Авторитетно US списание обяви: Батак – първи геноцид в историята

https://www.24chasa.bg/novini/article/6020305 www.24chasa.bg

Клането е преди геноцидите над арменците и в Конго

Модерната ера на геноцида започва в забравен край на Османската империя - не в Армения през 1915 г., както много хора смятат, а в малко българско селище през 1876 г. Това събитие - клането на жителите на Батак - е част от Априлското въстание срещу османското управление в България”.

Така започва статията на Ричард Селсър, преподавател по история в Weatherford College, в януарския брой на авторитетното списание Military History. Баташкото клане е и на корицата на списанието със заглавие “Лицето на злото”. На темата са отделени седем страници, в които подробно се описва станалото след Априлското въстание.
Селсър използва като основен източник репортажите на американския журналист Джанюариъс Макгахан.

Батак безспорно играе голяма роля в историята на България и оформя дори политиката по някои национални въпроси и до ден днешен. Последно
скандал около
темата
се разгоря
през 2007 година,
когато германски професор и българска историчка направиха подробен анализ на картината на полския художник Антони Пиотровски “Баташкото клане”, рисувана през 1892 г. и изложена на първото българско национално изложение в Пловдив, също през 1892 г.

Мартина Балева, специалист по история на изкуството, и професор Улф Брунбауер от Института за Източна Европа в Берлин посветиха изследването си на картината, като анализираха какви данни точно е използвал Пиотровски при рисуването и се опитаха да отговорят на въпроса защо баташкото клане става символ на зверствата, извършвани след въстанието, едва 16 години след края му. Те заключават и че същият символ на ужаси и кръвопролития биха могли да бъдат други над 80 селища, сред които Ветрен, Брестовица, Козарско, Дребско, Станица, Царово, Баня, Стрелча, Сопот, Карлово, Злокучане, Бяга, Акънджи, Попенци, Кула, Лесичево, Ляхово.


Според тях причина
историците да се
взират само
в клането
в Батак е именно
картината на поляка,
която по някакъв начин е създала историческа памет в местното население с въстановки на кошмарните сцени, в които 16 години след клането са участвали повечето оцелели в Батак.
Всеки, който е чел проучването на Балева, ще види, че
тя не поставя под
съмнение
извършените
зверства
и не се опитва да постави под въпрос изобщо клането в Батак, а се занимава само и единствено с анализ на картината, посветена на тях. И нищо чудно, все пак проучването е в рамките на проект за изучаване на взаимното влияние на изкуството и национализъм на Балканите. Дори статията по повод труда започва така. (Виж карето).
Тогавашният министър Божидар Димитров я заплаши със съд, а лидерът на “Атака” Волен Сидеров обяви награда за онзи, който издири адреса . Учени в Берлин настояват да се прекрати това преследване.


Днес, 10 години по-късно едно от
най-авторитетните
списания,
занимаващо се
с история, нарече
клането дори геноцид.

То също се позовава на данните на Макгахан, като по този начин потвърждава една от тезите на Балева, а именно, че американският журналист е единственият източник на това, което е ставало, освен оцелелите.

Списанието потвърждава индиректно и друга цитирана от нея теза, а именно, че кланетата не са извършени от османската редовна армия, а от башибозука - факт, който днес не се оспорва. Всъщност според последните проучвания най-вероятно в зверствата са участвали помаци от съседни села, но официално кои са точно убийците на хиляди българи в Батак, не е известно.

Всъщност първият чужденец, посетил Батак след кланетата, е Джеймс Кларк, който минава оттам два месеца след зверствата. Той свидетелства, че всички 529 къщи на селото били разрушени, а жертвите възлизали на 1900 души.

Опустошението на

Батак е започнало

на 12 май

(30 април стар стил)

и е продължило до пристигането на международната комисия по разследването на погромите в Тракия, Средногорието и Родопите в селото през август 1876 г., а и след това. Броят на разорените села в този период е възлизал на около сто, а общо жертвите на около 15 000. По данни на гръцкия консул във Филипопол само в Татар Пазарджик в същия период са се намирали 12 000 бежанци, предимно жени и деца от засегнатите села на едноименната кааза. Поради липса на безпристрастни източници до този момент не е възможно да се установят извършителите.

Според Military History обаче едно е напълно неопровержимо - извършителите са мюсюлмани, а жертвите - християни. Това, което започнало като война за независимост, пише авторът, прераснало в свещена война. Султанът не искал да праща войската си срещу не толкова значително към този момент на проблеми в цялата империя въстание, затова оставил разправата на доброволци, наричани от българите башибозук, уточнява още Militari History”. В башибозука участвали често конвертирали мюсюлмани, така наречените помаци, кавказци, албанци, българи, приели турската вяра, бедни турци. Те ползвали собствено оръжие - ятаган и имали коне, като се издържали от онова, което можели да плячкосат. Нямали военна подготовка, нито оръжие и логистика, те вършели мръсната работа на султана, допълва още авторът. Той описва подробно какво се случва в трите дни, в които 5000 души башибозук, предвождани от доспатчанина Ахмед ага (описван от съвременниците си като особено брутален и напълно неграмотен).

В крайна сметка

малцина успяват

да избегнат

мъчителната смърт

Именно тях рисува 16 години по-късно Пиотровски, като те позират за възстановка на събитията.

Според Балева оцелелите, които 16 години потискали ужаса от смъртта на повечето си съграждани, виждайки отново разиграване на тази сцена, възстановяват историческия спомен и той се превръща в тема, която често се използва и за политически цели или пък за създаване на националното самосъзнание. Концентрирането в Батак разширява картата на Априлското въстание и дава възможност, от друга страна, на полския художник Пиотровски да се превърне в един български Делакроа.

Какво написа Балева

“Всекиму известни са може би следните факти: За пръв път Батак става известен чрез сензационните репортажи на Джанюариъс Макгахан, публикувани в Daily News, “Московские ведомости” и други големи всекидневници между август и ноември 1876 г. Американският журналист с ирландски произход, женен за руска аристократка, посетил и описал плачевното състояние на няколко от общо стотината села, пострадали от кървавите размирици през пролетта на 1876 г., между които и опустошеното село Батак. Текстовете на Макгахан правят впечатление не само с прецизното описание на фактите, а и със силно емоционалния си и образен език, който не се опитва да прикрие проруското настроение на автора и изключително негативното му отношение към османската държава и ислямската религия. Поради огромния читателски интерес, през септември на същата година първите осем репортажа на Макгахан били публикувани заедно с прелиминарния доклад на американския консул в Истанбул Юджийн Скайлер, в отделна книга и непосредствено след това били преведени на редица чужди езици. Единствено българският превод на бъдещия правителствен глава Стефан Стамболов, който впрочем се основава на руското издание от 1877 г. и включва всичките 14 кореспонденции на Макгахан, бил публикуван през 1880 г. със специалната подкрепа на бившия му съратник от въстаническите години Захарий Стоянов като спомоществовател за 130 екземпляра.

По-малко известни са може би следните факти: Още преди последвалата руско-османска война (1877/78) и създаването на българската национална държава зловещите събития в Батак били толкова бързо забравени, колкото бързо станали и известни, за да се превърнат едва 16 години по-късно в централен обект на българското обществено внимание. От 1876 до 1892 г. единствените свидетелства за кървавата история на Батак са двете известни снимки на пловдивския фотограф от гръцки произход Димитър Кавра на оцелели след клането батачани и на баташката църква със смъртни останки, и двете от 1878 г., както и Стамболовият превод от 1880 г. В 1892 г. изведнъж се поставя началото на една огромна литературна и образна продукция на тема Батак, която продължава и до днес.

С изложба

изследва

медийните

възприятия

Мартина Балева е доктор по история на изкуството. Тя се е специализирала върху изследване на изкуството в рамките на Османската империя през 19-и век и влиянието му в създаването на нациите.

Преди пет години тя организира и изложба с редки фотографии, открити в архива наберлинското външно министерство. Те показват осакатени мюсюлмански войници от руско-турската война. Целта на Балева е да покаже колко различни са медийните възприятия на изстъпленията, пише за изложбата “Франкфуртер алгемайне цайтунг”.

Представените от Мартина Балева османски снимки са поръчкови – те са били поръчани от султан Абдулхамид Втори и са били предназначени за пропаганда сред дипломатите на великите сили. Абдулхамид Втори е известен като страстен колекционер на фотографии, документиращи живота извън двореца му. Той обаче също така рано и целенасочено използвал тази нова медия за пропагандни цели.

Фотосите били свързани с клането в окръг Ески Заара, жертва на което станали над 20 хиляди цивилни.

Внимателно съставената поредица от фотоси е имала за задача да събуди съчувствие у получателите. Според г-жа Балева те съзнателно се облягали на християнската иконография, за да бъдат зверствата разбираеми за европейските наблюдатели. Освен това те противоречат изцяло на ислямската забрана на изображението, тъй като показват старци, деца и жени, които разголват свободно части от телата си, за да бъдат видени раните им. 

 Още по темата :

Защо политиците бягат от думата “геноцид” за Батак?

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

ПОСЛЕДНО ОТ последно от 24 Часа

Фитнес звезда грее на "Герена"! Това е съпругата на защитника на "Левски" Нуно Рейш - Таня. Тя е сензация в родната Португалия, а вече има и български фенове. Футболната съпруга е серитифициран персонален фитнес инструктор. Тя работи към голям австралийски спортен консорциум, който разполага с треньори в целия свят.

Треньорът на "Левски" Петър Хубчев от години е определян като върл почитател на дефанзивния футбол. Фактите показват друго, откакто е начело на "сините". Футболистите му имат най-добрата голова разлика в Първа лига "+13". В деветте кръга досега те са отбелязали 20 попадения. Получили са 7. Единственият отбор, който се е разписвал повече пъти,

Футболният национал Георги Костадинов показа доста лош вкус при посещението си в прочутия музей Ермитаж в Санкт Петербург. Играчът на руския "Арсенал" (Тула) се показа край някои от най-ценните произведения на изкуството в света с опърпани дънки, сиутшърт "Долче и Габана" и маратонки. За да бъде контрастът пълен,