Митрополит Антоний за инцидента в метрото: Летя за Берлин, ще се извиня на момичето

https://www.24chasa.bg/novini/article/5944087 www.24chasa.bg
Западно- и Средноевропейският митрополит Антоний и новият Старозагорски владика Киприян (вдясно)

Ще се срещна и с германци, защото такъв вандалски акт настройва обществото срещу нас, твърди Западно- и Средноевропейският владика

За да се отвори църквата към младите, словото Божие трябва да достига до тях дори чрез интернет, вайбър, фейсбук, казва новият Старозагорски владика Киприян

В. “24 часа” покани на разговор Западно- и Средноевропейския митрополит на Българската православна църква Антоний заради твърдата му позиция по скандалния инцидент в берлинското метро, предизвикан от български гражданин. Преди дни млад мъж от варненския кв. “Максуда” ритна в гърба нищо неподозираща жена и я рани.

Видеото от охранителните камери предизвика силно възмущение и в Германия, и в България.

“Като българин се срамувам от този варварски акт. Смятам да намеря тази жена и да се извиня от името на българския народ”, каза след инцидента митрополит Антоний.
В неделя по обед се срещаме с него веднага след интронизацията на новия Старозагорски митрополит Киприян.

Дядо Антоний временно управляваше Старозагорската епархия на мястото на болния досегашен владика Галактион. Заедно с Киприян отслужиха Божествена света литургия в катедралния храм на Стара Загора “Св. Димитър”.

Започваме с уточнението, че и двамата са от младата вълна духовници по върховете на Българската православна църква - владиката Антоний е на 38 г., а Киприян - на 40.

- Митрополит Антоний, името на България бе замесено в хулигански инцидент в Германия. В събота казахте, че като наш владика в Берлин ще намерите жената, която пострада от нападението на български гражданин в метрото, и ще се извините от името на държавата.

Дядо Антоний: Това възникна у мен емоционално и спонтанно по време на телевизионно предаване, в което участвах. Мисля, че така е редно и правилно. Не е съгласувано с други институции, например с Министерството на външните работи.

Помолих вече свещениците ни в Берлин да намерят пострадалата жена. В понеделник (днес - б.а.) летя за Германия. Длъжен съм да направя опит да се срещна с нея. Може би шокът от преживяното е голям, но аз мисля, че църквата винаги дава надежда, упование, утеха. Аз искам да се срещна от името на Българската православна църква и като неин арихиерей, който радее за доброто на българската държава, и искам да се извиня от името на българската държава, като подчертая, че това не е лицето на страната ни.

Т.е. такива хора, които вършат такива вандалски актове, не са лицето на държавата. Ще разговарям и с някои германци, искам да видя какво е настроението у тях. Защото случки като тази в берлинското метро 100% настройват тяхното общество срещу българите.

Това е голямо петно върху авторитета на българската държава и на българите. И ако не намерим начин да регулираме такива прояви, да избягваме такива ситуации, много скоро България ще бъде с лош авторитет в Германия, което никак не е хубаво. Разбира се, виновникът за случилото се, за когото разбрах, че вече е задържан,

трябва да понесе
наказанието си
според
строгостта
на закона

- Какви са впечатленията ви, как на Запад възприемат мигрантите от България?

Дядо Антоний: В по-голямата си част това са хора, които отиват там да работят. Една малка част наистина се опитват по някакъв начин да източват социалните им системи.
Като цяло няма напрежение и общо недоволство към българските мигранти.

Моите наблюдения са, че това са трудолюбиви хора, които работят къртовски и дори нямат време за самите себе си. В Италия, когато съм служил, ги питам защо не идват в неделя на църква, и те казват, че нямат свободно време, защото работят надомна работа, гледат възрастни хора и са ангажирани по 7 дни в седмицата.

Но наистина, когато се случат такива неприятни инциденти, в които се говори лошо за България, всички трябва да бъдем съпричастни и да се обединим около запазването на доброто име на нашата родина.

Защото това, че някой е прекалил с алкохола или с дрога, с опиати, не трябва да прави лицето на България такова, каквото го виждаме в оня клип по телевизията.

Това е неприятен, варварски акт, няма сърце, което да не трепне, и човек, който да не се възмути от него. Ние трябва да действаме и да намерим пътя да изчистим името на България.

- Този случай неизменно поражда и друг въпрос - а какво би трябвало да бъде отношението на българите към мигрантите у нас?

Дядо Антоний: Преди всичко, трябва да имаме хуманно отношение към тези хора. Обвиняват ни, че като държава сме разграден двор, че едва ли не те ще ни превземат, че трябва да ги гоним, да ги бием. Това не е така, защото църквата призовава към мир, любов и разбирателство, към милосърдие, а оттам нататък вече българската държава трябва да си свърши работата, за да може
да има контрол
над тези места
с бежанци

- Още повече че сред бежанците от Сирия има и християни, вероятно цели семейства?

Дядо Антоний: В момента нямаме контакт с тяхната Антиохийска патриаршия по този въпрос, не можем да кажем какъв е броят на християните сред бежанците. Но без съмнение сигурно има и такива. Това може би е въпрос първо към самите служби по приемането и настаняването на бежанците.

Ако те ги селектират някак по религиозен признак, защото тук става въпрос за различна култура и религия, и ако ние имаме информация, можем да изпращаме свещеници при тези хора за удовлетворяване на техните духовни потребности.

С тези хора ни обединява вярата в Бога, тук вече БПЦ може да бъде много по-активна. Защото в момента повечето от настанените в лагерите изповядват исляма и няма как да сме активни - ще ни обвинят в някаква религиозна пропаганда и че нарушаваме тяхното право на религия.

Но ако се обособят места с християнски семейства от Сирия, БПЦ може да бъде по-активна към тях.

- Църквата по принцип е консервативна институция, а вие двамата сте млади хора. Имат ли младите владици по-различна мисия в нашата църква, идвате ли в нея с нагласата, че искате нещо да промените?

Дядо Антоний: Мисията е еднаква вчера, днес и вовеки. Защото и Христос е същият вчера, днес и вовеки. Но младите хора като нас могат да дадат своята енергия в изпълняването на своето служение, могат да привнесат в църквата модерните технологии, които не противоречат по никакъв начин на канона - напротив, популяризирането на вярата може да става много по-бързо чрез различни електронни медии, съвременни методи.

Младостта не е порок, тя е енергия, инициативност, а когато човек върви по пътя на църквата, няма как да се обърка, защото пътят е ясен. Очаквам младите духовници да променят отношението на хората към църквата към по-добро, като че ли младите хора виждат в младите духовници себе си. Колкото и да е трудно днес, колкото и материализмът да е сковал душите им, има и млади хора, които поемат по пътя на вярата и се отричат от материалното.

- Усещате ли съпротива или ревност от по-възрастните архиереи?

Дядо Антоний:
Съпротива не,
ревност - да,
но и ние понякога я изпитваме.

Всеки изпитва човешки слабости и пороци, които се стремим да преодоляваме. Сега в Светия синод, в Българската православна църква като цяло има хубав дух на съработничество, какъвто може би преди години не го е имало.

Дядо Киприян: Като млад човек нося благовестието и любовта към моите епархиоти, към моите съработници свещенослужители.

Вече заявих, че ще бъда техен слуга, попечител, наставник пред Божия престол. Но не може да говорим, че църквата е консервативна като институция - не е така. Тя е отворена към проблемите на хората по един или друг начин. Ще повторя, че младостта не е порок, тя е амбиция да се движиш напред, словото Божие да достига до хората дори чрез интернет, вайбър, фейсбук.

Всичко това е добре дошло, защото всички сме на тази земя по Божието просветение и всяко нещо става с благословението Божие, и след като имаме тези комуникации в днешно време, значи това е благословено от Бога. А щом е благословено от Бога, значи е добро и полезно.

- Обръщението “дядо” към един владика е символ на уважението към длъжността, а не белег за възраст. Като млади архиереи и на двама ви се е случвало да предприемате за първи път действия при изпълнение на служебните си задължения. Например с голям интерес бе възприета идеята на дядо Антоний изборът на новия Старозагорски владика да бъде предаван на живо.

Дядо Антоний: Ако си спомняте, изборът на патриарх Неофит също бе предаван на живо по една телевизия. Чрез сегашното излъчване на живо на избора на митрополит от Стара Загора се показа, че в него няма нищо тайно, няма манипулации. Но аз съм правил и други неща за първи път - например неотдавна се снимах с благотворителна цел - за закупуване на линейка за деца.

И моят портрет се продаде най-скъпо - бизнесмен го купи за 10 500 лв. Още през 2009 г., когато бях в Смолян,
издадох за първи
път православен
комикс с
текстове от
детската Библия
Направихме го заедно с дипломилан зограф. През 2008 г., пак в Смолян, създадох първия младежки православен център.

Дядо Киприян: Аз обичам музиката като цяло, обичам класиката, обичам операта. Като ученик свирих на пиано, вторият ми инструмент беше туба.

Знаете, че във Враца ръководех православен хор - по този начин чрез черковнославянската музика намерих хора, които да приобщавам към църквата.
Защото чрез музиката, която възпълва сърцето и ума на православния християнин, също да може да славослови Бога - освен с молитви, и пеейки. В музиката няма съвършенство, както и няма и съвършен човек.

Има само един, който е съвършен, и това е небесният отец. Ние трябва да се усъвършенстваме, да търсим богоподобяването, което е първа наша основна цел тук на земята, за да може да наследим вечния живот.

Надявам се занапред да създам хор и в Стара Загора, искам да отворя отново и християнския център “Благовещение”, който някога съществуваше по времето на моя блаженопочинал любим старец дядо Панкратий. Разбира се, ще ми липсва диригентската палка, но ако е рекъл Бог, ще има подобен хор и в Стара Загора. Кръвта вода не става.

- Като заговорихме за музика, не може ли самите религиозни служби на православието да станат по-атрактивни за младите хора, виждате как е при протестантите?

Дядо Антоний: Е, служението няма как да стане по-атрактивно. Ритуалът, този, който е съхранил църквата толкова години, е един и същ. Естествено, песнопенията се променят, но и те имат граница.
Църквата не бива
да бъде
атрактивна в
прекия смисъл
на думата, тя е за това - да съхрани духа, традициите, да запазва вярата. Протестантските църкви се превръщат в концерти, в театри, където хората в един момент си мислят, че всичко е позволено, и някъде там се изгубва мярката.