Георги Тулийски беше мечта за всеки млад репортер - да има поет за главен редактор

https://www.24chasa.bg/novini/article/5716706 www.24chasa.bg
Георги Тулийски

Известният творец и журналист почина на 75 години след борба с рака

“Вярвам ти, зад теб съм, но нали знаеш, не става дума за моето и твоето име, става дума за името на нашия вестник…” Това чуваха репортерите, които работеха в началото на 80-те г. в “Народна младеж”, а негов главен редактор беше Георги Тулийски.

Изданието беше орган на ЦК на ДКМС, следеше се под лупа за всяка публикация - да не би да излезе извън постановената комунистическа пропаганда.

Тулийски обаче не се вместваше в шаблона за “дървените комсомолци” - кариеристите, които с цената на всичко бдяха за партийната линия. Напротив, той се стремеше

да отвори

вестника за

живия живот,

доколкото обстоятелствата го позволяваха, и пускаше критични публикации, поощряваше авторите им.

Ето какво си спомни Венелина Гочева, издател на “24 часа”, за Георги Тулийски: “Той е първият ми главен редактор. Бях стажант на 18 с репортерско самочувствие х 3, което той не разби, а търпеливо отглеждаше и “редактираше”. Като ученичка пишех за “Народна младеж” и така попаднах в отбора на Тулийски. По онова време основни играчи в него бяха Максим Минчев, Юли Москов, Сашо Хранов, Веско Дремджиев, Генка Маркова, Евгени Петров.

Вероятно някъде по онова време станах и най-младият кореспондент. Желанието да опитам да живея самостоятелно ме амбицира да кандидатствам след Вальо Танев за кореспондент във Велико Търново. Спомням си, че единственото, което Жоро Тулийски ме попита с усмивка пред редколегията, бе дали моите родители знаят какво точно съм решила да правя. Той бе деликатен, мек човек - вероятно мечтата на всеки млад репортер: да има поет за главен редактор. Благодаря му за старта.”

Бистра Бояджиева, дълги години редактор в международния отдел на “24 часа”, си го спомня като “тактичен,

човечен началник

с перо и душа

на поет

Доц. д-р Соня Алексиева (Нов български университет) сподели: Бях репортер в “Писма на читателите” на в. “Народна младеж”, когато главен редактор беше Георги Тулийски. Беше през 1983 г., тогава

излезе неговата

първа книга със

стихове “Думи

за всеки ден”

Сравнявах професионализма, колегите и атмосферата тук с времето на първото ми репортерство в “Поглед”. На първото ми нощно дежурство в “Народна младеж” с редактор Румян Славов в дежурната стая привечер мина главният редактор и

с неговата

характерна

усмивка под

мустак

се обърна към мен: “Тук ще ти хареса повече от “Поглед”. Но моя първи главен редактор във всекидневник съм запомнила с категоричната подкрепа, която аз, един от десетките репортери на вестника, съм получавала за всеки критичен материал, за всяка шантава идея и за ината, с който го убеждавах, че няма да има опровержение.

И журналистът Цвятко Дончев работи с Тулийски: “С него освен всекидневните ни контакти имах едно професионално преживяване, когато десетина дни бяхме на фестивала на българската и съветската тогава младеж в Ростов на Дон. Оттогава съм съхранил добро усещане за него освен като професионалист, но и като колега, човек, дори приятелски настроения.”

“Тулийски беше точен човек, с него се разбираш от една приказка.

Като самоковски

шоп упорит, не се

отричаше от

думите и си

признаваше, ако

е сбъркал

От Шишманово е, селото, залято от водите на язовир “Искър”, сподели журналистът Румян Славов.

“Загубихме прекрасен човек, чудесен поет, добър приятел, деликатен човек - спомни си журналистът Юлий Москов, който е бил зам.-шеф на отдел “Спорт” по времето на Тулийски. - Той ти даваше въздух да дишаш, свобода да мислиш. По негово време “Народна младеж” беше силен вестник и заради атмосферата, която създаваше главният редактор.

Умееше да усети

таланта

и да му даде възможност да се развива. Гошо искаше да търсим нови неща, не да пазим статуквото. Влизал е в тежки конфликти заради нас, създавали сме му трудности, но не предаде никога. “Аз вярвам на журналистите във вестника, стоя зад тях. А имаше главни редактори, които бързаха да предадат “прегрешилия” още преди някой да им го е поискал... Но Гошо беше винаги железен!

Веднъж се изправи срещу двама действащи генерали. Бяха погнали мен и Андрей Кожухаров по брутален начин. Ако не беше той, сега патки по баира да пасем!

А как стигнах до Непал. Българите бяха покорили връх Лхотце, а аз на почивка в Албена. Намира ме главният и казва: “Заминаваш за Непал!” Ама как, нямам виза. “Всичко имаш, всичко съм ти направил. Ако “Народна младеж” не е на Хималаите, кой ще отиде!” И заминах... Мир на праха му.”

“Като главен редактор на “Народна младеж” в труден период Георги имаше трудна задача да зададе нов тон и стил на вестника и да овладее бурни вътрешни страсти в редакцията след период на кадрови сътресения и идейни брожения.

Георги успя да се справи с тази сложна задача. С него не бе лесно да се работи, но нямаше и страх, нещо нерядко в онези времена с разчиствания на сметки на лична или политическа основа. Човек можеше спокойно да изрази позицията си и да я защити с увереността, че ще бъде разбран. Георги ратуваше за честност и искреност в журналистиката. Самият той при цялата си външна строгост бе човек с поетична душа.

Срещнах го случайно преди 2-3 години и той видимо ми се зарадва, сякаш виждаше стар приятел. Видях го от друга, неслужебна страна, което дълбоко ме трогна. Не знаех, че го виждам за последен път…”, спомня си журналистът Васил С. Сотиров.

Георги Тулийски е автор на 3 поетични книги: “Думи за всеки ден”, “Без право за отсъствие”, “Отпечатъци от светлина”, както и на публицистични есета, афоризми и епиграми. А заедно с Георги Трифонов и Александър Никулкин издава първите си стихове през 1977 г. в общ сборник “Трима млади поети”.

 Поклонението е

в събота, 20 август, от 12,30 ч в черквата на Централните

софийски гробища.

Редакцията

на “24 часа” изказва съболезнования

на неговите близки.