Вижте приликите и разликите между петимата БГ президенти

https://www.24chasa.bg/novini/article/6007637 www.24chasa.bg

Преди 25 години - през януари 1992 г., бяха първите преки демократични избори за президент след падането на комунизма в България. Оттогава четирима държавни глави управляваха общо пет мандата. Сега встъпва в длъжност петият президент.

На фона на честите предсрочни избори за парламент у нас е интересно да се отбележи, че никога не се е стигало до предсрочно прекратяване на президентски мандат.

Двама от българските президенти бяха издигнати от СДС и десницата, двама - от БСП и левицата, един бе номиниран от ГЕРБ.

Начело на президентската институция се изредиха философ, юрист, историк и инженер, а новият държавен глава е пилот.

През 1992 г. кандидат-президентската двойка Желю Желев - Блага Димитрова спечели на втори тур срещу двойката Велко Вълканов - Румен Воденичаров. Впрочем тогавашният им резултат от 2 738 000 гласа остава ненадминат като брой гласували за участник на национални избори през всичките години на прехода. През 1992 г. Желю Желев вече бе президент, но избран година и половина по-рано от Великото народно събрание.

Желев изкара мандата си и не се яви за втори, защото загуби предварителните избори на десницата срещу Петър Стоянов. Стоянов стана вторият пряко избран президент през 1997 г., след като спечели изборите срещу Иван Маразов.

Третият президент стана Георги Първанов през 2002 г. Той победи на вота Петър Стоянов. Първанов досега е

единственият

президент в

годините на

прехода с

два мандата

Вторият започна през 2007 г. Първанов спечели изборите през 2006 г. след балотаж, до който достигнаха той и Волен Сидеров.

Четвъртият президент бе Росен Плевнелиев, чийто мандат току-що изтече. Плевнелиев стана държавен глава след изборите през 2011 г. До балотажа тогава достигнаха той и Ивайло Калфин.

Росен Плевнелиев се отказа от втори мандат. На президентския вот преди два месеца Румен Радев спечели срещу Цецка Цачева.

Да се вгледаме във фигурите и профилите на българските държавни глави.

Вижте инфографиката голяма тук

Струва ми се, че има общ модел, по който българската демокрация издига президентите си. Печели

кандидатът,

когото

избирателите

виждат като

противотежест,

баланс,

точка на възпиране на доминиращата тенденция.

1. Умерено десният по политическа принадлежност и либерален по възгледи Желев бе избран в момент, когато синьо-червеното противопоставяне в България беше във върха си. Беше припознат като

фигура, която

може да укроти

тези бурни

страсти

От друга страна, философът дисидент и убеден демократ се вписа в духа на епохата след падането на комунизма. “Вятърът на промяната” довя точно такъв тип хора на власт в Източна Европа като контрапункт на тоталитаризма и соцноменклатурата.

2. Десният Петър Стоянов бе избран след възхода и падението на червеното правителство на Виденов и катастрофалните последици от неговото управление - обедняване, хиперинфлация, хаос. Дойде епохата на борда, МВФ и курса към НАТО.

3. Левият Георги Първанов спечели през 2001 г. след епохата “Костов”, която асоциира дясното управление с командирски стил и корупция.

Обедняващите

хора поискаха

във властта

по-социално

чувствителни

фигури

С надежда за по-високи доходи, повече солидарност.

Следващите президентски избори Първанов спечели в противоборство с набиращия сила краен национализъм.

4. Но през това десетилетие хората се умориха от тройни коалиции, големи шлемове, а в България нахлу световната финансова криза. През 2011 г. прагматичният мениджър и успешен министър Росен Плевнелиев изглеждаше като добър контрапункт на тези неприятни развития. И впрочем той показа, че може добре да менажира кризи - наложи му се да назначава две служебни правителства.

5. Сред двата милиона, гласували на последните президентски избори за Румен Радев, сигурно има различни групи и мотивации:

- за баланс на “много ГЕРБ”;

- за човек на действието в един все по-тревожно разглобен свят;

- и за някой, който да е чувствителен за бедността и неравенството в обществото.

В този смисъл речта на Румен Радев в парламента, фокусирана тъкмо на проблема с неравенството и на борбата с бедността, си беше съвсем на място.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

ПОСЛЕДНО ОТ последно от 24 Часа

Подведена от двама прокурори да признае убийството на мъжа си Николай Димов. Така Анита Мейзер обясни различните версии, с които излизаше в съдебна зала в продължение на двегодишната сага с Темида.В петък в 9 сутринта силиконовата миска пристигна в Съдебната палата в София, за да застане пред Върховния касационен съд.

Една позабравена класика в спортните двойки "футболист-гимнастичка" се завръща. Юноша на "Левски" се оказа мъжът до капитанката на "златните момичета" от ансамбъла Симона Дянкова, научи "България Днес". Чаровната варненка е с халфа Никола Яначков. Двамата са заедно от няколко години. Запознали са се във Варна,

Десет години след разстрела на футболния бос Николай Попов-Мартеницата свидетел хвърля светлина върху екзекуцията му. Босът на "Локо" (Пловдив) е покосен от три куршума навръх 1 март 2005 г. Ченгетата работят по три версии за покушението - дългове, даден голям заем на известен подземен бос и наркотрафик или контрабанда.