Българинът е изял в кашкавал и сирене палмовото масло от 500 тира

Вносът му обаче е с 20% по-малко спрямо 2014 г.

Близо 500 тира с по 25 тона палмово масло са изконсумирани у нас през миналата година в млечни продукти. Общото количество, което е внесено и използвано от мандрите, е 12 000 тона, показват данни в анализ на Центъра за икономически изследвания в селското стопанство САРА.

Вкараното палмово масло в България за млечни продукти през 2016 г. обаче е значително по-малко, отколкото е било през пиковата 2014 г., обяви пред “24 часа” Васил Стойчев, един от авторите на анализа. Тогава количеството е надвишило 15 000 тона, или с 20% повече, в сравнение с предишната година.

Намалението се дължи на шума, който беше предизвикан около вредата от употребата на хидрогенирани палмови мазнини, коментира Стойчев. Както и на повишаването на доходите на хората предимно в градовете, което водело до търсене на повече качествени млечни продукти от свежо мляко.

Все още обаче т.нар. имитиращи продукти с палмово масло, които са доста по-евтини, заемали голяма част от българския пазар. Предвижданията на експертите са, че това ще се запази и в бъдеще.

Според изготвения от тях иконометричен модел вносът на палмова мазнина за мандрите ще остане около 12-13 хил. тона годишно, като едва след 2019 г. ще има лек спад. (Виж графиката-бел.ред.)

Забелязвала се и тенденция за намаление на използваното сухо мляко за производство на млечни продукти. През миналата година то е било 25 000 тона при 40 000 т през 2013 г. Прогнозите са, че и вносът на сухо мляко ще остане на нивата от 2016 г.

Според анализа в бъдеще ще се увеличава повече импортът на готовите млечни продукти и по-малко на млечните суровини.

От Центъра за икономически изследвания в селското стопанство отбелязват, че за 10-годишния период от присъединяването на България към ЕС делът на млечния подотрасъл е спаднал от 16 на 8,8 на сто от брутната добавена стойност.

Субсидиите увеличават броя на кравите у нас

Схемите за обвързана подкрепа на животновъдството увеличават леко броя на кравите у нас. През 2016 г. те са били 354 700 при 352 600 за предходната година, показват данните от агростатистиката. Повече са и овцете и козите. (Виж табл.- бел. ред.)

Въпреки това продължава тенденцията за намаление на стопанствата, пише в доклада на Центъра за икономически анализи в селското стопанство. През 2015 г. млечните говедовъдни ферми били с 12 225 по-малко, или почти 27 процента. Намалението обаче е при дребните стопанства, докато при тези с над 100 животни няма спад.

В момента производството на краве мляко у нас било около 1,1 млн. тона годишно, колкото е критичното му равнище. Едва половината от него обаче се декларирало като изкупено и преработено в мандрите.

Според данните 182 мандри у нас правят сирене, а 109 преработватели - кисело мляко. Само 23 са производителите на сметана, а 49 на пакетирано прясно мляко.

Анализът показвал, че цените на суровото мляко са намалели с около 3-4% на месечна база между 2007 и 2015 г., но въпреки това сиренето е поскъпнало с 14 на сто. Затова и прогнозите са цените на млечните продукти да растат и в бъдеще.