Как спасяват старите книги

https://www.24chasa.bg/novini/article/5680665 www.24chasa.bg

Чуждестранните библиотеки притежават повече древни български ръкописи,

отколкото родните

 Вдовици на професори са сред най-щедрите дарители на ценна книжнина

Модерните електронни устройства все по-жадно поглъщат хартиената книга. Преобразявайки я в пиксели, я правят по-достъпна от когато и да било за милиони и милиарди четящи по земното кълбо.

Докато този процес върви, глобалисти, изкуствоведи и любители на книжнината все по-често се питат дали виртуалното не обезличава вековна ценност на цивилизацията, надживяла пленничеството дори при най-жестоките и корави завоеватели.

Книгата и до днес се смята за трезор на националната памет. Затова в миналото е била сред първите похитени от средновековните нашественици в столица или укрепен град. “Отнесеш ли я в собствената си държава,

заличаваш миналото

на покорените”

Това ми обясни доц. д-р Вася Велинова, директор на Центъра за славяно-византийски проучвания “Проф. Иван Дуйчев”.

Според член-кор. проф. Аксиния Джурова тревога за книгата е имало и по времето на Гутенберг, но не се е оправдала. Писаното слово първо се е нанасяло върху папирус, после върху пергамент, след това върху хартия, сетне печатната машина е прехвърляла тази памет, докато се стигне до модерната й визия благодарение на новите технологии. “Промяната е в материала, върху който се нанася словото, но няма съществена промяна към самата книга. Затова книгата няма да умре”, убедена е изкуствоведката. (Виж интервю с Аксиния Джурова тук)

След век хартиената книга може и да се превърне в отживелица, цената на която във времето ще се покачва не само защото носи къс от нечия национална памет. Физическото ѝ съхраняване ще е специален процес, изискващ познания, също както нейните древни първообрази сега. Но новите технологии само ще го подпомагат.

Впрочем средновековните книги са изработвани много по-качествено от днешните - и като основа за писане, била тя пергамент или хартия, и като подвързия. Това споделя Румяна Дечева, една от най-опитните реставраторки на стари ръкописи в България, която също работи в центъра “Дуйчев”. (Репортаж как се реставрира манускрипт тук)

По думите ѝ от средата на ХIХ в., когато книгите започват да се изработват масово, качеството им силно се влошава. Така е, защото в производството на хартия за икономия се включват дървесни частици и тя започва да старее по-бързо. Най-широко разпространените през ХХ в. книги са с лепени, а не с шити листове и корици, което ги прави много нетрайни, смята реставраторката.

Освен физически спасяването на един стар ръкопис е въпрос и на разстояние. В годините

старопечатната българска

книжнина е емигрирала

в Русия, Сърбия, Гърция, Хърватия, Ватикана, Италия, Британската библиотека и къде ли още не. Този културен маршрут чертае пътя на бягството от битки, в които държавата ни е била нападана и плячкосвана. Затова чуждестранни библиотеки притежават много повече български стари ръкописи, отколкото родните. Тези, които сме съхранили до днес в държавата, най-често са откупвани от антиквариати у нас и в чужбина и после дарявани на държавни институции за съхраняване и реставрация.

Една от причините чуждестранни библиотеки да съхраняват наша книжнина е, че те са малки по размер и поради това - леснопреносими. Може да бъдат давани за подарък на височайши особи, може да бъдат занесени в памет на някакво събитие, обяснява доц. Велинова.

“След нашествието на османските турци на Балканите от Велико Търново емигрират много монаси. Те спасяват каквото могат от ръкописите от столичните скриптории на Второто българско царство и с тях основават манастири в Молдова, където те впоследствие се преписват по търновските правописни норми.

Така съхраняват традицията на Патриарх Евтимий за столетия”, разказва още доц. Велинова.

Чрез Киприян, сподвижник на Патриарх Евтимий, а по-късно - Московски митрополит, ръкописите се разпространяват в Русия, странстват през Молдова, Влашко, попадат в Хърватия. Понякога различни колекциионери ги откупуват.

Историята на Лондонското евангелие е подобна, убедена е доц. Велинова. “Когато лорд Кързън отива в Света гора в манастира “Свети Петър и Павел”, забелязва, че гръцките монаси си затискат делвите с меда с някакви оцветени листове. После вижда, че това са пергаментови ръкописи с миниатюри, и моли да му ги покажат. Отговарят му, че имат десетки такива. Избрал най-хубавите, които му предлагали даже без пари. Лорд Кързън оставил дарение на манастира и ги отнесъл със себе си в Лондон. След смъртта му били оставени като дарение за Британската библиотека. Няколко години след посещението му манастирът изгаря, а заедно с него и библиотеката му. Но благодарение на английския пътешественик част от ценните български ръкописи, сред които и известното Лондонско евангелие, са били спасени. Без този човек нямаше как да знаем, че е имало подобни ръкописи, независимо че са в чужди библиотеки”, убедена е доц. Велинова.

По думите ѝ от Ватикана също целенасочено са изпращали мисионери да събират различни ценни ръкописи от провинциите, които те са смятали за свои, от Йерусалим. Западна България и досега се смята за диоцез на папата. Така е закупено Асеманиевото изборно евангелие - най-старият глаголически ръкопис, достигнал до нас.

Случайност събира в едно

фрагменти от книги

Историята на една монашеска книга от XIV-XV в. - тази с поучителните слова на Ава Доротей ( от “ава” - отец, духовен наставник в първите манастири в египетската пустиня) е много точна илюстрация как случайността може да събере частите от една - единствена книга, често пръснати в различни държави.

Четири листа от този ръкопис е подарил на центъра един от уважаваните му дарители - Ангел Радушев. При едно посещение в националния литературен музей доц. Велинова и реставраторката д-р Румяна Дечева случайно виждат фрагмент от 67 листа, много подобен на новодарените четири.“Оказаха се части от един и същи ръкопис. Тогава се сетих и за публикацията на Анатолий Турилов за този подобен фрагмент в град Твер. Проверихме - и в трите имаше един и същи воден знак, почерците съвпадаха, стилът на украсата - също”, разказа доц. Велинова.

Съединили чрез дигитални копия почти целия ръкопис на Ава Доротей от XIV в. А сръбската колежка Ирена Шпадиер идентифицирала писача на този ръкопис - хилендарския монах Марко.

“В науката са известни 14 или 15 преписа на слова на Ава Доротей от XIV и XV в., което значи, че е бил много популярен”, убедена е доц. Велинова.

Вторият живот

на 800 ръкописа

В центъра “Дуйчев” се съхраняват 800 ценни ръкописи, фрагменти и старопечатни книги. Сред тях около 450 гръцки, 86 славянски и над 250 ориенталски, създадени в периода IХ-ХIХ в.

Случва се отделни листове, фрагменти от ценни старопечатни книги да изникват на светло от най-причудливи места - например от кошчета за боклук, от стари куфари и шкафове по тавани и мазета, сподели чл.- кор. Аксиния Джурова.

Понякога попадат в ръцете на чужди колекционери или антиквариати, откъдето любители на старината ги откупуват за големи суми. Онези от тях, които милеят за книжовното ни наследство, правят родолюбиви жестове и ги даряват за съхранение и реставрация на държавни институции.

Повечето от 28-те старопечатни книги и ръкописи в сбирката на център Дуйчев, постъпили след 2000 г., всъщност са от дарения, разказа още доц. Велинова. Част от тях видяхме неотдавна в изложбата, подредена от център “Дуйчев” в библиотеката на СУ. “Стойността на книгите от тази сбирка е над 10 000 евро. Имаме я благодарение на дарения и на спонсори, които са ни дали пари, за да откупим нещо много ценно”, споделя г-жа Велинова.

В годините най-щедрите дарители на центъра са вдовици на професори, художници и любители на старината. Съпругите на починали известни български учени са подарили не една и не две цели библиотеки на центъра “Дуйчев”, сподели Аксиния Джурова. Тук те са в сигурните ръце на учени и реставратори, които с търпение и познание им даряват нов живот.

Още над 200 картини, скулптури и графики красят центъра, който се помещава в дарена къща на фондация на негово име от видния историк проф. Иван Дуйчев къща.

Още по темата: 

Чл.-кор. проф. д.изк.н. Аксиния Джурова: Българите зазиждали ръкописи в църквите за темел и здравина

Реставрация на древен ръкопис

Тефтерче на войвода от ХVIII век пази карта на съкровище

ПОСЛЕДНО ОТ последно от 24 Часа

Джорджина Родригес иска още деца от Кристиано Роналдо. Тя даде специално интервю за "Ола", в което призна своите планове. "Моето желание да бъда майка е по-силно от всякога", сподели красавицата. В момента половинката на португалеца има тежката задача да се грижи за четири деца. Само 2-годишната дъщеричка Алана е родена от Джорджина

Отговорна за себе си и околните е примата на фолка Глория, видя "България Днес". Изпълнителката бе забелязана да бърза по задачи и ангажименти, като неизменно носи на лицето си предпазна маска. Гло слиза от колата си с маска и я сваля, след като излиза на въздух. За удобството си в градска среда певицата залага на удобен черен клин

Най-сексапилната италианска тенисистка Камила Джорджи стана тотална блондинка. Миньончето изглежда великолепно с новата прическа. До момента тя боядисваше косата с руси кичури, но е решила изцяло да смени своя външен вид. Хубавицата се надява да хване окото на някой нов кавалер, след като от доста време е без сериозно гадже