Държавата възлага предварително проучване за 3-а лента по пътя Асеновград-Смолян
Кога ще бъде въведено второ ниво на местно самоуправление с избираеми областни управители. Този въпрос към Лиляна Павлова зададе общинският съветник от "Съюз за Пловдив" и член на КРИБ Владимир Кисьов на дискусията "Региони в растеж", организирана в града от "24 часа", СИБанк и бензиностанции "Газпром". Той посочи, че "на Пловдив ризата е тясна".
"Това е най-малката община в България като територия. Нужно е градът да се развива. Дали в стратегията за децентрализация е заложено окрупняване на общини в България", попита още Кисьов. Кметът Иван Тотев тутакси го подкрепи, а Павлова обясни, че подобен проблем има не само Пловдив, но и Добрич.
"Евентуалното обединение на Пловдив със съседните общини Марица и Родопи може да стане само след референдум, с решение на общинските съвети и със съгласието на обществеността", отговори регионалният министър. Павлова поясни, че за разлика от други населени места, които се окрупняват заради липса на финанси, пред общините Марица и Родопи този проблем не стои. Тя добави, че предстои дебат за ново райониране на страната.
"София ще бъде отделен район, защото много дръпна напред. Тя няма да е част от Югозападния район. Поне 10 области у нас не отговарят на европейските изисквания за брой население. Окрупняване ще има, но няма да закриваме области", успокои Павлова.
Шефката на Търговско-промишлената камара в Пловдив Добринка Проданова попита регионалният министър предвижда ли се разширение на пътя Асеновград-Смолян.
"Приветстваме удвояването на трасето от Пловдив до Асеновград, но предвижда ли се поне проектиране на останалата част, която свързва Родопите", интересуваше се Проданова.
"Явно бързо свикваме с хубавото и имаме повече искания. Нека не забравяме колко милиона отделихме за рехабилитацията на пътя Асеновград-Смолян. В момента довършваме тунелите, които изискват сериозен финансов ресурс. До края на строителния сезон те ще са реновирани", увери Павлова. Тя съобщи, че предвиждат предварително проучване за трета лента по отсечката Асеновград-Пловдив.
"Прогрес за Смолян не може да настъпи без разширяване на пътя Асеновград-Смолян. Той ще бъде и довеждащ към ГКПП Рудозем-Ксанти, което трябва да е готово до 2019 г.", заяви и областният управител на Смолян Недялко Славов. Той попита и дали ще има още финансиране за санирането на малки жилищни сгради.
"Пловдив ще става все по-тесен, ако не се направи пътя към Смолян", каза и кметът на Рудозем Румен Пехливанов.
Догодина трябва да бъдат отпуснати през ББР още 1 млрд. лв. гаранции за пълно покриване на проектите за саниране, каза регионалната министърка Лиляна Павлова. От 2018 г. пък ще се търсят нови механизми и вероятно самоучастие на собствениците, допълни тя.
"Всички над 2000 сгради са с осигурено финансиране в момента, за 850 сгради текат тръжни процедури. Имаме 2500 сгради готови за сключване на договори и се надявам НС да гласува законът за бюджет 2017 с допълнителни 1 млрд. лв. гаранция", заяви Павлова.
Догодина ще има отново финансиране за неземеделски проекти като къщите за гости, съобщи пък шефът на фонд "Земеделие" Румен Порожанов в отговор на въпрос на Славов. Според него обаче трябва да се даде прироритет на проекти за работилници, цехчета, фурни и пр., които имат добавена стойност, а не къщи за гости. Проектите за къщи за гости пък трябва да се финансират само в региони, в които хората наистина ходят на селски туризъм.
"Трябва да се разшири входът на Пловдив, пътят покрай който са всички индустриални предприятия", поиска пък Йорданка Петкова.
"Пловдив вече стартира отчуждение за 53 имота, но община Марица не е започнала нищо защото няма пари за отчуждения. Говорим с областния управител за издадем разрешително за строителство само в зоната на Пловдив. Ще се търси и финансиране от бюджета, защото проектът за разширение на пътя е скъп - 55 млн. лв. като ще е направи и канализационен колектор на индустриалната зона", отговори кметът Иван Тотев.
Бизнесменът от КРИБ Владимир Кисьов се включи и с въпрос към Румен Порожанов за компенсации за зеленчукопроизводителите заради унищожена реколта от листоминиращия молец по доматите.
"За молеца бяха отпуснати 1 или 2 млн. лв. за препарати", отговори Порожанов. Той обаче обясни че е против постоянното компенсиране на производители заради щети. "Трябва да се промени подходът и да е с по-ясни правила. Не може държавата да покрива загубите на производители", отговори Порожанов.
Виж тук презентацията на Румен Порожанов
Публично-частните партньорства при осъществяването на проектите пък вълнуваше Пламен Панчев от "Тракия икономическа зона".