35 години любов между Петя Силянова и Иван Иванов

https://www.24chasa.bg/novini/article/5991903 www.24chasa.bg
Петя и Иван на сватбата си в Созопол

С Янина Кашева във филма "Всичко е любов"

Във ВИТИЗ питат младежа защо иска

Петя Силянова в постановката на Врачанския театър "Ние, долуподписаните"

да стане актьор, той казва: "Не знам"

Петя Силянова, актриса със самочувствие, обичана майка и желана съпруга...

Петя във филма на Иван Андонов "Вампири, таласъми..."

Няма друг актьор в българското кино, който да е станал толкова известен, харесван и обичан след първата си главна роля, като Иван Иванов след “Всичко е любов”. Той се превърна в идол на няколко поколения млади българи.

Така изглежда Иван през най-силните си актьорски години...

Но колко случайности има докато стане всичко това!? Само една да не се беше случила, и сега нямаше да четете този текст.

Синът Стефан - режисьор, музикант и рапър

Асеновградчанинът с неартистичното име Иван Георгиев Иванов завършва техникум по механотехника с диплома 3,00. Кандидатства география, школата в Симеоново, право. Изкарва изпитите, но пустата диплома го връща в изходно положение.

Актьорът през 2001 г.

През 1969 г. е

Остарявам красиво, беше казал в едно интервю Иван Иванов.

републикански

шампион по джудо

Става радист на софийското летище. С приятеля си Славчо Миленов дават нощни дежурства. Миленов кандидатства два пъти актьорско майсторство във ВИТИЗ, но го късат. Той обаче не се отказва. И по време на работа току започва да рецитира стихове. Между двамата обикновено се заформя следният разговор:

- Ти полудя ли? - пита Иван.

- Ще ставам артист. Ти нищо не разбираш!

- Проста главо, как от теб ще излезе артист, я се виж!

На следващата година обаче го приемат. И Иван си казва: “Щом Славчо влезе, значи и аз ставам...” Взема материалите му - монолози, басни, стихотворения - и кандидатства. На майтап. Но е приет от раз! Това се случва през 1974 г. Двамата с Любен Чаталов са на по 23 години - батковци на 18-19-годишните първокурсници.

Класът се води от проф. Димитрина Гюрова и Богдан Сърчаджиев-Бондо. В първия час на първия учебен ден той строява всички в една редица на сцената и пита защо искат да станат актьори.

“Майка ми е режисьор и аз съм отраснал по сцените...” “Аз съм си мечтала за това от дете...” Защото родителите ми са артисти и искам да продължа традицията...”

По-късно Иван Иванов ще признае, че докато слушал тези отговори, коленете му омекнали. Бил последен в редицата и като му дошъл редът, тихо казал: “Не знам... Случайно. Казаха ми, че може и с по-слаба диплома да се кандидатства. Никъде не ме искат за нищо. А имам момченце на годинка...”

(Преди голямата си любов - неговата колежка от ВИТИЗ - Петя Силянова, Иван има кратък брак с медицинска сестра и син Георги - б.а.)

И се започва. Участия в жисьорски откъси, Димитрина Гюрова го взема в “Много шум за нищо”, после му дава ролята на

Сатин в спектакъла

“На дъното”

на сцената на учебния театър във ВИТИЗ. От “На дъното” Иван Иванов запомня една реплика на героя си, която се превръща в нещо като ключ към бъдещата му работа и поведение на актьор.

Сатин казва: “Направи така, че работата да доставя удоволствие. Може би и аз ще работя. Мо-же би...” Гюрова много държи Иван да казва провлаченото и ударно “Мо-же би...”

“Тогава не го разбирах, защото Сатин е на 40, а аз - луд за връзване - на 27. След години ми стана ясно какво значи това “Мо-же би”. Разбрах, че работата не е цел. Важно е съвършенството...”, разказва Иван Иванов.

Киното забелязва красивия рус и синеок актьор, но го канят за малки роли. Когато е в трети курс, Борислав Шаралиев го вика на проби за бъдещия си филм “Всичко е любов”.

След дълъг кастинг и колебания Шаро, както наричат режисьора,

решава да заложи

на холивудския принцип,

според който актьорите красавци се харесват много повече на зрителите, и залага на Иван Иванов. Уцелва в десетката, защото освен красив Иван е и талантлив. Помага му и неговата младоликост, защото той вече е на 27, а героят му Радо - на 18-19.

“Аз много обичах Шаро” - каза ми преди години Иван Иванов, но не приема, че е негово откритие за киното. “Откритието, това съм си аз и за това няма спор”, категоричен беше актьорът.

И като го грабват кинорежисьорите след “Всичко е любов”, та не му остава никакво време за сцената . В Младежкия театър почти няма участия, защото е постоянно на снимки. Иван Добчев успява да го примами във Военния театър с ролята на Ромео. Партньорки са му Марияна Димитрова и Пламена Гетова. Но критиката не приема радушно решението на режисьора да размие границите между трагедията и комедията. Въздържана е и в оценките за изпълнението на актьора.

Иван Иванов може би използва този момент и напуска и трупата на Военния театър. “Аз съм индивидуалист-анархист и не мога да търпя затворени пространства. Стрелец съм не само по зодия, но и по природа. А в театъра декорът е условен...”, обяснява отношението си към това сценично изкуство актьорът и никога повече не се върна към него

От 1983 г. става щатен

актьор към Киноцентъра

и влиза от филм във филм: “Юмруци в пръстта”, “Ударът”, “Лавина”, “Комбина”, “Мярка за неотклонение”, “Романтична история”, “Борис I”... По два, по три на година. Случва се да снима паралелно в два филма, което води до весели и не съвсем весели приключения.

В “Комбина” героят му Вас излиза от затвора и трябва да е остриган. Но по същото време актьорът се снима и в “Ударът”, където играе ролята на капитан Петър Илиев - реална личност, човекът, който на 8 срещу 9 септември 1944 г. осигурява превземането на Военното министерство.

И тъй като капитанът бил с хубав алаброс, не може Иван да го играе остриган нула номер. Затова в “Комбина” му изработват много специална перука. Но при снимките на “Ударът” се разболява от тежка бронхопневмония и така болен, дори леко напълнял от лекарствата, довършва “Комбина”.

След “Всичко е любов” всички ученички се влюбват в него и лепят снимката му в лексиконите си. След “Комбина” започват да му подражават тийнейджърите - имитират го като поведение и особено като прическа. Всички момчета от един клас във врачанска гимназия се подстригват точно като героя му Вас.

След 1989 г. Иван Иванов и другите щатни актьори към Киноцентъра - Любен Чаталов, Филип Трифонов, Павел Поппандов, Джоко Росич и др., са уволнени.

Иван казва, че тогава едно момиче от личния състав му предлага да работи в хлебозавод.

Българското кино изпада в клинична смърт и

за актьора настават

трудни времена

Изкарва по някой лев от участие в чуждестранни продукции като “На лов за червения октомври” (1990), започва да дублира филми. Печели субсидии за няколко свои сценария (“Бивши хора” и др.), но така и остават незаснети, защото няма достатъчно пари.

Отива на гости при приятел в САЩ, където едва издържа около 2 месеца. Работи като бояджия, чисти апартаменти, боядисва врати, кастри дървета... “Даваха бакшиш, хората. Беше много екзотично”, спомня си актьорът.

Иван все повече се затваря в къщата си в с. Оборище, която купува през 1986 г., и все по-рядко се връща в София. Режисьорите не го канят във филмите си,

защото си е извоювал

име на “скъп актьор”

А и няма роли, достойни за могъщия му талант. “В повечето роли, които са ми поверявали, съм тип, който знае какво иска”, казва Иван.

От този период той цени най-много участието си в тв сериала на Румяна Петкова “Гори, гори огънче”. “В “Огънчето” се опитах да изиграя "нищото” и смятам, че успях. А това е най-трудното”, коментира актьорът участието си в сериала.

В къщата си в Оборище Иван прописва, издава няколко книги със стихове, разкази и размисли. (Виж по-надолу!)

Последната (засега!) публична проява на Иван Иванов е в края на 2015 г., когато получи годишната награда на Столичната община за приноса си в киноизкуството.

Призът му бе връчен на откриването на 19-ия “София филм фест”. “Актьорството не е лавина. Не е нито комбина, нито мярка за неотклонение. То е тихо и самотно занимание. И в това е парадоксът: природата му е публична, а се ражда в самота”, казва тогава Иван Иванов.

Петя Силянова, актриса и съпруга:
     Когато дарих Иван със син, той каза: Роди се Гетсби

Петя Силянова е родена в София. През 1979 г. завършва актьорско майсторство във ВИТИЗ “Кръстьо Сарафов” при проф. Димитрина Гюрова. Започва работа във Врачанския театър. От 1982 г. се премества да играе на сцената на театър “София”, където изиграва десетки роли.

Носител е на наградата на Съюза на артистите за главна женска роля в “Малки комедии” на Чехов. Има две номинации за “Аскеер”: за ролите на Естер в “Ангели - чудовища” на Ж.Кокто и на Магда Свенсон в “Нощта на 16 януари” на Айн Ранд.

Носител е на орден “Св.св. Кирил и Методий - първа степен”.

- Да започнем съвсем отначало, Петя. С Иван учите заедно в НАТФИЗ - кога и как трепнаха първите любовни чувства между двамата? Иван много пъти е казвал, че ви е заобичал от момента, в който ви е видял...

- С Иван наистина бяхме в един клас във ВИТИЗ. Учихме заедно, работехме заедно... Етюди, откъси от пиеси... бяхме близки приятели. Харесвахме се.

- Кой от двамата ви пое инициативата от първите чувства да се разгори голямата любов?

- Вярвам в това, че хората се намират. Без излишна инициатива... Това просто се случва. В трети курс започнахме репетиции на изпитните ни спектакли. В “На дъното” по Максим Горки Иван играеше Сатин. В същото време беше избран да снима “Всичко е любов”. От ВИТИЗ не го пускаха. 

Тогава той каза: “Напускам класа. Искам да снимам в този филм.” Слава Богу, се стигна до споразумение - няколко дни снимки и после репетиции. А ние пък трябвше да продължим репетиции. И аз много самоотвержено реших да репетирам вместо него. Научих текста му, подавах важни сигнални реплики, движех се по мизансцена... Да върви работата. Нали сме колеги, нали сме приятели. Мислех си и за това, че Сара Бернар е играла Сатин. (Смее се.)

- Кога и къде беше сватбата ви, кой ви кумува?

- Сватбата беше в

Созопол, през

юли 1983 г.

Морска сватба!

Красота! Бяхме с наши приятели на море и те ни станаха кумове. Беше страхотно! Благодаря ви, приятели!

- С какво сте запомнили раждането на Стефан? Какво семейство бяхте тримата?

- Когато Стефан се роди, Иван снимаше “Нощем с белите коне”. Дойде при нас сутринта в болницата да ни види и отиде на снимки, а там им казал: “Роди се Гетсби!”.

- Иван признава, че има труден характер. Как се живее с мъж с такъв характер? Или може би вкъщи той е съвсем друг?

- Нарича се любов! И аз не съм лесна. (Смее се.)

- Сигурно ви е омръзнал следващият въпрос, но няма как да не го задам и аз. Ревнувахте ли го от колежките си и от многобройните му почитателки, особено след “Всичко е любов”?

- Жената ревнува мъжа си, а мъжът ревнува жена си. Нали са мъж и жена, да са заедно. Как иначе!

- Той споделяше ли с вас интересни неща от снимането на филмите си, разказваше ли как е градил ролите си? Искаше ли понякога съвети от вас как да направи по-добре дадена роля?

- И двамата сме актьори и понякога да, говорим за работата си. Той ме е съветвал повече, отколкото аз него.

- Коя е любимата му филмова роля?

- Киното е неговата територия. Снимачният терен е неговият свят. Уютна територия, личен свят. Киното! Кино е любимият му филм. Така мисля аз. Той е такъв.

- Във филма “Мечтатели” има една сцена, в която е показано как Вела Живкова-Благоева (Цветана Манева) призна превъзходството на съпруга си Димитър Благоев (Иван Иванов). Двамата започнаха да пишат някакви статии и всеки придърпваше мастилницата към себе си. Благоев пишеше текста си все по-бързо, Вела - по-трудно и с все по-дълго замисляне... И в един момент престана да придърпва мастилницата към себе си.

Вие кога и как признахте актьорската мощ на Иван?

- Бях от първите зрители на закрита прожекция на филма “Всичко е любов”. Иван ме покани. След края бях като замаяна, бях забравила, че това момче на екрана е Иван.

Гледах актьора

Иван Иванов и

неговата

разтърсваща

актьорска мощ

и това беше само началото...

- Вие обаче сте по-известна от него с ролите си на театралната сцена. Защо Иван не я обичаше особено, а предпочиташе киното?

- Театърът е моята стихия. А киното - неговата. Това е личен избор. Иван е най-свободният човек, когото познавам.

- Доволна ли сте от театралната си кариера? Или можеше още?

- В трупата на театър “София” съм вече 35 години. Имам добро работно самочувствие.През годините съм играла много хубави роли от класическата и съвременна драматургия. Работила съм с едни от най-добрите театрални режисьори. Сега ми е интересно да работя нещо, което досега не съм правила.

Наскоро имахме премиера! Детско представление. “Малката морска сирена”. А да играеш за деца и пред деца, това е все едно да откриеш света отново. Велико е! А дали можеше още? Винаги може още!

- Съжалявате ли, че не сте играли заедно с Иван на театралната сцена?

- Не ми трябва Иван на сцената. Той е повече от всяка роля. Искам го какъвто е!

- Вас ви видях и запомних от филма от 1985 г. “Грехът на Малтица”, в който играхте главната роля. Тогава не знаех, че сте съпруга на Иван Иванов. Чувствате ли се недооценена - играете в едва десетина филма?

- Аз съм обичана

като майка,

желана като съпруга

Аз съм Силянова, актриса, жена! Киното... като на кино е, театърът- театър все остава. (Смее се.)

- Единственият филм, в който играете заедно с Иван, е “Небе за всички”. Нямате общи сцени, но все пак как се чувствахте? Още повече, след като във филма се снима цял отбор звезди - Стефан Данаилов, Коста Цонев, Аня Пенчева, Антон Радичев, Богомил Симеонов, Анани Явашев...

- Вече бях работила с повечето от тях. Познавахме се. Чувствах се добре. Вълнувах се за този филм. Бащата на Иван беше летец.

- Съжалявате ли, че синът ви Стефан не тръгна по вашия актьорски път, а избра режисурата и музиката?

- Стефан е направил своя избор, както самият той казва: “Аз съм един щастливец. Правя това, което обичам!”. Ние пък се гордеем с него и му желаем успех.

- Защо преди години Иван реши да избяга от София и нейната суета и да заживее в село Оборище, Пангюрско?

- Той има такъв стих: “Тръгвам си. Реших. Аз имам среща. И там вали. Какво пък, нека! Тук вече бях, нали?”. Иван е такъв.

- Харесвате ли поезията му? Какво в нея ви въздейства емоционално най-много?

- Радва ме, когато ми я чете, когато печката бумка, когато си изяжда сготвеното от мен и иска допълнително. Това ме прави щастлива. Иван е такъв. Накрая искам да кажа така: Театърът е моя дом, но съкровеният ми храм е при Стефан. При Иван. По-добре звучи, нали?

 

Петата му книга се казва

"Всичко е живот"

Преди години актьорът напусна
     киното и влезе в света на буквите

От света на киното след участие в сериала “Гори, гори огънче” през 1994 г. Иван Иванов отива в света на думите. Признава, че преди това дори писма не е писал освен може би едно - като войник до майка си.

Всичко тръгва от една сутрин, когато актьорът написва стихотворение, посветено на любимата жена Петя. Написва го от раз, сякаш думите идват направо от сърцето му. Дава й го и тя възкликва: “Хей, много е красиво!”.

“Не задрасквам, като пиша.

Пиша, слагам точка

и край”,

обяснява актьорът начина си на писане. Дебютната му книга е “Този живот. Онзи живот”. Съдържа стихове, миниатюри, 10 кратки разказа, пиесата “В началото бе словото”, една повест и монолог, наречен “Човещина”.

Актьорът размишлява за живота на земята и за живота там горе, на небето.

Втората му книга се казва “Отговори” и в нея Иван е събрал свои мисли и прозрения.

Посвещава книгата си на “малки и големи, стари и млади, умни и мъдри, простодушни и наивни, щедри и богати, бедни и болни, пакостници и злосторници, и всякакви - с любов”.

В “Отговори” има редове като: “Да си жив, все още не означава, че си жив”, “Продължава да вали сняг, а пък аз да обичам жена си”, “Открий се, когато изчезнеш”, “Можеш да победиш лъжата само когато я събудиш...”.

През 1998 г. Иван Иванов издава третата си книга - “Седем часа разлика” - съвместен двуезичен проект с американската поетеса Холи Фелдман.

Голяма заслуга за излизането на книгата има актьорът Петър Карапетков, приятел на Иван и преподавател в Нюйоркския университет.

Следващата книга на актьора писател се казва “Добре дошъл у дома”. Иван превежда заглавието така: “Освободи се, харесай се, намери хармонията със себе си”. Или още по-ясно - ела при Бога. Ето същото в стихове:

Любовта живее

в човека.

Има дом.

А човекът

у дома си е.

“Живот” е нарекъл Иван Иванов четвъртата си книга, която излиза през 2009 г. Издава я сп. “Жената днес”. Авторът отрича в стихосбирката му да има автобиографичност.

“Всичко е плод на моето въображение Образите са събирателни”, коментира Иван.

От нея ви предлагам няколко стихотворения:

Сътворението

се извършва сега.

Не търсете яйца.

не дирете кокошки.

...

И... си слагаш обувките

- чистите.

И... се пъхваш в ризата

- бялата.

И... погалваш с ръце

сърцето си - топлото.

И... му даваш кураж

да върви, да тупти...

То си знае посоката.

...

Светът е свят.

Красив. Безгрижен.

Пороят отминава.

Дните нижат се - нека.

Представи си свят -

населен с хора.

И върви си.

Петата и последната засега книга на Иван Иванов излезе с марката на издателство “Стигмати”. Казва се “Всичко е живот”. Заглавието е явна “закачка” с “Всичко е любов”, филма, който го направи звезда и любимец на зрителите.

Животът ражда живот.

Всичко е родено.

И всичко е живот.

Пиян и дрогиран

напада с нож Иван

и Любо Чаталов

Трагичната съдба на Джон Ленън едва не сполетява актьорите Иван Иванов и Любен Чаталов през 1994 г. В ролята на Марк Чапман, убиеца на Ленън, влиза кварталният бандюга на столичния “Лозенец”.

Един ден в средата на май Любо и Иван заедно с колежката си Мая Лисичкова сядат на маса на пазарчето, където сега е молът срещу “Хемус”, и си поръчват кафе. Чакат Вельо Горанов.

Вместо Вельо на масата, без да пита, сяда намръщен и видимо пиян и дрогиран младеж. “О, артистите”, промърморва младежът с мътен поглед и се опитва да започне приказка с двамата. Иван кротко му казва, че имат важен разговор и го моли да ги остави на мира. Натрапникът демонстративно вади дълъг като щик нож и го затъква в колана си.

“Момиче, какво правиш с тия дърти артисти”, подхвърля към Мая младежът и преди каквато и да било реакция от тях вади ножа си и убожда Иван Иванов във врата. Любо скача да защити приятеля си, но насилникът се обръща и го наръгва в горната част на гърдите.

Хора от съседните маси се спускат да помагат. Младежът побягва в посока към НДК, но е застигнат и заловен от полицай.

Мая спира червено жигули, което закарва окървавените актьори в “Пирогов”. Там превързват 4-сантиметровата рана на врата на Иван и го пускат да си ходи. А Любо веднага е вкаран в една от операционните зали. Лекарят, който го кърпи, го успокоява, че е бил малкият дявол, ножът е минал на милиметри от артерията на актьора. Може би го спасява голямата и дебела яка на коженото яке, с което бил облечен.

Закърпен и превързан, Чаталов стои повече от два часа на носилка в коридора. Мисли, че са го забравили, а те просто му търсели свободно легло.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

ПОСЛЕДНО ОТ последно от 24 Часа

Пребитият служител на "Левски" Цветан Вълчев е получавал заплахи отдавна, научи "България Днес". Те са били отправени от определена фенска групировка заради работата му в клуба. Първите подобни атаки към него са отпреди повече от година и половина, когато собственик беше Спас Русев. В основата са продажбата на рекламни продукти на "Левски".

С присъда заради неизпълнен договор се е уредила фирма на героя от ъндърграунда Димитър Вучев-Демби, показа проверка на "България Днес". С решение на Пловдивския районен съд Демби се задължава да изплати принудително 5398,09 лева главница заедно с натрупаните лихви и съдебни разноски за още над хиляда лева на местно транспортно дружество.

Ексхумация на тялото на легендарния банков обирждия Джон Дилинджър ще бъде направена през септември. Трупът му ще бъде изровен, за да се установи неговата самоличност. Гангстерът е направен на решето през 1934 г., след като влюбената в него българка Анна Акълиева го предава. До ден днешен се носят легенди за истината около смъртта му.