Боян Петров: Няма да се успокоя, докато не кача всичките 14 осемхилядника

https://www.24chasa.bg/novini/article/6036989 www.24chasa.bg
Боян Петров в своя офис в Природонаучния музей. Помещението е пълно с книги, снимки и епруветки с най-различни животински виове. СНИМКА: Алексей Димитров

Боян Петров е роден на 7 февруари 1973 г. в София. Още от дете се увлича по планините и дивата природа. Завършва Софийския университет като магистър по зоология и екология. Научната му кариера започва в Националния природонаучен музей при БАН, отдел “Безгръбначни животни”.
Петров провежда редица изследвания на прилепи, земноводни, влечуги, пещерна фауна и фауната във високите планини. На два пъти боледува от рак и успява да се излекува. През 2000 г. му е открит инсулинозависим диабет, тип 1. Преживял е две катастрофи, втората изключително тежка.
Кариерата му в алпинизма започва още преди 25 г., а през 2009 г. е първото му изкачване на осемхилядник - Гашербрум 1. Към момента Петров вече има в актива си цели 8 от най-високите върхове. Целта му е да стане първият българин с т.нар. Хималайска корона от всичките 14 осемхилядника. Семеен е, има две деца.

На 23 август 2016 г. една новина разтърси хиляди българи. Символът на българския алпинизъм през последните години - Боян Петров, и известният еколог Андрей Ковачев бяха пометени от кола по време на оглед в Кресненското дефиле. Петров пострада изключително тежко и изгледите за живота му не бяха никак добри.

Хората не можеха да повярват как този човек, покорил рекордните за страната ни 8 върха с височина над 8000 м, и оцелявал в наистина критични ситуации, бе сполетян от подобно нещо. Той и партньорът му били на около метър от външната ограничителна линия на платното, носили са и сигнални жилетки, когато една румънка буквално ги отвя. При удара Боян е счупил предното стъкло с глава, след което прелетял над 10 метра преди да падне почти безжизнен в канавката.

На 6 февруари в 6 ч вечерта, почти 6 месеца след ужасяващия инцидент, великият алпинист ще представи своята книга - “Първите седем”. В големия салон на БАН ще бъде показана и неговата изложба, организирана съвместно с посолството на Пакистан. И най-важното, на представянето ще присъстват хора, които иначе не биха се събрали на едно място. Заради събитието в София пристига и бившият премиер Симеон Сакскобургготски, който след инцидента пратил трогателно писмо на алпиниста.

Днес Боян изглежда дори по-жизнен и енергичен от последната ни среща точно две седмици преди катастрофата (тогава възстановяваше килограми след невероятната експедиция до Анапурна, Макалу и Нанга Парбат). Дори няма видими белези от катастрофата, ако не броим гримасата, която понякога прави при определени движения на тялото.

“Всичко ме боли”, признава зоологът, докато се намества на стола си в Природонаучния музей. Там той прие екипа на в. “24 часа”, който го потърси във връзка с първата му книга.

- Боян, как успя да се възстановиш толкова бързо, че чак да напишеш книга и да направиш изложба?

- (Смее се.) И докторите казват, че състоянието ми е почти нереално добро спрямо други хора, преживели инциденти с подобни травми. А колкото до книгата, оказа се, че всъщност имах около 70% от материала за нея още преди катастрофата. Винаги съм си водил дневници от изкачвания, писал съм неща за различни списания, вестници, имам пътеписи. Когато започнах да я систематизирам, си дадох сметка, че трябва само да попълня липсващите моменти. Книгата ми отне 3 месеца писане, 1 месец редактиране и 25 г. живот.

- За какво се разказва в “Първите седем”?

- Това е едно резюме на всичко, което съм правил, през последния четвърт век, или откакто се занимавам с алпинизъм. Подзаглавието на книгата е “Наръчник за изкачване на високи върхове”. В първата част описвам моите ниски, средни и високи върхове. Във втората пък представям пътя, по който се стига до тези гиганти. От планирането на изкачванията през тренировките, храненето, екипировката до намирането на спонсори и пазарлъците с агенциите. Това е ценно за хора, които искат да участват в експедиции, но не могат да се решат или пък просто не знаят как да направят първата крачка към своите върхове. Всъщност книгата излиза по средата на моя път към “Хималайската корона”, вече съм покорил 8, но ако изчакам да завърша всичките 14, ще се събере огромно количество информация.

- Защо се казва “Първите седем”?

- Защото в пряк смисъл разказвам за изкачването на първите си 7 върха, а в преносен - както първите 7 години са изключително важни за човешката личност, така и тези покорявания са ме оформили и като алпинист.

- Какво представлява изложбата, която също ще бъде открита на 6 февруари?

- Поканиха ме от пакистанското посолство. Като теглих чертата, се оказа, че съм прекарал повече от 8 месеца и половина в тази държава. Това е в продължение на 5 експедиции от 2001 до 2016 г. Натрупаният снимков материал е много голям и представителен за северните части на Пакистан. На откриването ще присъства много голям брой хора от дипломатическия корпус. Поканени са бивши министри, дори Симеон Сакскобургготски, който потвърди, че ще дойде. Ще се получи една голяма смесица на хора от различни кръгове, но обединени от планината. Изложбата е разделена поравно между върховете и хората, които обитават Пакистан. Иначе премиерата на книгата е на 6 февруари в София, но предвиждаме подобни представяния в Благоевград, Пловдив, Велико Търново, Русе, Стара Загора и други градове.

- Как върви възстановяването ти след катастрофата?

- На 23 февруари ще направя точно 6 месеца от инцидента. Даже се разбрах ме с шефа на ВМА генерал Петров да направя една презентация на реалната среда, в която се изявява техният пациент Боян Петров. Много ми помогна и физиотерапията на Петър Панчев от “Царско село”, който работи предимно със спортисти.

Иначе всички ми казват - “супер си”, но аз винаги отговарям, че на опаковка го докарвам, но вътрешно още имам счупвания, които не са достатъчно зараснали. Успявам да тренирам два пъти седмично с изкачвания на Копитото, но тренировките не са така натоварващи, както преди. Например по това време правех тези изкачвания с 10-литрова туба на гърба и тежки обувки. Не искам да се възстановявам с някакво агресивно темпо, за да не се увредя. Не се чувствам толкова здрав, че да направя пълен тренировъчен цикъл. Все още не мога да се набирам, да правя лицеви опори. Малко съм като стара баба, при всяко обръщане или преместване чувствам болка.

- Какво казват докторите?

- Казват: “Добре си бе, Петров”. Всъщност възстановяването е по лично усещане, няма точно предписание след колко дни какво да правиш и т.н. Следващата крачка е, когато почувстваш, че си готов за нея. Сега са замръзнали всички водопади и

ужасно ми се ходи

на ледено катерене.

Но просто не мога

Планирам в средата на март да отида в НСА при д-р Младенов да направим физиологичните тестове, които правя преди абсолютно всяко изкачване. Той ще сравни резултатите и ще каже точно степента на възстановяване. Ако съм над 70% спрямо последните данни, ще имам един месец, в който да дам още един максимум, така че на 10 април, когато ми е датата за заминаване, да съм готов. Ако съм под това обаче, ще трябва да се откажа. Цифрите ще са решаващи, но няма да отида към Еверест, ако не съм готов. Затова и хималайският ми сезон е под въпрос, което създава допълнителни трудности. Например спонсорите ми са в неведение, а те си планират разходите.

- Катастрофата край Кресна промени ли гледната ти точка към живота. В момента звучиш по-скоро рационално и премерено...

- Отношението ми към това защо трябва да ходя на върховете и как трябва да тренирам, не се е променило по никакъв начин. В момента просто има едно забавяне.

Катастрофата само ще

забави, но няма да отмени

или намали ентусиазма ми да постигна Хималайската корона. Даже желанието ми се усилва още, защото тази цел трябва да бъде постигната възможно най-скоро. Има много алпинисти, които са тръгнали по този път, но в един момент се отказват, защото им писва да мръзнат по върховете, задомяват се и какво ли още не, което им пречи да стигнат до края. В момента има 34 души, качили всичките 14 осемхилядника. От тях само 15 са го правили без кислород. Моята цел е да вляза в първата двайсетица на тази категория. Това ще бъде голям успех и за България.

- Има ли вероятност тежи тежки травми, които получи, да имат последствия върху способността ти да се катериш?

- Със сигурност ще има ограничения в някои движения. След предишната катастрофа например не мога да движа до края едното си стъпало. Сега усещам, че ми се промени походката, но това не е толкова важно. Ще има последствия, но се надявам да ги компенсирам по някакъв начин. Травмата няма да ме инвалидизира като човек, но отделни системи ще бъдат нарушени.

- Какво става с делото, което заведохте срещу румънката?

- Все още не е приключило. Трябва да има решение на съда, че с Андрей не сме виновната страна по този инцидент. Авто техническата експертиза, разследвайки механизма на катастрофата, установи, че ние сме били на един метър зад ограничителната линия. За нас не е ясно защо тя се е отклонила от правата линия. Това трябва да установи делото, което е на финална фаза. Очакваме решението на Благоевградския съд и след това ще имаме граждански иск към застрахователя, който най-вероятно ще откаже да заплати претендираното от нас обезщетение.

- Връщаш ли се често към катастрофата?

- Не, към това не изпитвам страх, който да ме кара да потръпвам от мисълта. Имам още една катастрофа през 2013 г. с мотоциклет, а това е по-хард версия. Т.е. вече съм го изживял този цикъл. Но истината е, че не искам да се връщам към тази катастрофа, защо да си мислим за лошите неща в живота, като има и хубави.

- Предполагам, че и не помниш много от инцидента край Кресна?

- Слава богу, не, но в хода на делото ми се показа всичко в подробности. Не че съм се филмирал нещо, но просто ми стана ясно как с главата си съм счупил стъклото, гредата е изкривена, а аз съм изхвърчал на 10 метра назад.

- А вкъщи как приемат нещата. Не се ли опитват да те разубедят от преследването на Хималайската корона, да ти подскажат, че тази катастрофа може би е някакъв сигнал към теб?

- Да, това често ми го казват и приятелите, но аз не си мисля: “Бояне, това е знак свише, че трябва да спреш”.

- Суеверен ли си?

- Като биолог категорично

нямам отношение към

божествената страна

на произхода и живота

По-скоро вече вярвам, че действително има сили, които понякога ти дават едно рамо и ти успяваш да минеш покрай капките. Понякога се напъваме, но все не се получава и в един момент все едно някой ни подава ръка. Може да е енергия, духовна сила от другите хора. Нямаше да оцелея след тази катастрофа, ако хората не ме мислеха толкова много. Беше прекалено тежко от физиологическа гледна точка, за да може един организъм да се справи сам. Психически бях окей, но физически - много зле. Три дни в реанимацията никой не е знаел какво ще се случи с мен. После всички ми казваха: “Знаехме, че ще се оправиш”. Даже една приятелка го представи много готино - “Абе, Бояне, ние всички падаме, но само ти ставаш винаги.” (Смее се.)

- Все едно, че имаш 9 живота?

- Да, точно. Бутат те в лапите на смъртта, на лошото, а ти - хоп, и се измъкваш. Но не ги броя животите, защото мисълта е потискаща. Колко са - 5 ли, 9 ли? По кой календар трябва да ги броим. (Избухва в смях.) Не обичам такива ситуации и се опитвам да ги избягвам. Но определено не ги приемам като знак, че трябва да се откажа от голямата си цел за покоряването на 14-те осемхилядника. Напротив, както вече казах, искам това да стане максимално бързо,

защото не знам кога ще

приключи земният ми път

Ясно е, че за всеки настъпва краят, но искам да съм го направил, защото вътрешното ми спокойствие ще настъпи тогава.

- Сигурен ли си, че наистина ще се успокоиш?

- Да, и ще се отдам на науката. Върховете консумират много голяма част от една моя година - с подготовката, търсенето на спонсори, самата експедиция. После, като се върна, съм буквално като труп и ми трябват 2-3 месеца за възстановяване. Така за научната ми дейност остава изключително малко време, а аз имам много идеи за проекти, които искам да реализирам. Трябва да напиша една фауна на високите планини. Ето, Петър Берон издаде такава книга, която ще бъде много надградена с моите открития. Ще се окаже, че нашият музей има най-богатата колекция от високопланинска фауна в целия свят. Всички биолози са ходили до определена височина, тъй като не могат да стигнат по-нагоре. Аз съм един от малкото, който освен инсулин на високото носи в джоба си и епруветка. При всяко едно срещане на животно на каквато и да е височина аз го прибирам. Дори имах един такъв случай на Нанга Парбат. През нощта излязох от палатката да отида по малка нужда. Имаше страхотна луна и аз, макар и леко замаян, забелязах на близката скала един напълно непознат за мен бръмбар. Въпреки че бях доста сънен, успях някак си да го притисна и го сложих в епруветката. В зоологията си е ключово правило, независимо къде отиваш, в себе си да имаш фотоапарат и епруветка.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

ПОСЛЕДНО ОТ последно от 24 Часа

Краят на традиционният есенния фестивал в Китай предизвика огромно задръстване от автомобили в близост до Тол-станция на магистралата в Женгжу, провинция Хенан, Китай. Снимка: REUTERS /

Бизнесменът Тодор Хаджижеков, станал известен с прякора си Тотко Поршето, който бе погнат за нелегална фабрика за цигари край Костинброд, е оправдан тихомълком! След шумната акция през декември 2012 г. по разбиване на тайния цех Хаджижеков е оневинен окончателно, а сега с юристи подготвя иск срещу прокуратурата за 100 хиляди лева,

Със здрав банкет и кючеци на Азис загря отборът на "Атлетик" (Куклен) за мача с "Левски". Днес храбрият аматьорски тим ще посрещне "сините" в двубой от турнира за Купата на България. За отбора от малкото градче, разположено в полите на Родопите, това ще бъде най-големият мач в цялата му история. Срещата ще се играе в Пловдив,