“Орисия” влезе в класацията
“50 златни дивиди филма" на “24 часа”
Никола Корабов умира в 16,20 часа на 10 ноември. “Възприехме го като някакъв негов тих протест срещу фалша на годините, които посрещнахме с толкова надежди след тази дата”, каза за “24 часа” по-малкият син на режисьора Александър.
Той, по-големият му брат Никола и майка им Капка са заедно през последните часове на Корабов. “Колкото повече скърбите, толкова ми е по-тежко да си тръгна от този свят...”, казва в един момент той. “Добре, няма да мислим за смъртта, ще празнуваме живота”, отговаря Александър. “Татко сякаш усети някаква лекота и кротко издъхна”, каза ми още синът.
За последен път
видях Никола Корабов
в началото на април миналата година. Срещнахме се за интервю в едно заведение до някогашното кино “Изток”. От прозорците се виждаше фигурата на близкия му приятел Радой Ралин с разветия шал и котето в краката му, изваяни от Божия дар на Георги Чапкънов-Чапа.
Корабов носеше със себе си папка и обясни, че вътре е последният вариант на сценария му за Сашо Сладура. Отивал да го размножи на ксерокс и да даде един екземпляр на продуцента.
Режисьорът искаше да направи филм за големия музикант и страдалец от комунизма Сашо Сладура и казваше, че това ще бъде неговото сбогуване с киното. Беше участвал в сесия на Националния филмов център за субсидия, но на проекта не му достига само един глас, за да премине бариерата. Това не отчайва Корабов и той продължава да работи по текста. Каза ми:
“Дал съм си вътрешно обещание - не някакви клетви и заклинания, а съм си казал, че докато не направя филм за Сашо Сладура, друго кино не искам да правя. Колкото и абсурдно е на тази възраст да искам да снимам филми...”
Тогава той беше на 86 г., но казваше, че продуцентът му - с 40 години по-млад от него, все му давал за пример един португалски режисьор, който и на 100 години продължавал да прави филми.
Уви, смъртта не позволи на Корабов да изпълни заветната си мечта - да разкаже историята на един свободен човек в несвободно време. “Нямаше сила, която да накара Сашо Сладура да измени на свободата - каза Корабов. - Още на другия ден след 10 ноември 1989 г. си рекох, че е дошло времето да разкажем за този свободен човек, за неговата свръхтрагична участ. И се заех да се срещна с всички живи хора, които могат да разкажат за него...”
Никола Корабов е роден на 7 декември 1928 г. в Русе. Завършва кинорежисура в Москва през 1956 г. Още докато е студент - през 1952 г., прави документален филм за Вапцаров. Веднага след дипломирането си режисира (заедно с Дучо Мундров) филма “Димитровградци”. През 1959 г. излиза първият му самостоятелен филм - “Малката”, доста модерно заснет за времето си.
Режисьорът става много известен, след като снима филма “Тютюн” по едноименния роман на Димитър Димов, който излиза на екран през 1963 г. Същата година е показан и на международния фестивал в Кан, където Коканова и Корабов минават по червения килим.
За този филм с Корабов бяхме говори няколко пъти. Знаех каква борба е водил той с художествения съвет на киностудия “Бояна”, който, с изключение на трима души, е против Невена Коканова да играе Ирина.
Аргументите са, че с тази авантюра Корабов ще провали сценария, ще дискредитира романа “Тютюн” и ще пропилее напразно парите. Положението спасява Димов, който с целия си авторитет подкрепя режисьора в избора му на Коканова за ролята.
При всичките ни разговори Корабов сякаш не довършваше цялата история около снимането на филма и играта на актрисата. Един път ми каза:
“Нека всичко това
да си остане
една моя тайна...”
На последния ни разговор пак отворих дума за това. Корабов каза: “Аз разгадах тайната на Невена. При тази нейна дарба на женственост, на чар, на вътрешна красота, не само външна... Аз го разгадах! Усетих го. И си казах - хайде да опитаме. Този чар на Невена трябваше да се извади, отвътре да се изтегли от нея, да се разработи. Направихме го заедно и се получи най-силният образ в българското кино...”
Следват два филма, за които режисьорът яде много бой от идеологически и други зорки комисари. “Вула” е заснет по собствен сценарий на режисьора и излиза през 1965 г.
Партийният орган
“Работническо дело”
излиза с огромна
разгромна статия
- “Има ли филмова критика у нас и защо тя мълчи?”.
В деня на излизането на този брой го среща Радой Ралин, който вече си е купил вестника и му показва написането. Режисьорът се почувствал като ударен с чук в главата. Радой написва на бялото поле на вестника следната епиграма: “Една нула изплюла хула за “Вула” и подарява вестника на приятеля си.
А филмът разказва в притчова форма историята за сватбата на Антон Попов с приятелката му Росица, малко преди той, Никола Вапцаров и техните четирима другари да бъдат разстреляни в гарнизонното стрелбище на София. На московския кинофестивал “Вула” печели наградата на журито.
Същото се случва и след “Свобода или смърт” (1969), заснет по сценарий на писателя Васил Попов. Критиците грабват най-острите си пера, режисьорът е наречен национален нихилист. Но филмът е гледан от милион и 200 хиляди зрители само за месец.
Следват филмите му “Гневно пътуване”, “Иван Кондарев” и “Юлия Вревска”, в който за главната женска роля Корабов ангажира голямата руска актриса Людмила Савелиева. Партнира й Стефан Данаилов.
Филмът му “Орисия” влезе в дивиди класацията на “24 часа” “50 златни български филма”. Той е заснет по разказа на Николай Хайтов “Дервишово семе” и печели няколко международни награди.
Големият американски режисьор
Алън Пакула прави
пред следното
признание
пред Корабов : “През целия филм нещо ме стискаше за гърлото - аз преживявах с главния герой, съчувствах му, аз бях той. Този филм кара етническото, фолклорното да прерасне в общочовешко, дори да предложи на света на двата лагера алтернатива как да живеят. “Орисия” особено ме трогна и впечатли със своята фантазия и въображение...”
Според Пакула ако момичето в главната роля (непрофесионалистката Мария Христова) е в Америка, ще влезе в първата десетка на младите киноактриси.
Синът Александър разказа, че до последно баща му живеел и работел нa “мах” и че освен сценария за Сашо Сладура баща му работел по още няколко проекта. “Целият му архив ще бъде прегледан и подреден, някои от най-интересните снимки от живота на режисьора - качени във фейсбук”, каза Александър.
Екипът на “24 часа” изказва своите най-искрени съболезнования на семейството на Никола Корабов.
Поклонението ще се състои днес, събота, от 14,30 часа в столичния храм “Св. София”.