Пламен Цонев

отхвърля присъдата,

защото сравнителният снимков материал е ретуширан и не отговаря на оригиналите. Той твърдо отстоява поета на фотоса, склонен е само на компромис с Петър Ванков. Според него в карираните панталони може да е Тодор Пеев, Велико Попов или Георги Странски. Тримата са близки другари на Ботев.

През 1985 г. в полемиката се включва Христо Йонков. Той е старши научен сътрудник в Института по история при БАН, специалист е по възрожденските фотографии. Йонков има своя версия за случая:

“През пролетта на 1968 г. у дома дойде Звезделин Цонев, с когото бяхме приятели, а и донякъде съседи тук, в София. Завари ме с разхвърляна работна маса, на която имаше фотокопия, между тях беше и въпросната фотография. Бай Звезделин я забеляза и ме запита за изобразените на нея лица. Разказах за предположенията си и че съм се заел да я идентифицирам. Той ми поиска фотокопие, за да ми помогнел в издирванията. Дадох му го, като го помолих да не се полъже и прибърза да го обнародва.”

Христо Йонков прави

феноменално

откритие

Той твърди, че предполагаемият Ботев е във връзка с Димитров и Ленин. В окото на обектива е попаднал Нестор Марков, автор на българо-френски речник. През 1921 г. Георги Димитров подарил на Владимир Илич Ленин ценното помагало. Чрез българския език пролетарският вожд щял да усвоява френския!

"Приликата е съвсем очевидна - убеден е Йонков. - Макар и в различни ракурси лицата от двата портрета си приличат. Най-голяма е тази прилика в сключените и ниско стоящи вежди, в мустаците, в горната и долната устна, косата, устните брадата.”

Какво му остава на Пламен Цонев освен да потърси опора в друг класик на марксизма-ленинизма. “Струва ни се, че съществуват достатъчно основания и факти, изискващи един нов евристичен подход и поглед върху личността на Ботев, феномена на поета и неговата дълбока човешка същност", пледира той и изстрелва:

“Към такъв подход

призовава

напоследък другарят

Тодор Живков”

В същото време в обръщение е още един двойник на Христо Ботев. Изправил се е на дунавския бряг пред лодка с британския флаг. Зад него позират гребец, селянин и двама граждани. И тази фотография е семейна реликва. В нейните дири попада Йордан Стефанов от Историческия музей в Исперих. През 1980 г. той описва митарствата на снимката в сп. “Отечество”:

“Дългогодишният свещеник в Свищов Константин Попов я получил от дамата си шуреи (братя на жена му), известни в града с прякора Гърлановите и с това, че са замесени в комитетските работи. За да опазят много ценената от тях фотография, предали я на свещеника и повече не я потърсили. Константин Попов ще да е държал много на нея, защото я поставя в художествено изработена дървена рамка и я смята за безценно семейно богатство, което предава на сина си Панайот Попов, баща на Николай Попов, с изричната заръка да я пази като зеницата на очите си.”

Йордан Стефанов

анализира

възрожденското

кадро

Според него в полза на предполагаемия Ботев са снажната фигура и стойката на “горда нехайност”. Поетът е най-отпред, което свидетелства за уважение и самочувствие. Ботев е с кърпа на главата, но шапката на оградата е негова. Тя е същата от известната снимка с Никола Славков и Иван Драсов от 1875 г. Там бомбето е на пода.

“Въпреки недостатъците на фотографията - продължава Стефанов - все пак ясно личи характерното за Ботев издаване на част от косата напред над слепоочията, или тъй нареченият от мен “окосмен триъгълник”, тук силно подчертан. Налице е характерното при Ботев сливане на брада с коса пред ухото, ясно изразено.”

Музейният работник открива разлика във веждите, които обикновено са приповдигнати, а в конкретния случай сравнително равни. Мустаците също не са извити нагоре, при брадата липсва извивката под долната устна с двете неокосмени петна. “Иначе брадата си е Ботева”, обобщава специалистът.

Фотото е щракнато

в Свищов

през 1875 или 1876 г.,

предполага Йордан Стефанов. На гърба има надпис на английски език, разчетен от Зофия Арчибалд, преподавателка по стара история в Лондонския университет. “Господин Вроблевски с Франсис Уйла с уважение (за спомен)”, пише на мистериозната снимка.

“Написан е от човек, който не владее много добре английски език, защото в него са допуснати няколко груби грешки, които англичанин в никакъв случай не би допуснал”, коментира специалистката. Вроблевски е полско име, а Франсис Уйла английско, уточнява тя.

Двойниците на Христо Ботев са част от големия въпрос как е изглеждал поетът. Сведенията са крайно противоречиви – от светъл блондин до класически брюнет. Негов съученик в Одеската гимназия го описва рус, синеок, едър и силен.

Иван Вазов

обаче твърди:

“Той беше висок, едър - почти исполин, с черни пламенни очи, с нос дълъг, римски, малко кривичък към лявата буза, челото му широко, благородно, на двата края на което, под бялата кожа, постоянно трепереха сини жилчици, косата му черна, щръкнала.”

Капитанът на “Радецки” е по средата. “Той беше брюнет, като южняк - пише Дагоберт Енглендер, - макар цветът на кожата му да не беше толкова тъмен, косите му бяха тъмнокестеняви, малко завити, не бяха дълги, но добре култивирани. Отделните черти на лицето бяха тънки, особено устата и носът. Очите му - много изразителни и понякога блестящи.”

През 1888 г. Захари Стоянов подготвя своята биография на поета и се среща с Енглендер. “Ботева, когото сигурно не са познавали добре, аз точно описах на Стоянов”, свидетелства капитанът, без да подозира, че самият той влиза в колекцията от двойници. Тиражирана е пощенска картичка, на която вместо “Радецки” плава друг параход, а

Дагоберт Енглендер

е представен

за Ботев!

“Трябва да ви кажа - обръща се към читателите Захари, - че Христо Ботйов е бил образец на хубостта, в пълна смисъл на тая дума. Ръст класически, очи големи и черни, като на гарван, вежди-пиявици, чело изпъкнало и широко, което красяло къдравата глава като венец, нос римски, брада и мустаци черни, коса къдрава, ръце бели и деликатни, гърди и плещи широки, да му се ненагледаш…”

Стоян Заимов не е съгласен. Той отбелязва, че авторът не е имал щастието да познава лично Ботев и го коригира:

“Косите му не бяха черни и къдрави, както казва биографът, а “карыя” (кестеняви), при това гладки, светли и мазни. Очите му бяха действително големи, но не “черни като на гарван”, както ги рисува биографът, а бяха също като косите му “карыя”, при това малко подвижни и почти всякога спокойни, като че ли гледаха вечно върху една отдавна избрана точка.”

“Тук му е мястото да забележим, че поместеният портрет в началото на книгата не изражава истинската физиономия на поета”, добавя Заимов.

За този портрет

Захари Стоянов

организира конкурс

с трима художници,

чиито имена не съобщава. Сред тях вероятно са Георги Данчов-Зографина и Димитър Панайотов. Захари отхвърля творбите им и приема за най-сполучлива работата на третия неизвестен. Гравюрата е изпълнена в Лайпциг по груповата фотография от 1875 г.

“Тоя портрет е най-верният от всички, които ни е той оставил, затуй го и предпочетохме. Между тоя портрет и другите разликата е такава, щото съвсем си не приличат, като да не са на един човек”, аргументира се главата на журито.

“По нашему, по-вярно е нарисуван портретът на Ботева от живописеца-фотограф Георги Данчев”, настоява обаче Стоян Заимов. Зографина създава няколко образа на поета, но допуска груба грешка, уловена от проф. Вера Динова-Русева:

“В тях липсва революционната романтика, патосът на епохата на Възраждането. Липсва силният вътрешен огън на Ботев, който прозира в снимките му, огнената душевност, от която са родени геройските му дела, революционната му поезия. Данчов е представил Ботев едностранно - по-скоро лиричния поет и мъдър революционер, отколкото острия сатирик и страстен бунтар. Захари Стоянов е преследвал упорито своята цел - да остави на поколенията един образ на Ботев с революционно-романтична приповдигнатост, един лик, равен на символ, на идея.”

Оттук насетне ликът

на Ботев става все

по-символичен

Поколения творци се трудят с ретуша, за да постигнат свръхестествено излъчване. Решат косата, засукват мустаците, изцъклят ястребов поглед. От оригинала не остава почти нищо. Резултатът е лъскава стоманена физиономия, която страшно гледа в бъдещето. “Не човек, а желязо!”, по думите на колега поет.

С такива картинки е извършена експертизата през 1977 г. Криминалистите логично приемат, че лицето без грим не е на Христо Ботев. Върху обратната страна на спорната снимка обаче стои печатът на Тома Хитров. Наречен “фотографът на хъшовете”, той е автор и на доказани Ботеви портрети.

Двойниците на поета не бива категорично да се отричат. Те са част от търсенето на автентичния Христо Ботев.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

ПОСЛЕДНО ОТ последно от 24 Часа

Нападателят на "Ливърпул" Даниел Стъридж е заплашен с изхвърляне от футбола! Звездата на "червените" е обвинен от Английската футболна асоциация в нарушаване на правилата относно залагания на мачове. Стъридж е разследван в продължение на 8 месеца. Обвинението е за периода през януари 2018 г., когато той преминава под наем в "Уест Бромич".

Лионел Меси и Кристиано Роналдо са извън тройката за "Златната топка"! Сензационната новина съобщи известният френски журналист Ерик Мамут. Според него две трети от гласовете в анкетата на "Франс Футбол" вече са преброени и двете суперзвезди не попадат в челото. Меси и Роналдо печелят най-ценното индивидуално отличие във футбола неизменно през

Софийските лъвове и Бенгалските тигри направиха невероятна игра на крикет на маса през уикенда. Отборите са съставени от деца с увреждания, които получиха много лакомства за представянето си. Капитанът на отбора победител – Теодора, пя в дует със сензацията от "Гласът на България" - Явор Велчев-Яви.