210 млн. лв. за 5 големи града в Югоизтока

https://www.24chasa.bg/novini/article/5620702 www.24chasa.bg

В пет малки ще се инвестират още 37,8 млн. лв. по ОП “Региони в растеж”

248 млн. лв. ще се влеят в Югоизточния район до 2020 г. Източник на средствата е оперативна програма “Региони в растеж”.

Голямата сума - 210,2 млн. лв., е насочена към пет големи града - Бургас, Стара Загора, Ямбол, Сливен и Казанлък. Тя ще е за устойчиво и интергирано градско развитие, както се казва и първата ос на програмата, съобщават от Министерството на регионалното развитие и благоустройството.

37,8 млн. лв.

ще бъдат

инвестирани в

енергийна

ефективност

в други 5 по-малки града (Поморие, Карнобат, Нова Загора, Елхово и Малко Търново), наречени опорни центрове в периферни райони, това е втората ос.

Площта на Югоизточния район е 19 799 км (17,8% от територията на България), в него живеят около 15% от населението на страната. Произведеният брутен вътрешен продукт през 2014 г. в района възлиза на над 10,4 млрд. лв. Безработицата на населението на възраст 15-64 г. през първото тримесечие на 2016 г. е 8,5%.

По брутен вътрешен продукт през 2014 г. и брутна добавена стойност Югоизтокът заема 3-о място след Югозападния район и Южния централен район.

В самия него се наблюдава сериозен дисбаланс в приноса на всяка една от 4-те области при формирането на брутния вътрешен продукт и брутната добавена стойност. Най-голям е приносът на Стара Загора и Бургас, следвани със значителна разлика от над 3 пъти от областите Сливен и Ямбол.

Целта на финансовата инжекция е да се подобри качеството на живота в тези градове и да се задържат хората в него.

За Бургас по програмата са предвидени 86,5 млн.лв. (виж картата), за Стара Загора - 52,7 млн. лв., подкрепата за Сливен е 25,9 млн. лв., за Ямбол - 25,4 млн. лв., и за Казанлък - 19,66 млн. лв.

Инвестиционната програма на Бургас до 2020 г. е за 105 млн. лв. с включен собствен принос. Градът ще вложи 8,8 млн. лв. в интегриран градски транспорт, който да подобри достъпа до него и скоростта на придвижване. 30 млн. лв. ще се вложат за 4 г. в централната градска част и в кварталите “Възраждане” и “Меден рудник”. 

Бургас залага и на обновяването на двете си промишлени зони - северна и южна, за да привлича бизнеса. Това ще струва 18 млн. лв. Ще се строят социални жилища за 5,2 млн. лв. Културният дом на “ЛУКОЙЛ Нефтохим” и музея на открито “Аква Калиде Термополис” с 18 млн. лв. ще бъдат като нови. Сумата за училища и детски градини е 18,7 млн.

Стара Загора е избрала да инвестира 4,8 млн. лв. в саниране на административни сгради и жилища. Градският ѝ транспорт ще се подобрява с 14 млн. лв., а изгражданета на социални жилища ще струва 3,2 млн. лв. Най-голямата сума - 15,8 млн. лв. е, за да се подобри градската среда. С част от тези пари ще се обновя паркът “Аязмото”. За детските градини и училищата ще са 15 млн. лв.

Още два града в района - Сливен и Казанлък, са с проекти за интегриран градски транспорт. Сливен и Ямбол са решили, че имат нужда от кризисен център за жертви на домашно насилие, за което са предвидени към 3,7 млн. лв. Социални жилища ще се изграждат и в Казанлък. 

Новата ВиК мрежа 

почти 2 пъти повече от

магистрала “Тракия”

В района са вложени
681 млн. лв. в екопроекти

620 километра водоснабдителна и канализационна мрежа е изградена в югоизточния район на планиране през програмния период 2007-2013 г., съобщи министърът на околната среда и водите Ивелина Василева. Това е почти 2 пъти, колкото е трасето на магистрала “Тракия” от София до Бургас.

И въпреки че инвестициите във ВиК мрежи не са толкова видими за хората като аутобаните, те също подобряват чувствително стандарта на живот.

78 проекта, свързани с изграждане на екологична инфраструктура, са реализирани в областите Стара Загора, Сливен, Ямбол и Бургас. Инвестициите по тях възлизат общо на 681 млн. лв., каза Василева. По-голямата част са финасирани от ОП “Околна среда”, но има и 31 млн. лв. ПУДООС и 10 млн. лв. от националния доверителен екофонд.

По-важното обаче е какви са ефектите и резултатите от тези инвестиции, смята министър Василева. В югоизточния район са изградени 8 пречиствателни станции, повечето по крайбрежието.

Големите населени места и курортните комплекси вече са обезпечени със съоръжения за пречистване на отпадъчните води, каза още екоминистърът. По цялото протежение на Черноморието са инвестирани близо 350 млн. лв. за пречиствателни станции, ВиК мрежи, дълбоководно заустване на 2 километра навътре в морето. Това със сигурност е подобрило чистотата на морската вода в зоните за къпане.

С пречиствателните съоръжения в региона се обезпечава обслужването на още над 300 хил. жители.

Например досега Созопол нямаше станция, но с нея вече е свързана канализационната мрежа на града, както и на Черноморец. В момента се изгражда и колектор, който да присъедини и с. Равадиново. Пречиствателните станции в Равда и Поморие пък бяха разширени и те вече имат значително по-висок капацитет.

В югоизточния район бяха изградени и 4 регионални системи за управление на отпадъците - в Малко Търново, Ямбол, Стара Загора и Бургас. Населението, което се обслужва от тях, е общо над 1 млн. души.

Регионът може да се възползва и от възможностите на ОП “Околна среда” за новия програмен период. Вече са стартирали процедурите и са отправени покани към общините Приморско, Елхово, Айтос и Чирпан за реализацията на проекти за пречиствателни станции и колектори към тях. Те са част от т.нар. ранни проекти по оперативната програма. Общините могат да кандидатстват и за изграждане на компостиращи инсталации. 

“24 часа” среща в Бургас
четирима министри, кметове 

от региона и бизнеса

Бизнес форум “Региони в растеж”, организиран от “24 часа”, събира в понеделник в Бургас министрите на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова, на околната среда и водите Ивелина Василева, на земеделието и храните Десислава Танева и на труда и социалната политика Зорница Русинова. С тях, за да начертаят мерки за растеж на Югоизточния район, на форума ще са кметът на Бургас Димитър Николов и кметовете на по-големите общини в региона.

Събитието е в партньорство с КРИБ и Изпълнителна агенция за насърчаване на малките и средните предприятия. Поканени са шефовете на големите предприятия в региона, крупни агропроизводители, експерти от туристическата индустрия, както и представители на по-малкия бизнес.

Кметовете ще представят приоритетните си проекти за периода 2016-2020 г.

По идея на домакините - издателя на “24 часа” Венелина Гочева и главния редактор Борислав Зюмбюлев, преди бизнес форума в експоцентър “Флора” в Бургас ще бъде открит фермерски пазар, където на щандове автентични производители ще предложат своите продукти. Бизнес форумът “Региони в Растеж” в Бургас е част от мащабна кампания на вестника за подем на регионите в страната.

Първите дебати се проведоха при изключителен интерес от бизнеса във Варна и Русе, след това във Велико Търново и Враца.

Директните продажби у нас

печелят все повече фенове

61% от българите смятат, че няма

достатъчно тържища, от които да

купят местно произведена храна

АЛМА ДАВИДОВА

Допреди година-две много хора у нас не бяха и чували за фермерски пазари. Но нуждата от скъсяване на дистанцията между производител и потребител и изграждане на доверие помежду им, предизвика тяхното развитие и у нас. Сега те не само се множат в столицата и в големите ни градове, но и се провеждат в най-различни форми, по най-различни поводи и с интересни съпътстващи мероприятия.

Късите вериги

за доставки

на храна

имат изключително голямо значение за местната икономика, казва Ивайло Попов от Eкологично сдружение “За Земята”. Още от 2010 г. в ЕС темата за късите доставки стана много актуална. Чрез късите вериги на доставки на храни се повишават доходите на земеделските производители. Резултатът е, че крайната цена влиза в джоба на фермера. Така след това той може да вложи парите си в местната икономика.

Социалните ефекти от тези вериги са много. По този начин се ограничава обезлюдяването на селата, стимулират се и хора от градовете да се връщат на село.

Това го наблюдаваме в България вече, подчертава Попов. При късите вериги на доставки на преден план излиза уважението и доверието между фермерите и потребителите.

Друго предимство е, че фермерите развиват бизнес уменията си чрез тях. Не на последно място са и ефектите на околната среда. Освен това местните фермерски храни водят до запазване на местните култури, обяснява Попов.

Финансиране

на късите доставки на храни и създаването на местни фермерски пазари предвижда мярка 16 “Сътрудничество” и по-конкретно подмярка 16.4 от Програмата за развитие на селските райони. Предвиденият бюджет е 8 млн. евро, а субсидията ще е 50% от разходите. Очаква се тя да бъде отворена догодина.

Задължително е обаче да кандидатства обединение. Подпомагат се организации за къса верига на доставки и обединение за местен пазар. Участници в едно обединение могат да бъдат: земеделски стопани, включително групи и организации на производители, малки и средни предприятия и търговци на дребно. Няма ограничения в обхвата на дейност, т. е. в едно обединение могат да участват както производители на животински продукти, така и на растителни.

Обединението представя колективен проект, в който е посочено: териториален обхват на действие на късата верига на доставки или на местния пазар; брой и вид на участниците в сътрудничеството; дейности, които ще се извършват от обединението; продукти, включени в предмета на сътрудничество; бизнес план за изпълнение на дейностите; инвестиционен план за изпълнение на дейностите; инвестиционен план за осъществяване на сътрудничество; план за популяризиране; договор за създаване на обединението.

Приоритет имат проекти, които се изпълняват в планински райони или в които са включени малки стопанства. Максимално допустим размер за периода на прилагане на програмата е 500 хил. евро. Финансирането е до 50%, а проектите обхващат до 5 години.

Освен мярка 16 съществуват и още две, които са свързани с късите вериги на доставки. Мярка 1 - Трансфер на знания. Приоритет по нея са информационни дейности и семинари, където е и обучението за къси вериги на доставка на храна. Могат да кандидатстват центрове и институти за обучение, университети.

А по подмярка 1,3 за посещение на земеделски стопанства могат да кандидатстват и неправителствени организации в областта на земеделието и околната среда. Пакет за късите вериги има и по мярка 2 за консултантски услуги.

Ползи и нагласи

Анкета, осъществена от TNS Opinion в осем европейски страни за “Приятели на Земята Европа” и “За Земята”, показва, че почти всички (94%) българи смятат, че правителството трябва да подкрепя повече местно произведената храна. От интервюираните 81% се опитват да разберат дали храната, която купуват, е произведена локално, но 71% смятат, че е трудно да намерят информация откъде могат да си купят такава. 61% от анкетираните смятат, че няма достатъчно места, от които да закупят местно произведена храна в района, в който живеят, а само 43% понякога си купуват такава.

В същото време 89% казват, че закупуването на местно произведена храна помага за създаването на работни места в региона. Това показва, че местните и централните власти трябва да положат повече усилия, за да се популяризират съществуващите места и начините за закупуване на такива храни.

Според Ралица Касимова от Сдружение “Хранкооп" институциите трябва да изработят по-гъвкави правила, с които да поощряват малките производители. Най-често пазаруват от фермерски пазари хора, които много се интересуват от това какво употребяват, казва още тя. Нивото на доходите не е определящо, когато човек си дава сметка за качеството на храната и за това при кого отиват парите му.

Очакваме ви днес на

фермерски пазар в

Експо център “Флора”

“Български фермер” свързва

местни производители

с клиенти в градовете

Вестник “Български фермер” кани днес жителите и гостите на град Бургас на първи по рода си фермерски пазар. Той ще се проведе в Експо център “Флора”, в Приморски парк (морската градина). Той ще бъде открит в 10,30 часа на 4 юли от министъра на земеделието и храните Десислава Танева и кмета на Бургас Димитър Николов.

Пазарът е част от най-новата инициатива на вестника за свързване на малките местни ферми и производители с потребителите, за насърчаване на късите вериги на доставки и за популяризиране на местните храни.

В края на миналата година “Български фермер” организира национален дебат за бъдещето на фермерските пазари в страната. В приложение на част от идеите, споделени по време на дебата, вестникът в партньорство с Българската банка за развитие ще организира до края на 2016 г. няколко фермерски пазара.

Целта е чрез тях да покажем, че има начини местните земеделски стопани и производители на храни да печелят, като пряко продават стоките си на потребителите, на градските жители, които все повече се интересуват от качеството и чистотата на храната. Ще насърчим контактите помежду им.

Фермерския пазар в Бургас организираме със съдействието на Община Бургас, на Областна дирекция “Земеделие” - Бургас, Българска асоциация “Биопродукти”, “Хранкооп” - Бургас.

Очакваме ви!

“Български фермер” ще организира още 4 пазара в големи областни градове. График на събитията ще публикуваме на страниците на вестника и в сайта bgfermer.bg. Заявки за участие на фермери и присъствие на рекламодатели се приемат на e-mail:bgfermer@bgfermer.bg, bbukeva@bgfermer.bg, телефон: 02 942 2504

 

Бургас загрява за икономически
тигър

Малки и големи инвеститори откриват нови производства

в града, общината подпомага с терени и кадри

Бургас се очертава да се превърне в икономически тигър и усилено работи в тази насока, добавяйки нова индустрия към постоянно подобряващите се условия за живот в града, 3 пъти обявяван за най-добър за живеене в България.

В стратегията на общината е заложено да привлича инвеститори чрез изгодни условия в двете промишлени зони - в Българово и в Индустриалния логистичен парк.

Огромна

за България

производствена

мощност

ще е и в бившето военно летище в Равнец.

“В Българово вече имаме 4-ма реални инвеститора, които проектират производствените си бази”, заяви кметът на Бургас Димитър Николов.

Това са италиански производител на детайли за обувната промишленост, двама вносители на селскостопанска техника и местен земеделски производител.

Преди дни в Индустриалния парк в северната част на града пък бе открита и първата производствена база за бетон и бетонови изделия, а до месец се очаква да заработят и цех за пакетиране на храни и аксесоари за домашни любимци и база за отоплителни и климатични системи. Общо за зоната реалните инвеститори са вече 10, а

последният,

закупил терен,

е “Волво груп”,

които планират изграждане на собствен център за логистична поддръжка, продажба и сервиз на шведските машини. 

Другите инвестиции са хлебозавод, мебелна фирма, логистичен център за международни превози, фабрика за метални конструкции, автосервиз и месопреработващ цех.

За разлика от промишления парк в Бургас индустриалната зона в Българово е насочена основно към дребния и средния бизнес.

Там терените са обособени с размери от 2 до 40 дка, което позволява по-малки производства. Интересът към нея нарасна след изграждане на транспортния възел до Българово, който прави връзка с магистрала “Тракия”.

За по-големи мощности общината поиска от Министерството на отбраната да ѝ прехвърли терените на бившето военно летище в Равнец, което е на площ от 3800 дка. И за него ще се търсят стратегически инвеститори в структуроопределящи отрасли.

“Вече сме изпратили чрез областния управител искане до Министерството на регионалното развитие и до Министерството на отбраната да ни бъдат предоставени терените на авиобазата и очакваме отговор, за да продължим административните процедури”, обясни кметът.

Само за последните 5 години преките

чуждестранни

инвестции

в общината са

за 2,6 млрд. лв.,

като най-голямата в размер на 2,5 млрд. лв. е на “ЛУКОЙЛ Нефтохим”, където бе изградена нова рафинерия за преработка за тежки нефтени отпадъци. Сред значимите инвестиции в града е и изграждането на МОЛ с израелски капитали за 120 млн. лв., а от 1 г. американска аутсорсинг компания осигурява заетост на 250 души. Руски инвеститор също откри високотехнологично производство за хирургични конци.

Напоследък голям интерес към Бургас проявяват и крупни китайски инвеститори, които разглеждат града като врата на стоките им към Централна и Източна Европа.

“Развитието на индустриалните зони е процес, на който поставихме началото само преди няколко години, но вече набира скорост и очаквам скоро да жънем плодовете на нашите усилия”, коментира бургаският кмет. 

Успоредно със създаването на условия за привличане на инвестиции общината работи и за осигуряване на кадри за новата промишленост. “Тези два процеса вървят ръка за ръка. В крайна сметка от инвеститорите трябва да се възползват бургазлии, тъй като освен преките данъци са важни и работните места”, обяснява кметът Николов.

По негово предложение местният парламент гласува отпускането на

общинска

субсидия за

60 студенти, обучаващи се в специалности от IT сектора в двата бургаски университета. Става въпрос за 30 студенти в направление “Комуникационна и компютърна техника” в “Проф. Асен Златаров” и 30 от Бургаския свободен университет за специалност “Софтуерно инженерство”. Финансовата помощ от общината ще покрива семестриалните такси и наема за студентските общежития.

Предложението си кметът мотивира със засиления интерес на компании от IT сектора и аутсорсинга да откриват офиси в Бургас, но като условие за инвестициите си поставят наличието на достатъчно професионално подготвени кадри.

“Като отговорна местна власт ние сме длъжни да отговорим на очакванията на бизнеса и да подпомогнем обучението на конкурентни за съвременните условия специалисти. По този начин ще увеличим шансовете на Бургас да бъде избран като подходящо за инвестиции място. Практиката показва, че привличането на големи компании в тази област пряко се влияе от наличието на развити университетски специалности, осигуряващи необходимия им кадрови ресурс”, обяснява бургаският управник.

Двата университета ще бъдат ангажирани да разработят системи за дуално обучение в областта на IT технологиите, което ще даде възможност на студентите да натрупат стаж и ще е знак към бизнеса, че може да разчита на добре обучени кадри в Бургас.

Подбора на студентите за общинска стипендия ще става от специална комисия и с представител от кметството. 

Усилията на общината в тази насока стигат и по-далеч, залагайки основите за конкурентност на трудовия пазар още в детската градина и началните класове. По идея на кмета от тази година в бургаските

забавачници

английският бе

въведен като

задължителен

за 5-годишните, а в предучилищна възраст се преподават компютърни познания.

“Интересът към английския е голям и родителите искат да го продължат и в 1 клас. За да не се къса връзката, съм предложил на Министерството на образованието да разработи подходяща програма и учебници за преподаването му и в началните класове”, заяви Николов.

Увеличава се
преработката
на плодове
и зеленчуци

На територията на Бургаска област има 11 преработвателни предприятия за пресни плодове и зеленчуци. Наблюдава се увеличение на дейността им, съобщиха от земеделското министерство. Основните плодове, които се преработват, са череши, сливи, малини, праскови, кайсии и круши.
Лозарството в Бургаско пък е с вековни традиции. Там се отглеждат 73 912 дка винени сортове и 4630 дка десертни. Най-много винени лозя има в община Сунгурларе - 16 617 дка, Карнобат - 15 190 дка, и Поморие - 14 700 дка.
За стопанската 2015/2016 г. в област Бургас са засети 717 856 дка пшеница, 214 835 дка ечемик, 2030 дка ръж и 178 530 дка с маслодайна рапица. Площите на есенните култури в региона традиционно са малко над 1 млн. дка и само областите Добрич и Плевен имат повече. В Бургаско е добре развито и млечното говедовъдство и овцевъдство. Те осигуряват необходимата суровина и затова се наблюдава тенденция за увеличение на произведените млечни продукти.

Още по темата:

Министър Танева в Бургас: Фермерските пазари са пътят, по който трябва да вървим

Димитър Николов благодари на "24 часа": В Бургас са най-ключовите министри, регионът е изключително перспективен

Лиляна Павлова: Южна България разцъфна заради инфраструктурата

Десислава Танева: Осигурени са 1 млрд. евро за бизнеса до 2020 г.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

ПОСЛЕДНО ОТ последно от 24 Часа

На сестрите от клана Кардашиян-Дженър не им върви с баскетболистите. Кендъл Дженър стана поредната, която си навлече любовно разочарование с високо момче. Моделката се раздели с Бен Симънс. Красавицата и баскетболистът на "Филаделфия Севънти Сиксърс" бяха заедно около година. Краят на връзката им изненада всички зад океана.

Разпитът на Кико завършил, преди да е започнал Машина на времето откриха разследващи по мегаделото срещу сочените за топавтоджамбази Яро, Кико, Лъвицата и компания! Следователи са успели да върнат времето назад, като са записали, че разпитът на един от подсъдимите е завършил близо час преди да е започнал.

Данъци и такси не са най-приятното нещо, за което да се дават пари, а Камен Воденичаров си намери чудесно оправдание, за да не плаща! Щом видя огромните опашки пред районното кметство, актьорът направи обратен и се върна в новата си кола. Преди време апаши задигнаха возилото на тв водещия и той бе принуден да се сдобие с ново.