Америка гласува, 538 електори избират новия президент

https://www.24chasa.bg/novini/article/5857649 www.24chasa.bg
На 8 ноември американците ще гласуват за нов президент и вицепрезидент, които ще бъдат избрани от 538 електори. От тях зависи кой ще влезе в Белия дом - Хилари Клинтън или Доналд Тръмп.

Досега четирима са влезли в Белия дом, без да получат мнозинство в т.нар. народен вот

Днес, 8 ноември американците гласуват за следващия си президент - Хилари Клинтън или Доналд Тръмп.

Президентът и вицепрезидентът на САЩ не се избират пряко от народа, а индиректно, от специална Избирателна колегия - институция, регламентирана в американската конституция.

Те са единствените изборни федерални служители, за които е предвидено това изключение. Избирателната колегия избира само президента и вицепрезидента.

В нея има представители на всичките 50 щата. Колкото са представителите на щата в Конгреса, толкова са и представителите на щата в Избирателната колегия. През 1964 г. е приета 23-ата поправка на конституцията, по силата на която федералният окръг Колумбия, където е столицата Вашингтон, получава правото да има трима представители в колегията.

Затова тя има 538 членове, наричани електори (избиратели на английски) - сборът от броя на членовете на Камарата на представителите (435), известни като конгресмени, на сенаторите (100 - по двама от всеки щат), и тримата представители на окръг Колумбия.

Всеки щат

има толкова

електори,

колкото са

конгресмените му,

плюс още двама,

колкото са сенаторите от всеки щат. Броят на конгресмените се определя пропорционално на населението в съответния щат.

Калифорния - щатът с най-голямо население, над 36 млн. души, има най-много конгресмени (53-ма) и двама сенатори. Затова има и най-много електори - 55. Второ място заема Тексас с около 26 млн. население. Щатът има 36 конгресмени и двама сенатори, а в Избирателната колегия - 38 души. Следват Ню Йорк и Флорида с по 29 електори.

Най-малко населеният щат е Уайоминг. В него живеят около 570 000 души и затова има само трима електори, колкото има и окръг Колумбия. Това е минималният брой гласове, които един щат има в Избирателната колегия. По толкова са представителите в нея на още шест щата - Монтана, Северна Дакота, Южна Дакота, Върмонт, Делауеър и Аляска.

На 8 ноември американците, гласувайки за президент и вицепрезидент, ще определят електорите от щата си, които по-късно, формално, ще изберат президент и вицепрезидент. Кандидатът, спечелил изборите в щат с обикновено мнозинство, получава всичките гласове на щата в Избирателната колегия. Кандидатът, спечелил мнозинство в Калифорния например, получава всичките 55 електори от щата. Това важи за 48 от 50-те щата.

Изключение правят Мейн и Небраска, които разпределят гласовете. Те използват пропорционалната система, при която щатът се разделя на избирателни окръзи. Победителят във всеки окръг получава по един електор, а победителят на щатско ниво - два гласа в Избирателната колегия.

През 2008 г. Небраска за първи път раздели електорите си. Републиканецът Джон Маккейн получи 3 гласа в колегията, а демократът Барак Обама - един.

Близо 40 щата се считат за бастиони на демократите и републиканците. На практика кандидатите се борят за

няколко ключови

щата с различен

брой гласове

в Избирателната колегия - Флорида, Охайо (18), Северна Каролина (15), Вирджиния (13) и други.

След гласуването на 8 ноември, от което зависи изборът на електорите в Избирателната колегия, става ясно кой ще е следващият президент на САЩ. Но официално той се определя по-късно. В първия понеделник след втората сряда на декември електорите ще се съберат в столиците на своите щати и формално ще гласуват кой да е президент.

Електорите се номинират от партиите, чиито кандидати се борят за Белия дом. По конституция като членове на Избирателната колегия те

са свободни да

гласуват за

кандидат

президента,

когото

одобряват

На практика обаче те предварително обещават да гласуват за кандидата на партията, която ги е номинирала. Според установилия се обичай гласуват именно за него.

27 щата и окръг Колумбия имат закони, с които задължават електорите да гласуват така, както е гласувало населението на щата. Но тъй като конституцията не ги задължава да правят това, има възможност, ако сметнат за необходимо, да подменят вота на избирателите.

Непрекият избор е заложен в конституцията на САЩ от 1787 г. По онова време първите 13 щата не са се доверявали на избирателите при избора на президент на съюза. Задачата е била поверена на Избирателната колегия. Затова невинаги непрекият избор отразява вота на населението.

През 2000 г. например демократът Ал Гор спечели повече гласове в т. нар. народен вот (броя на пуснатите бюлетини в национален мащаб) от републиканеца Джордж Буш-младши. В Избирателната колегия обаче спечели Буш - той взе 271 гласа срещу 266 за опонента си, след като победи с крехка преднина във Флорида, и стана президент.

В американската история има още трима президенти, които са избрани, без да получат мнозинство в т.нар. народен вот. Това са Джон Куинси Адамс (1824 г.), чийто опонент е бил Андрю Джаксън, Ръдърфорд Бърчард Хейс (1876 г.), предпочетен пред Самуел Тилден, и Бенджамин Харисън (1888 г.), състезавал се със Стивън Гроувър Кливланд.

Критиците на непрекия избор твърдят, че Избирателната колегия е архаична. Поддръжниците пък се мотивират, че тя е отличителна черта на федерализма в САЩ и защитава правата на по-малките щати.

12-ата поправка на конституцията предвижда всеки електор да подаде един глас за президент и един глас за вицепрезидент. Тя изисква още президентът и вицепрезидентът да не са от един и същи щат.

Кандидат-президент трябва да получи 270 гласа в Избирателната колегия, за да влезе в Белия дом.

Ако гласовете в колегията се разделят поравно - всеки кандидат получи по 269 гласа, следващият президент се избира от Камарата на представителите, а вицепрезидентът - от Сената.

В тази ситуация конгресмените на всеки щат трябва да вземат единно решение как да гласуват, защото всеки щат има само един глас. Досега долната камара на Конгреса два пъти е избирала президент - Томас Джеферсън през 1800 г. и Джон Куинси Адамс през 1824 г.

Когато Сенатът избира вицепрезидент, всеки сенатор гласува от свое име, а не от името на щата си. Досега

Сенатът е

избирал само

веднъж

вицепрезидент

- Ричард Джонсън през 1836 г. за вице на Мартин ван Бюрен.

След като електорите гласуват в столицата на щата си, проверените и запечатани списъци с гласовете им се изпращат до председателя на Сената. Той ги отваря на общо заседание на двете камари на Конгреса на 6 януари. Ако 6 януари се пада в неделя, това се прави на 7 януари.

Тогава имената на президента и вицепрезидента се обявяват официално. Те полагат клетва и поемат официално поста на 20 януари.

Защо първият вторник след първия понеделник на ноември

За разлика от повечето държави, където изборите се провеждат през уикенда за удобство на гласоподавателите, американците дават своя глас в първия вторник след първия понеделник на ноември. Във вторник те избират не само президент и вицепрезидент - тази година вотът се пада на 8 ноември, но и “депутатите” си в Камарата на представителите (долната камара на Конгреса) и в Сената.

През по-голямата част от историята си Америка е била аграрно общество. Затова законодателите са решили, че ноември е най-удобният месец фермерите и селскостопанските работници да отидат до урните. Есенната реколта е прибрана, а зимата още не е дошла и не затруднява пътуването по черните пътища.

Вторникът е предпочетен пред понеделника за изборен ден заради дългите разстояния, които повечето американци от отдалечените райони е трябвало да пропътуват до центъра на окръга, за да гласуват. Нужни са им били един ден за отиване, един за гласуване и един за връщане.

Ако вотът е в понеделник, ще трябва да пропуснат неделната църковна служба. Тръгнат ли пък след нея, няма да стигнат навреме до урните в понеделник. Сряда пък не ставал, защото бил пазарен ден.

Две са причините изборите да не са на първи ноември. Едната е, че тогава е Денят на Вси светии и католиците ходят на литургия. Втората - че тогава търговците правят счетоводния си баланс за предходния месец. Законодателите се притеснявали, че финансовият успех или неуспех на предходния месец може да окаже влияние на вота.

Провеждането на федералните избори в САЩ в първия вторник след първия понеделник на ноемри е установено със закон - от 1845 г. за президентските избори, от 1875 г. за Камарата на представителите и от 1914 г. за Сената.