- Политическата криза
със сигурност ще забави
безкрайно закъснелия
проект за нов боен самолет
- Нищо чудно да се
оправдае прогнозата
на премиера в оставка
Бойко Борисов, че
“ще дойде време да
гледаме купчините желязо
на паднали машини”
Трето поредно правителство пада малко преди да финализира прословутия проект за нов многоцелеви изтребител.
От скандал за бойната авиация пък тръгна и възходът на ген. Румен Радев. Миналия август тогавашният командир на ВВС демонстративно си подаде оставката заради хроничния недостиг на пари за гориво и резервни части, но премиерът Борисов го убеди да я оттегли. Тази година пък Радев напусна армията заради поправката в закона, че натовски самолети може
да пазят нашето
небе, но срещу
заплащане
Първата жертва на проекта за нов изтребител бе първият кабинет на Бойко Борисов, който подаде оставка след протести за цената на тока през февруари 2013 г. По признание на тогавашния военен министър Аню Ангелов проектът за нов изтребител е бил доста напреднал и са били нужни само 2-3 месеца, за да се подпише договор за доставка.
Втората жертва на проекта стана кабинетът “Орешарски”. Неговият министър на отбраната Ангел Найденов дори успя да го внесе в Министерския съвет. За повече обаче не му стигна време. През юли 2014 г. премиерът Орешарски подаде оставка под натиска на протеста.
Проклятието на проекта за нов изтребител се пренесе и във втория кабинет на Борисов. В интерес на истината през двете години на министър Николай Ненчев проектът бе придвижен най-сериозно. Работна група под ръководството на бившия командир на ВВС ген. Румен Радев подготви т.нар. техническо задание - изискванията, на които трябва да отговаря новата машина, и на 2 юни т.г. Народното събрание гласува намерението за инвестиционни разходи - 1,5 млрд. лв. за съвременни бойни самолети.
След като бяха намерени пари започнаха догадките коя ще е фирмата доставчик.
Нов или втора
ръка ще е
самолетът?!
Оставката на ген. Румен Радев и назначаването на ген. Цанко Стойков за нов командир на ВВС обаче забави скоростта. Незнайно защо министър Ненчев му нареди да го преразгледа и ако трябва - да направи поправки. Е, поправки имаше, но не откъм ВВС, а от Института по отбраната. Така в общественото пространство се появиха информации за въвеждане на нови изисквания към бъдещата машина, които обаче накланяха везните в полза на един от кандидатите. Факторът “Индустриално сътрудничество” например определено даваше повече точки на американския Ф-16 - вероятно втора ръка, и отнемаше от новия шведски “Грипен”, тъй като Швеция не е член на НАТО и контактите ни с нея са по-скромни.
Не се потвърдиха обаче обвиненията, че изискването за жизнен цикъл на бъдещата машина е намалено на 10-15 г. така, щото да е изгодно на един от кандидатите. Източници от Щаба на отбраната заявиха, че гаранцията за живот на бъдещия изтребител не бива да е по-малко от 20 г. Но пък авиатори съобщиха за нова идея на този етап да купим изтребител, който да води само въздушен бой, тоест да не е многоцелеви. Така
вместо 8 можело
да вземем 10
машини
А след това - при по-добър бюджет, самолетът да се ъпгрейдва така, щото да може да поразява и земни цели. Докато няма такива възможности обаче, ВВС трябва да поддържа щурмовите самолети Су-25 от авиобаза Безмер, които са предназначени за непосредствена поддръжка на пехотата.
Какво се случва с проекта след изненадващата оставка на правителството?
Ако се следва логиката на нещата, МО трябва вече да е изпратило т.нар. RFP - запитване за участие към правителствата на САЩ, Швеция и Италия, евентуални доставчици на Ф-16, “Грипен” и “Юрофайтер”. А на тази база след внимателна преценка на предложенията да сключи междуправителствен договор, за да се избегне обществената поръчка. Даже бе посочено, че това трябва да стане най-късно до края на април 2017 г.
Тези дни обаче министър Ненчев оправда забавянето на проекта с търсене на по-голяма прозрачност. Още днес можел да прати запитването RFP, но преди това трябвало да има публично обсъждане?! Според експерти обаче
обсъждане се
прави преди
началото на
проекта,
за да бъдат отчетени забележките. Това само би довело до забавяне и на без това много закъснелия проект.
Истината е друга - никой министър в оставка не би дръзнал да подпише договор за 1,5 млрд. лв. Потвърди го и транспортният министър Ивайло Московски, който удължи срока за подаване на оферти за концесията на софийското летище.
Най-вероятно проектът за изтребителите отново ще бъде стопиран до избора на ново редовно правителство. Това ще отнеме минимум половин година.
Лошото е, че съгласно вече установени традиции, новият военен министър ще поиска ново преразглеждане на документацията и най-вече - на изискванията за нов изтребител.
Следващото пак ще иска да почне отначало - да си реди свои изисквания съобразно политическите приоритети. Което праща проекта още по-надалеч във времето.
Единственото успокоение идва от факта, че буквално дни преди вота министър Ненчев подписа договор за доставка на 10 двигателя за МиГ-29 чрез посредник от руската корпорация РСК МиГ. А през това време родните ВВС трябва пак да разчитат на удължаване на ресурса на машините само с подписа на технически комисии и на командира на войските.
Този подход обаче крие сериозни рискове. Едно е да монтираш нов двигател, друго е да се надяваш, че може да изкара още някой летателен час. Ами ако окомерът на техниците се окаже грешен?!
Така нищо чудно да се потвърдят съмненията на премиера Борисов, изказани след полтическите консултации на ГЕРБ с президента. “Много обичам да гледам как излитат самолетите, но ще дойде време да дават купчините желязо на паднали самолети”, пророкува той.