Българка от Истанбул направи торта икона на Богородица

https://www.24chasa.bg/novini/article/5648278 www.24chasa.bg
Това е изображението на Дева Мария, което българката прави за изложение на торти.

“Тази икона може ли да се яде?” - въпросът не изненадва жената, с която разговаряме в истанбулско кафене - красива стройна българка, която говори с меко провлачване на буквата “е”, характерно за диалекта на Северна България и което звучи много приятно. Отвън тече човешкият поток на мегаполиса, а на масата пред нас стои една икона на Богородица. Ако не е ароматът на ванилия, карамел и други благовония, които се разнасят от нея и ми напомнят за кварталната сладкарничка от детството ми в Сливен, където си облизвах пръстите от полепналия захарен памук, е невъзможно да разбереш, че тази икона не е истинска, а е направена от... захар.

Върху черен захарен постамент е разположен досущ като истински сребърен обков с размери 30 на 38 см, а в средата са образите на Дева Мария и Младенеца, които също са нарисувани със сладкарски, т.е. безвредни за здравето бои.

“Не, не може да

се яде, ще е

светотатство

Не бих я и продала, може би с едно изключение, ако е за благотворителна цел. Това не е захарен сладкиш, а произведение на захарно изкуство”, казва Мария Владимирова Йозтюрк от Истанбул, която е майсторката на сладката икона, а очите ѝ сияят от щастие, когато я гледа. “Вкъщи имам богата колекция от истински икони с дърворезбa, изписани също от мен. Но мястото на тази е специално. Стативът ѝ също е от захар.”

В милионния Истанбул да срещнеш българка, която майстори християнски светини в сладкарството, е сериозно предизвикателство, мисля, докато слушам разказа на Мария за житейския ѝ и професионален път. Той тръгва от родния ѝ град Габрово, за да се установи в града край Босфора...

Единствено дете в семейството на Таня и Владимир, Мария завършва училището по дърворезба в Трявна, а след това Великотърновския университет, специалност скулптура. Преподава рисуване в габровско училище, рисува икони. За разлика от някои други нейни връстници, които мечтаят да заминат в чужбина, Мария не смята да напуска родния си край. Но любовта не пита, идва неочаквано и преобръща живота ѝ.

Интернетът, това универсално средство за комуникации в нашия виртуален свят, я среща с настоящия ѝ съпруг - Ибрахим. Мария още пази картичката от огромния букет с рози отпреди 15 г., който ѝ изпраща Ибрахим, преди да се появи той самият на първата им среща. Оттогава е щастливо омъжена, живее в Истанбул в самостоятелна къща близо до живописния азиатски бряг на Босфора, има 11-годишен син Атилла, който учи едновременно в елитно турско училище и в българското неделно училище “Св.св. Кирил и Методий” в Екзархията в Истанбул.

“Преди да се оженим с Ибрахим, не познавах никакви турци, не бях идвала в Турция. Дори през ум не ми е минавало, че един ден ще се омъжа за турчин и ще живея в Истанбул. Не знаех езика, не познавах нравите, голяма смелост е било” - казва Мария. И добавя без колебание: “Послушах сърцето си и не сбърках. Сега пак бих направила такава смела стъпка,

пак бих се омъжила

за Ибрахим,

защото съпругът ми е много внимателен. Мама много се впечатляваше, че Ибрахим не позволяваше нито на нея, нито на мен да носим пазарските торби, казваше, че мъжете в България рядко го правят. А когато баща ми го попита: “Ще ѝ разрешаваш ли, когато пожелае, да си идва?”, “Разбира се” - отговори. И наистина, когато и да кажа, че тръгвам за България, никога не ме е спирал. Дал ми е нотариално пълномощно, за да може да пътуваме със сина, когато пожелаем.” Когато с Ибрахим избирали име за сина, искали както е по традиция то да започва с буквата В като на баща ѝ Владимир. Но не харесали подходящо турско име и накрая се спрели на Атилла, защото звучи познато на много хора и е име на голям владетел.

“Възпитаваме го по следния начин - майка му е българка - православна християнка, а баща му е турчин - мюсюлманин. Запознаваме го и с двете религии. Празнуваме и мюсюлманските, и християнските празници. Баща му не посещава петъчните молитви, затова не го водим на джамия. Но всяка неделя посещава неделното българско училище в Екзархията, а когато си ходим в България, влизаме в църква и палим свещички за здраве. Смятаме, че трябва да е запознат и с двете религии, така че, когато стане пълнолетен, сам да реши коя религия да избере. Синът ни чете и пише на 4 езика - турски, български, английски и испански”, казва Мария.

Смята, че за да се адаптира един човек по-лесно в която и да е чужда страна, трябва задължително първо да научи езика и да работи. С подкрепата на съпруга си две години учи турски език в курсове и сега говори много добре. В Истанбул, след като разчупва езика, я “сърбят ръцете” да прави онова, за което е учила в България. И съдбата отново ѝ се усмихва - приета е в реставраторското ателие към частния елитен музей “Сабанджъ.”

“Това беше голяма колекция от картини на турски и световноизвестни художници. Бяхме интернационална група, като в началото само аз бях българка. Имах изключителен шанс, защото работих върху оригинали на непознати дотогава за мен турски майстори на четката - Ибрахим Чаллъ, Осман Хамди, както и на световни имена като Айвазовски и Зонаро. От Вселенската патриаршия донасяха икони, които реставрирахме”, обяснява тя, а по “Си Ен Ен Тюрк” излъчили репортаж.

Другото любимо занимание на Мария са бутиковите торти. Едно хоби, което като на шега впоследствие се превръща в професия. Вкъщи е уредила самостоятелно ателие,

има постоянни

клиенти,

а отскоро организира и курсове за обучение на изработка на бутикови торти и фигури от захарно тесто. През всичкото това време у Мария зрее идеята да изработи сладка творба на традиционна християнска светиня, каквито са иконите. И случаят ѝ “идва на крака”, както се казва. Участва в набиращото популярност Cake Show - тортено изложение в Истанбул, с изработена от сладкарски продукти релефна икона на Богородица с Младенеца. И спечелва овациите на всички присъстващи.

“Още започвайки проекта, знаех, че едва ли ще получа награда. Защото да представиш икона, макар и от сладкарски продукти, пред публика, която е от мюсюлмани, си е живо предизвикателство. Бях подготвила и специална книжка със снимков материал и постъпково обяснение на изработката, както и характерните особености на иконите според изискванията на иконографските канони. Другата ми цел бе да не използвам никакви метални или силиконови калъпи, а я моделирах изцялo ръчно само с няколко инструмента. Образите на Богородица и Младенеца нарисувах. Цялата изработка ми отне седмица. Беше огромно удоволствие и гордост, които не бих заменила за нищо на света”, казва тя.

А защо точно Богородица, има много други икони, защото си кръстена на нея ли, подмятам. “И да, и не. Когато човек види икона, първото нещо, с което я свързва, e християнската религия, посочва Мария. Но иконата е и произведение на изкуството. Дева Мария е дълбоко почитана и от турските мюсюлмани, къщата ѝ в Ефес е едно от най-посещаваните туристически места. Покойната ми свекърва, която беше дълбоко вярваща, често ме наричаше Мерйем, както е и на турски Мария. Религиозните символи трябва да сближават, а не да разединяват хората, това е, което исках и аз да покажа. И съм доволна, че успях, като съдя по одобренията, които получих от близки и приятели тук и в България.”

По думите ѝ на обикновена домакиня ще ѝ е трудно да изработи икона като нейната понеже трябва да има познания по иконография, живопис и скулптура. Като начало препоръчва да се започне с изработка на по-лесни модели от захарно тесто.

Голямото предизвикателство за Мария тепърва предстои. “Имам голямо желание да изработя още една икона и с нея да участвам на тазгодишното световно Cake Show, което ще се състои в края на тази година в Бирмингам, Великобритания. Обмислам все още проекта, защото искам да представя достойно родината си и Истанбул, където са моят дом и моето семейство”, казва развълнувано. А срещи с хора като Мария се запомнят, защото са просто хубави.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

ПОСЛЕДНО ОТ последно от 24 Часа

Над 103 000 лева ще заработи Веселин Маринов от тазгодишния си коледен концерт. Предварителните прогнози сочат, че печалбата от традиционна му изява по това време на годината ще е рекордна. Веско обяви, че коледното му творческо празненство тази година ще се проведе на 3 декември в НДК, като това ще е 22-рият му концерт на сцената на зала 1.

Лятото официално си отиде! И идват студ, силен вятър и слани. От днес времето в цялата страна значително се влошава, като високите стойности на температурите и слънчевото време остават като мил спомен. "Чувствителното понижаване на температурите ще се усети във вторник и сряда. Добрата новина е, че в края на седмицата ще има леко повишение на

Софиянец изхвърли книги до кофи за боклук и предизвика възмущението на потребителите в социалните мрежи. Вместо да ги запази и съхрани столичанинът явно е решил да освободи място за нещо по важно в жилището си от художествените