"168 часа": Провадия - първият "монетен двор" на Европа. Там е най-древната цивилизация в Европа

https://www.24chasa.bg/novini/article/5942784 www.24chasa.bg

Вместо със злато древните търгували с различни по размер кюлчета сол

Преди 7500 години благодарение на огромните залежи на каменна сол, от които бликали солени извори, Провадия-Солницата се превръща в първия "монетен двор" на Европа, казва пред "168 часа" археологът проф. Васил Николов. Предците ни са създавали тогавашните пари и чрез търговски операции са ги "пускали в обращение". Паралелно с това изграждали крепостни стени, за да отбраняват "монетарницата" от посегателства.

"Провадия е най-ранният в Европа център за добив и производство на сол през късната праистория.

Именно там е открит методът 

за добив на сол чрез изпаряване

на солена вода (разсол) някъде около 5500 година преди Христа", казва професорът.

Мировското находище на каменна сол представлява пресечен конус - долу диаметърът му е около 15 км, а в горната част е овал около 850 х 450 м. Върху този конус е лежал пласт разсол с максимална наситеност - около 330 г сол на литър вода.

Праисторическият солодобивен център е възникнал преди около 7500 години, когато група хора от днешна Южна България се заселва там и започва да произвежда сол. Дотогава местните ползвали разсола от изворите директно в домакинствата си и за домашните животни, като изобщо не се сещали, че могат да направят индустриален добив и да търгуват.

"Предприемачите" от Южна България първоначално

започнали да изпаряват

солта в специални пещи,

направени на долния етаж на двуетажните си къщи. Археолозите вече са установили, че те са можели да акумулират голямо количество топлина от запаления в тях огън. След изтеглянето на жарта настрани в нагорещената пещ са нареждани съдове с разсол, водата от който сравнително бързо се изпарявала. Така се получавала сол, с която производителите от Солницата търгували с населението на юг от Балкана.

Древните откриватели през деня работели на първия етаж, а втория ползвали за жилищни нужди. Представителите на тази първа цивилизация използвали нискоефективния метод в продължение на 2-3 столетия.

"В един момент търсенето на сол нараства и те разбират, че получаваните от едно зареждане на пещта 25 кг сол са недостатъчни. Че е нужно да измислят по-ефективни производствени съоръжения - разказва Николов. - Затова изнасят производството на стотина метра от селището, близо до солен извор."

Създават нови

съоръжения - овални ями,

изкопани на дълбочина 50-60 см и дълги до 3,5 м. По дължината изграждат три еднакво високи глинени стенички, които образуват общо четири "коридора".

Между всеки две съседни стени нареждат дълбоки паници с по два срещуположни масивни израстъка на устието - те лягат върху стеничките, а паницата виси над “коридора”. В съдовете наливат разсол, отдолу нареждат дърва и палят огън. За няколко часа водата от разсола се изпарява и остава солта.

"Едно такова съоръжение в края на VI и началото на V хилядолетие

осигурявало до 200 кг

сол при едно зареждане,

което е голям технологичен напредък. Това са мислещи хора - казва проф. Николов. - Някои осъзнават, че седят върху богатство, и явно постоянно разсъждават как да превърнат тази природна даденост в богатство."

Другата голяма загадка са съдовете, в които древните са изварявали солта.

"Керамиката абсорбира калиевия хлорид от разсола, а именно той дава горчивия вкус - казва професорът. - Така остава само натриевият хлорид - готварската сол. Дали по метода проба - грешка, или изведнъж са налучкали решението за състава на глината, не мога да кажа. Факт е, че им се е получило."

Някъде около 4600 г. пр. Хр. технологичният напредък позволява на

праисторическите соловари

да правят нов вид съоръжения

- вкопаните ями с равно дъно стигат до 1,60 м дълбочина и диаметър 10 метра. На дъното подреждат плътно с допиращи се устия огромни керамични съдове с форма на обърнат конус - горе диаметърът им е бил до 70 см, дъното - до 25 см. Нареждат дървен материал отдолу в празните пространства между съдовете и замазват с глина между устията им, за да не "излита" топлината от запаления отдолу огън.

Стените на керамичните съдове са много дебели, отвътре са замазани с каолин, за да не допуснат солта от разсола да проникне в тях и да ги спука при нагряването.

Археолозите установяват, че е прилагано невероятно майсторство в съчетаването на глините и изработването на съдовете на ръка, които хем трябва да акумулират топлината от огъня отвън, хем да издържат на натиска на врящия разсол.

След което използвали специално произведени, различни по размер цилиндрични съдове и съдчета, за да поставят в тях още влажната сол. После ги нареждали в други пещи и ги изпичали - така се получавали солни кюлчета.

Колко тона сол са се получавали от едно зареждане, за какво се е използвала тя и какви са най-големите предмети, открити там, четете в сайта на "168 часа"

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

ПОСЛЕДНО ОТ последно от 24 Часа

Нелепо припознаване става причина за смъртта на сириеца Локман Ибрахим. Според криминалисти наемникът, изпратен от хора на ВИС-2, е трябвало да убие брат му Бахзад, сочат от МВР за един от босовете на контрабандните канали у нас. Самата екзекуция е извършена късно вечерта на 19 юли 2004 г. Куршумите застигат 37-годишния сириец с български паспорт

Богдан и Янко с обща кръвоносна система, единият е добре, другият - в кома Борислав РАДОСЛАВОВ Сиамските близнаци са под ключ в социален дом в Бургас. До тях не се допуска никой друг освен семейството и всякаква информация за състоянието им е забранена. Това показа проверка на "България Днес". Богдан и Янко се родиха през август 2016 г.

Нова серия финансови проблеми и дела заплашват богатството на Ветко Арабаджиев, показа проверка на "България Днес". След обвиненията за пране на пари и последвалия запор на част от богатството му за олигарха са се присетили от НАП и руският гражданин Семьор Данилюк. Заради неплатени дългове и данъчни задължения приходната агенция и чужденецът са