Столицата е лидер с 25 000 лв. БВП на човек
- Как в изследването на Института за пазарна икономика за регионалните профили на развитие стигнахте до извода, че София вече е в Европа по доходи, г-жо Николова?
- Това заключение е направено на база на данните за БВП на глава от населението в София и съответно средноевропейското ниво на този показател. Вижда се, че средностатистическият гражданин на София по доходи достига същото ниво в Европейския съюз. Това е статистическа величина и не означава, че всички софиянци са средноевропейци по доходи. Факт е обаче, че София расте с много бързи темпове през последните години. Тя концентрира все по-голяма част от икономическата дейност в страната. Вече близо
40% от БВП на
страната се
произвеждат в София
Този дял постоянно расте. Само преди няколко години - през 2006 г., по доходи София е била на 80% от средното в ЕС. Което потвърждава бурния растеж през последните години.
- На какво се дължи този бурен растеж?
- На няколко сектора, които дърпат напред софийската икономика, привличат инвестиции, създават хиляди работни места. Тези сектори са - на първо място,
IT индустрията,
разработката на
софтуер най-вече,
на второ място, е т.нар. аутсорсинг на бизнес услуги, който включва широк спектър от професионални дейности - инженерингови, архитектурни, маркетингови, рекламни, управленски, колцентрове. Строителството също бележи възстановяване и възраждане особено в последните 2-3 г.
София е една от 6-те области, които по последни данни продължават да привличат повече заселващи се, отколкото изселващи се. Местният миграционен баланс е положителен, тук идват все повече хора от страната. Само още 5 области се радват на такава привлекателност.
На този фон не е изненада фактът, че София вече е успяла да достигне такива нива на доходи. Проблемът е, че разликите вътре в страната продължават да се задълбочават от гледна точка на доходи, на заплати, на икономическа активност и инвестиции.
- Има ли и други области наред със София, които да растат напред?
- София и още 3-4 области растат бързо. Но в същото време има други области - това е по-голямата част от страната, които
все повече забавят
своето развитие,
изостават, стагнират, някои дори се придвижват назад, и в крайна сметка това води до едно продължаващо раздалечаване вътре в страната от гледна точка на цялостното икономическо и социално развитие.
- Какво показват цифрите за доходите - къде получават най-много и къде са най-бедни в България?
- В София по последни данни БВП на глава от населението е 25 000 лв. на година, докато в областите на опашката като Перник, Видин, Силистра, Кърджали той е около и под 6000 лв. на година. Това е една разлика повече от 4 пъти от този основен показател за благосъстоянието.
- Как изглежда тази разлика в работните заплати?
- В София заплатите по последни данни към 2014 г. са около 13 500 лв. В същото време в областта с най-ниски заплати - Видин, заплатите са около 6600 лв. Разликата е два пъти. Тази разлика от малко над 2 пъти в заплатите се запазва за дълъг период от над 2 г. Така пропастта в заплащането между най-много развитата област София и Видин, която е в дъното на такива класации, е около 2 пъти.
Изразени в работни заплати, доходите изглеждат малко по-добре, защото тези разлики донякъде се тушират от пенсиите, при тях няма такава ножица. Например доходите на лице от домакинството в София през 2015 г. е около 7000 лв., а в същото време в Монтана те са около 3000 лв.
- Което за Монтана означава, че това е доход под линията на бедността, която за страната е 300 лв.
- Да, защото в София в едно семейство обикновено има двама или трима работещи. В същото време в области като Монтана, както и в цялата Северозападна, част от Северна и Централна България е налице тежко демографско състояние. Там млади хора в работоспособна възраст почти няма. Там пенсионерите са дори над 2 пъти повече спрямо децата и съответно този доход, който посочих, е от пенсии, а не от работни заплати.
- Каква е картината на пазара на труда?
- Ако се погледне пазара на труда, се вижда, че
заетостта в София е
най-висока - 72%
от работоспособното население за 2015 г., докато има области, в които тя е около 50%. Това означава, че в София над 2/3 от населението работят, докато във Враца например - около половината.
- Когато хората видят, че в София средната заплата за година е 13 500 лв., не са убедени, че това ги прави европейци по доходи. Какви са вашите аргументи?
- Зависи с кой европеец се сравняват. Тези доходи, които цитирахме от Института за пазарна икономика, са в левове и са много далеч от това, което имаме като представа за европейските доходи в техния номинален размер. Важното е следното: с тези пари, които получават хората в София,
може да се купят
много повече неща
като потребителска
кошница,
отколкото със същата сума може да се купи в Германия. Тоест тук се отчита покупателната способност на тези доходи и от тази гледна точка един средностатистически гражданин на София горе-долу може да си купи с тези пари точно това, което може да си купи един средностатистически гражданин на Европа с неговия доход в евро или друга валута.
- Може ли да се прави груба спекулация софийските 13 500 лв. на колко евро се равняват в Германия, да речем?
- Няма как да се прави такава съпоставка. В тази потребителска кошница са включени ежедневни разходи за храна, отопление, поддръжка на жилището, транспорт, образование, здраве, лекарства, бензин... Но тук трябва да се отчита и че разходите за живот - битови сметки, транспортни разходи, такса смет, в България са много по-ниски спрямо европейските нива.
- В София е добре, но има една голяма територия от страната, която не се развива напред.
- Хубавото е, че освен София има още няколко икономически центъра, които са живи и
успяват да създадат
заетост и за околни
области,
които не се радват на инвестиции. Такъв пример е Варна. Варна излезе много трудно от кризата, бавно се възстанови след спукването на строителния балон, но в последните 2 г. във Варна има бурен растеж, който влияе позитивно и на Добрич, и на Шумен. Хора от тези области намират заетост във Варна и това подкрепя техните доходи.
Пловдив е друг интересен случай - успя да привлече огромни инвестиции, и чужди и местни, и вече е
с около 9% над
предкризисното
ниво
на съвкупното си производство. Тук наистина говорим за много бърз растеж на областта. Развиват се няколко сектора на промишленото производство, както и браншове на преработващата промишленост, а също и на аутсорсинга.
Габрово е друга интересна област - сравнително малка, тя се нарежда по повечето показатели наравно със София като степен на социално-икономическо развитие. Огромният проблем тук идва от една от най-лошите демографски характеристики в цялата страна, младите бягат. Габрово е с изявен индустриален профил, но този бранш не е привлекателен за младите. Въпреки това тук имат много успешни производства, включително бутикови промишлени машинни части.
- Какви са важните изводи от вашето изследване?
- Един от големите изводи е, че в България сегашната регионална политика се проваля. Защото основният смисъл на регионалната политика е да преодолява различията, да се развива по-усилено цялата територия на страната. Но виждаме, че дори и европейските средства се усвояват най-интензивно в големите икономически центрове. Което със сигурност не помага да се намалят тези разлики.
-------------
Десислава Николова е главен икономист в Института за пазарна икономика и член на Българската макроикономическа асоциация.
Има докторска степен по икономика от УНСС, магистърска степен по икономика от Централноевропейския университет (Будапеща, Унгария); следдипломна квалификация в сферата на монетарната политика, валутнокурсовите режими и валутните кризи от Оксфордския университет (Оксфорд, Великобритания) и магистърска степен по международни икономически отношения от УНСС.
Професионалните интереси са в областта на макроикономиката, международните финанси и валутните пазари.