Операция "Ниневия"

https://www.24chasa.bg/novini/article/5826944 www.24chasa.bg
Въоръжените сили, изпратени от централното правителство, настъпват към Ниневия. Върху бойната им техника се веят знамената с лика на Хусеин ибн Али - внук на пророка Мохамед и третия имам на шиизма.

Колко голяма може да бъде кашата в Ирак

Слънцето едва бе изгряло над Багдад, възвестявайки началото на първия ден от свещения месец Мухаррам. Въпреки нетипично ранния час за вършене на работа по тези ширини, още повече в такъв празничен ден, моите местни контрагенти вече ме очакваха нетърпеливо пред хотела. Черните им костюми напълно съответсваха на боята на едно GMC - бронирано и със затъмнени стъкла, с което трябваше да ме откарат безопасно до мястото на срещата, точно в 8 ч. Блиндираните прозорци бяха само детайл към поредицата от мерки за сигурност. Бях притигнал в Ирак броени дни преди началото на операцията срещу “Ислямска държава” в Мосул и трябваше да се съобразявам с процедурите за безопасност, наложени от домакините. Още от летището машината, с която пътувахме - колкото внушителна, толкова и будеща подозрение, бе спирана повече от десет пъти на различни постове и охранителни барикади по пътя. Тази сутрин ми предстоеше много важна задача и пресмятайки времето за проверки по трасето, моите придружители бяха предпочели да дойдат да ме вземат цял час по-рано.

Трябваше да се доберем до

една фамозна фигура, за

която в медиите и хорските

приказки реалните факти се

оплитаха в безброй митове

и легенди. Макар и да бе известен в иракската политика от ерата след Саддам Хюсеин, истинската слава и огромната власт на този човек се дължаха не на държавните постове, които бе заемал в последно време, а на близо 40-те години, които бе изкарал по бойните полета. Със сигурност би могло да се каже, че Хади ал Амери или хадж Абу Хасан, с какъвто псевдоним мнозина го наричаха, бе по-малко политик и много повече боец. Беше се укривал в месопотамските блата в Южен Ирак през 1979 г., където организира бази за съпротива срещу режима на Саддам, следвайки призива на аятолах Мохамад Бакр ал Садр. След това бе намерил убежище в Иран, където пасдараните - пазители на Ислямската революция, го обучиха и подготвиха за това, което щеше да прави цял живот. Да се бие с врага и да го убива.

Хади ал Амери бе воювал с бригадите “Бадр” срещу армията на Саддам Хюсеин в продължилата осем години ирано-иракска война. След падането на режима в Багдад през 2003 г. се беше върнал в Ирак, за да влезе в политиката. Но това не беше неговото амплоа.

През 2014 г. бойците на “Ислямска държава” превзеха Фалуджа и Рамади в провинция Анбар, а след това и Мосул - втория по големина иракски град и център на провинция Ниневия.

След като вече е бил депутат и министър в правителството на Нури ал Малики, хадж Абу Хасан сваля сивия костюм, за да облече отново маслиненозелената военна куртка. Организацията му разполата с 22-ма депутати в иракския парламент, както и министри в кабинета, включително този на вътрешните работи. Но силата на Абу Хасан е другаде. В отговор на призива на духовния вожд на иракските шиити - великия аятолах Али Систани, военното крило на “Бадр” свиква под знамената доброволци от цялата страна, които да тръгнат на победен марш за освобождението на Ирак от “Ислямска държава”. Желаещите да се пожертват са хиляди. Така не след дълго Хади ал Амери е начело на впечатляващо опълчение, обединяващо различни милиции и формирования и наречено “Хашед ал шааби” - Народни мобилизационни сили.

Победите следват една след друга: Джерф ал Сахар, Амерли, Саллахеддин, Дулуей, Ятриб, Сулейман Бег, Мукдадия, Джазира... Всички тези села и градове, управлявани от “Ислямска държава”, са превзети и прочистени от бойците на “Хашед ал шааби”. Както казват някои зли езици, дори и котките на “халифата” са избити. Слуховете бързо се разпространяват. Опълченците се отнасят с хората на “халифа” не по джентълменски. Меко казано. Приказките се подхранват и от някои неприятни клипчета в социалните мрежи. Някои разправят как Абу Азраил, ангелът на смъртта, шиитският Рамбо - популярен в мрежата главатар от тези паравоенни формирования, въртял един опечен джихадист като дюнер и го режел на тънки парчета с голям нож. Друг пък пробивал черепите на заловените с бормашина... Бруталните бойци на “Ислямска държава”, които години наред сковават от страх света с кървавите си методи, на свой ред са принудени да се страхуват.

Опълченците не действат като нормални войници от казионната армия, които се колебаят да влязат в бой, мислейки не за победа, а за жените си и за заплатата в края на месеца.

“Ако тия от ДАЕШ (арабската абревиатура на “Ислямска държава” в Ирак и Леванта) са луди, ние действаме с тях като с луди.

Ние дори можем

да сме по-луди от тях”

Тези думи се приписват на самия Хади ал Амери. Явно тактиката му е успешна, защото това лято неговите хора постигнаха победи, които преди изглеждаха немислими. След като превзеха Тикрит - родното място на Саддам, опълченците стигнаха и Бейджи - град с около 150-200 хил. души население и индустриален център с петролна рафинерия на 200 км северозападно от Багдад по пътя за Мосул. Градът бе изтръгнат от хватката на “Ислямска държава”, а хората на Хади ал Амери изиграха и решаваща роля за победата при Фалуджа - най-голямата крепост на ислямистите след Мосул.

В началото на октомври, близо седмица преди старта на операцията в Ниневия, парламентът тъкмо бе принудил премиера Хайдар ал Абади да приеме оставките на ключови членове на кабинета - министрите на отбраната - Халид ал Обейди (сунит) и на финансите кюрда Хошиар Зебари. Предстояха и още промени. Точно в този решителен за Ирак момент може да се каже, че Хади ал Амери разполагаше с по-голяма власт от военен и вътрешен министър едновременно. Той бе

силов играч,

с когото всички трябваше

да се съобразяват

В цялата тази работа той, разбира се, не беше сам. Якият гръб в случая идваше от самия Касем Сулеймани - глава на страховитото подразделение “Кудс” от Революционната гвардия на Иран. Стар приятел и боен другар на Хади от годините на ирано-иракската война. Генерал Сулеймани е друга, още по-митична звезда от близкоизточния небосклон, на която се приписват безброй подвизи или злини (в зависимост от гледната точка) - навсякъде - от Сирия и Йемен през Газа и Бейрут, та чак до Бургас.

Името му бе посочено като главен поръчител на атентата срещу израелските туристи у нас през лятото на 2012 г. Месец след атентата се срещнах с тогавашния министър на отбраната и вицепремиер на Израел Моше Яалон, които в интервю заяви буквално следното: “Ние знаем кой стои зад атентата - това е Иранската революционна гвардия и по-специално бригадите “Кудс”, ръководени от Касем Сулеймани. Този човек е поръчителят. Той е отговорен за цялата кампания на терор срещу израелци, без значение от мястото”.

Моше Яалон твърдеше, че ливанската “Хизбула” в случая е само подизпълнител, но зад всичко стои този митичен генерал Сулеймани.

Разбира се, Яалон не предостави дори троха от доказателство, просто хвърли името и обвинението ей така, като една категорична декларация. По същия начин, по който неговите врагове твърдяха убедено, че той - Моше Яалон е човекът, ръководил през 1988 г. операцията в Тунис по ликвидирането на Абу Джихад (Халил ал Уазир - дясната ръка на Ясер Арафат и шеф на военното крило на “Ал Фатах”).

Каквото и да разправяха израелците, вероятно нямаше да има по-голямо признание за Касем Сулеймани от това на ЦРУ, в което го наричаха

“най-могъщия оперативен

работник в Близкия изток днес”.

Хади ал Амери не криеше нито работните си връзки, нито искреното си приятелство с ген. Сулеймани. На голяма част от фотографиите на иранския генерал, които могат да се намерят в мрежата, присъства Хади ал Амери. На някои от кадрите се вижда и Абу Махди ал Мухендис - друг много важен функционер. И той ветеран от ирано-иракската война, сражавал се заедно с Хади ал Амери и бригадите “Бадр” срещу режима на Саддам. След това ръководил “Катаиб Хизбула” - организация, все още действаща в Ирак, а и в Сирия, където се бие на страната на режима на Башар Асад. Сега той е заместник-ръководител на “Хашед ал Шааби”. В тази огромна организация, която бе узаконена със специален правителствен акт, има и други играчи. Като например Каис ал Хазали, отделил се от “Армията на Махди” на Муктада Садр и създал своя собствена паравоенна група, наречена “Асаиб Ахл ал Хак” (Лигата на праведните). Казват, че и тази “лига” била създадена пак с подкрепата на ген. Сулеймани и неговите пасдарани.

След началото на операцията в Мосул Каис ал Хазали, Абу Махди ал Мухендис и Хади ал Амери се появиха заедно с Муктада Садр в къщата му в Неджеф, давайки обща пресконференция, от която посланието би трябвало да бъде, че всички шиитски сили в страната са обединени, силни и непоколебими в похода си срещу елиминирането на “Ислямска държава” в Ирак.

Трябва да преборим това раково образувание веднъж завинаги, каза Хади ал Амери. Той обичаше да сравнява “Ислямска държава” с разни болести. Най-често с рак, понякога и с малария. И вероятно всеки път, когато е правил това сравнение, като че ли се е виждал в ролята на хирурга, който лично ръководи “лечението”.

Казват, че Хади ал Амери никога не е давал заповеди за атака по телефона от кабинета си. Всеки път, когато го е правил, е бил на фронта. Там на първа линия заедно с войниците си. И точно с това бе спечелил безпрекословната преданост на хората си и бе взел уважението и страха на враговете си.

Ето с този интересен човек ми предстоеше среща точно в 8 ч сутринта на 2 октомври. Моите придружители с черните костюми и бронираната джипка, разбира се, не знаеха къде ще бъде срещата. Уговорката бе да стигнем до супермаркет “Вавилон” в Зелената зона на Багдад, близо до свръхукрепеното американско посолство. Там трябваше да

чакаме пристигането на

бяла тойота, която

да последваме

до местоназначението

Оказа се, че интервюто ще бъде в къщата, в която Хади ал Амери живее, когато е в Багдад. Скромна двуетажна постройка, която почти не се вижда през оградата. Добра, но много дискретна охрана, която не се набива на очи. Ако предварително не знаеш кой е обитателят, би могъл да подминеш това място, без да му обърнеш никакво внимание.

Къщата е скромна и отвътре, а най-голямото предимство на пръв поглед е добре озеленената градина. Гардът ни въведе в салона за официални срещи и хубаво, че не ми взе телефона, защото в него имах една снимка, която исках да покажа на Ал Амери. Беше отпреди близо десет години, когато го срещнах за първи път в един хотел в София. На път за Чехия Ал Амери се бе отбил за кратко в България и един познат кюрд с разностранен бизнес в сферата на сигурността ми бе уредил среща. Тогава беше със сив костюм на райета, а сега явно трайно се бе върнал към бойната си униформа. Така и се появи - в маслиненозелена военна рубашка.

Хм, доста съм побелял, каза с гримаса, която наподобяваше усмивка, след като му показах старата ни снимка. Последва разговор, който се наложи да прекъснем след малко повече от час, защото в другата стая вече чакаха посланиците на Великобритания и Италия. И те искаха да питат за Мосул.

Следващите дни ми предстояха още срещи с представители на различни сили само за да се убедя окончателно колко сложна е ситуацията в страната.

Ден след срещата с Хади Амери нашата бронирана кола следваше друг автомобил, който трябваше да ме отведе в укрепеното с много стени, ограждения с бодлива тел, униформена и цивилна охрана, картечни гнезда и кучета седалище на сунитския вожд Осама Нуджайфи. Бившият вицепрезидент на Ирак и шеф на парламента бе от могъща фамилия, притежаваща част от земите на Мосул.

Брат му Атил Нуджайфи бе губернатор на провинция Ниневия, но през 2014 г. бе принуден да напусне Мосул, когато градът бе превзет от “Ислямска държава”. Нуджайфи бе лидер на “Хашед ал уатани” - Национални доброволчески сили - организация, чието име, нарочно или не, напомняше шиитските “народни” опълчения на Хади ал Амери.

В Ирак имаше и “Хашед ал Ашаир” - на племената, но в случая ставаше дума за около 4000 сунитски доброволци предимно от Мосул и околностите, които бяха тренирани от турските сили в лагера “Башика”. Правителствените антитерористични сили и националната армия трябваше да разчитат на тях, а не на шиитския “Хашед” за офанзивата в Мосул. По времето на Саддам Хюсеин фамилия Нуджайфи предпочиташе тихо да прави бизнес, странейки от политическите и обществените дела на Ирак. В именията им край Мосул се отглеждаха

най-добрите арабски

жребци в района

Най-расовите екземпляри бяха заделяни за самия Саддам и синовете му Удай и Кусай.

Мястото, където Осама Нуджайфи ме прие за интервю, изглеждаше като малък президентски палат и със сигурност отговаряше на статута, който този човек настояваше да притежава. Стените в официалната зала за приеми бяха украсени с портрети на жребци. Нещо, което бях виждал преди много години в двореца на Сапармурат Ниязов - покойния президент на Туркменистан. Любимата му порода ахалтекински жребци бе увековечена с цяла картинна галерия.

Чували ли сте за конете от породата “Ахал-теке” - много красиви животни, започнах разговора с Нуджайфи.

Най-красивите коне на света са арабските жребци, заяви той с категоричност в гласа, която ме отказа от каквито и да било спорове на тази тема.

Но така отворихме една колкото любима, толкова и болна тема за фамилия Нуджайфи. С идването си в Мосул “Ислямска държава” бе завзела земите и фермите на фамилията и така повече от 300 от тези най-красиви коне били секвестирани от “халифата”.

Осама Нуджайфи имаше още 50-ина коня в Багдад и малко в чужбина, но загубата му в Мосул очевидно бе голяма и когато говореше за това, по лицето му се четеше искрена тъга.

Според него провинция Ниневия би могла да бъде освободена лесно от “Ислямска държава”, но големият проблем щял да се случи след това заради пъстрата етнорелигиозна картина и вътрешните противоборства и вражди.

Всяка от отделните групи

не вярва на другата,

каза Нуджайфи, като бе твърде откровен и за някои от чуждите интереси, преплетени в района.

“Турция не би приела иранско влияние в Мосул, а Иран ще се опита да го направи по един или друг начин, за да си гарантира коридор от иранска територия към Сирия. За да продължи да помага на режима на Асад. Ето защо мисля, че след освобождението на Мосул ситуацията може да се влоши”, коментира Нуджайфи.

Заради проблема с туркмените, който заплашваше да се превърне в голям препъникамък за стабилността, потърсих двама депутати от иракския парламент. И двамата туркмени. Единият - Абас ал Баяти - шиит, близък на премиера Хайдар ал Абади, а другият - сунит от Киркук, където ситуацията с “Ислямска държава” и враждите между араби и кюрди допълнително усложняваха нещата.

Сунитите мислят повече за бъдещето, кюрдите искат повече земя, туркмените, язидите и шабак настояват за провинциална независимост, а Турция иска да вземе Мосул за себе си, обобщи г-н Баяти. В цялата тази каша премиерът Хайдар ал Абади трябваше да отстоява една цел - да запази Ирак в цялост.

Разговорът с Шада ал Абуси (съветник на парламентарния шеф Салим ал Джубури) внесе още детайли към и без това сложната картина. Не искам да ви описвам нещата в розово, искам да ви ги представя толкова сериозни, колкото са, защото се надяваме международната общност да разбере в каква ситуация се намираме, каза тя. Дали всичко ще свърши скоро в Ирак, за да се концентрира светът само върху проблема в Сирия?

Няма как да сме спокойни за Ирак, докато в Сирия положението е катастрофално, казва Шада ал Абуси. Но да се постигне обща стратегия за единна борба с “Ислямска държава”, и на двете места изглежда повече от трудно. Къде е проблемът, питам накрая младата жена. Тя ме поглежда сякаш ми казва с очи “О, наивни човече, нима не знаеш”, после чувам най-простото обяснение на света: Тук са американците, а там са руснаците.

Хади ал Амери: Трябва още време за Мосул, Обама бърза

- Г-н Амери, готови ли сте за операцията в Мосул, сега ли е най-подходящият момент за атака?

- Ситуацията в провинция Ниневия е много сложна и времето за такава операция не е подходящо.

- Защо, къде виждате най-големия проблем?

- Най-големият проблем е хуманитарният. В Мосул живеят много хора, повече от един милион души. Никой не е подготвен за такъв бежански поток, който може да се получи при атаката на града. Идва зима. А всички тези хора, които бягат от града, няма да има къде да отидат.

- Чух, че се подготвя вариант за коридор към Дохук, вярно ли е това?

- Към Дохук или другаде, няма значение, защото никъде няма достатъчно добре подготвени условия, където тези хора да получат убежище.

- Интересно е да слушам човек като вас, който е преди всичко боец, как се е загрижил толкова за бежанците.

- Бежанците са най-важният проблем в тази операция.

- Говорите като някой европеец, защото ние в България и Европа се интересуваме преди всичко да не дойдат нови бежанци, иначе какво правите тук в Ирак или в Сирия, не ни пука много.

- Ами тогава ще ви пратим един милион бежанци, за да се поинтересувате.

- Да оставим шегата настрана, какви могат да бъдат вариантите за операцията в Мосул?

- Има два варианта. ДАЕШ да се откажат да се съпротивляват и да напуснат града или да останат и да се бият до последно.

- Да речем, че останат. Вие сте водили много битки с тях, каква ще е тактиката им?

- ДАЕШ използват партизански тактики. Копаят тунели, залагат импровизирани експлозиви, имат и укрепени отбранителни линии със снайперисти и картечни гнезда, фортифицирани срещу атака по въздух. Те водят партизанска война и ако ние използвахме класически военни методи срещу тях, щяха да са ни нужни години, за да ги победим.

- А вашата тактика каква е? Как ги победихте във Фалуджа например?

- Ние ги заобикаляме, ограждаме териториите им и ги притискаме. Във Фалуджа откъснахме първо Ал Карма на изток, после Саклауия от север и оставихме коридор на югозапад, откъдето цивилните да се изтеглят от Фалуджа. Там не беше изстрелян и един куршум. В самия град влязоха специалните сили, армията и полицията, за да няма обвинения към “Хашед ал Шааби”.

- Такива обвинения ще има и сега в Мосул вероятно? Ще кажат, че шиитските милиции от “Хашед ал Шааби” ще вземат земята и къщите на сунитите?

- Тези гласове, които казват, че ние искаме да превземем земите на сунитите, не трябва да бъдат чувани. Това са зловредни гласове, които целят да внесат разделение. В “Хашед” има не само шиити, има и сунити, араби и туркмени, има даже и християни. Сега е време, в което трябва да оставим различията си настрана. Имаме само един враг и това е ДАЕШ. Това е единствената ни задача сега. Нищо по-важно няма. Политическите различия имат негативна роля за стабилността на Ирак. Ние имахме идея да стигнем до Мосул още в началото на месец юни, преди да започне Рамазанът, и след това да атакуваме.

- Защо не се получи?

- Заради политическите различия най-вече се получи това голямо забавяне. Ние казахме на политиците, ако някой иска и може да победи ДАЕШ - нека да заповяда. Ние жертваме кръвта на нашите синове, за да освободим родината си от ДАЕШ.

- Сега, изглежда, политиците са решили, че е най-подходящият момент за атака, а вие казвате, че не е.

- Подходящ момент е за Обама. Тази операция се прави, защото той бърза да приключи, докато не е изтекъл мандатът му в Белия дом.

- И сега участвате в операцията заедно с американците и коалицията, за да угодите на Обама?

- Ние не сме ангажирани в нито една операция, в която участват американците! Дори когато превзехме Тикрит, те бяха много ядосани. Казаха, че не сме искали да споделим тази голяма победа с тях.

- Премиерът Абади беше казал, че до края на годината “Ислямска държава” ще бъде изчистена от Ирак.

- Не мисля, че ще можем да приключим до края на годината, особено ако има различия и ако правителството не намери начин да се справи с кризата, за да се подкрепи военната операция. Обещанията са важни, но действията са най-важни. Трябва сериозна подкрепа.

- Какво смятате за обособяването на територия, в която сунитите да имат свое управление?

- Кантоните - това не са нашият сценарий. Някои елементи, които искат да направят Израел най-силната държава в региона, говорат за кантониране на Сирия и Ирак. Ние няма да позволим това! Може би в Ирак има политици, които си мислят, че това ще се случи, но никога няма да има нещо такова! Няма да приемем подобен сценарий и никога нама да бъдем разделени. Ще преборим това раково образувание, което яде от тялото на страната ни, и Ирак ще остане единен.

- Направило ми е впечатление, че често сравнявате “Ислямска държава” с някаква болест.

- Да, защото наистина е болест. Като раково образувание, което атакува организма на човек и ако не го пребориш веднъж завинаги, то смъртоносните му клетки плъзват навсякъде, разпространяват се из цялото ти тяло и накрая те изяждат отвътре. За тялото на света ДАЕШ са като смъртоносни ракови клетки. Днес са в Сирия и Ирак, утре ще са в Европа и няма да спрат, докато не унищожат целия свят. Затова ние трябва да ги унищожим! Напълно! Още от първия ден, когато се появиха в Сирия, ние знаехме, че ще дойдат и при нас. И това се случи. В момента, в който станаха силни там, те се възползваха от слабостта на Ирак и политическата разделеност и дойдоха. Предупреждавахме и всички европейски посланици, че тази болест ще стигне и в Европа.

- Сега се биете срещу “Ислямска държава”, а преди години се биехте срещу режима на Саддам Хюсеин. Има ли нещо общо между тях, защото в много анализи се споменава за базата и кадрите на партия “Баас”, част от които сега са в услуга на ислямистите.

- “Баас” отвори пътя и подготви почвата на ДАЕШ в Ирак. Затова те се разпространиха толкова бързо тук, защото получиха подкрепата на “Баас”.

- А има ли пряка връзка между тях?

- Тялото на даеш е всъщност тялото на “Баас”. Всичките ни анализи и информации се потвърждават - военното ядро на ДАЕШ се състои до голяма степен от офицери на Саддам. Защото споделят общи идеи.

- Но баасистите едно време твърдяха, че са арабски социалисти, а ДАЕШ са ислямски радикали.

- Общото между тях е, че и едните, и другите са радикали. Те отричат правото на другите, не могат да живеят с другите. “Баас” отричаше и забраняваше останалите партии. Убиваше всички опоненти. ДАЕШ сега също отказва да живее с другите. Ако не си като тях - убиват те. Повечето опитни водачи и бойци на ДАЕШ са били баасисти и офицери от режима на Саддам.

- А не се ли случи всичко това, защото сунитите след Саддам Хюсеин бяха маргинализирани, бяха изхвърлени на улицата, армията бе разпусната?

- Армията на Саддам не можеше да бъде запазена. Тя беше милион и половина души. Няма как да я запазиш на 100%. Но в сегашната иракска армия повечето офицери са били такива и по времето на Саддам.

- А защо сега в Ирак малцина се записват в редовете на националната армия, докато всички млади мъже искат да са доброволци при вас в “Хашед ал Шааби”?

- Попитайте хората. Участието в “Хашед” е по желание, а много хора искат да се включат. Ние се грижим за доброволците. Не издаваме заповед да влязат в бой, освен ако не сме заедно с тях. Те все пак са доброволци, не професионални войници. Не искаме да ги загубим, да ги похарчим залудо. Мисля, че те го оценяват.

- Смятате ли, че ще се отървете толкова лесно от “Ислямска държава”?

- Можем да ги елиминираме като сила, но това няма да е достатъчно. Трябва да се борим с идеологията, която споделят, с начина им на мислене. Проблемът е дълбок и се корени в това, което преподават в уахабитските училища. Оттам тръгва болестта. И точно този факт светът не иска да чуе и разбере.

Преди няколко дни дискутирахме със Сайед Аммар ал Хаким (шиитски духовник, лидер на Националния алианс) за новото поколение, което расте в Сирия, а и у нас в Ниневия. В тези райони, които са под техен контрол ДАЕШ обучават младото поколение в уахабитски училища. Преподават им тази зловредна идеология, която промива мозъците на младите и която клейми всеки друг, всеки различен като неверник. Идеология, която ги кара да убиват другите, да проливат кръвта на западняците и европейците. Докато тези идеи са живи и се разпространяват, ще имаме нови и нови поколения терористи. Вчера беше “Ал Кайда”, днес е ДАЕШ, утре никой не знае. Дори да унищожим терористите, по-важно е да унищожим тяхната идеология, защото всичко е в идеите. Не е достатъчно само да спреш финансирането, както казват европейците. Много по-важно е да се прекъсне нишката на тази зловредна идеология. Уахабизмът е коренът на заразата, затова трябва да преследваме тези хора и техните училища. Ние знаем къде са тези училища, всички знаят къде са, но политическите интереси доминират. Европа и Западът трябва да разберат веднъж завинаги това.

Хасан Туран, депутат от Киркук, туркмен сунит:

Никой не мисли за деня

след “Ислямска държава”

- Г-н Туран, какви са проблемите, с които Ирак се сблъсква в навечерието на операцията в Мосул?

- Имаме три големи проблема. Първо, ДАЕШ контролира все още големи части от Ирак. Второ, имаме проблем с бюджета заради падналата цена на петрола и лошата политика на предния премиер, когато се харчеха много пари в проекти, които и до днес не са завършени. Това, което виждате в Багдад, в голямата си част, може би 95%, е от времето на Саддам. Нищо ново не е построено. Третият проблем е хуманитарен. Имаме 3,5 милиона, които са напуснали домовете си. Това е огромен брой разселени хора както вътре, така и извън страната. Имаме бежанци в Йордания, Турция, в страните от Залива. Други се опитват да достигнат Европа. Всеки от тези проблеми съдържа множество по-малки, а нещастието е, че няма общо виждане за разрешаването им.

- А за Мосул кой е най-големият проблем?

- Никой не мисли за денят след “Ислямска държава”. Ниневия има много компоненти - араби, кюрди, туркмани, религиозни деноминации - шиити, сунити, да не забравяме язидите. някои от тези групи имат сериозен проблем помежду им. Някои бяха с ДАЕШ и извършваха престъпления срещу другите. Как тези хора ще живеят заедно? Никой не говори за това. Само в Мосул има между милион и милион и половина души. Как тези хора ще напуснат града? Има ли сигурен коридор? И ако успеят да напуснат, къде ще отидат? Имат ли правителството и международните организации капацитет да построят лагери? Тези, които са налице, ще поемат не повече от 10 хил. души, а в случая говорим за милион. Няма общо мнение и на външните фактори, а вътре различните блокове в Ирак се опитват да гледат на борбата с ДАЕШ като на някаква инвестиция в бъдещето - за повече власт, повече територии. Шиитските партии и милиции се надяват да увеличат териториите, които сега контролират. Също и кюрдите, които са хвърлили око на Киркук и други важни зони в Мосул и околността.

Аз съм от Киркук, където част от територията е под контрола на ДАЕШ. Сега се чудим кой е по-големият проблем - ако Пешмерга дойде да ни освободят от ДАЕШ или ако дойде “Хашед”. Затова многократно искахме от иракското правителство да направи смесени сили от хора от провинция Киркук - араби, кюрди и туркмени. Не мога да разбера как ще тръгнем срещу ДАЕШ, след като сме разделени от самото начало. И как ще намерим решение за живот след ДАЕШ? Всички тези въроси се отнасят и за Ниневия.

- Твърде много въпроси, виждате ли някакъв отговор?

- Всичко това е резултат от лошата политика на предишното правителство и лично на премиера Малики. Той бе основната причина за идването на ДАЕШ.

- Това е отговор на въпроса кой е виновен, а отговор за бъдещето виждате ли?

- Ако не се промени отношението и правителството в Багдад не даде повече права и възможност за действие на регионите и провинциите, не съм сигурен каква страна ще сме след 10 г. Кюрдите могат да кажат, че се отделят с техния петрол. Или пък да имаме трето и четвърто поколение ДАЕШ.

- Мислите, че след ДАЕШ ще има проблеми между отделните малцинства?

- Да, това е много вероятно. Защото сигурни ли сме, че ще можем да контролираме границите на провинциите? Сигурни ли сме, че ще можем да осигурим на хората да се завърнат по къщите си? Ще ви дам два примера. Първият е от Джарф ал Сахар - намира се между Багдад и Вавилон. ДАЕШ контролираха този райнон, населен предимно от араби сунити. “Хашед ал шааби” прочисти района от ДАЕШ, но хората не могат да се завърнат по къщите си.

- Защо?

- Защото не им позволяват.

- Кой не им позволява?

- “Хашед” не им позволяват, защото хората са сунити, а районът е под контрола на шиитските милиции. Същото се случва и с туркмените в Туз Хурмату на юг от Киркук (на 70 км). Имаме 3 големи подрайона с туркмени, които бяха под контрола на ДАЕШ и хората не могат да се завърнат, защото не ги пускат. Взеха им къщите, окупираха земята. Някои от местата са изцяло разрушени. Например в Бейджи или Синия. Там са разрушени къщите. Ако шиитската коалиция иска да задържи властта в ръцете си и да запази целостта на Ирак, тя трябва да промени начина и идеите си за администрация на страната. Трябва да работи за децентрализация и да даде повече права и власт на регионите и провинциите. И трябва да работи за укрепване на доверието с останалите групи. Ако кюрдите искат да живеят в мир в териториите, които са под техен контрол в Ниневия и Киркук, също трябва да помислят за нова политика с туркмените и арабите, а не да държат цялата власт за себе си. В Киркук няма общо управление, всички позиции са в ръцете на кюрдите. Само те контролират петролните полета и експортират петрола. Сигурността е в техни ръце. Ако искат мир, трябва да работят за диалог с останалите общности, иначе в Ирак няма да има единство.

- Като ви слушам, започвам да се колебая за успеха на операцията в Мосул. Колко според вас ще отнеме цялата работа?

- Обама иска да завърши това преди края на мандата си. Но мисля, че е нужно повече време, подготовка и обща стратегия между отделните компоненти. И това трябва да включва и визия за бъдещето. Не виждам сериозни стъпки в тази посока, всички говорят само за настоящата операция. Надявам се всичко да завърши скоро, но не вярвам, че ще успеят да превземат лесно града. ДАЕШ ще се бие в Мосул, защото това е последната им крепост. За тях това място има и символно значение. Халифатът бе обявен там, в столицата на Ниневия. А мисля, че американците целят само предизборна показна акция.

- В Тал Афар как ще се развият събитията? Там туркманитте сунити подкрепят ДАЕШ, а туркманите шиити са с “Хашед”.

- Лично съм говорил и с американците, и с ООН да се предприемат стъпки за разговори между двете групи. Засета няма успех. Още преди година се опитвах да направим това, но никой не ме послуша. Идеята ми бе да се създадат смесени сили от туркмени сунити и шиити, хора, които са извън Тал Афар. Има такива хора, те живеят в Кербала, в Киркук, Дохук, в Иракски Кюрдистан, в Турция. Да съберем тези хора в обща сила и да воюват с ДАЕШ заедно. Иначе вътре на място нито едната от двете групи не ще приеме другата. В същото време “Хашед” подготвят сили да завземат Тал Афар. Като туркмен се надявам, че правителството няма да позволи “Хашед” да отидат там с хора, които не са от Ниневия. Дано помислят разумно и изпратят само хора, които са местни. Иначе ще е катастрофа.

Абас ал Баяти, депутат туркмен шиит:

Премиерът се бори

да запази Ирак цял

- Г-н Баяти, според вас кое е най-важното в операцията в Мосул?

- Има три важни точки, които трябва да бъдат взети предвид при операцията в Мосул. Не трябва да се допускат улични боеве, не трябва да се допускат загуби сред цивилните и трето - не трябва да има големи загуби сред силите за сигурност. Трябва ни бърза и окончателна победа.

- Възможно ли е това?

- Защо не, в наша подкрепа имаме самолетоносача “Шарл дьо Гол”, американците и останалите международни сили. Имаме 15 хил. души от “Хашед ал шааби”, които трябва да влязат в Мосул. Говоря за местни хора. Сред тях има туркмени, християни, шабак, язиди, араби сунити... Освен това армията, спецчастите и полицията, които трябва да извършат операцията.

- ДАЕШ обаче ще иска да се бие по улиците, ще сложи мини, ще вземе цивилни за заложници, ще се опита да убие възможно най-много от тях и от войниците. Как ще успеете да постигнете целта си за бърза и успешна кампания?

- Разчитаме на хората от Мосул. Те не искат ДАЕШ. Те са граждани, не са религиозни, като хората в Багдад са. Мосул е вторият по големина град, там е вторият университет. Хората там мислят различно и ще се противопоставят. Само чакат началото на операцията. Ние се нуждаем от тяхната помощ и без тях няма да успеем.

- Но проблемът ще е след това в Тал Афар и Синджар?

- Не, след Мосул всичко ще е приключено. Нямаме проблем със Синджар. Нашият проблем е с Турция и лагера “Башика”, защото турците не искат да се изтеглят.

- Вие може да нямате проблем със Синджар, но там е ПКК, а турците определено имат проблем с това?

- Да, ПКК са в Синджар, но това не би трябвало да е проблем за турците, защото Синджар е навътре в територията на Ирак, не е на границата с Турция.

- А изчистихте ли споровете с Пешмерга?

- Това беше тема на разговора между премиера Абади и Масуд Барзани. Иракската армия дори може да влезе през Кюрдистан. Пешмерга ще помогнат на правителството за освобождението на Мосул, но ще се завърнат в териториите си в Кюрдистан, без да остават или завземат територии. Защото в Мосул живеят араби и са много чувствителни по този въпрос.

- Къде е най-големият проблем според вас?

- Твърде много адженди има. Правителството просто иска да освободи Мосул от ДАЕШ. Сунитите мислят повече за бъдещето, кюрдите искат повече земя, туркмените, язидите и шабак мислят за провинциална независимост, Турция иска да вземе Мосул за себе си. Виждате колко различни интереси, а премиерът Абади трябва да запази Ирак в цялост.

Шада ал Абуси, съветник на шефа на парламента:

Турция иска Мосул

за себе си

- Като съветник на председателя на парламента как бихте описали ситуацията в страната?

- Сложна. Такава е и в парламента. Първо имаше демонстрации, искащи правителството да започне незабавни реформи. После депутати от различни групи се обединиха в нов блок - т.нар. реформатори, които за един месец успяха да отстранят двама министри - финансовия и на отбраната.

- Точно преди офанзивата в Мосул правилно ли беше да се махат ключови министри?

- В този блок има депутати от различни групи, както казах - шиити, сунити, кюрди... По принцип исканията им за реформи са правилни, но не трябва да забравяме, че страдаме от ДАЕШ. Добре е да има опозиция, но мнозинството трябва да позволи на премиера да работи, не да му връзва ръцете. Те искат от премиера да извърши реформите, но това не може да се случи изведнъж. Това е процес. В същото време г-н Масуд Барзани, лидерът на Иракски Кюрдистан, пристигна в Багдад и не бих казала, че е доволен от смяната на финансовия министър Хошиал Зебари. Другият проблем, по който Барзани е в Багдад, е да дискутира с премиера Абади това, което ще се случи след операцията в Мосул. Има гласове да се раздели Ниневия на 6 провинции, а други искат да се запази една провинция. Сунитският блок настоява за запазването на една провинция и смята да внесе резолюция в парламента.

- Не беше ли редно първо да се разберат и след това да започне операцията?

- Да, това е логично. Трябва да сме обединени преди операцията. Малцинствата трябва да имат гаранции за защита, иначе те ще напуснат. Особено язидите и християните. Трябва да се прокарат и съответните закони за защита. След ДАЕШ те казват, че не могат да живеят със сунитите. Не защото всички сунити са подкрепяли ДАЕШ, но просто между тях има недоверие. Мисля, че Амар ал Хаким, който стана шеф на Националния алианс, ще насърчи другите шиитски блокове и заедно със сунитите и кюрдите да се намери път към единство.

- Има ли план какво да се прави след това?

- Имаше среща между президента, премиера, шефа на парламента и председателя на висшия съдебен съвет. Резултатът от тази среща може би ще е ключът към това как да се подходи и какво да се прави след освобождението на Мосул. Но според мен как ще се върнат бежанците след операцията, това е най-големият проблем.

- Колко ще са бежанците?

- Между 750 хил. и 1 милион от цялата провинция. Преди няколко месеца имаше идея да се направи лагер на границата с Кюрдистан, но без да се влиза на територията на автономния регион, защото бежанците ще са много.

- Кога очаквате да приключи операцията?

- Премиерът каза до края на тази година, но можем да очакваме всякакви извънредни събития и условия, защото би трябвало да защитим границата между Сирия и Ирак. Иначе ДАЕШ ще се върнат. Убедена съм, че борбата трябва да бъде и в двете страни. Няма как да сме сигурни, че сме приключили с тях тук, докато те са в Сирия.

- А как ще успеете да запазите мира между отделните етнически и религиозни групи, така че те да не се обърнат една срещу друга?

- Точно по тази причина политическите разговори преди това са важни. Има територии, които са тема на спор между Кюрдистан и централното правителство. Също и територии, за които кюрдите и арабите сунити спорят, а проблемите между кюрдите и шиитите са още по-големи. Кюрдите се противопоставят на участието на “Хашед” в операцията. И да не забравяме и друго предизвикателство - турските сили.

- Турците искат да защитят туркмените вероятно?

- Не е само това. Опасяваме се, че имат аспирации към земята, бленуват за завръщането на Османската империя.

- Вярвате ли в това наистина?

- Така мисля. Това е голям проблем за нас и трябва да сме внимателни. Ние многократно призовавахме Турция да се върне в своята територия - и чрез външния министър, и чрез премиера, но те не послушаха и останаха.

- Вероятно имат и друг проблем в Ирак и той е свързан с ПКК, които са в Синджар.

- Така е. Вижте, аз не искам да ви давам розова картина. Казвам ви реалността такава, каквато е. Защото се надявам вие, медиите, и международната общност да окуръжите Турция да напусне нашата територия. България също би могла да помогне, вие сте в добри отношения с Турция.