В с. Чурек организирахме първия Народен съд, застреляхме офицери

https://www.24chasa.bg/novini/article/5760863 www.24chasa.bg
Макар и на 96 години, ген. Борис Тошков продължава да се грижи за родния си дом в с. Локорско, Софийско.

С генерал-майор о.з. Борис Тошков, партизанин в отряда “Чавдар”, разговаря Пенчо Ковачев:

В първите две части на интервюто ви разказахме  как Борис Тошков и брат му Димитър стават партизани. Двамата участват в акцията в с. Кремиковци, за която Борис Тошков с партизанското име Атанас твърди, че няма друга такава в цялото съпротивително движение.

Паметникът на брат му Димитър, който загива на 17 май 1944 г. СНИМКИ: ПИЕР ПЕТРОВ

Докторът на отряда Иван Хариев прави любов с партизанката Любка и обявява пред отряда, че двамата са се оженили. Но не ги изгонват, каквато е тогавашната заповед, защото докторът обещава, че Любка “няма да кахъри отряда с бебе”.

Във втората част Борис Тошков разказа за конфликта си с Янко (Тодор Живков). При един скандал Янко вади пистолет и казва, че ще го застреля. Тошков вади своя пищов, ръга Янко в ребрата и кресва: “Кого ще стреляш, бе?! И аз имам пищов, и аз мога да стрелям...”

Двате интервюта можете да прочетете ТУК.

- Казвате, че в боя с жандармерията при с. Врачеш Лазар (Добри Джуров) е ранен и изчезва. Връща се чак на 20 август 1944 г. В неговото отсъствие кой беше командир на бригада “Чавдар”?

- Командир на партизанската бригада беше Янко. (Тодор Живков - б.а.) След оня бой той събра всичките и ни каза: “Докато не разберем каква е съдбата на командира Лазар, аз съм вашият командир.”

- Какъв човек беше Янко?

- Той беше представител на областния комитет на партията. Най-старши от всички. Беше и строг, но и справедлив. Голем човек!... Когато навърших 60 години, поканих в клуба много бойни другари, поканих и Янко. Това беше на 4 септември 1980 г.

Той става да ме поздрави. И казва:“Другари, бехме тръгнали с Атанас нанекъде. През деня ръмеше дъжд и ние бехме легнали гръб до гръб с него. И като станахме след обеда и седнахме, се оказа, че сме трима. Една змия между нас! Атанас уби змията!”

И се обръща към мене: “Къде бехме тръгнали бе, Атанасе?”

А ние бехме

тръгнали

да утрепаме

един фашист

Ставам и казвам, че бяхме тръгнали да трепем... “А, не, не - прекъсва ме Янко, - това не е за тука!”

- Защо вашият боен другар Веселин Андреев, преди да се самоубие през 1991 г., написа в предсмъртното си писмо “Проклет да е Тодор Живков и живковистите!”?

- Защо ли? Съзнанието е съзнание. Като откачиш, пишеш каквото ти дойде до главата. И той писа... защото откачаше. Затова го е написал, не за друго.

- Вярно ли е, че веднъж в отряда сте искали да застреляте Веселин Андреев?

- Защо да го убиваме?

- Когато Веселин Андреев разбира, че по-големият му брат е убит в Съветския съюз, напуска отряда и няколко дни го няма никакъв...

- Няма такова нещо! Аз поне не знам... С Веселин съм бил до края...

- Вие на 8 срещу 9 септември 1944 г. къде бяхте?

- На 8 септември дойде заповед да преградим Араба конак и да не допуснем жандармерията да ни търси. Защото била дигната да ни търси нас. Ние влезнахме най-напред в Чурек и в това село беше първият Народен съд. Влезнахме в селото и тъкмо говореше Лазар ли, кой ли беше... и по едно време почнаха да влизат камиони с войска.

И черни забрадки в селото имаше много... И като изпищя населението на Чурек! Викат - това е чурешката жандармерия. И ние настръхнахме. Свалихме всички от камионите, въоръжихме се с оръжието им, защото не всички имахме, и Христо Русков като първи председател на Народния съд влезе вътре и изкарахме всички офицери. Осъдихме ги на смърт и ги изтрепахме.

- Колко души убихте?

- (Вдига рамене.)

- В София кога влязохте?

- След като свършихме в Чурек, тръгнахме по селата, в София влязохме и стигнахме пред тогавашното руско посолство на 11 или на 12 септември. Янко беше станал председател на столичната милиция. Влязохме при него и му доложихме къде сме и какво правим. Той, човекът, вече беше взел властта. И на нас ни беше възложено да го пазим. А за министър-председател беше назначен Кимон Георгиев. Това е положението.

- Добре, взехте властта. Какно стана с вас след това?

- След като вземахме властта на нас ни наредиха да участваме във войната и да влезем в Първа армия. Беше решено чавдарци да бъдат командвани на войната от Тодор Дачев. Но той остана за помощник на Лазар. Никола Величков да ни командва... Не, той остана в околийското управление на милицията. И тогава ме извикаха и казаха да заминавам като командир на чавдарци на фронта.

- Вие как реагирахте?

- Аз казвах, че това е грешка.

За какво са ни

яли нас въшките

в Балкана

толкова време, а сега да ни пратят на фронта, та да ни избият някъде! Няколко души да заминат - може, ама всичките не бива! Това беше моето застъпване. Ама като ми казаха че съм командир, спрях да приказвам. Викам - щом съм назначен за командир, трябва да мобилизирам хората, за да заминем на фронта.

Събрах чавдарци в Първи пехотен полк, строих ги и тъкмо да командвам към гарата на Западна фабрика да се товарим на вагоните, и двама човека зад мене извикаха, че искат да ме питат нещо. Какво има? Богдан Манолов тука ли е? Тука е. Можете ли да ни го оставите, защото той е работил в РМС на окръга, всички го познават и той ги знае, да не ходи на фронта?

Извиках Богдан, а ние с него правихме скривалището навремето и само двамата от онези четиримата останахме живи. Брат ми Димитър и Илия загинаха. Извиках Богдан и му наредих да сдаде оръжието и да замине с двамата другари. Не отиваме на сватба, отиваме на война. Кой ще се върне, никой не може да каже. Богдан отказа да остане в София, тръгна с нас и загина.

- В състава на Първи пехотен полк ли беше вашата партизанска част?

- Да. Отидохме в с. Ранинци, Кюстендилско. Там стояхме една седмица и след това замивахме в тила на немците в Страцин, до Куманово. Пращах групи на пътя между Куманово и Страцин, за да наблюдават накъде се движат немските войски.

- Какъв военен чин имахте?

- Капитан. Партизанската рота, която командвах, беше от около 700 човека.

- Имаше ли партизани и от други отряди?

- Да. И доброволци колко искаш. Народ се събра много. Стигнахме до Пчиня в Македония.

Няколко пъти

влизахме

в сражения

с германците

Освен Богдан загина още един човек от Локорско - Ненко. Бяха убити и други от ротата.

- Кога се върнахте в България?

- В началото на декември 1944 г. И ни пратиха в Кърджали - на почивка и на поклонение. После ни изтеглиха и ни пратиха във военната академия “Раковски” за портупей-юнкери. И портупей-юнкер съм бил, със синя униформа.

В академията карахме през 1945 г. Обаче ни командваха стари офицери и си играеха с нас. Ама с нас вече не можеха да се играят, защото имахме и оръжие, и организация.

- Как искаха да си играят с вас?

- Като с маймуни. Събличайте се, ще ви пускаме в отпуск! Обличайте се и бегом в класните стаи! Събличайте се - обличайте се... И ние спряхме да изпълняваме заповедите им. Строиха ни, дойде началникът на училището. И той застана пред първи взвод: “Вие изпълнявате ли моята заповед?” Съвсем не!

Началникът извади пищова и го насочи към командира на взвода. Той обаче не мръдна! Аз бях командир на втори взвод.

- И командирът на първи взвод ли беше партизанин?

- Да. И не трепна дори пред насочения пищов. Командирът на академията прибра пищова, обърна се рязко и през вратата. После извика мен и Димитър Стоилов от Пловдив в канцеларията си и ни заповяда: “Вие двамата ще отидете в ЦК на вашата партия при г-н Георги Дамянов и ще му се представите!” Отидохме в ЦК, който тогава беше до операта, на ул. “Врабча”. Георги Дамянов нареди на Стоилов да замине веднага за Пловдив, а мен ме назначи за комендант на ЦК на БКП.

- Как се разви кариерата ви после?

- Завърших военното училище “Васил Левски” и висшата офицерска бронетанкова школа в Ленинград. Бях началник на отдел в МВР-ДС. Изкарах два мандата в Москва - като помошник военен аташе през 1964-1968 г. и военен, военноморски и военновъздушен аташе през 1979-1988 г. 10 години бях комендант на МНО. От 1 април 1989 г. съм пенсионер.

 

 

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

ПОСЛЕДНО ОТ последно от 24 Часа

Антон Станоев - Средната Бирма, обвинен за аферата "Бирмите" за производство и разпространение на цигари менте, вече е на свобода срещу 10 бона гаранция, научи "България Днес". Преди броени дни 2-ри въззивен състав на апелативния спецсъд реши да пусне от ареста Средната Бирма, съобщиха от съда. След акцията срещу нелегалните цигарени фабрики в

Грип тръшна естрадния певец Васко Кеца. Това е най-логичната причина импресариото му Ивайло Манолов да обикаля като луд аптеките в София, видяха топпапараците на "България Днес". Ивайло използва почивните дни, не за да отмаря, а за да отметне някои неотложни домакински задачи. След като обиколи всички магазини и напазарува,

Актьорът от трупата на Народния театър Дарин Ангелов се разхожда сънен, разгърден, брадясал и със рошава коса из центъра на София, видя "България Днес". Артистът, който пред време скочи от сцената, за да спаси зрител от първия ред, който си бе глътнал езика, явно не се притеснява за прическата си, която гримьорите от театъра така или иначе ще