Арх. Георги Стоилов: Станах партизанин на 15 г., раниха ме в сражение

https://www.24chasa.bg/novini/article/6116571 www.24chasa.bg
14 март 2017 г. Георги Стоилов в кабинета си в София като президент на Международната академия на архитектурата. СНИМКИ: ДЕСИСЛАВА КУЛЕЛИЕВА

Бъдещата поетеса Лиляна Стефанова му пише писмо, докато е на фронта

Архитект Георги Стоилов е роден в с. Кондофрей, Радомирско. 15-годишен става партизанин, участва и във войната срещу Германия.

През 1954 г. завършва Московския архитектурен институт. Специализира градоустройство в Париж през 1956 г. Професионална кариера започва като архитект дизайнер в “Главпроект”.

Между 1971 и 1990 г. е член на ЦК на БКП. От 1973 до 1979 г. завежда отдел “Строителство и архитектура” в ЦК. Кмет на София през 1967-1971 г. От 1971 до 1973 г. е министър на архитектурата и благоустройството. През 1979 г. става председател на Съюза на архитектите в България и го ръководи дълги години.

Портретът на 15-годишния партизанин Георги Стоилов, нарисуван от Борис Ангелушев през есента на 1944 г.

Председател на Международния съюз на архитектите през 1985-1987 г. Президент на Международната академия на архитектурата от основаването й през 1987 г. досега.

През 1995 г. става почетен член на Руската художествена академия. От 2004 г. е почетен гражданин на София.

Носител е на орден “Стара планина I степен” за особено големи заслуги в архитектурата. Награждаван е и с орден “Георги Димитров”. Носител на почетните звания “Герой на социалистическия труд” и “Народен архитект”, лауреат на Димитровска награда.

На 3 април ще навърши 88 години.

- Да започнем с образа на Гошко от Кондофрей, г-н Стоилов. Как така на 15 години хем станахте партизанин, хем куриер на Славчо Трънски?

- А! Това е едно и също. За да станем партизани, тръгнахме цялото ни семейство - баща ми, майка ми и аз, с една двуколка до съседно село. Оттам пеша до мястото, където се събираха всички партизани. В един егрег се прислонихме около

90-100 човека от целия

Радомирски край

Вечерта тръгнахме на запад към Брезник и Трън. Като стигнахме там, нас, новите, ни построиха в една редица. Мина Славчо Трънски, беше с едно войнишко кепе на главата, със зам.-командира Златан и техните апапи. И Трънски казва: “Ти в първи батальон, ти във втори, ти в трети...” Стигна до мене и ме пита кой съм. Казвам - партизанин. “Иди си у дома!” Много е далече. “Значи искаш да ставаш партизанин?” Да. “Ела с мене”. И станах негов куриер.

- На коя дата става всичко това?

- Било е на 6 май 1944 г.

- Какво вършехте като куриер на Славчо Трънски?

- Бригадата беше голяма и примерно батальоните са разположени в няколко махали. Трънски пише бележки до техните командири и аз ги занасях. Един път ме прати през нощта. Отнесох писмото и питам там командира да се връщам ли. “Абе я лягай тука, къде ще се връщаш”, казва ми той. И аз останах.

- Защо вашите родители ви поведоха с тях? Не беше ли опасно?

- Опасно беше. Аз имам по-малък брат, който остана при баба и дядо. Родителите ми не искаха да ме взимат. Обаче се заинатих - и аз ще дойда с вас! И тръгнах. Не можаха да ме върнат. Това е.

- Родителите ви убедени комунисти ли бяха?

- Даа! Баща ми беше редовен член на БКП. Майка не беше, но и тя тръгна с него. Цялата ни фамилия беше партизанска.

- Имахте ли оръжие?

- След като ни разпределиха в батальоните, тръгнахме към Югославия, където във Враня трябваше да се въоръжим. Там нямаше германци и

англичаните пускаха

с парашути оръжия

и дрехи

На мен ми дадоха пистолет. Въоръжихме се, бригадата беше приведена в отлично състояние и тръгнахме за България в посока към Рила. По пътя край Голаш планина на едно място виждаме бръмчи камион с жандармеристи. И като видяха такава голяма бригада, спряха и се чупиха, избягаха насам-натам. В изоставения камион намерихме картечница и друго оръжие, взехме го и продължихме по пътя си.

- И докъде стигнахте?

- До Рила планина. Обаче няма ядене! 350 души да храниш, не е лека работа.

- Не си ли месихте хляб, не си ли готвихте?

- Не. Набелязваме си някое село и правим акция в него. Вдигаме митинг, хапваме, пийваме по къщите и се изтегляме. Питаме има ли някой, койта да е фашист в селото. Викат - кмета. И... айде.

- Участвахте ли в сражения?

- Разбира се, даже веднъж бях ранен от куршум.

- И какво реши щабът, когато се разбра, че не може да изхрани 350 партизани?

- Щабът се събра на съвещание и не след дълго казаха, че явно са сбъркали. Всеки трябва да се върне в своя си край. А във всички краища имаше партизански отряди. Беше петък. Майка си уши един литак. Татко беше с балтон, под който скри шмайзера, аз също скрих моя пистолет под дрехите, бях с ученическата си фуражка.

Слязохме на пътя за Дупница. А петък е пазарен ден, хора много. Вървим ние и гледаме, пред града сложена картечница и двама-трима жандармеристи. Седят, пушат цигари и си плямпат нещо. Баща ми нареди да останем на място, а той отиде да се разправя с тях.

- Как да се разправя? Да ги гръмне ли?

- Не, да ги надхитри, ако може. Отива и им иска цигара. Единият му казва да отиде на близката будка и да си купи. А до будката излиза пътят от Бобов дол към Дупница. Ние отидохме при татко и тръгнахме по този път. Вървим, обаче насреща ни се задава двуколка с кочияш и един мъж, който се оказа директорът на мини “Бобов дол”. А баща ми работеше в мините, беше дърводелец. Ние свърнахме вдясно, а

директорът се

направи,

че не ни вижда

Решихме да отидем в Кондофрей, за да търсим хляб. Изчакахме да се стъмни и отидохме при родителите на майка ми, чиято къща беше в края на селото.

- Те как ви посрещнаха?

- Не особено гостоприемно. Развикаха се: “Какво търсите тука? Ще ви хванат, ще ви избият! Бягайте, бягайте...” Дадоха ни по един къшей хляб и ние тръгнахме към високото. По едно време чуваме, че някой в подножието на хълма говори в тъмното. Баща ми вика: “Кой там?” Отвърнаха: “А там кой?” “Бункера”, отговори татко, това беше партизанското му име. Така стигнахме до партизаните от Радомирския край. С него провеждахме често бойни и политически акции.

- Как посрещнахте 9 септември?

- Към 2-3 септември казаха, че пак трябва да отидем в бригадата при Славчо Трънски, там ще ни въоръжат и ще воюваме. Отидохме, обаче Трънски го нямаше, бил ранен през лятото. Друг беше командир, не му помня името. Този път ни въоръжиха с руско оръжие. На 8 септември влязохме в Трън, хората ни посрещат и викат: “Свобода, свобода!”. А ние викаме - ами много добре. Отидохме в Брезник, там ни настаниха в някакви казарми. Стоим и чакаме, дойдоха журналисти, хора от киното и други. Заведоха ме в София и там един художник от някакъв вестник...

- “Заря”...

- Да, така се казваше вестникът - “Заря”. Художникът ме сложи да седна на един стол и започна да ме рисува с шмайзера. После разбрах, че това бил големият художник Борис Ангелушев.

- Тази рисунка във вестника вижда бъдещата голяма поетеса Лиляна Стефанова и ви пише писмо до фронта, нали?

- Да. Аз заминах на фронта и там наистина получих писмо от непознато момиче.

- Писмото започва с думите “Мило партизанче”. Пазите ли го?

- Не, не го пазя.

- Как реагирахте, когато получихте писмото? Зарадвахте ли се?

- Ами! Нула внимание.

- Е, нула внимание, пък като се връщате от фронта, намирате Лиляна и ставате приятели.

- Аха... Върнах се след първата фаза на войната, бяхме на сръбския фронт и през октомври мен и още един малък партизанин ни върнаха и казаха, че трябва да учим. Записах се във Втора мъжка гимназия в София, която се помещаваше в сградата на Пета девическа. Там виждам стои едно момиче до прозореца и ни гледа. И аз я гледам - хубава, черноока... А тя е Лиляна Стефанова. Така се запознахме.

- Не стана ли дума за това трогателно писмо, което тя ви пише, докато сте на фронта?

- Станало е сигурно, но не го помня...

За драматичната любов между Лиляна Стефанова и Георги Стоилов и за още по-драматичната им раздяла - в следващ брой

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

ПОСЛЕДНО ОТ последно от 24 Часа

Антон Станоев - Средната Бирма, обвинен за аферата "Бирмите" за производство и разпространение на цигари менте, вече е на свобода срещу 10 бона гаранция, научи "България Днес". Преди броени дни 2-ри въззивен състав на апелативния спецсъд реши да пусне от ареста Средната Бирма, съобщиха от съда. След акцията срещу нелегалните цигарени фабрики в

Грип тръшна естрадния певец Васко Кеца. Това е най-логичната причина импресариото му Ивайло Манолов да обикаля като луд аптеките в София, видяха топпапараците на "България Днес". Ивайло използва почивните дни, не за да отмаря, а за да отметне някои неотложни домакински задачи. След като обиколи всички магазини и напазарува,

Актьорът от трупата на Народния театър Дарин Ангелов се разхожда сънен, разгърден, брадясал и със рошава коса из центъра на София, видя "България Днес". Артистът, който пред време скочи от сцената, за да спаси зрител от първия ред, който си бе глътнал езика, явно не се притеснява за прическата си, която гримьорите от театъра така или иначе ще