Политическата криза в Македония взема етнически обрат

https://www.24chasa.bg/novini/article/6109829 www.24chasa.bg
Снимка: Ройтерс

Политическата криза, която парализира Македония от две години, взе етнически обрат, десницата призова гражданите да излязат на улицата и към национално единство пред новите искания на албанското малцинство, съобщава БТА.

Въпросът изглеждаше приключен през 2001 г., когато след месеци на бунт, в който загинаха 100 до 200 души, бе постигнат договор, който даде големи права на албанското малцинство /20 до 25 процента от населението/. Той спести на предимно славянската православна страна междуетнически конфликт, какъвто беляза разпадането на бивша Югославия.

Но парламентарните избори през декември, организирани под егидата на ЕС с цел страната да излезе от дългата политическа парализа, заплашва да съживи демоните в бедната страна с население 2,1 милиона души.

От 2015 г. политическият живот се свежда до анатеми и обвинения в корупция и незаконни подслушвания между социалдемократическата опозиция /СДСМ/ и управляващата от 2006 г. националистическа десница

ВМРО-ДПМНЕ. Разпаления дуел, лишен от етническа конотация, наблюдаваха разделените помежду си албански формации.

Изборите промениха всичко, но не в смисъла, желан от ЕС. Нямаше ясен победител, десницата на силния човек в страната Никола Груевски изпревари СДСМ само с два депутатски мандата /51 депутати на 49/. Тази малка разлика предложи на албанските депутати ролята на определящ фактор.

След няколко срещи в Тирана в кабинета на премиера на големия албански брат Еди Рама, в началото на януари албанските партии изработиха платформа с общи искания, конкретно одобряването на статут на официален език на албанския на цялата територия на страната.

Лидерът на СДСМ и ожесточен противник на Никола Груевски, Зоран Заев ги прие, което изглежда му отвори вратите за жадуваната от десет години насам власт. Но президентът Георге Иванов, близък до Никола Груевски, отказа да му повери мандата за формиране на правителство, мотивирайки се със "засягане на суверенитета, териториалната цялост и независимостта на Македония". Решението бе осъдено от Запада и окачествено като "държавен преврат" от опозицията, която обвини десницата, че си играе с огъня.

От 6 март обаче македонците организират шествия със свирки и патриотични лозунги, развявайки червено-златните знамена на страната. Опасявайки се от федерализация, те искат да бъде спасено "единството на страната". На тези събирания се изразява недоверие към ЕС, за чийто член Македония е кандидат.

"Исканията на албанците нямат край. Стъпка по стъпка те вървят към велика Албания", подозира Лидия Василева, моден стилист на 60 години. "Това е нашата родина, нямаме друга", казва популярната певица Калиопи Букле.

Те получиха подкрепата на Москва, която обвини Тирана, че действа с "план за велика Албания" - обвинение, отхвърлено от съседна Албания. Албански малцинства има също в Черна гора, Гърция и Сърбия, а Македония граничи с Косово, населено с огромно мнозинство албанци.

Твърд съюзник на НАТО, Албания защитава своята намеса. Външният й министър Дитмир Бушати обясни на АФП, че грижата за "ситуацията на албанците извън границите е конституционно задължение". "Албанският не е вражески език, а език на държавотворен народ на Македония" и "без албанците няма да има Македония", написа във Фейсбук Еди Рама.

Но според сръбския независим анализатор Александър Попов, тази "паналбанска платформа", договорена в Тирана, е "опасна" за Балканите: "вече има демонстрации и е възможна ескалация, дори конфликт".

Рано сутринта на 7 март коктейли Молотов нанесоха леки щети на символична сграда в Битоля, Музея на албанската азбука. "Няма нужда от такъв вид инциденти", коментира директорът на музея Нусер Арслани.

Тирана призова "албанците в Македония да не се поддават на провокации". Али Ахмети, бивш бунтовник, а сега лидер на основната албанска партия в Македония - Демократичния съюз за интеграция, призова към сдържаност.

Според анализатори само нови избори или коалиционно правителство може да спре спиралата. Два хипотетични изхода от ситуацията.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

ПОСЛЕДНО ОТ последно от 24 Часа

Подведена от двама прокурори да признае убийството на мъжа си Николай Димов. Така Анита Мейзер обясни различните версии, с които излизаше в съдебна зала в продължение на двегодишната сага с Темида.В петък в 9 сутринта силиконовата миска пристигна в Съдебната палата в София, за да застане пред Върховния касационен съд.

Една позабравена класика в спортните двойки "футболист-гимнастичка" се завръща. Юноша на "Левски" се оказа мъжът до капитанката на "златните момичета" от ансамбъла Симона Дянкова, научи "България Днес". Чаровната варненка е с халфа Никола Яначков. Двамата са заедно от няколко години. Запознали са се във Варна,

Десет години след разстрела на футболния бос Николай Попов-Мартеницата свидетел хвърля светлина върху екзекуцията му. Босът на "Локо" (Пловдив) е покосен от три куршума навръх 1 март 2005 г. Ченгетата работят по три версии за покушението - дългове, даден голям заем на известен подземен бос и наркотрафик или контрабанда.