В с. Чурек организирахме първия Народен съд, застреляхме офицери

https://www.24chasa.bg/novini/article/5760863 www.24chasa.bg
Макар и на 96 години, ген. Борис Тошков продължава да се грижи за родния си дом в с. Локорско, Софийско.

С генерал-майор о.з. Борис Тошков, партизанин в отряда “Чавдар”, разговаря Пенчо Ковачев:

В първите две части на интервюто ви разказахме  как Борис Тошков и брат му Димитър стават партизани. Двамата участват в акцията в с. Кремиковци, за която Борис Тошков с партизанското име Атанас твърди, че няма друга такава в цялото съпротивително движение.

Паметникът на брат му Димитър, който загива на 17 май 1944 г. СНИМКИ: ПИЕР ПЕТРОВ

Докторът на отряда Иван Хариев прави любов с партизанката Любка и обявява пред отряда, че двамата са се оженили. Но не ги изгонват, каквато е тогавашната заповед, защото докторът обещава, че Любка “няма да кахъри отряда с бебе”.

Във втората част Борис Тошков разказа за конфликта си с Янко (Тодор Живков). При един скандал Янко вади пистолет и казва, че ще го застреля. Тошков вади своя пищов, ръга Янко в ребрата и кресва: “Кого ще стреляш, бе?! И аз имам пищов, и аз мога да стрелям...”

Двате интервюта можете да прочетете ТУК.

- Казвате, че в боя с жандармерията при с. Врачеш Лазар (Добри Джуров) е ранен и изчезва. Връща се чак на 20 август 1944 г. В неговото отсъствие кой беше командир на бригада “Чавдар”?

- Командир на партизанската бригада беше Янко. (Тодор Живков - б.а.) След оня бой той събра всичките и ни каза: “Докато не разберем каква е съдбата на командира Лазар, аз съм вашият командир.”

- Какъв човек беше Янко?

- Той беше представител на областния комитет на партията. Най-старши от всички. Беше и строг, но и справедлив. Голем човек!... Когато навърших 60 години, поканих в клуба много бойни другари, поканих и Янко. Това беше на 4 септември 1980 г.

Той става да ме поздрави. И казва:“Другари, бехме тръгнали с Атанас нанекъде. През деня ръмеше дъжд и ние бехме легнали гръб до гръб с него. И като станахме след обеда и седнахме, се оказа, че сме трима. Една змия между нас! Атанас уби змията!”

И се обръща към мене: “Къде бехме тръгнали бе, Атанасе?”

А ние бехме

тръгнали

да утрепаме

един фашист

Ставам и казвам, че бяхме тръгнали да трепем... “А, не, не - прекъсва ме Янко, - това не е за тука!”

- Защо вашият боен другар Веселин Андреев, преди да се самоубие през 1991 г., написа в предсмъртното си писмо “Проклет да е Тодор Живков и живковистите!”?

- Защо ли? Съзнанието е съзнание. Като откачиш, пишеш каквото ти дойде до главата. И той писа... защото откачаше. Затова го е написал, не за друго.

- Вярно ли е, че веднъж в отряда сте искали да застреляте Веселин Андреев?

- Защо да го убиваме?

- Когато Веселин Андреев разбира, че по-големият му брат е убит в Съветския съюз, напуска отряда и няколко дни го няма никакъв...

- Няма такова нещо! Аз поне не знам... С Веселин съм бил до края...

- Вие на 8 срещу 9 септември 1944 г. къде бяхте?

- На 8 септември дойде заповед да преградим Араба конак и да не допуснем жандармерията да ни търси. Защото била дигната да ни търси нас. Ние влезнахме най-напред в Чурек и в това село беше първият Народен съд. Влезнахме в селото и тъкмо говореше Лазар ли, кой ли беше... и по едно време почнаха да влизат камиони с войска.

И черни забрадки в селото имаше много... И като изпищя населението на Чурек! Викат - това е чурешката жандармерия. И ние настръхнахме. Свалихме всички от камионите, въоръжихме се с оръжието им, защото не всички имахме, и Христо Русков като първи председател на Народния съд влезе вътре и изкарахме всички офицери. Осъдихме ги на смърт и ги изтрепахме.

- Колко души убихте?

- (Вдига рамене.)

- В София кога влязохте?

- След като свършихме в Чурек, тръгнахме по селата, в София влязохме и стигнахме пред тогавашното руско посолство на 11 или на 12 септември. Янко беше станал председател на столичната милиция. Влязохме при него и му доложихме къде сме и какво правим. Той, човекът, вече беше взел властта. И на нас ни беше възложено да го пазим. А за министър-председател беше назначен Кимон Георгиев. Това е положението.

- Добре, взехте властта. Какно стана с вас след това?

- След като вземахме властта на нас ни наредиха да участваме във войната и да влезем в Първа армия. Беше решено чавдарци да бъдат командвани на войната от Тодор Дачев. Но той остана за помощник на Лазар. Никола Величков да ни командва... Не, той остана в околийското управление на милицията. И тогава ме извикаха и казаха да заминавам като командир на чавдарци на фронта.

- Вие как реагирахте?

- Аз казвах, че това е грешка.

За какво са ни

яли нас въшките

в Балкана

толкова време, а сега да ни пратят на фронта, та да ни избият някъде! Няколко души да заминат - може, ама всичките не бива! Това беше моето застъпване. Ама като ми казаха че съм командир, спрях да приказвам. Викам - щом съм назначен за командир, трябва да мобилизирам хората, за да заминем на фронта.

Събрах чавдарци в Първи пехотен полк, строих ги и тъкмо да командвам към гарата на Западна фабрика да се товарим на вагоните, и двама човека зад мене извикаха, че искат да ме питат нещо. Какво има? Богдан Манолов тука ли е? Тука е. Можете ли да ни го оставите, защото той е работил в РМС на окръга, всички го познават и той ги знае, да не ходи на фронта?

Извиках Богдан, а ние с него правихме скривалището навремето и само двамата от онези четиримата останахме живи. Брат ми Димитър и Илия загинаха. Извиках Богдан и му наредих да сдаде оръжието и да замине с двамата другари. Не отиваме на сватба, отиваме на война. Кой ще се върне, никой не може да каже. Богдан отказа да остане в София, тръгна с нас и загина.

- В състава на Първи пехотен полк ли беше вашата партизанска част?

- Да. Отидохме в с. Ранинци, Кюстендилско. Там стояхме една седмица и след това замивахме в тила на немците в Страцин, до Куманово. Пращах групи на пътя между Куманово и Страцин, за да наблюдават накъде се движат немските войски.

- Какъв военен чин имахте?

- Капитан. Партизанската рота, която командвах, беше от около 700 човека.

- Имаше ли партизани и от други отряди?

- Да. И доброволци колко искаш. Народ се събра много. Стигнахме до Пчиня в Македония.

Няколко пъти

влизахме

в сражения

с германците

Освен Богдан загина още един човек от Локорско - Ненко. Бяха убити и други от ротата.

- Кога се върнахте в България?

- В началото на декември 1944 г. И ни пратиха в Кърджали - на почивка и на поклонение. После ни изтеглиха и ни пратиха във военната академия “Раковски” за портупей-юнкери. И портупей-юнкер съм бил, със синя униформа.

В академията карахме през 1945 г. Обаче ни командваха стари офицери и си играеха с нас. Ама с нас вече не можеха да се играят, защото имахме и оръжие, и организация.

- Как искаха да си играят с вас?

- Като с маймуни. Събличайте се, ще ви пускаме в отпуск! Обличайте се и бегом в класните стаи! Събличайте се - обличайте се... И ние спряхме да изпълняваме заповедите им. Строиха ни, дойде началникът на училището. И той застана пред първи взвод: “Вие изпълнявате ли моята заповед?” Съвсем не!

Началникът извади пищова и го насочи към командира на взвода. Той обаче не мръдна! Аз бях командир на втори взвод.

- И командирът на първи взвод ли беше партизанин?

- Да. И не трепна дори пред насочения пищов. Командирът на академията прибра пищова, обърна се рязко и през вратата. После извика мен и Димитър Стоилов от Пловдив в канцеларията си и ни заповяда: “Вие двамата ще отидете в ЦК на вашата партия при г-н Георги Дамянов и ще му се представите!” Отидохме в ЦК, който тогава беше до операта, на ул. “Врабча”. Георги Дамянов нареди на Стоилов да замине веднага за Пловдив, а мен ме назначи за комендант на ЦК на БКП.

- Как се разви кариерата ви после?

- Завърших военното училище “Васил Левски” и висшата офицерска бронетанкова школа в Ленинград. Бях началник на отдел в МВР-ДС. Изкарах два мандата в Москва - като помошник военен аташе през 1964-1968 г. и военен, военноморски и военновъздушен аташе през 1979-1988 г. 10 години бях комендант на МНО. От 1 април 1989 г. съм пенсионер.

 

 

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

ПОСЛЕДНО ОТ последно от 24 Часа

Германия нищи канала за крадени тузарски коли, който бе разбит у нас преди 4 месеца, научи "България Днес". Родните криминалисти сгащиха банда, наемала луксозни автомобили от Германия, които отмъквала и докарвала в България. Тук след интервенции по рамата колите били продавани на нищо неподозиращи купувачи.

Григор Димитров няма да вземе участие в традиционния турнир "Некер Къп" на острова на милиардера сър Ричард Брансън. Най-добрият български тенисист не е сред поканените звезди за тазгодишното издание на благотворителната изява. То ще се проведе от 24 до 29 ноември на острова на Брансън - Некер. Вече няколко години Брансън провежда про-аматьорската

Плочките на входа на Южния парк в София откъм бул. Витоша се надигнаха. За това алармираха граждани в социалните мрежи тази сутрин. Случаят отново повдига въпроса за качеството на ремонтните дейности в