Българка от Истанбул направи торта икона на Богородица

https://www.24chasa.bg/novini/article/5648278 www.24chasa.bg
Това е изображението на Дева Мария, което българката прави за изложение на торти.

“Тази икона може ли да се яде?” - въпросът не изненадва жената, с която разговаряме в истанбулско кафене - красива стройна българка, която говори с меко провлачване на буквата “е”, характерно за диалекта на Северна България и което звучи много приятно. Отвън тече човешкият поток на мегаполиса, а на масата пред нас стои една икона на Богородица. Ако не е ароматът на ванилия, карамел и други благовония, които се разнасят от нея и ми напомнят за кварталната сладкарничка от детството ми в Сливен, където си облизвах пръстите от полепналия захарен памук, е невъзможно да разбереш, че тази икона не е истинска, а е направена от... захар.

Върху черен захарен постамент е разположен досущ като истински сребърен обков с размери 30 на 38 см, а в средата са образите на Дева Мария и Младенеца, които също са нарисувани със сладкарски, т.е. безвредни за здравето бои.

“Не, не може да

се яде, ще е

светотатство

Не бих я и продала, може би с едно изключение, ако е за благотворителна цел. Това не е захарен сладкиш, а произведение на захарно изкуство”, казва Мария Владимирова Йозтюрк от Истанбул, която е майсторката на сладката икона, а очите ѝ сияят от щастие, когато я гледа. “Вкъщи имам богата колекция от истински икони с дърворезбa, изписани също от мен. Но мястото на тази е специално. Стативът ѝ също е от захар.”

В милионния Истанбул да срещнеш българка, която майстори християнски светини в сладкарството, е сериозно предизвикателство, мисля, докато слушам разказа на Мария за житейския ѝ и професионален път. Той тръгва от родния ѝ град Габрово, за да се установи в града край Босфора...

Единствено дете в семейството на Таня и Владимир, Мария завършва училището по дърворезба в Трявна, а след това Великотърновския университет, специалност скулптура. Преподава рисуване в габровско училище, рисува икони. За разлика от някои други нейни връстници, които мечтаят да заминат в чужбина, Мария не смята да напуска родния си край. Но любовта не пита, идва неочаквано и преобръща живота ѝ.

Интернетът, това универсално средство за комуникации в нашия виртуален свят, я среща с настоящия ѝ съпруг - Ибрахим. Мария още пази картичката от огромния букет с рози отпреди 15 г., който ѝ изпраща Ибрахим, преди да се появи той самият на първата им среща. Оттогава е щастливо омъжена, живее в Истанбул в самостоятелна къща близо до живописния азиатски бряг на Босфора, има 11-годишен син Атилла, който учи едновременно в елитно турско училище и в българското неделно училище “Св.св. Кирил и Методий” в Екзархията в Истанбул.

“Преди да се оженим с Ибрахим, не познавах никакви турци, не бях идвала в Турция. Дори през ум не ми е минавало, че един ден ще се омъжа за турчин и ще живея в Истанбул. Не знаех езика, не познавах нравите, голяма смелост е било” - казва Мария. И добавя без колебание: “Послушах сърцето си и не сбърках. Сега пак бих направила такава смела стъпка,

пак бих се омъжила

за Ибрахим,

защото съпругът ми е много внимателен. Мама много се впечатляваше, че Ибрахим не позволяваше нито на нея, нито на мен да носим пазарските торби, казваше, че мъжете в България рядко го правят. А когато баща ми го попита: “Ще ѝ разрешаваш ли, когато пожелае, да си идва?”, “Разбира се” - отговори. И наистина, когато и да кажа, че тръгвам за България, никога не ме е спирал. Дал ми е нотариално пълномощно, за да може да пътуваме със сина, когато пожелаем.” Когато с Ибрахим избирали име за сина, искали както е по традиция то да започва с буквата В като на баща ѝ Владимир. Но не харесали подходящо турско име и накрая се спрели на Атилла, защото звучи познато на много хора и е име на голям владетел.

“Възпитаваме го по следния начин - майка му е българка - православна християнка, а баща му е турчин - мюсюлманин. Запознаваме го и с двете религии. Празнуваме и мюсюлманските, и християнските празници. Баща му не посещава петъчните молитви, затова не го водим на джамия. Но всяка неделя посещава неделното българско училище в Екзархията, а когато си ходим в България, влизаме в църква и палим свещички за здраве. Смятаме, че трябва да е запознат и с двете религии, така че, когато стане пълнолетен, сам да реши коя религия да избере. Синът ни чете и пише на 4 езика - турски, български, английски и испански”, казва Мария.

Смята, че за да се адаптира един човек по-лесно в която и да е чужда страна, трябва задължително първо да научи езика и да работи. С подкрепата на съпруга си две години учи турски език в курсове и сега говори много добре. В Истанбул, след като разчупва езика, я “сърбят ръцете” да прави онова, за което е учила в България. И съдбата отново ѝ се усмихва - приета е в реставраторското ателие към частния елитен музей “Сабанджъ.”

“Това беше голяма колекция от картини на турски и световноизвестни художници. Бяхме интернационална група, като в началото само аз бях българка. Имах изключителен шанс, защото работих върху оригинали на непознати дотогава за мен турски майстори на четката - Ибрахим Чаллъ, Осман Хамди, както и на световни имена като Айвазовски и Зонаро. От Вселенската патриаршия донасяха икони, които реставрирахме”, обяснява тя, а по “Си Ен Ен Тюрк” излъчили репортаж.

Другото любимо занимание на Мария са бутиковите торти. Едно хоби, което като на шега впоследствие се превръща в професия. Вкъщи е уредила самостоятелно ателие,

има постоянни

клиенти,

а отскоро организира и курсове за обучение на изработка на бутикови торти и фигури от захарно тесто. През всичкото това време у Мария зрее идеята да изработи сладка творба на традиционна християнска светиня, каквито са иконите. И случаят ѝ “идва на крака”, както се казва. Участва в набиращото популярност Cake Show - тортено изложение в Истанбул, с изработена от сладкарски продукти релефна икона на Богородица с Младенеца. И спечелва овациите на всички присъстващи.

“Още започвайки проекта, знаех, че едва ли ще получа награда. Защото да представиш икона, макар и от сладкарски продукти, пред публика, която е от мюсюлмани, си е живо предизвикателство. Бях подготвила и специална книжка със снимков материал и постъпково обяснение на изработката, както и характерните особености на иконите според изискванията на иконографските канони. Другата ми цел бе да не използвам никакви метални или силиконови калъпи, а я моделирах изцялo ръчно само с няколко инструмента. Образите на Богородица и Младенеца нарисувах. Цялата изработка ми отне седмица. Беше огромно удоволствие и гордост, които не бих заменила за нищо на света”, казва тя.

А защо точно Богородица, има много други икони, защото си кръстена на нея ли, подмятам. “И да, и не. Когато човек види икона, първото нещо, с което я свързва, e християнската религия, посочва Мария. Но иконата е и произведение на изкуството. Дева Мария е дълбоко почитана и от турските мюсюлмани, къщата ѝ в Ефес е едно от най-посещаваните туристически места. Покойната ми свекърва, която беше дълбоко вярваща, често ме наричаше Мерйем, както е и на турски Мария. Религиозните символи трябва да сближават, а не да разединяват хората, това е, което исках и аз да покажа. И съм доволна, че успях, като съдя по одобренията, които получих от близки и приятели тук и в България.”

По думите ѝ на обикновена домакиня ще ѝ е трудно да изработи икона като нейната понеже трябва да има познания по иконография, живопис и скулптура. Като начало препоръчва да се започне с изработка на по-лесни модели от захарно тесто.

Голямото предизвикателство за Мария тепърва предстои. “Имам голямо желание да изработя още една икона и с нея да участвам на тазгодишното световно Cake Show, което ще се състои в края на тази година в Бирмингам, Великобритания. Обмислам все още проекта, защото искам да представя достойно родината си и Истанбул, където са моят дом и моето семейство”, казва развълнувано. А срещи с хора като Мария се запомнят, защото са просто хубави.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

ПОСЛЕДНО ОТ последно от 24 Часа

Германия нищи канала за крадени тузарски коли, който бе разбит у нас преди 4 месеца, научи "България Днес". Родните криминалисти сгащиха банда, наемала луксозни автомобили от Германия, които отмъквала и докарвала в България. Тук след интервенции по рамата колите били продавани на нищо неподозиращи купувачи.

Григор Димитров няма да вземе участие в традиционния турнир "Некер Къп" на острова на милиардера сър Ричард Брансън. Най-добрият български тенисист не е сред поканените звезди за тазгодишното издание на благотворителната изява. То ще се проведе от 24 до 29 ноември на острова на Брансън - Некер. Вече няколко години Брансън провежда про-аматьорската

Плочките на входа на Южния парк в София откъм бул. Витоша се надигнаха. За това алармираха граждани в социалните мрежи тази сутрин. Случаят отново повдига въпроса за качеството на ремонтните дейности в