Пленарната зала на българското председателство на Съвета на ЕС ще е по-голяма и по-модерна от тази в Брюксел
По-голяма, функционална и модерна пленарна зала от тази в Брюксел, комфортни салони, ВИП вход за премиери и президенти, пресцентър за над 300 журналисти. Това е само част от новата визия на НДК, която до края на септември трябва
да превърне
двореца в
най-модерния
конгресен център
у нас. Мащабната промяна на сградата, която ще е европейското лице на България, започна през януари.
От 1 януари 2018 г. за 6 месеца през нея ще минат над 20 000 души, а НДК ще е домакин на повече от 200 събития. Дворецът ще е лицето на българското председателство на Съвета на ЕС и след по-малко от 9 месеца в тази сграда ще се вземат най-важните решения за бъдещето на Европа.
“Опитваме се да се съобразим с изискванията на всички европейски и български институции. Това налага да се правят промени по проекта. Надявам се до две седмици да е готов окончателният вариант. Със сигурност обаче след реконструкцията ще имаме подобрена инфраструктура, а НДК ще стане смарт сграда. През цялото време
сградата се
третира като
паметник на
културата,
макар да няма такъв статут. Нашият подход обаче към нея е такъв, защото тя е един от символите на София”, подчерта арх. Любомир Станиславов, който ръководи екипа от над 100 проектанти, подготвили новата визия на НДК.
Строително-монтажните дейности, които вече кипят с пълна сила, пък се изпълняват от “Галчев инженеринг”, без да се налага НДК да затваря врати, докато тече преустройството.
За да не пречат на културната програма на двореца, от компанията използват електронни технологии и параванни скелета, които гарантират минимален шум и не пречат на дейността на НДК.
“Въпреки предизвикателствата и изненадите, които откриваме в сградата, към днешна дата крайният срок за приключване на дейностите остава непроменен. В хода на ремонта например се появи необходимостта да се предпази изкуството на територията на НДК от евентуални щети по време на ремонта. В НДК има над 80 произведения на изкуството от най-големите български художници - живопис, скулптури, пластики, дърворезби, килими и др.
Направихме
специален проект
за консервация и
реставрация на
изкуството
и ангажирахме специалисти реставратори начело с Илинка Чергарова от Софийската градска художествена галерия. Такава професионална грижа за творбите не е полагана от създаването на двореца”, обясни изпълнителният директор на НДК Мирослав Боршош.
До момента за мащабния ремонт на основната сграда на българското председателство държавата е отпуснала 17 млн. лв., които са част от нужната сума и се очакват още средства. Боршош обаче е категоричен, че “всяко евентуално бъдещо увеличаване на средствата за НДК ще бъде обвързано с нуждите на подготовката за председателството. Извън тази цел пари няма да бъдат харчени”.
Иначе в момента тече текущ ремонт от второ до осмо ниво на сградата, при който се подменят износени повърхностни материали, демонтират се различни елементи, които ще бъдат подменени, и се подготвя стартът на най-важния етап от преобразяването на НДК - основния ремонт.
Боршош казва, че едно от най-големите предизвикателства пред промяната на НДК е уточняването на изискванията на всички участващи в председателството български и международни институции, и то в хода на ремонта. “Това е сложен процес, който е на своя финал в момента”, уверява изпълнителният директор на НДК.
В края на тази есен обаче зала 3, в която ще заседават премиерите и президентите от ЕС, ще се превърне в една от най-модерно оборудваните в техническо отношение в света.
НДК ще влезе в дигиталния свят. Преди изготвянето на проекта за ремонта е направен анализ за нужните промени, които са обсъдени от междуведомствена група, в която са участвали експерти от 10 институции. Проучени са сградите на председателствата на Словакия и Естония, както и самата сграда на Съвета на ЕС в Брюксел.
Зала 3, в която ще се провеждат срещите на високо равнище на ЕС, ще е по-голяма, по-удобна и по-функционална от тази в Брюксел.
“Не мисля, че има друго председателство, което е правило подобно нещо”, заяви арх. Станиславов при представянето на проекта преди няколко месеца.
Пленарната зала на българското председателство
ще се състои от няколко
концентрични кръга -
вътрешен кръг маси за ръководителите на делегациите, първи външен кръг маси - за по двама сътрудници на делегация, и втори външен кръг маси, за останалата част от делегациите.
Пет екрана, един от които огромен, ще дават информация за гласуванията и други данни, нужни на Съвета на ЕС.
Настилките на фоайето отпред, които досега приличаха на плочки за баня от времето на социализма, ще се подменят. А то ще се превърне в комфортен калон за почивка и неформални разговори между срещите.
“Практически всичко в зала 3 освен конструкцията се обновява. Залата ще има двоен под, който ще дава възможност пространството да се организира по различни начини и ще я превърне в многофункционална. Ще има възможност всяка от банките да се включва в новата комуникационна система с елзахранване, интернет, озвучаване, връзки с видеоекраните и т.н. Каменните стени ще се рехабилитират, а останалите стават с акустични панели. Ще има и изцяло нов акустичен таван, като залата ще бъде отделена от техническия етаж, който съществува в момента. Ще има и нови преводачески кабини, тъй като сегашните не отговарят на европейските стандарти нито като размер, нито като оборудване. Залата ще има също и ново LED осветление. Възстановяваме и съществуващите
сгъваеми стени,
чрез които залата
може да се разшири
с прилежащите ѝ други две по-малки зали - 3.1 и 3.2. Те ще могат да се ползват и като самостоятелни многофункционални зали с подвижно обзавеждане и с възможност за заседания, работни срещи или разширяване към панорамния ресторант на НДК”, обясни Боршош. По думите му зала 3 заедно с двете по-малки крила ще бъдат готови през май. Тогава трябва да е приключило и преобразяването на зала 10, която е над нея. Капацитетът ѝ е между 50 и 120 души.
Всъщност
проектът разделя условно
НДК на две зони
От първия до четвъртия етаж ще е мястото за култура, концерти и изложби. А горната част на сградата ще функционира като най-модерния конгресен център у нас.
Цялата сграда е с площ над 120 000 кв. м и не е ремонтирана, откакто е била построена - тоест повече от 35 г.
Идейният проект предвижда да се оформят различни зони - за делегатите на ЕС, за ВИП персони, за медии и т.н. Ще се възстанови самостоятелният ВИП вход, ще се обособят входове за делегати, журналисти и обслужващ персонал. Всеки от тях ще има рецепция с помещение за охрана, информационен офис и гардероб. Всяка от зоните ще има тоалетни. Ще се направи връзка с надземните паркинги към входовете А3, А6 и до бул. “България” и с подземните гаражи към НДК.
По време на председателството основните събития ще се провеждат в югозападната част на сградата и А3 ще стане основен вход. Медиите ще влизат от изток - през В2. ВИП входът за премиери и президенти ще е А6. Там ще се направи козирка с метална конструкция и стъклено покритие от фотоволтаични панели. Централният вход на НДК ще запази функциите си.
Ремонтът ще обхване и зала 6 с кулоарите и двете части на някогашния правителствен тракт. Неговата западна част ще продължи да е
ВИП зона за
президенти,
премиери
и други гости от най-високо ниво
“В източната зона за първи път в НДК ще бъде изграден модерен пресцентър, който ще продължи да функционира като такъв и след края на председателството. Така медиите ще имат възможност да работят нормално в НДК, а самата зала 6 ще се превърне в залата за пресконференции с представителите на Съвета на ЕС”, разказа Боршош.
Зала 9 пък, която разполага с 275 места, ще се ползва за конференции на Съвета на ЕС, място за срещи и за културни представления.
Според плановете терасата към ресторанта на последния етаж, където също вече се работи, ще се покрие, за да може да се използва и в лошо време. Терасите там трябва
да се превърнат
в зони за релакс
на открито
За целта ще се подменят настилките, ще се ремонтират парапетите, ще се смени обзавеждането, ще се монтира временно и постоянно покритие.
Мраморните настилки в централното фоайе на НДК остават, но ще се фугират, полират и запечатат, за да се възстанови блясъкът им. Осветлението ще бъде подменено с енергоефективни LED лампи.
Главният вход ще се оборудва с осветителна система в пода и тавана, излизаща на площада, за да насочва посетителите към двореца.
Зала 1 няма да е част от преустройството, тъй като то е свързано само с тази част от НДК, която ще се ползва за председателството.
Обновяват се и двете странични фоайета, като само в тях осветителните тела, които ще се подменят, са над 15 000. За нуждите на председателството ще се ползва само западното. То ще е открита площ за неформални срещи и почивка на делегатите.
Промени ще се правят и по фасадата на сградата, но те ще са минимални и включват три нови стъклени козирки на осмия етаж, стъклено покритие на ресторанта там, озеленяване на всички плоски покриви, почистване, запечатване и LED осветление.
“Намесата във фасадата ще бъде изключително деликатна, като в по-голямата си част тя ще бъде почистена и обновена, но на практика ще остане непроменена.
Отвън сградата
на НДК ще се
придържа към
оригинала,
а новите елементи, които ще се появят на фасадата ѝ, ще са минимални и основно с функционално и охранително предназначение”, каза Боршош.
От няколко месеца от фасадата се спускат визуални изображения, които разкриват на минувачите как ще изглежда сградата отвътре по време на българското председателство. Те са част от националната кампания “НДК Промяната”, която стартира ръководството на двореца. Визиите, дълги 22 м, повдигат завесата за преобразяването на НДК в символ на европейска България.
На финала ремонтът ще обхване централният вход, централната галерия и подземните нива, чрез които ще се зарежда с кетъринг, храна и всичко необходимо. Ще се поставят и външни информационни тотеми. Табелите и знаците вътре в сградата ще нови и осветени.
След реконструкцията НДК ще се превърне в модерна, умна и иновативна сграда с чисто нова система за управление и контрол на сградата.
“Преустройството има 10 основни цели. НДК ще стане smart сграда, като ще се използват най-съвременните технологии, които пестят енергия. Търсим ефективност и усвояване на прострафнствата, които сега стоят празни. Правим сградата по-сигурна и се съобразяваме с всички препоръки на службите за сигурност. Ще подобрим организацията вътре и хората ще се ориентират по-лесно как да стигнат до определена зала. Ще се използват материали от най-висок клас. Искаме
да възстановим
оригиналните
функции на сградата,
както е била замислена, с минимална намеса и без да променяме конструкцията ѝ”, подчерта арх. Станиславов. Един от примерите за връщането на оригиналните функции на сградата е възстановяването на кухнята майка, която никога не е функционирала по предназначение от създаването на НДК до днес. След реконструкцията тя ще захранва с кетъринг всички зони на сградата.
В НДК може да видите произведенията на големите ни творци
Националният дворец на културата започна превантивна консервация и реставрация на монументалните произведения на изкуството в сградата. Такава специална професионална грижа за творенията на най-добрите за времето си автори не е полагана от създаването на двореца.
За да се запазят и съхранят произведенията и за да се удължи животът им, е свикан специален екип начело с Илинка Чергарова, реставратор в Софийска градска художествена галерия (СГХГ).
“Като цяло
произведенията
са в добро
състояние,
тъй като през последните две години полагаме много грижи за тях. Но ако не се предпазят и реставрират сега, после рискуваме това да е по-скъпо, по-трудно и рисково”, категоричен е изпълнителният директор на НДК Мирослав Боршош.
Предвид спецификата на ремонтните дейности процесът е разделен на два етапа: превантивна реставрационна намеса (която цели да предпази произведенията от прах, механични увреждания и т.н.) и консервативно-реставрационна намеса, която е съобразена с индивидуалните нужди на всяко едно от произведенията.
Някои от творбите (стенописи, пластики и др.) ще бъдат обезопасени с подходящо защитно полиетиленово покритие (аеропласт), а други като текстилните пана
ще бъдат
демонтирани
и съхранени в подходящо помещение
Част от конкретните операции, свързани със съхраняването и възстановяването на произведенията, са почистване на замърсявания и биологични вредители със специални препарати, импрегниране и полагане на защитно покритие с цел удължаване на живота на произведението (за стенописите и дърворезбите), възстановяване на патината и полагане на защитно покритие (за бронзовата пластика), подхранване и укрепване на багрилата (за текстилните пана), а също и импрегниране, изправяне на деформации и изпъване на носещата подрамка за някои от паната.
В НДК има над 80 монументални произведения на изкуството,
създадени специално
за интериора на
двореца
от водещи български творци от втората половина на XX в.
В основната сграда се намират творенията на някои от най-утвърдените български майстори като Дечко Узунов, Марин Върбанов, Светлин Русев, Павел Койчев, Теофан Сокеров, Антон Дончев, Димитър Киров, Иван Кирков, Христо Стефанов и др.
Един пример - бронзовото произведение “Пламъците”, разположено в Централното фоайе на НДК, разкри пълния си блясък, след като започна почистването и реставрирането му.
Процесът по обработката на релефа е изцяло съгласуван с автора му - Михаил Бенчев.
“Беше хрумнало на едно от предишните ръководства на НДК да почистят всички произведения на изкуството. Паното беше обработено с някакви много твърди четки, може би даже телени, които смъкнаха частично восъчното покритие. Паното си беше в изрядно състояние, трябваше просто да се почисти от праха и нищо повече. Но премахвайки от гладките части тази восъчна патина,
започна корозия
на метала и
произведението
стана на петна
Сега се налага реставраторите, с които обсъждаме работата много нашироко, да направят генерално почистване и възстановяване на восъчната патина такава, каквато беше при слагането”, споделя Бенчев.