73-годишният отец Петър прави сам 21 параклиса, като носи камъни на гръб

Малките храмове се вият покрай горска пътечка в Свети Влас, наречена от богомолците “пътят на радостта”

Отец Петър Цанков от Свети Влас гради сам каменни параклиси в продължение на 3 г. - кротко и упорито.

Днес те вече са 21, разположени са покрай горска пътечка в полите на Стара планина. Пътечката отвежда на висок хълм, от който като на длан се разпростира красивият Несебърски залив.

Отец Петър бе сред наградените в инициативата на в. “24 часа” и БНТ “Достойните българи” за изминалата 2016 г.

Параклисчетата са малки, но уникални - каменните плочи са редени една върху друга без спойка помежду им. Само сводовете са от слепени тухли.

“Редил съм ги камък по камък, но няма да спра до 21, ще има още”, казва 73-годишният отец Петър, докато показва най-новото, завършено преди дни.

Докато гради параклисите, той неуморно мъкне камъните с количка в гората, или пък пълни раницата си с тежкия товар и поема нагоре по пътечката. Снабдява се със строителни материали покрай строежите на хотелски комплекси, които изобилстват в Свети Влас. Лесно намирал отпадъчен материал, за да го претвори в символ на вярата.

Днес богомолци наричат тясната горска пътечка, около която са построени параклисчетата,

“пътеката

на радостта”

Лятото тук се събират стотици туристи, а с помощта на руски бизнесмен, който имал имот в Свети Влас, свещеникът е изградил и чешма.

“Всеки един от параклисите разказва за живота на Христос - това възпитава човека”, обяснява отец Петър. Разкрива, че идеята му дошла при посещение в Монако, преди 10 г., където бил поканен да венчае българин от Габрово с местна красавица. Бракосъчетанието било в Ментон.

“Разхождайки се из градчето, което впоследствие установих, че много прилича на Свети Влас, видях 20 параклиса, които изобразяваха живота на Христос. Те бяха изградени в началото на градчето по горски път към Алпите.

Когато се установих в Свети Влас, реших, че мога да направя нещо подобно тук”, разказва свещеникът. Смята, че работата възпитава човека, а мързелът е като ръждата - велик враг на хората.

За своето дело казва, че то е творчество, което носи удоволствие. Също както е тъкането, месенето на хляб от жената”, допълва свещеникът и казва, че жената е най-ценното създание на Вселената.

Отец Петър не е местен, той е родом от Казанлък, но съдбата го среща със строителните предприемачи Динко и Йордан Диневи. Братята не пестят средства и усилия, за да вдигнат голям православен храм, който носи името “Св. Власий”. На негово място от III до ХVII в. е съществувал едноименен манастир, който е бил разрушен от турците през ХVII в. Храмът е посветен на св. свещеномъченик Власий, епископ Севастийски, който е живял в областта Кападокия, днешна Турция.

При строежа

в него е вградена

частица от

мощите на

светеца,

предадена на Йордан Динев лично от Вселенския патриарх Вартоломей и директора на НИМ проф. Божидар Димитров. Двамата носят мощите от Истанбул.

На 18 май 2010 г. Негово Светейшество Константинополският патриарх Вартоломей освещава църквата “Св. Власий”, а на събитието присъстват Сливенският митрополит Йоаникий и проф. Божидар Димитров, който носи за новия храм частица от светия кръст.

В църквата се намират и мощи на св. Андрей Първозвани - пръв проповедник по земите на днешното Българско Черноморие, за когото има данни, че е живял край Свети Влас.

Отец Петър получава предложение да служи в храм “Св. Власий” през юни 2012-а.

Всичко става неочаквано за него, докато пътува във влака за Бургас. Обажда му се позната монахиня, която се оказва съученичка на майката на братя Диневи. Само след една среща с Йордан Динев отец Петър няма съмнение, че ще поеме храма и ще помага на миряните.

Пет години по-късно той е духовен учител на стотици, които идват в църквата не само да запалят свещ, но и

да си поговорят

с отеца за

житейските

изпитания,

през които преминават.

73-годишният свещеник е готов с всеки да поговори, да го изслуша, да му даде духовно лекарство.

“Човекът е малък Бог. Той не само е сътворен по негов образ и подобие, но има избор какъв да бъде - Варава или Христос”, казва отец Петър.

Сред като завършва семинарията, младият духовник влиза в казармата и както се шегува сам, като неблагонадежден кадър е изпратен в Строителни войски. Там обаче се научава на занаят - строи пътища, водопроводи и други съоръжения.

За своите 73 г. духовникът е пътувал доста из Европа, а за

няколко години

проповядва

в Америка,

тъй като през 2008 г. след скандал със Старозагорския митрополит е прогонен от църквата в Казанлък, в която служи години.

Отец Петър не крие по-разкрепостените си схващания за духовенството.

“Епископатът е този, който знаейки Библията, трябва да помага на хората, но за съжаление, негативните енергии влизат много лесно в духовенството и ние, свещениците, понякога даваме антипросвета. Хората с право се питат

защо да ходят на

църква, като там

поповете “нещо

мърморят”

Искаш да вземеш причастие? Трябва да постиш, да се изповядаш - ти казват в църквата. А за такова нещо няма и намек в Евангелието.

Това е направено, когато Балканският полуостров пада под турско и Сърбия, България и Гърция остават без просвета. Тогава католиците налагат чрез руския цар Петър своите правила”, твърди отец Петър.

Според него духовникът е онзи, при когото човек трябва да отиде, когато има духовен проблем. Също както отива при лекар, когато има физическа болка, смята свещеникът.

“Не можеш да подквасиш мляко без истинска закваска - вярвайте само на истината”, каза по време на церемонията за “Достойните българи” отец Петър.

Автор на статията

Тони Щилиянова Тони Щилиянова


Споделете статията

Четете още