Професорът от години се бореше с рак, преди седмица лекарите казали: “Дотук сме”
Проф. Кръстьо Петков е починал в нощта на 22 срещу 23 декември 2016 г., съобщиха от семейството му вчера. Учен, преподавател по икономика и политик, в последните години се бореше с рак на панкреаса. Преди седмица лекарите казали: “Дотук сме”, разказаха негови близки.
“Днес писах една статия за Марсел Пруст, която завършвам с думите: Всъщност смъртта има смисъл само като апотеоз на живота. Нямаме право да умираме преди да сме раздали на света цялата си човешка безценност”. Така проф. Петков се обърна към гостите на последния си рожден ден тази година. Вече в много тежко състояние професорът продължаваше да преподава, пишеше статия след статия.
Роден е на 18 ноември 1943 г. в с. Княз Александрово, днес град Димово край Видин.
Петков ще остане като основателя на най-големия български профсъюз - Конфедерацията на независимите синдикати в България. Той бе начело на профсъюза в периода 1990-1997 г. и го превърна в най-силната профсъюзна организация с най-много членове. Реално той модернизира някогашните тоталитарни профсъюзи до истински синдикални организации.
Бе и изключителен икономист и с тези си умения също допринесе за изграждането на синдикалната организация.
КНСБ се включи
и в приватизацията през 90-те години, като насърчаваше членовете си да участват в специално създадения фонд “Труд и капитал”.
“Той бе не само създател, но и стожер на демокрацията, законността и социалните права на наемния труд у нас. В преходните години на България проф. Петков положи новото начало и очерта пътя за развитие на синдиката, а именно да подкрепя реформите и да намира социалното измерение за качеството на живот на българските граждани”, коментираха вчера от ръководството на КНСБ.
“Той беше човекът, който буквално ме вкара в синдикалното движение. Запознахме се през 1990 година, когато оглавих стачката в “Българско речно плаване”, където тогава работех като трети механик. Стачкувахме срещу правителството на Луканов, в най-гладната зима. Тогавашният председател на синдиката не искаше да протестира.
Оглавих стачния комитет, малко след това заех неговото място. Проф. Петков тогава беше чул за мен и дойде да се срещнем. Впечатлиха ме идеите му за привличане на млади хора в КНСБ. Много експерти тогава твърдяха, че профсъюзите са мъртви. Благодарение на усилията на Кръстьо и още много хора, които бяха в първите редици на КНСБ, профсъюзите не само не умряха, а и стигнахме тук, където сме сега -
най-голямата
обществена
организация в
България с над
300 000 членове”, спомни си за работата с проф. Петков сегашният президент на КНСБ Пламен Димитров.
След като сам напусна ръководството на конфедерацията, Петков се отдаде на политиката, като
основа партията
Обединен блок
на труда
Заедно с тогавашния лидер на БСП Георги Първанов, БСДП на Петър Дертлиев и Евролевицата на Александър Томов опитаха и да обединят левите формации в България при управлението на Иван Костов. Проф. Петков стана и народен представител от Коалиция за България в 39-ото НС.
Проф. Петков ще се запомни и като
един от малкото
сътрудници на
органите на ДС, който
сам се е отказал още
по времето на
тоталитаризма
“Oт 1983 до 1987 г. бях сътрудник на воненото контраразузнаване по международните контакти и геополитически ситуации. Прекратих едностранно ангажимента си поради сериозно разминаване между моите виждания за промяната на бившата социалистическа система и текущото управление. Перестройката в тогавашния СССР не намери приложение в България. Предприетият възродителен процес доведе до конфликт с трайно негативно отражение върху интересите на държавата. Преследването на интелектуалци (социолози, философи, историци) заради различните им убеждения също допринесе за моето решение. Впоследствие разбрах, че съм отписан от кръга на сътрудниците с обяснението: “отказал да изпълнява задачи”. Нямам притеснение от този епизод в живота ми. Всяка държава организира контраразузнавателна дейност и брани външнополитическите си интереси”, написа Кръстьо Петков в автобиографията си приживе.
Проф. Петков е завършил “Политическа икономия” във ВИИ “Карл Маркс” - София (сега УНСС), през 1968 г. Веднага след това започва работа като сътрудник в института по труда на тогавашното Министерство на труда. През 1978 г. става доцент по социология в икономическия университет, а през 1986 г. защитава и докторска дисертация по трудовите отношения в СУ “Св. Климент Охридски” и става професор по социология в него.
Петков е работил и като ръководител на група “Социологически изследвания” към информационния център на ЦК на БКП и директор на профсъюзния институт “Георги Димитров”. Специализира в Академията на науките в Новосибирск, в Международния институт по труда в Женева, в Университета по икономика и политически науки в Англия, участва в програми на американски университети. В периода 1988-1990 г.
е директор на
Института по
социология на БАН
Бил е гостуващ преподавател в Кентски университет, Кентърбъри, Англия; Католически университет, Тилбърг, Холандия; Свободен университет, Брюксел, Катедра “Социология”; Университет в Билефелд, Германия, Катедра “Социология”; Кавказки университет – Грузия.
В последните години от живота си проф. Петков работеше по проекти на Европейската конфедерация на профсъюзите за ролята на Световната банка и МВФ, неформалната икономика, трудовите пазари, данъчните модели, антикризисните стратегии. Беше и експерт на Международната организация на труда и Световната банка в Монголия и Китай, Италия, Сърбия и др. страни. От 2012 г., когато напуска председателското място в ОБТ, Петков стана председател на УС на Съюза на икономистите в България.
“Прекланяме се пред паметта на този изтъкнат български учен и политик, който последователно отстояваше принципите на социална солидарност и защитаваше правата и интересите на работещите хора. Искрено споделям болката на семейството му и изказвам своите съболезнования”, написа в съболезнователната си телеграма президентът Росен Плевнелиев.
Проф. Кръстьо Петков и конкурентът му на синдикалното поприще д-р Константин Тренчев на откриването на паметна плоча на починалия вече втори президент на КНСБ Желязко Христов
Петър Дертлиев, Кръстьо Петков, Александър Томов и Георги Първанов по време на една от своите срещи за обединение на левицата.
СНИМКИ: “24 ЧАСА”