5000 растителни вида има в Ботаническата градина, но само 2 дървета са от времето на румънската кралица
Тропическа оранжерия за отглеждане на виктория амазоника ще се прави в Ботаническата градина в Балчик. На 150 квадрата ще бъдат създадени условия като във влажните амазонски джунгли, за да може да вирее екзотичното растение. То се среща в река Амазонка и е с големи кръгли листа, по които могат да ходят малки деца.
“Проектът е готов, чака съгласуване и финансова помощ от Министерството на околната среда и водите, с които сме партньори”, разказа д-р Красимир Косев, директор на Университетските ботанически градини на Софийския университет в София, Варна и Балчик.
Малката оранжерия ще е реплика на тропическата къща, която е съществувала по времето на Борис III в парка на двореца “Врана” и по подобие на тропическата къща на лилиите в кралските градини в Лондон. Самите растения ще бъдат донесени от ботаническите градини в Швейцария и Австрия, откъдето нашите специалисти обменят опит.
С Амазония на своя територия Ботаническата градина в Балчик, която преди дни отпразнува 61-ия си рожден ден, ще се радва на още по-голям посетителски интерес.
Градината е фюжън, защото в нея се преплитат история, природа, наука, образование и култура, разказва д-р Косев.
Създадена е през 1955 г., но историята ѝ започва в началото на ХХ век. По време на румънската окупация на Южна Добруджа там е построена лятната резиденция на румънската кралица Мария с красив парк. В него имало основно едногодишни растения, тъй като се ползвал само през лятото.
Този и други интересни факти, оборващи много от митовете около създаването на градината, открили едва наскоро българските учени. Със съдействието на румънското посолство у нас СУ получил достъп до
над 2000 страници
от Националните
архиви на Румъния
От преведените документи станало ясно например, че не италианците Америго и Августино са архитектите, които са направили двореца и прилежащите му постройки, както се твърдяло досега, а арх. Гюнеш. Италианците били строители на подпорните зидове, с които е терасиран теренът.
След като земите се връщат на България, дворецът се ползва за лятна почивка първо от румънски дипломати у нас, след това е даден на Министерството на културата, науката и образованието за почивна база. През всичките тези години
паркът не се
поддържа и
постепенно запада
И така до 1955 г., когато със заповед на министър Рубен Аврамов и по предложение на ректора на СУ акад. Даки Йорданов, който е един от доайените на ботаниците у нас, в Балчик е създаден клон на Университетската ботаническа градина в София. Към университета минават целият парк, разсадникът и стопанският двор с оранжериите. 6 години по-късно е подписан разделителният протокол, с който дворецът и сградите остават към тогавашния Комитет по култура към ЦК.
Когато ботаниците влизат в градината, заварват само бурени и стари каваци - бели тополи. От времето на румънската кралица в градината днес са останали само една топола и една едроцветна магнолия. Всичко останало е засадено по-късно.
С военни камиони се пренасят големи кактуси от софийската градина. От нея е пренесено и едно уникално дърво - възкръсналата метасеквоя глиптостробоидес.
До 1941 г. това
дърво се е водело
за изчезнал вид
и е било известно само като вкаменелост. Тогава обаче го откриват в Китай в областта Сечуан. 8 години по-късно известният ботаник акад. Николай Стоянов донася семена в България. Успяват да се запазят 3 фиданки - двете растат една до друга пред Факултета по фармация в Ботаническата градина в София. “Никой не е вярвал, че ще се хванат, затова са ги копнали една до друга така, както са ги извадили от саксийката. Напук на времето, климата и проблемите, те растат като близнаци и ги наричаме Туин пийкс”, казва д-р Косев. Третата саксийка отпътувала за Балчик.
Постепенно паркът се оформя в стила на мавританските градини. Изградена е чешмата с 3 чучура, водата от която стига до морето, а около нея са насадени кипариси. Те са пренесени от разсадника на парка Аязмото край Стара Загора. Гръцките ели на входа пък са донесени от “Евксиноград”.
Паралелно се оформя Божествената градина, в която е колекцията от едроразмерни кактуси. Наречена е райска градина, или аллах бахча на турски, защото на мястото е имало зеленчукова и овощна градина, там е бил рогът на изобилието, обяснява д-р Косев.
Днес има и постоянна колекция от кактуси в специална оранжерия, която е отворена за посещения целогодишно.
В колекцията от
кактуси има 3795
вида кактуси, което
я прави втора в
света след Монако
А по отношение на някои родове - като Опунтиа например, е единствената с толкова много видове в Европа.
В новата оранжерия са част от едроразмерните кактуси, но повечето се прибират за зимата в старата. Заравят се в пясъка един до друг и се поддържа температура не повече от 8-9 градуса, за да са в “будна кома”. Ботаниците са превърнали къртовския труд по изваждането на кактусите от земята наесен и засаждането им отново напролет в шоу за публиката.
В момента в Ботаническата градина в Балчик има общо около 5000 вида - цветя, дървета, храсти. 340 от видовете са местни, характерни за добруджанската флора. Това са най-вече различни видове треви, защото Добруджа е част от Евразийските степи. Местни видове са и луда краставица, морско зеле, пясъчна лилия.
От 10 г. насам градината е известна и с още една уникална за региона колекция - всяка пролет разцъфтяват
близо 30 хиляди луковици от
над 60 сорта лалета,
комбинирани с виоли и шибои. Ландшафтните архитекти така подреждат сортовете, че цъфтят от март до 24 май. Така удължили с 3 месеца туристическия сезон. Това е добре дошло за градината, защото тя е 100% на самоиздръжка. А това го няма никъде по света.
Градината е определена и за спасителен център по Вашингтонската конвенция CITES, която контролира търговията с редки и застрашени видове. И когато такива растения бъдат конфискувани на митниците, те се съхраняват в Балчик.