В ежедневието си гениите били като обикновените хора
Какви са били в ежедневието си гениите в изкуството Леонардо да Винчи, Микеланджело и Караваджо?
Големи и недостижими като артисти, в живота си те имали същите недостатъци в характерите си като всеки обикновен човек. Нещо повече – някои от тези черти отивали до крайност, защото самите гении били отвъд нормалните граници.
Микелaнджело
нямал нито една книга
Микеланджело Буонароти умира на 89 години в римския си дом. На 18 февруари 1564 г., малко преди да издъхне, изрича: “Оставям душата си на Бог, тялото си на земята, нещата си на най-близките ми роднини”.
Веднага след това, още преди племенникът му Леонардо да дойде от Флоренция, в дома му влизат двама папски делегати и един нотариус, за да опишaт имуществото му. Картината е потресаваща. В спартанското жилище на най-скъпоплатения на времето си художник няма никакво украшение, никаква ценна мебел, нито една книга, никаква колекция на изкуството. Има един кон, три статуи, върху които Микеланджело работи до последно, 10 картона с подготвителни проекти, празни бидони, половин бидон с оцет и 24 ризи. Изненадата настъпва обаче, когато отварят заключената дървена кутия под леглото му – в нея има 8209 златни дуката.
Те тежат 30 кг и с тях могат да се купят по онова време три малки двореца. Както пише и биографът на гения Асканио Кондиви,
най-богатият артист
на времето си е
живял окаяно
По думите на всички, изследвали живота му, трудно може да се открие друг художник, който да е бил толкова стиснат. Микеланджело не го е грижа изобщо и за външността си, живее като клошар. Не си сваля ботушите дори когато спи. Когато му се налага да ги изуе, те са като залепени за стъпалата му и от тях се смъква кожа.
От мизерията, в която тъне Микеланджело, се стъписва и чичо му, когато отива да го види в Рим. След това му пише, че мизерията е нещо ужасно, което не се харесва нито на хората , нито на Бог. Микеланджело обаче отговаря, че е доволен, че живее бедно, без да го е грижа нито за живота, нито за света.
И всичко това, при положение че е най-високоплатеният художник още откакто 22-годишен извайва шедьовъра “Пиета”, който днес се намира в базиликата “Свети Петър”. След изографисването на Сикстинската капела пък Микеланджело става направо “капиталист” със спечеленото. Папа Юлий II го заплаща пребогато, както никого другиго през онези години. Свръхщедър към Микеланджело е и папа Павел III.
Геният забогатява и от хонорарите на Медичите, негови меценати. В същото време той ги ненавижда и никога не внася парите си в банката им.
Предпочита да инвестира
в имоти, чиято стойност
след смъртта му набъбва
още повече и се равнява на богатството на много от патрициите по онова време. Според изследователите през живота си Микеланджело натрупва капитал, равен на половината от този на принц Агостино Киджи - най-богатия банкер в света в началото на XVI в.
Експерти по Микеланджело обясняват изключителното му скъперничество с факта, че през целия си живот имал фикс идея да върне престижа на знатната фамилия Буонароти. Въпреки че членовете ѝ имали право да бъдат избирани на обществени постове, те никога не ги заели заради невъзможността си да плащат данъците си.
Микеланджело се срамувал от това и се мъчел всячески да реваншира семейството си. Инвестирал дори пари, за да ожени племенниците си за знатни наследници. Едва в последните години от живота си Микеланджело се посветил и на благотворителност. Според негови познати от Флоренция обаче геният винаги
дарявал скици и статуи на приятелите си
и близките си. Пазарял се за пари единствено с богатите – с Медичите и с деветимата папи, за които творял и които ненавиждал.
Да Винчи обожавал
животните и бил вегетарианец
Подобно на много от най-големите творци от историята и за Леонардо да Винчи открай време се мълви, че бил хомосексуалист.
Дали тези съмнения идват заради изключителния му интелект, заради нежната му усмивка, или добрата му душа, описани от биографа му Джорджо Вазари, не е ясно. Мнозина дори казват, че Джокондата е портрет на неговия любовник Джан Джакомо Капроти, известен с псевдонима Салай.
Въпреки всичко това не съществува 100% сигурност, а само предположения, че Леонардо е бил гей. Слуховете витаят и заради факта, че геният не само че никога не се е женил, а и
никога не е
спал с жена
въпреки близкото си приятелство с Чечилия Галерани. Изобразената в “Дамата с хермелина” Чечилия се хвалела пред мнозина, че има връзка с Леонардо, но това не било вярно.
Според изследователите слуховете за хомосексуалността на художника тръгнали през 1472 г., когато срещу 24-годишния тогава Леонардо и срещу други трима флорентинци било представено анонимно оплакване за “плътска връзка” със 17-годишен модел. Навремето обвиненията в содомия били нещо изключително сериозно и се рискувало дори смъртно наказание. Като се има предвид, че единият от четиримата бил роднина на Лоренцо де Медичи, те били пуснати и случаят - потулен.
И през последвалите години обаче слуховете за гей връзките на художника не спрели – говори се, че имал връзка с ученика си Джан Джакомо Капроти, на когото купувал непрекъснато подаръци и дрехи. Същият слух плъзнал за Леонардо и друг негов ученик - Франческо Мелци, който на практика останал с него до смъртта му.
Мнозина твърдят, че страст на Леонардо били “гарсоните”, или момчетата, които му служели като модели за женските фигури в творбите му. Според изследователя на художника проф. Карло Педрети той
имал връзка дори с майстора
на четката Перуджино,
автор на фреска в Сикстинската капела. Леонардо и Перуджино се сближили още млади, докато се учели на занаят при Верокио.
Освен привличане към хората от същия пол за Леонардо се говори и че изпитвал силна любов към животните. По тази причина бил убеден вегетарианец и “не вкусвал нищо, което съдържало кръв”, както пише за него тосканският мореплавател Андреа Корсали. Леонардо много често отивал на пазара и освобождавал от клетките им всички птици за продан.
Като доста странна особеност на гения се смята и почеркът му – той пишел отдясно наляво и от последната към първата страница. Мнозина го наричали “писача на дявола” и смятали, че по този начин искал да запази в тайна секретния си шифър.
Караваджо не се
миел и къпел с месеци
Микеланджело Меризи, известен с артистичния псевдоним Караваджо, имал много проблеми с правосъдието заради буйния си характер и сприхав нрав. Най-важният от тях датира от 1606 г., когато Караваджо убил при дуел в Рим противника си Ранучо Томасони.
Двамата спорели за проститутка, на която Томасони бил сводник, но в която художникът бил влюбен до уши. Тя била музата на някои от картините му. Караваджо
бил осъден на
смърт чрез
обезглавяване,
което можел да направи всеки, който го разпознае на улицата. Геният нямал друг изход, затова избягал от Рим в посока Неапол.
Не само този епизод обаче оцветил живота му в кръв. През 1600 г. Караваджо набил с бастун знатен господин, а през 1605 г. ранил нотариус. Пак тогава хазяйката му се опитала да го изхвърли от жилището му за неплатени наеми. За да си отмъсти, той счупил прозорците ѝ с камъни.
Някои обясняват невъздържания характер на художника с патологични причини - според американския психиатър Рони Матер той
най-вероятно е страдал от
параноидна шизофрения
Предполага се, че болестта е започнала, когато бил 20-годишен, но се проявявала чрез поведението му и в картините му, когато бил на 25-27 г. Оттогава насилието съпътствало непрестанно гения.
Мнозина свидетелстват и за друга особеност – Караваджо не се миел и къпел с месеци. Заради нечистоплътността му приближаването до него било истинско изпитание за околните.